Назад към природата

Village Life

От няколко дни съм на гости на вилата на баща си в най-забутаното село на света. И винаги, когато дойда тук в душата ми назряват противоречиви чувства. Друг път идваме обикновено за ден-два и в улисията не ти остава много време да разсъждаваш над екзистенциални въпроси, но сега съм тук за цяла седмица и нуждата от споделяне на душевните ми терзания се изостри.

Признавам, че чистият въздух ти дава възможността да се наспиш за кратко и сутрин е изключително приятно да се събудиш свеж и отпочинал от жизнерадостното чуруликане на птичките, но от друга страна, посещенията в селския кенеф на двора, досадните мухи и уханието на животинска тор, някак си не са ми присърце.

Още от най-ранно детство баща ми се опитваше да ми внуши, че гледането на кози и кокошки и копането на зеленчуците по двора е най-висше удоволствие, но аз така и не можах да го разбера. Харесва ми тишината и спокойствието на селския живот, чистия въздух и прохладния вятър вечер, но земеделието и животновъдството са далеч от представата ми за приятно занимание.

Мечтая си един ден да се махна от големия град и да заживея на някакво подобно място (само да си има канализация и нормална баня и тоалетна!). Ще си построя малка къщичка с веранда, ще си направя една дървена масичка със сенник и ще си опъна една сателитна антена, за да не губя интернет връзката си със света. Ето на това му викам идилия!

Но засега май още е рано. Все още имам работа в големия град и трябва да се срещам с много хора. Животът в „цивилизацията“ е шумен, напрегнат и изнервящ, но въпреки това, все още не съм готов да го загърбя напълно и да приема отшелничеството. Може би след няколко години, когато остарея още малко? Кой знае?… Но фактът, че животът на село бързо ми омръзва и чакам с нетърпение деня, в който ще се прибера в София, означава, че засега селската идилия ще почака. Явно още не съм готов за нея.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Лични и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

15 Responses to Назад към природата

  1. UZUMAKI каза:

    Обожавам да се замъкна за няколко дена из прованса и за известно време да съм извън града, далече от шум, прах и техника. Действа адски успокояващо. Но скоро ме хваща абстиненцията и се връщам към столицата, за да си взема дозата градски хероин.

  2. Svuio каза:

    Да, наистина, наличието на нормален кенеф и баня би отложило желанието ти да се върнеш в голямата градска лудница с поне още 2-3 дни, както е при мен :).

  3. Перко Стоев каза:

    Бе то за да гледаш кози или зеленчук на село се иска труд. В града това не е задължително.

  4. vira111 каза:

    И аз изпитвам същите противоречиви чувства към селския живот. Хем ми се иска да си живея в една малка къщичка накрая на света, но и да имам същите удобства и възможности като тук, в града. Засега е немислимо да отида да живея на село – децата ми тепърва имат да учат, а добрите училища са познайте къде 😀

  5. Баща ми беше същия (покой на душата му-замина си от този свят на 12ти Май) след като се пенсионира а бе обиколил с един камион в продължение на 30години целия свят…! Харесваше ми начина му на живот който си беше избрал-такива са те на тази възраст! Странно защо почти с всички ни е така-отиваме на места като това на снимката(жестока е!) и се кротваме сякаш горивото е свършило и се движим по инерция било то и с различна скорост……еееехххх живот някъкъв!?

  6. гравитон каза:

    Много консуматори, много производители на духовна храна! Пък после ревем, че цените на хранителните продукти у нас и в света се покачвали! А ми то някой трябва да произвежда и материални блага!
    Къде ли е мярката?…

  7. mislidumi каза:

    Ако това на снимката е къщата, не бих се върнала вграда. Толкова е красиво!

  8. deni4ero каза:

    Като каза „да си имаш сателит и тва и онва“ (тук не включвам, разбира се канализацията 🙂 ), си споних едно като стихче малко – „отидоха в природата и пренесоха цялата цивилизация в нея“ Не ме разбирай погрешно. Аз и телевизора бих си занесла 🙂 Ама съм си градско чедо, иначе къщичката на снимката наистина е страхотна 🙂
    @Димитър Митев, съжалявам за загубата ти!

  9. Графът каза:

    На баща Ви детството сигурно е минало на село, а Вашето – в града. Ясно Ви е какво искам да кажа с това изречение.
    Прав сте – Вие трябва да сте готов. Не само да прецените, къде плюсовете са повече, но и да решите кои плюсове са по-важни за Вас и не можете да ги жертвате. Аз имам възможност (и доскоро го правех) да прекарвам от ранна пролет до късна есен в такава обстановка. Но сега котвата на блога се оказа прекалено тежка – не си представям да се откъсна от вашата компания. И си седя в София… 🙂
    Е, гледането на животни не е задължително, но зеленчуците – да! След такива зеленчуци трудно се минава отново на градските с привкус на найлон… 🙂

  10. Майк Рам каза:

    Снимката наистина е хубава и разкрива невероятна гледка. За съжаление, това не е снимка на нашата вила – взех я от мрежата. Нашата къща изглежда доста по-обикновена и селото си е съвсем прозаично.

    Наистина, не съм роден за селски живот (разбирайки гледане на зеленчуци и животни), но животът в столицата става все по-непоносим, а като се замисли човек, трябва му само един интернет. И ако сега чисто технически, такова решение е сложно и скъпо за малки и забутани селца, убеден съм, че много скоро ще стане напълно реално и достъпно. Тогава какво би ни попречило да се махнем от градската джунгла и да се отдадем на по-спокоен живот сред природата?

  11. Vae каза:

    Какво би ни попречило? – работата и комуникацията.

    Защото, приятелите ни надали биха се преместили в същото село, и как ще ги виждаме?

    Освен това, по тези хубави кътчета няма работа. Нали все пак трябва да плащаш и интернета си, и газта на колата си, и всякакви други такива. Айде сирене ще се научим да си правим, но нефт да вадим – ще ни дойде нанагорно малко :))))

  12. вили каза:

    След двадесетина години друга песен ще запееш. Прави ми впечатление, че човек като достигне една достолепна възраст иска тишина и спокийствие и затова се връща в селото.Селската къща може да се облагороди, а след 5-6 години и във всяко едно село ще има интернет. Помнете ми думата. А селските домати са така вкусни, нищо общо нямат с доматите от „Женският пазар“.

  13. Майк Рам каза:

    Аз наистина искам да заживея на село някой ден. Просто това, което обичам да правя, в момента е свързано с интернет и градския начин на живот. Но нищо чудно, като остарея повече, да реша, че поливането на домати е по-приятно занимание от писането в блога 🙂

  14. Pingback: Какво е и защо е… « Панаира на Vira

  15. staticx каза:

    Снимката е жестока , прави сте чувството на чистият мирис на вятъра и споикойствието , тишината това са проветряващите мисли на един човек. Би било добре всеки да има такава вила след работа {weekend-a } за 2-3 дни да си починеш и това ти прави кефа 🙂 евала на тези които деистват така.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s