От известно време из нашата блогосфера се върти една нова игра, подобна на онази, която аз започнах за 7-те албума на необитаем остров, само че сега става въпрос за книги. Естествено, вълната не подмина и мен – бях посочен от Vira, но мина доста време, преди да успея да се наканя и аз да дам своя принос към тази тема. Самата игра е тръгнала от Вовата, за което и той получава линк 🙂

Ето за какво става въпрос: изброяваш няколко списъка от по няколко книги – много е просто! 🙂 В началото е тръгнало другояче, но хората по веригата са добавяли или променяли по нещо, така че в крайна сметка не е толкова важно да се спазят някакви правила, а да споделиш последните си интимни преживявания с книги. Ето какво имам да кажа аз:

3-те най-нови книги, които съм прочел

• Умберто Фонтова – Истинския Че Гевара. За тази книга се каня да напиша ревю от доста време, но все не мога да намеря коректния политически тон. Все пак, не съм се отказал още от тази идея.
• Сю Крофърд – Ozzy без цензура. Добре написана биография на един от най-шантавите и най-обсъжданите рок-идоли. Представен като нормален човек с нормални човешки мечти и проблеми.
• Анри Троая – Распутин. Харесвам книгите на Троая. Не съм сигурен доколко се придържа към историческите факти, но са доста увлекателни. Распутин е важна личност в руската история, за който се знаят повече слухове, отколкото истински факти. Книгата на Троая е изключително полезна в това отношение.

3-те, които съм купил напоследък (аз купувам по много книги наведнъж, но тук съм се ограничил само с три от най-новите):

• Саймън Кърник – Подходящ ден за умиране. Обикновена кримка. взех си я за четене през почивката. Идеална е за тази цел 🙂
• Джоузеф Файндър – Инстинкт на убиец. Малко изтъркана идея, но все пак е добре написана и поддържа някакво напрежение. Става за убиване на времето.
• Матю Райли – Шестте свещени камъка. Последният засега роман на Райли. Ако не знаете, Матю Райли е най-големият екшън писател в света! Романите му се четат на един дъх под одеялото, за да не те уцели някой заблуден куршум 🙂 Райли започва да пише още като тийнейджър и първите му романи са направо смешни на моменти, но с годините много задобря. Последните серии за Плашилото и за Джак Уест са много яки! Тъпото на този роман е, че завършва като сапунен сериал и сега ще тръпна в напрежение, докато излезе и следващата част.

Книгите, които постоянно препрочитам. Тези ще ги разделя на две категории:

а) Романи:

• Дан Браун – Шестото клеймо. Първият роман на Дан Браун, който прочетох. Понякога ми се струва, че е по-добър от Леонардо. На моменти ми звучи детински. Затова го и препрочитам – за да го усетя отново 🙂
• Матю Райли – Експлозивно и останалите книги от серията за Плашилото. Reilly rules!
• Майкъл Крайтън – Състояние на страх. След като я прочетох, реших, че цялата истерия около глобалното затопляне, е политически кьорфишек и дори Ал Гор не можа да ме разубеди.
• Джеймс Ролинс – Айсбергът на смъртта и серията за група Сигма. Почти на нивото на Райли, но не е толкова забавен. Ролинс се взема по-насериозно.

б) Бизнес/научни книги:

• Guy Kawasaki – The Art of the Start. Голям съм му фен и тази книга я препрочитам постоянно – винаги намирам по нещо ценно и мъдро за бизнеса.
• Seth Godin – The Dip. След като си я купих от Amazon, разбрах, че я има и на български, но парадоксално, американското издание беше по-евтино. Също като Кавазаки – мой идол и вдъхновител. Чувствам се в дълбока дупка (българското заглавие „Дълбоки води“ ми се струва доста неподходящо) и имам нужда от неговите съвети, за да мога да се измъкна от нея.
• Юлиян Генов – Защо толкова малко успяваме? Една книга, разкриваща много за българската народопсихология. В нея винаги можеш да откриеш важни неща за себе си и за хората, които те заобикалят. Тази книга също съм си я отбелязал като източник на теми и вдъхновение за бъдещи блог постове. За съжаление, цялостното й звучене е много песимистично и човек лесно може да изпадне в отчаяние за бъдещето на България, след като я прочете.

Книгите, които са ми оставили най-дълбоко впечатление. Тези също ще ги разделя на две категории:

а) Романи

• Габриел Гарсия Маркес – Сто години самота. Тук просто нямам думи. Книга, която може да те грабне във магическа вихрушка, да те издигне на високо в небето и после да те тресне в земята. Книга, която не е лесно да разбереш и осмислиш. Трябва да я почувстваш.
• Никос Казандзакис – Последното изкушение. Дали защото е грък (т.е. нашенец, балканец) или защото е гениален, Казандзакис ни рисува идеята за божественото по най-човешки начин. Учудващо е как една книга за един обикновен човек може да има толкова силно духовно въздействие. Не мога да не призная, че това е една от книгите, които най-силно са повлияли върху формирането на моите религиозни убеждения. Тук бих добавил и друга негова книга – „Алексис Зорбас“ (известна като „Зорба гъркът“), която е също едно проникновено изследване на човешката душа.

б) Професионални

• Steve McConnell – Rapid Development. Книгата, която ми показа стъпките към постигане на успешния проект. Преди всичко, за да се научиш да как се работи правилно, трябва да се отучиш да работиш погрешно.
• Ed Yourdon – Death March. Защо повечето софтуерни проекти в днешно време се превръщат в „поход на смъртта“ и са предварително обречени на провал още преди да са започнали? Има ли начин да оцелееш в такава ситуация? А може ли дори да излезеш победител? една много мъдра и вдъхновяваща книга. Задължително четиво (заедно с горната) за всеки, който мисли, че може да управлява проекти.

Малко пространно се получи, но пък се надявам, че може да бъде и полезно. Няма да предизвиквам други хора, защото малко съм позакъснял с този пост, пък и мисля, че всеки блогър, който иска да сподели своя литературен вкус, може да го направи свободно.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.