Появи се нова игра тип лексикон в нашето блог-пространство. Много ми е странно как хора постоянно недоволстват срещу подобен тип анкети, но в крайна сметка пак участват в тях. Аз пък си мисля, че това е една от формите да споделим нещо важно за себе си, което може да се окаже важно и за другите.
Темата в конкретния случай е нещо, с което повечето от нас са се сблъсквали. Едва ли някой е толкова добре организиран и няма неща, за които не е успял да намери време, и които да не го тормозят само с факта, че стоят в списъка на несвършените задачи. Историята започва от един пост на Bulpete, в който той споделя задачите, които напоследък постоянно отлага и които му тежат като воденичен камък на врата. Предполагам, че от него тръгва всичко. После той предизвика Vira, а тя – мен. С което допуска фатална грешка 🙂
Близките ми хора знаят, че съм човек, който носи по 999 дини под една мишница и намирането на време за свършване на дълго отлагани задачи ми е един от основните проблеми. Ако трябва да напиша списък с всички неща, които трябва да свърша, а все отлагам, ще излезе цял роман. Да избера най-важните от тях и да ги опиша в един блог пост е изключително трудна задача, с която ще опитам да се справя сега.
Ето ги и моите несвършени задачи. Нещата, които отлагам от доста време.
1. Да подредя къщата
Това е невероятна мъка. У нас никой не слага нещата на техните места и постоянно изчезват вещи. Далеч съм от мисълта, че някой краде. Убеден съм, че всичко си е вкъщи, само дето никой не знае къде е.
Наскоро се главоболих два дни да търся изчезнали DVD-та. Имам огромна музикална колекция, на която много държа, но от известно времем насам вече нямам място къде да държа дисковете и ги оставям на една маса уж за малко, докато измисля къде да ги съхранявам. След това някой започва да ги ползва и те постепенно изчезват преди да съм ги подредил. В един момент вече съм забравил за тях и когато изведнъж се сетя, те вече са безследно изчезнали.
Това не е най-голямата трагедия, все пак, но откакто започнаха да изчезват и важни документи, нещата придобиха страховити размери. За съжаление, хаосът у нас се е създавал с години и подреждането се очертава като един продължителен и болезнен процес, за който все още не мога да събера смелост.
2. Да си взема изпита за PMP сертификат
Занимавам се с управление на проекти от години, а от скоро започнах да водя курсове на тази тема, а все още не мога да намеря време да събера всичката необходима документация и да се явя на този изпит. Сертификатът PMP е най-авторитетния в областта на управлението на проекти и се надявам, че с него ще успея да затворя устите на някои зложелатели, които твърдят, че щом нямам сертификат, нямам и авторитет.
3. Да започна да спортувам
Не че обичам много спорта, но натрупаните излишни килограми почват доста да ми тежат. Диабетът, който се появи вследствие на напрежението от работата, ме притеснява все повече и вярвам, че с малко повече физическо натоварване не само ще изглеждам по-хубав като сваля ненужното тегло, но и ще бъда по-здрав.
Преди време имах дежурното оправдание, че работата много ме ангажира и не ми остава свободно време за спортуване. Сега работя за себе си и работното време си го определям сам. Въпреки това, все не мога да намеря воля да скокна до парка и да направя едно кросче или да отида на фитнес, където да се поизпотя по-сериозно.
Дори сам на себе си не мога да дам добро обяснение защо постоянно отлагам това. Както казва Bulpete, може на вас да не ви е интересно, но за мен е важно да споделя тези неща, с надеждата, че самият аз ще намеря един ден волята и желанието да свърша всички отлагани неща.
Естествено, има и други неща като:
- да си направя нов дизайн на блоговете
- да инсталирам едни plugins, които съм подготвил от известно време
- да напиша пост за новия проект на Тишо
- да напиша книга по управление на проекти
- да напиша роман
- да купя хляб 🙂
- да се обадя на приятели и колеги, с които не сме се виждали от години
и много други.
За да поддържаме играта формално, призовавам
- Тодор Христов от alabala.org – човек, който непрекъснато ме изненадва с нови и нови блог идеи, толкова продуктивен, че чак се чудя кога спи.
- Тихомир Димитров – с извинение за неспазеното досега обещание. Тишо, в играта съм, само имам нужда от още малко време 🙂
- Лидия Стайкова (Lyd) – една дейна жена, отдадена на много каузи. Дали има неща, за които все още не е могла да намери време?
Разбира се, мисля, че всеки, който иска да сподели своите терзания по темата, е добре дошъл да разкаже за тях в своя блог. Идеята е добра и си струва.
Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.
Ако ще се бориш с диабета и лошата спортна форма, по-добре да не купуваш хляб 🙂
Надявах се някой да направи точно такава забележка. Браво! Много си наблюдателен! 🙂
Да, от Bulpete идва идеята. Посочвайте го. Някои идеи за мен са интересни и аз ги подкрепям, като ги продължавам.
Майк Рам, лошо е, че си стигнал до диабет от стреса. Наскоро въвеждах дипломна работа за диабета и съм добре запозната с него. Ако искаш, мога да ти я пратя да я прочетеш, защото е написана на достъпен, човешки език и съдържа много полезна информация за диетите и режима – информация от практиката, а не просто от интернет.
Разчитам на тебе, защото си ценен кадър. Ама не си вади душата, моля те! Направи го с желание. С любов и търпение. Приемам предизвикателството, обаче по малко по-различен начин. Нали сме все едни такива, отявлени индивидуалисти. За пръв път пиша за себе си, включително и за воденичните камъни, които ми тежат на врата, но по едн малко шизофреничен начин. Надявам се да ти хареса.
Pingback: ето как управлявам времето « полетът на костенурката
Pingback: ето как управлявам времето « полетът на костенурката
Нещата се променят, ако замените трябва с искам.
Като работиш за себе си времето определено е много малко …винаги ще има нещо за вършене….Като работиш за някого в 5.30 спираш да мислиш за работа…Аз работя за себе си от 89 година и нямам никакво време,което разбира се не е добре нито за мен ,нито за семейството ми,нито за близките ми…Но какво да се прави , това е живота…
Майк благодаря за линка! Не е точно воденичен камък на врата, но определено ми седят нещата в съзнанието (и органайзъра).
По темата http://zenhabits.net/2007/02/develop-clean-house-habits-one-at-time/.
Целият сайт е страхотен:)