Петъчна притча: Също като в брака

Garden flowers

Вчера бях на представянето на книгата на Алекс Букарски „Люде, на които не им се отваря парашута“. Книгата е интересна, поне като стил на писане. Авторът – интелигентен младеж с готино чувство за хумор, така че срещата премина много приятно. Това, което ми направи силно впечатление, беше, че авторът беше представен с това, колко много мразел Паулу Коелю. Изглежда, че Коелю е успял да постигне статут на конфликтна личност не само у нас, но и в съседна Македония, а може би и по други места. Подобна личност у нас е и Слави Трифонов – никой не е безразличен към него – или го харесват много, или го мразят много. Средно полжение няма. Пък аз все намирам по нещо да пиша за тези хора…

Сигурно и затова вчера се отвори приказка за Коелю и някой от публиката зададе въпроса „Защо толкова много го мразиш?“. Алекс отговори с текст от самата книга:

Коелю казва, че ако много силно желаеш нещо, цялата вселена ти се притичва на помощ. Отидете на кое да е гише и ще видите, че не е така.

Публиката аплодира отговора бурно. Явно всички бяха от противниковия отбор. Чувствах се много особено – един почитател на Коелю, като мен, да стои сред хора, които го ненавиждат. Нещо като левскар сред агитката на ЦСКА 🙂

Макар и да звучи логично, коментарът на Алекс е доста черноглед и песимистичен. Аз мисля, че бих могъл да му отговоря по подобен начин:

Ако не си бил обслужен добре, значи не си го поиска достатъчно силно.

Толкова за Букарски.

Днес искам да ви предложа две красиви персийски истории, които научих от блога на Паулу Коелю. Мисля, че има хора, на които ще им харесат. Пък и ако нещо не ти харесва, мисля, че е по-добре просто да го подминеш, отколкото да го мразиш. Така само съсипваш собствената си душа. Ето ги и историите:

Също като в брака

Настрадин прекарал цялата есен в работа над градината си. През пролетта всичко било нацъфтяло, но той забелязал и няколко глухарчета, които не бил засадил.

Настрадин се опитал га ги изскубне, но семенцата вече се били разпространили навсякъде и глухарчетата започнали да цъфтят из цялата градина. Той решил да потърси някаква отрова, която да унищожи само тях. Отишъл при специалист, но той му казал, че каквато и отрова да използва, тя ще унищожи всички цветя. Отчаян, Настрадин отишъл при един стар градинар за съвет.

– Това е като брака – казал градинарят. – Наред с хубавите неща, винаги се появяват и някои неудобства.

– Какво мога да направя тогава? – попитал Настрадин.

– Нищо. Въпреки, че глухарчетата са цветя, които не си засадил, те също са част от твоята градина.

***

Загриженост

Имало едно време един шейх в Дамаск, наречен Абу Муса ал Кумаси. Всички го уважавали заради мъдростта му, но никой не знаел дали е бил добър човек.

Един следобед, къщата, в която шейхът живеел с жена си, се срутила поради грешка в конструкцията. Притеснени, съседите се втурнали да ровят в развалините. Не след дълго те успели да открият жената на шейха.

– Не се притеснявайте за мен, а побързайте да намерите мъжа ми, който седеше ето там.

Съседите разровили отломките от мястото, където тя посочила и намерили и самия шейх. Той казал:

– Не се притеснявайте за мен, а побързайте да спасите жена ми, която лежеше ето там.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Мъдрости, Паулу Коелю и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

21 Responses to Петъчна притча: Също като в брака

  1. Eneya каза:

    Коелю казва, че ако много силно желаеш нещо, цялата вселена ти се притичва на помощ. Отидете на кое да е гише и ще видите, че не е така.
    🙂

  2. asktisho каза:

    Когато всички празноглави 16 годишни манекенки започнат да се хвалят, че четат Букарски, само защото е модерно, тогава бих се съгласил с македнския колега-писател, комуто иначе съм фен. Според мен малките не печелят нищо от плюене по големите. Мога само да съжалявам, че не бях в София, за да присъствам на премиерата. И да се включа в спора. Отдавна ми се иска да кръстосам шпага с някой „равен“ или поне толкова надъхан, колкото мен, а има ли по-подходящ човек от изгряващия македонски писател?!

  3. asktisho каза:

    А, да, това с гишето може да звучи правдоподобно за арабския свят и Балканаския полуостров, но на Запад от Буда Пеща нещата съвсем не стоят така.

  4. vira111 каза:

    Бяха започнали да ми липсват петъчните притчи 😀

  5. Комитата каза:

    Хехехехех, Майк Рам, колко си скромен. Не можах да те позная с тоя бизнес костюм. Пауло Коелю е цар и разтура както биха казали в Македония 😉 Майтап бе, майтап. Никога нищо не съм чел от него…

  6. Майк Рам каза:

    Комита, никога не е късно да прочетеш нещо на Коелю и да видиш, че не е отровно 🙂

    Колкото до Алекс Букарски, човекът е достатъчно самобитен и талантлив и според мен няма нужда от подобна реклама – да се противопоставя на Коелю. От това няма да спечели много читатели, освен една шепа сноби.

  7. Майк Рам каза:

    Още веднъж обяснявам за всички читатели (явно има нужда): Това, което публикувам в моя блог, не е написано от Паулу Коелю. Това са притчи, приказки и легенди, които той събира от цял свят и публикува на страниците на своя блог, откъдето ги вземам аз и ви предлагам един свой свободен превод от английски.

    Много често тези истории са значително по-мъдри и по-ценни, отколкото самите писания на Коелю. Това, че съм ги открил в неговия блог не мисля, че трябва да бъде причина за презрение както към самите притчи, така и към моята „скромна“ личност.

    Отделно, смятам, че творчеството на Паулу Коелю е опит да се предадат някои важни житейски мъдрости на прост и достъпен език. Безспорно, неговите произведения не са върха на словесното изящество, но пък са разбираеми за много голям кръг читатели.

    Мисля, че неговите романи на никого не са навредили и имат заслужено място в световната литература, а който не го харесва, може просто да не го чете, вместо да създава щурмови отряди срещу него и неговите книги.

  8. vira111 каза:

    Майк, аз харесвам притчите, които публикуваш – даже прописах притчи покрай тях. Паулу Коелю също харесвам. Най-много „Алхимикът“ и „Петата планина“(мисля, че така се казваше тази за пророк Илия). Някои са на мнение, че е чисто женска черта (или недостатък) да харесваш П. Коелю. И така да е, какво! 😀

  9. Майк Рам каза:

    Знам си аз, че не съм истински мъж! 🙂

  10. А кога ще заприличаш на манекенка? 😀

    Букарски добре прави като твърди, че мрази Коелю. Поне една основателна причина има в следващия цитат (от Уотсън-младши, основател на IBM):

    „Не си създавайте малки врагове, изберете могъщ противник – с когото да воювате дълго и докрай за фундаменталните си убеждения… борбата ще бъде полезна и за вас и за врага“

    За късмет, навремето Apple са избрали тъкмо IBM за враг номер едно – иначе може би още щяхме да си пращаме писма по пощата…

    Доколкото имам наблюдения, съвета на Уотсън е универсален. Незначителна подробност е, че в някои сфери наричат могъщия противник „велик учител“ 😀

  11. Вие сериозно ова? Ако некои од вас се млади надежни блгарски писатели и интелектуалци тешко тогаш на книжвноста во Блгарија. Пауло Коељо еј! Впрочем за воља на вистината јас пукам по многу писатели во самата книга, но не знаев дека Коељо е толку многу обичан овде во Софија.

    Ако достатично следите литература ќе знаете дека литературната историја памти само два вида на писатели: аутсајдери на своето време – откриени постхумно (Хармс, Кафка, Бодлер) и полупризнаени во своето време (Виктор Иго, Достоевски, Гете)

    Никогаш најславните на своето време не ги запаметила литературната историја.

    Меѓутоа според кој принцип ја браните честа на саморекламерот и парабиблиски тривијален раскажувач Коељо?

    Писатели како Роберт Музил, Херман Брох, Л.Ф. Селин, пишувале по 80 000 страни за да напишат роман или ги пишувале по 30-40 години, во кои е вброено стотици документи колку за 10тици докторски дисертации, а овде го имаме Пауло Коељо со словенката депресивка Вероника која реши да умре???

    На крај, прозата на Пауло Коељо е еготриперска. псевдо-духовна, со евтини пароли и “готови, едноставни формули“ за живеење на животот, што секоја добра литература, отсекогаш ги немала…

  12. Майк Рам каза:

    Здравей, Алекс!
    Добре дошъл в моя блог! Радвам се, че си открил това място и се включваш в дискусията, която малко започва да прилича на война 🙂

    У нас, в България имаме една поговорка: „За всеки влак си има пътници“. Това е, което се опитвам да внуша на теб и на всички читатели. Всеки писател има право на съществуване, щом си има читатели. Оставете го Коелю на мира – нека си пише както може – има много хора, които го харесват и ние трябва да уважим техния избора, независимо дали на нас ни харесва или не. Не може да наложим на всички хора да четат Кафка или Керуак, нали?

    Твоята литература няма да стане нито по-добра, нито по-лоша от това, че заставаш срещу Коелю. Защо ти трябва да воюваш срещу него? Остави го да си живее – и за неговия влак си има пътници.

    Не съм съгласен много със Станислав, защото примерът, който той дава, е от бизнеса. Когато продаваш материални, полезни стоки, си в състояние на конкуренция с останалите производители в твоя бранш и се бориш за пазарен дял. Ти си във война с тях и те са твои врагове. Когато продаваш изкуство, т.е. духовна стока, тя не се конкурира с останалите.

    Ако си купувам пералня, ще си купя само една, защото повече не ми трябват и ще избера от един производител. Затова и те са в конкуренция. Но ако искам да си купя книга, аз не мога да се огранича само в една, а ще купя това, което ми харесва. Аз мога да чета и Алекс Букарски, и Матю Райли, и Достоевски, и Коелю. Те не се конкурират, защото пазарът в литературата не е ограничен, така че, според мен, предизвикателството е напълно ненужно.

    По-добре е да те запомнят с твоето име и твоето творчество, отколкото като един нов Херострат.

  13. Princess каза:

    Много ми допадна притчата за глухарчетата в брака, надявам се, че няма да имате против, да я публикувам и в своя блог, като посоча, от къде съм я прочела 🙂

  14. Майк Рам каза:

    Разбира се! Радвам се, че моя блог ти харесва 🙂

  15. ssk каза:

    Здравей, даже за много години 😛 , отдавна все не ми оставя време за блогове и някак си изостанах… Тепърва ще наваксвам, виждам че продълваваш да „растеш“, поздрави за което.

    По темата искам само да кажа, че не понасям, как безмозъчни момиченца парадират с това, че четат Коелю, а на 10 – тата минута в автобуса си го прибират обратно в чантичката, така че да се вижда и заспиват… 🙂

  16. Майк Рам каза:

    ssk, благодаря за поздравите!

    Съгласен съм, че има творци (не само в литературата), които стават „модни“ и разни тъпи сноби парадират с тяхното име без да могат да ги разберат или оценят, но за съжаление все още не съм открил добро средство за борба с простотията (освен автомат „Калашников“ може би 🙂 )

  17. presuppose каза:

    Presuppose says : I absolutely agree with this !

  18. Диана каза:

    Майк, тук има още един отзив за представянето на книгата на Алекс Букарски http://knigi-news.com/?in=pod&stat=3155&section=9&cur=
    Може да ти е интересен 😀

  19. Майк Рам каза:

    Много злобарски звучи това интервю. Чак започнах да се съмнявам дали реално се е случило…

  20. Диана каза:

    По принцип Стоян Вълев се бори за литературата ни по начин, който не винаги ми харесва. Но, го следя от самото начало (в КнигиНюз – той го списва) и съм му фен!
    А за Ал. Букарски не мога нищо да кажа – не съм му чела нищо.

  21. Pingback: Притчи – Част 1 | Zalmoxis Blog

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s