When The Lights Are Down – Концертът на Камелот в София

Kamelot

Когато светлините угаснат, настъпва часът на истинската магия и наистина няма какво да се говори.

Концертът на Kamelot миналия петък беше точно от този тип вълшебства, за които не може много да се говори. Трябва да се изживее. Дори дребните организационни неуредици биват забравени и остава само магията на музиката и споменът от едно велико преживяване.

Момчетата бяха приготвили сетлист за промоция на новото издание на последния си албум Ghost Opera, но за щастие някой ги беше информирал, че българските фенове искат да чуят всичките си любими песни от цялото им творчество и това наше желание беше мигновено удовлетворено – програмата беше чувствително променена, за да включи повече песни от албумите The Black Halo, Epica и Karma, и даже за най-върлите фенове, като мен, имаше специален подарък – първият им голям хит – Nights of Arabia от албума The Fourth Legacy.

Ако кажа, че това беше най-великия концерт, на който съм бил, някой ще ме апострофира, че това го казвам за всички концерти, но не е така. Този концерт наистина беше знаменит и не само защото Камелот са най-големите рок музиканти на днешното време, но и защото в залата се беше събрала най-отбраната публика от ценители на тяхната музика. Нямаше нито един излишен човек! Въпреки, че възрастовия диапазон беше отново доста голям (както на повечето концерти у нас) – от 13-14-годишни млади фенки до побелели чичковци и лелки, всички присъстващи знаеха песните на групата наизуст и пееха в див възторг през цялото време.

Може би са прави децата ми, като казаха, че причината за успеха на този концерт беше в липсата на реклама, колкото и парадоксално да звучи това. Липсата на масова реклама дори по „специализираното“ радио за рок-музика ЗиРок доведе до това, че в залата дойдоха само хора, които истински ценят музиката на Kamelot и активно се интересуват от музикалните събития, свързани с тях. Безспорно отсъствието на традиционните рок-кибици и метъл-пияндета направи концерта едно незабравимо преживяване.

Thomas Youngblood – началника – така и не се усмихна през цялото време на шоуто, но това явно е негова поза, опитвайки се да подражава на някои други известни китаристи от миналото (R. Blackmore?), отколкото израз на някакво недоволство. Как може да бъде недоволен, като публиката постоянно пееше и скандираше „Ка-ме-лот!“?!

Casey Grillo ни смая с богатия си и сложен drum-kit, както и с умението да си служи с него. Уникален барабанист! В съчетание с цялостното перфектно озвучаване на концерта, неговото изпълнение беше изключително ярко и стабилно, както подобава на една яка ритъм-секция. Оригиналният басист на групата – Glenn Barry – не участва в това турне, но за сметка на това, неговият заместник – Sean Tibbetts – показа, че по нищо не му отстъпва. Шон беше перфектно допълнение към Кейси и не само беше научил материала без грешка, но и беше активен участник в шоуто, въпреки проблемите, които наскоро е имал с коляното.

Най-новият официален член на бандата – клавиристът Oliver Palontai – беше много точно попълнение, за да може звукът от сценичното изпълнение максимално да се доближи до оригиналния студиен запис. Надявам се, неговият талант да допринесе за още много велики песни и албуми.

Перлата на вечерта беше германската красавица Anne-Catrin Märzke, която не само украсяваше визуално сцената, но и пресъздаде всички женски вокали в оригиналните композиции на групата, с което Kamelot постигнаха максимално доближаване до студийното си звучене, а публиката получи максимално удоволствие от представлението.

Разбира се, звездата на групата беше певецът Roy Khan – секс символ за девойките и истински идол за старите ценители на музиката, като мен. Човекът пя с огромно вдъхновение за вярната си публика и усмивката не слезе от лицето му. Изпълнението беше спирано 3-4 пъти от скандиращата възторжена тълпа и на лицето на Khan се изписваше истинско изумление от любовта и страстта на публиката. Определено посрещането на групата от наша страна беше надхвърлило всичките му очаквания.

Надявам се да е било така и за тях този концерт да е оставил хубави спомени така, както за нас ще остане незабравим. Thomas казва на сайта на групата (преводът е на Svuio от блога The Metal News):

Турнето върви страхотно. […] Първото ни участие в София, България беше вечер, която ще запомним. Свирихме в широка баскетболна зала, която беше пълна до козирката. Предполагам, че имаше 2000 души дошли да гледат първото от много наши пътувания (курсивът е мой – М.Р.) до София.

Дано наистина да има и други срещи с тази велика група. Вярвам, че почитателите на Камелот в България ще стават все повече и повече и следващите концерти ще бъдат на голям стадион, така че всички, които са пропуснали първото им шоу у нас да имат втори шанс.

Cause when the lights are down
There’s no more to say
Love is the real pain
An internal revolution in our minds
And when the lights are down
You’re so far away
Tell me your real name
In the silence of the darkness we unite

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Лични, Музика и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to When The Lights Are Down – Концертът на Камелот в София

  1. ghibli каза:

    Хубава статия, но думите „цялостното перфектно озвучаване на концерта“ направо ме хвърлиха в тъча. Звукът през цялото време беше лош.

  2. Майк Рам каза:

    Не съм голям специалист, но това, което чуваш зависи не само от уредбата, а и от това, колко е голяма и пълна залата, и къде се намираш. Аз бях на 10-ина метра от сцената и се чуваше прекрасно.

    Имам неприятни спомени от концерта на Helloween и Gamma Ray в Зимния дворец преди няколко месеца. Тогава отново залата беше претъпкана, а аз бях възможно най-далече и наистина много лошо се чуваше. Така че, ако ти си бил/а по-назад е възможно звукът да е бил по-лош.

  3. ghibli каза:

    Възможно е, преди време на другия концерт на Хелоуин в Зимния дворец ние (горе на трибуните) изобщо не чувахме вокала и гадаехме коя песен свирят в момента, докато едни приятели бяха намерили някакво място, където всичко се чувало (долу в дъното). За концерта на Камелот обаче ти си първият, който казва, че звукът е бил добър, всички споделят обратното. Като се започне от едни познати, които отидоха напред, но дойдоха при нас отзад близо до входа (тоест – да, там стояхме), защото напред съвсем нищо не се чувало, и се стигне до коментарите на разни хора в нета. Едва ли всичките сме били на едно и също място, където по изключение се е чувало зле, по-скоро ти си нацелил изключението… И аз не съм голям специалист, но според доста хора тази зала просто не е пригодена за концерти, особено „по-шумни“, всеки по-силен звук кънти – склонна съм да се съглася с тях.

  4. Майк Рам каза:

    Напълно съм съгласен, че тази зала, а и всички други спортни зали в София, които се използват за концерти, не са предназначени за това и акустиката им е ужасна. Но все пак смятам, че озвучаващия екип на Камелот си беше свършил работата доста добре. Ако трябва да им търсим кусури, може би мъничко трябваше да засилят вокалите 🙂

  5. Svuio каза:

    Не бих могъл да не се съглася с написаното в цялата статия. Определено най-добрият концерт в зала, на който съм присъствал. Иначе и аз имам малки забележки за силата на микрофоните особено в началото на изпълнението на Firewind. Но хората от озвучаването направиха и невъзможното да оправят звученето имайки в предвид залата. По едно време се мръднах малко по-назад, точно до пулта на озвучителите и като видях единия каква схема беше направил на залата ми стана ясно, че тези хора си вършат работата доколкото могат в условията, с които разполагат. Така, че rescpect! за тях.

  6. Илиян каза:

    Е не мога да се съглася с това, че озвучителите си бяха свършили работата. Бях най-отпред, по средата, най-отзад и накрая останових, че на пейките се чува най-„добре“ (ако може да се нарече добре). Вярно, че залата е леко казано с отвратителна акустика, но и озвучителите не мисля, че бяха направили кой знае, колко по въпроса да постигнат поне горе-долу някакъв звук. През цялото време се чуваше само едно бучене, може би ако бяха намалили поне малко, щеше да се чува по-добре.
    Не мисля, че бих отишъл повече на концерт в зала Христо Ботев, какъв то и да е той.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s