Не правете като мен! 5 правила за успешна freelance кариера

Обикновено не пиша за работа в този блог, но темата е повече лична, отколкото професионална, така че реших да я споделя на мястото, където личните драми са по-интересни от професионалните съвети.

Working in bedПопадна ми една статия, озаглавена 5 съвета за успешна кариера на freelance писател. Е, правилата са добри и както ще видите, важат не само за писатели, а и за всяка друга дейност, която човек работи на свободна практика с компютър пред себе си. По-страшното за мен беше да разбера, че нарушавам всички тези правила, а в същото време живея с илюзията, че мога да направя успешна кариера на лектор и консултант.

Друго забележително съвпадение: авторката твърди, че като нарича себе си „freelance writer“, всичките й роднини и познати разбират под този израз „безработен„. Същото се случва и с мен. Често ме питат с какво се занимавам и когато отговоря, че работя за себе си, винаги остават с впечатлението, че всъщност нямам никаква работа. Дори собствената ми майка е изпаднала в такова ужасно притеснение, че не мога да си намеря работа като нормалните хора и постоянно звъни на роднините да ми помогнат. Как да й обясня, че всъщност доброволно напуснах корпоративния свят след като заемах престижна мениджърска позиция и това, което правя, ми доставя огромно удоволствие, а съвсем скоро, надявам се – и прилични доходи?

Но млъкни сърце! Нека да се върнем на правилата. Ето ги и самите тях с моите греховни коментари:

1. Отдели работата от дома.

Когато човек работи вкъщи, не може да усети работно настроение, а и постоянно възникват домашни задължения, с които трябва да се оправяш. Съветът е работата да я вършиш някъде другаде. Ако ще да е някое малко ъгълче в апартамента на приятел, където да си инсталираш лаптопа и да боднеш един кабел за интернет, но да не е у вас. Сигурно е така, но аз го правя у дома. Вярно е, че домашните задължения ме правят по-малко продуктивен, но от друга страна едва сега успях да разбера от какво съм се скатавал, когато съм бил по 12 часа на ден в офиса, а най-важното е, че имам много повече време да общувам с децата си, а това ме прави истински щастлив.

Сигурно скоро ще си намеря някакъв офис, защото работата ми става все повече и наистина имам нужда от работно помещение и работна обстановка, но времето, което съм прекарал вкъщи ще си остане една чудесна ваканция, в която успях да се порадвам на обичта на децата си.

2. Съблечи си пижамата.

Авторката доуточнява, че това не означава да работиш гол, а да станеш от леглото и да си облечеш нормални дрехи, така че отново да усетиш някакъв работен дух, а не да се разлагаш като локум в леглото.

За съжаление, единствената стая, в която имам възможност да се усамотя, е спалнята и само там се чувствам уютно и в работно вдъхновение. Понякога идеи и мисли ми идват през нощта или рано сутринта и не мога да ги отлагам – веднага започвам да пиша на компютъра, който ми стои до главата. Даже и сега, в този момент съм още по пижама и в леглото, защото се страхувам, че ако тръгна да се преобличам, да си оправям тоалета, да закусвам и да върша други рутинни занимания, ще ми избяга музата и после дълго ще гриза нокти, докато ми дойде отново вдъхновението.

3. Захващай се с работа навреме.

Дори и да работиш от къщи, старай се да спазваш някакво работно време, казва авторката. Достатъчно ти е, че спестяваш от време за пътуване, не се размотавай излишно. Тук отново съм в грях. Понякога наистина се мотая по цяла сутрин. Доскоро децата ми ходеха на училище следобед и понеже са поспаливи, целият предиобед отиваше в събуждане, тоалет, закуски и подготовка за училище. Едва след като ги изпратех, имах възможност да поработя на спокойствие.

Сега вече всички ставаме рано и наистина, денят ми е доста по-успешен, но въпреки това не винаги успявам да спазвам някакъв редовен график. Просто понякога нямам вдъхновение за писане и си търся друго занимание. За щастие, не съм писател и част от ангажиментите ми включва срещи с други хора, които планирам точно когато ме хване „писателския блокаж“. Срещите с други хора са изключително полезни за освежаване на мислите и за връщане в реалния свят, от който се отдалечавам, когато вляза в мрежата.

4. Не гледай телевизия през деня.

По принцип рядко гледам телевизия, но съм си сложил телевизора в кухнята, където гледам нещо за развлечение докато закусвам или пия кафе. Признавам си, че понякога е зарибяващо и ако започне някое интересно предаване може и да откарам няколко часа пред телевизора, вместо да работя. От друга страна, се оправдавам, че моята работа изисква да бъда осведомен и културно богат. Дали ще гледам телевизия или ще чета чужди блог-постове не е ли едно и също? И двете неща губят време, но пък дават полезна (понякога) информация и обогатяват знанията и културата ми. А това е важно. Един вид необходимо зло. Така де, оправдавам си се. 🙂

5. Излизай навън за обяд.

Идеята е, че първо си правиш обедна почивка, което е полезно за здравето, тъй като не се преуморяваш, и второ, излизането навън е полезно за освежаването на мозъка и общуване с околния свят. Блогването и въобще писането и висенето в интернет е занимание, което води до изолация, а изолацията води до побъркване, казват специалистите. Затова редовното излизане навън през обедната почивка е изключително полезна практика.

Аз, разбира се, отново правя изключение. Не мога да планирам редовни обедни почивки, защото не знам колко време ще ми отнеме дадена работа. За първи път се занимавам активно с дейност, която изисква толкова много вдъхновение. Ако ми дойде музата, мога да работа с часове без да вдигна очи и да свърша такова количество работа, каквото никога не съм успявал да свърша, докато съм бил наемен работник. Не мога да си прекъсна работата, за да излизам на обяд. Аз просто пропускам обяда.

Когато излизам навън си планирам нещата така, че да проведа няколко срещи и да свърша колкото може повече задачи. На практика, имам дни, в които стоя по цял ден вкъщи и такива, в които съм по цял ден навън. Може би не е добре, но на мен така ми е най-удобно.

Както виждате, уважаеми читатели, аз съм един много показателен пример за лошо организиран човек. Какво ще излезе от цялата работа само времето може да покаже. Ако се проваля в начинанията си, ще излезе, че самодисциплината е най-важния фактор за успеха и задължителното спазване на тези правила е гаранция за този успех. Ако пък успея да постигна това, за което се боря, въпреки че пиша от леглото, че гледам понякога телевизия през деня и че не излизам в обедна почивка, това ще означава, че няма общо правило, което да важи за всички хора и че всеки сам намира своя начин да бъде продуктивен и да върви напред по пътя, който е избрал.

Ще видим…

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Лични и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

19 Responses to Не правете като мен! 5 правила за успешна freelance кариера

  1. brainer каза:

    С този Web 2.0 май всички станахме фрилансъри. Дано бъдещите поколения оценят по достойнство мъченическите ни усилия 🙂

  2. GaN каза:

    Аз като прочетох въпросната статия за 5-те правила се поучудих малко и след 5 минутно размишление по въпроса достигнах до извода, че авторката просто иска да въдвори малко ред в живота на неорганизираните хора, които работят на свободна практика, защото сигурно на повечето от тях им трябват някакви рамки.

    Разбира се, всичко е много индивидуално и всеки трябва сам да намери най-добрия начин и подход за себе си 🙂

  3. Майк Рам каза:

    По-скоро се опитва на себе си да наложи някакъв ред, май. Куриозното за мен беше, че нарушавам всичките правила и в първия момент се запитах: „Какво правя? Защо не вървя по правилния път?“, а после започнах да си намирам оправдания 🙂

  4. bozho каза:

    >“ когато отговоря, че работя за себе си, винаги остават с впечатлението, че всъщност нямам никаква работа“

    Тук хората живеят още с идеята, че за да „работиш“ трябва да ходиш някъде „на работа“ , а там…. може и да не работиш. Иначе може да се скъсваш от работа вкъщи, но това не се брои.

    Бях потресен, когато случайно попаднах на някакво предаване по телевизията, за семейство фермери, които бяха постигнали доста успехи, стопанството им бая се беше разрастнало, но по някакъв повод изтърсиха, че всички са безработни! Даже май и помощи от държавата ползваха.

  5. Маргарит каза:

    Да ти кажа не спрях да се смея. Статията е много добра! А иначе, продължавай да не ставаш от леглото, мога да ти гарантирам, че почти всеки човек там е най-проиводителен, съдя по себе си 😛

  6. Не спазвам нито едно от правилата на тази авторка (ако изобщо е такава). Въпреки това през последните 17 години успях да напиша и публикувам 17 книги, стотици статии, стотици рекламни текстове и т. н.

    Мисля, че тези съвети не са валидни за всички, така както не е валиден съветът на Шилер да държиш ябълка в чекмеджето на писалището си.

  7. Нина каза:

    До тези правила стигнах след 4 години шпагат между работа и свободно време в къщи. Трябва да споделя, че в момента, в който намерих помещение и започнах „да ходя на работа“, личният ми живот се подобри, връзката с децата и съпруга ми стана по-интензивна, поради факта, че когато бях с тях, бях изцяло мисловно и физически при тях, а не в едната ръка телефон и с мисли, какво още да свърша между другото. Освен това клиентите ме взеха на сериозно, т.е. вече не бях freelancer, който така или иначе няма разходи защото си работи от вкъщи и може да свърше дадена работа по-евтино, а човек с фирма, с разходи за помещение, ток и други. Да не говориме и за факта, че много често се случваше по средата на важен разговор някое от децата да ме прекъсне или да заплаче, което разбира се въобще не се приема професионално от събеседника.
    Часово, за времето, което съм в офиса си, свършвам двойно повече работа от преди, когато от сутрин до вечер, при тежки проекти, стоях пред компютъра с неизмити дори зъби (нямаше време за това дори).
    В къщи се опитвам като служител след работа да се отърся от работният стрес и да се отдам на мои, лични неща. И така осещам, че наистина живея.

  8. Майк Рам каза:

    Нина, напълно съм съгласен, че офисът е необходим за всеки бизнес, но може би 4-те години са също необходими преди да узрееш (мисловно, организационно и финансово) за подобна стъпка. Аз съм така от 7-8 месеца и вече започвам да мисля по тази тема, но не мисля, че тези месеци, прекарани вкъщи с децата си за изгубено време.

    Аз имам повече от 16 години, отдадени на работата. Години, през които съм мислил, че правенето на кариера и пари е най-важното и съм оставил любовта на близките си на заден план. Сега се опитвам да го компенсирам, доколкото все още е възможно.

    Мисълта ми е, че американския подход „one size fits all“ не важи. „Прави като мен и ще успееш“ не е формулата за всички хора. Не че съветите са лоши – просто понякога има други по-важни критерии. Всеки човек трябва да намери своята собствена формула за успех и продуктивност. А тя може да бъде и различна в различните етапи от твоя живот.

    Животът е динамичен и ние трябва да можем да се адаптираме към промените в него.

  9. deni4ero каза:

    Статията е страхотна и като дух съм на абсолютно същото мнение. Някой може да го сметне за мързел, ама не е 🙂

  10. Всичко зависи от индивидуалните качества/особености на човека. Аз подсъзнателно чувствам, че съм по-неорганизиран у дома, но съпругата ми например си работи много подредено у дома, макар да изпълнява междувременно много други домашни задачи. Има логика в това да си в отделен офис, но това има и определени недостатъци, така че трябва да се импровизира и да се правят компромиси.

  11. Алекс каза:

    True true…

    Всичко е така, както си го написал, все едно, че гледам себе си понякога (само още нямам деца, които да ме будят сутрин).

    Чудесно и приятно е да си фриленсър или да работиш за себе си, но не и у дома.

    Аз лично съм работил повече от 2 години като фриленсър, в момента отново работя за себе си, но съм убеден, че ако не разделиш работата от дома е само въпрос на време да станеш отново част от някой корпоративен екип. Просто няма да издържиш…

    За мозъка е важно да знае кога работи, кога почива и кога се забавлява. Когато се смесят нещата, настъпва битов хаос… Или работиш денонощно с лаптопа край леглото, но недостатъчно продуктивно, или гледаш Ф1 с чаша бира в неделя и отговаряш на имейли…

    Това паразитно домашно поведение в един момент засяга и личната удовлетвореност, лош селфконтрол, липса на реална база за сравнение и професионално съревнование. Има и други неща, които липсват в work-at-home средата, като колегиалност, съвест, ангажираност и други подобни колективни изкопаеми, неприсъщи на егоистично настроеният домушар по пижама. … и най-важното нещо, което не може да бъде заменено от нито един месинджър е комуникацията face-2-face.

    Реда и организацията са много важни. Знам, че е по-лесно да си кажеш: „Аз така съм си свикнал…“ или „Винаги така си работя и нямам проблеми с това.“, но не трябва да се подценяват мотивацията и ангажираността. Самото излизане от дома за работа и прибиране към дома след работа са основни и много важни първосигнални моменти в ежедневието.

  12. Майк Рам каза:

    Много хубав коментар, Алекс!

    Аз мисля, че истината е някъде по средата. Нито ежедневното ходене „на работа“, нито постоянното излежаване в леглото са добри алтернативи. Ясно е, че човек се размотава ако се излежава дълго и не си наложи някаква дисциплина. Ясно е, че производителността ти намалява драстично, ако решиш да погледаш малко телевизия следобед с чаша бира в ръка. Но от друга страна, ако всеки ден ходиш някъде на работа и спазваш стриктно работно време, то къде е ползата да си freelancer и къде е разликата с наемния работник?

    Според мен, най-добрият вариант е да имаш динамичен режим, който да можеш да нагажда според обстоятелствата. Да можеш да отидеш някъде, където да можеш да работиш концентриран и необезпокояван от никого, но и да можеш да кажеш: „Майната му – днес ми е ден за разпускане и да прекараш следобед с децата си или пред телевизора.

    Разбира се, това е най-трудния режим, защото изисква много добра организация и воля, но пък съм сигурен, че най-добре се отплаща. Надявам се един ден да мога да го постигна и аз. 🙂

  13. haz каза:

    Аз съм на свободна практика повече от осем години и едно от големите предимства, които виждам, е точно това, че си работя вкъщи. През последните години ходенето и връщането от работа в София са мъчителни – никой не може да ме убеди, че след час седене по задръстванията сутрин си зареден с енергия, организиран и готов за велики дела. Нито пък че вечер се връщаш при семейството щастлив и готов за забавления и разпускане (при моя пол седене пред печката и готвене на вкусна и здравословна вечеря;).

    Майк е прав за динамичния режим и обстоятелствата, а коментара на Алекс просто се изкушавам да си го копирам и да си го сложа на десктопа:) Вярно е, изброените минуси са минуси, но могат да се компенсират с участие в браншови организации за „сверяване на часовника“, сравнително редовни работни обяди (не всеки ден) и работа върху самоконтрола всеки ден, чрез лично планиране и отчетност. Да, малко е шизофренично като при Пипи, която сама си казваше кога да си ляга и ако не слуша, следва тупа-лупа…

    Личният ми опит е, че макар да работя вкъщи, имам работно място и работно време (от 9 до 4 обикновено), а когато работя през уикенда, компенсирам с „уикенд“ в понеделник и вторник. И прекарвам много време с децата си – което не бих заменила и за най-блестящия корпоративен бонус.

    Извинявам се за дългия коментар.

  14. Майк Рам каза:

    Няма нужда да се извиняваш. Коментарът ти е много смислен и полезен.

  15. Svetlio каза:

    От около година работя като фрийлансър и е идеален начин на работа, който мога да съвместявам с ученето. Не трябва да хвърча насам натам, да се притеснявам, че ще закъснея, да стоя в задръстванията, да чакам градски транспорт в студа и т.н.
    Гледам, че фрийлансърството става популярно сред българите. Само в ГАФ има регистрирани около 5000 българи. Правят се опити и за български job board. Ако искате да си полафите и с другите български фрийлансъри елате в техния форум – freelanceforum-bg.com

  16. KrassiAristo каза:

    Strachotno pises! Na edin dych s lekota! Tova za razni pravila si prav, zavisi ot licnija vytresen rytym. Tolkova si prilicame po organizacijata na denja, s izklucenie na pianeto na blogove! S radost ceta tvoja i Bloga na edna zena! Stigat mi! V momenta tvorja svojata pyrva www stranica. Vece sviknach, ne sym specialist, no mi trjabva! Dnes ste sym gotova se nadjavam i ste ti ja napisa! Tolkova mi e mycno za Sofia i BG! S teb se vrystam kym blizkite nesta, koito ni davat tazi mynicka no mostna nasa si nestandartna energija. Radvam se ,ce te otkrich! Tuk v Praga e Velikden, a az izobsto ne go custvam! Konstatirach dnes, ce mi e lipsvala cvetnica, vrbovite klonky, mama i nejnoto grobce, na koeto chodim da pusim s mojata Dolicka bez da sme pusacky, no go pravim s radost zaradi neja!Razpadam se, a imam rabota!

  17. Майк Рам каза:

    KrassiAristo, благодаря ти! Читатели като теб ме правят щастлив и дават смисъл на всичко, което правя! Бъди благословена!

  18. Тео каза:

    Даа наистина има нови предизвикателства. Как да бъдеш работоспособен = производителен, когато си в къщи.От 9:00 сутринта съм на компа. Вече е 9:49 и не съм направил нищо полезно, а очите съм си ги изморил достатъчно.

    Това е огромен проблем. Аз съм стигнал до извода, че работата на компа трябва да бъде разделена на сесии от по 45 минути, след които трябва които задължително трябва да има почивка на очите (10 минути). Единстствния начин за мен е всяка сесия да бъде планирана предварително и изпълнена съгласно план. Аз почвам днес по тази система, ще видя до къде ще ме доведе. Но имам да напиша 50 страници научен текст за 15 дена така, че ми пожелайте кураж.

  19. Аз също съм фриленсър и работя по начина по които работиш и ти. Този начин на работа е едно от основните неща които харесвам на работата от вкъщи. Много по-продуктивен съм когато нямам времеви рамки и някой да ми виси на главата. Предпочитам да ям когато ми се яде, да работя като ми дойде музата и да си почивам когато ме мързи. След като станах фриленсър здравето и настроението ми се подобриха, имам повече време да уча нови неща и подобрявам уменията си. Все още имам много да постигам но съм оптимист и смятам че лтова е начина за мен.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s