3 години от кръвопролитията в Андижан

На днешния ден преди три години, спецчасти на узбексистанската полиция атакуват протестиращи граждани на главния площад в град Андижан и избиват стотици от тях. И до ден днешен истината остава скрита за света, тъй като правителството дава оскъдна информация, при това силно разминаваща се с изявленията на очевидци на трагедията, публикувани в западната преса.

Историята е доста объркана, но съвсем накратко изглежда така:

През февруари полицията арестувани 23-ма бизнесмени по обвинение, че се занимават с тероризъм. Опозицията пък твърди, че обвиненията са скалъпени и всъщност държавата се страхува от икономическата им мощ и политическото им влияние. (Коментар: като се има предвид какви бизнесмени се пръкнаха точно след 1989 г. у нас, може да се предполага, че дори и обвиненията в тероризъм да са били изфабрикувани, едва ли тези бизнесмени са били „света вода ненапита“.) От друга страна, напрежението между народа и държавата в Узбекистан е станало толкова силно, че хората открито застават на тяхна страна. През цялото време на процеса, пред сградата на съда има мирни демонстриращи хора, настояващи за освобождаване на задържаните.

На 12.05.2005 г. се очаква да бъде обявена  присъдата. Вместо това, полицията арестува още хора – роднини и близки на задържаните бизнесмени. През нощта срещу 13-ти май група въоръжени хора атакуват местния затвор и освобождават всички затворници, включително и задържани по друг повод криминални престъпници – общо около 600 затворника. Полицията твърди, че това са терористи и е явно доказателство, че и арестуваните бизнесмени поддържат връзки с терористична организация. Бизнесмените, от своя страна, коментират по-късно, че били изненадани от атаката над затвора и че не познават своите освободители.

При престрелката загиват няколко полицаи. Групата нападатели окупира административна сграда на площад Бабур – главния площад на града, вземайки за заложници 20-ина служители на администрацията, включително и главния прокурор на града. Те настояват за сваляне на обвиненията от 23-мата бизнесмени, за оставката на президента Ислам Каримов и за намесата на Русия при преговорите.

В това време, на площада започват да се събират граждани в подкрепа на групата, завзела сградата и с искания за оставка на президента. Силите на реда обграждат площада и държат протестиращите в клопка. Вечерта към 18 часа, спецчастите атакуват събралото се множество и откриват огън. Загиват стотици хора. Според официално правителствено изявление, убитите са точно 187 души. Според сведения на опозицията – между 400 и 600, а някъде се споменава и за 1000 души.

Настанало е истинско клане. Събитието, безспорно, е чудовищно. Но като чете човек различни материали за него, започва да вижда силна тенденциозност и противоречия в описанието на ситуацията. Някои журналисти в западната преса нарича митинга „мирен“. При положение, че имаш група въоръжени хора, която е атакувала успешно градския затвор и държи заложници в една сграда, а срещу нея са изправени силите на реда, очевидно се намираш във военно положение, така че хората, излезли на площада едва ли могат да се нарекат „мирно и кротко протестиращи“. Смята се, че те са били жив щит пред окупаторите на сградата. Това не променя факта, че са били невъоръжени и че полицията ги е избивала без милост.

Чудя се какъв човек трябва да си, за да живееш в днешно време и да изпълняваш сляпо заповедите на един тоталитарен диктатор. Да застанеш срещу хиляди невъоръжени хора и да откриеш огън по тях. Да стреляш по мъже, жени и деца в гръб, да убиеш няколкостотин от тях и след това да се прибереш у дома с чувство на изпълнен дълг. Как е възможно все още да има хора, които не само търпят подобен режим, ами му и служат вярно?

Не знам как съм изпуснал навремето тази история. Вероятно е била разказана в медиите мимоходом, между новините за убийството на поредната мутра, за домашни пожари и срутени сгради и кървавите кадри от автомобилни катастрофи. Пък и на кой ли му пука за политическата ситуация в някаква дребна азиатска държава? Така, както почти нищо не разбрахме и за кланетата в Руанда през 1994 г.

Днес се навършват три години от кървавото събитие в Андижан. Научих за него от блога на Паулу Коелю, който напоследък започна да пише политически коментари и снощи беше цитирал статията на Galima Bukharbaeva – очевидец на събитията – публикувана в International Herald Tribune и озаглавена Remember Andijan? (Помните ли Андижан?)

Един малко известен факт е, че по времето на социализма моят роден град Ямбол беше побратимен с Андижан и до днес има един жилищен комплекс, носещ неговото име. Но докато ние можем да се похвалим, че твърдо вървим по пътя към модерните европейски държави, в Узбекистан още живеят в епохата на съветската власт.

Тук можете да намерите допълнителна информация за кръвопролитието в Андижан. Интересно е, че информацията в западните медии е по-разнообразна и представя сведения както от официални източници, така и от представители на опозицията и на свидетели на събитията, докато в българската преса е изнесена предимно информация, предоставена от официалните власти.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Разни и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to 3 години от кръвопролитията в Андижан

  1. Това е нещо напълно неизвестно за мен. Вината едва ли е моя- нашенските медии ни занимават с някакъв безспирен хисарски домашен белот, а истината е, че Сергей, Боце, Гоце и Симеончо фон Мюнхаузен са, взети заедно, едно нищо. Тоест, те не означават нищо за света.

    Но… „Най- ниската точка на човешкото подение се нарича журналист.“ Така е смятал Киркегаард. А сърбето го казват още по- добре: „У бугарски весник само датата е верна.“

    Занимават ни с глупотевините си, а големите политически събития се третират някакси мимоходом. И това ако не е една гнусна идиотия!…

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s