Изчезващ вид ли е съвременния джентълмен?

A GentlemanНа фона на ескалиращата феминизация сред блогърите попаднах на една много интересна статия в лондонския Тimes, озаглавена „Изчезващ вид ли са джентълмените?„, в която авторът споделя, че едно традиционно английско качество постепенно сякаш се загубва у по-младите хора днес.

Всъщност, статията е за мода и за това как съвременните дизайнерски къщи се опитват да възстановят облика на джентълмена чрез дрехите, които продават и доколко това е възможно. Но е и едно напомняне за духовните и нравствени ценности, които правят един човек джентълмен.

Това ме наведе на въпроса: възможно ли е въобще днес човек да бъде джентълмен в един свят, който от една страна те пришпорва постоянно да работиш като луд, а от друга, жените искат да бъдат абсолютно равноправни с мъжете във всичко, с което се убива чара на кавалерството? Авторът твърди, че може:

Добрите старомодни маниери – да отвориш вратата пред някого, да станеш, когато някой влезе в стаята, да задаваш въпроси за другите, вместо да говориш за себе си, да отправяш щедри комплименти към своя домакин – са първите стъпки към едно почтително поведение. Но то се отнася и за цялостното ни отношение към другите – как да се държим в обществото, в бизнеса, с близките си и на публично място.

Честно да си призная, макар че джентълменството е качество на английските аристократи и няма никакви традиции в нашето плебейско общество, бих искал един ден като се спомина, бабичките на моето погребение да кажат за мен: „Той беше много мил човек – истински джентълмен“.

За тези, които смятат, че добрите обноски все още имат някаква стойност в днешното общество, авторът дава и няколко съвета как да бъдем съвременни джентълмени:

  1. Някои неща никога не се променят: казвайте „моля“ и „благодаря“ и задавайте за другите, вместо да говорите за себе си.
  2. Бъдете точни. Закъснението няма да ви направи да изглеждате по-важен, за ще ви покаже като арогантен некадърник, който си мисли, че неговото време е по-ценно от времето на другите.
  3. Съвременния джентълмен го е грижа за планетата. Бъдете загрижен за околната среда, но не ставайте досаден.
  4. Отваряйте врата пред други хора и ставайте, когато друг влезе в стаята. Правете го за мъже и за жени. Съвременния джентълмен не третира жените като порцелан.
  5. Бъдете скромни. самохвалството определено не е джентълменско.
  6. Бъдете добри бащи. Няма нищо по-малко очарователно от мъж, който оставя грижата за децата на жените.
  7. Бъдете честни относно това, откъде сте произлезли в живота. Преструвката е израз на безхарактерност.
  8. Флиртувайте. С всички. Добрият флирт е форма на любезност. Раздавайте комплименти и накарайте своя компаньон да се чувства комфортно.
  9. Не си проверявайте телефона или BlackBerry-то постоянно.
  10. Обличайте се спретнато. Независимо какъв стил харесвате, мърлявото облекло не е за предпочитане.

Това е то съвременният джентълмен според автора на тази статия.  Аз го намирам за романтично, макар и не особено практично. Пък и какъв джентълмен би излязъл от един Андрешко или от един Бай Ганьо? Има ли шанс? Има ли смисъл?

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Общество и нрави и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

17 Responses to Изчезващ вид ли е съвременния джентълмен?

  1. longanlon каза:

    Изчезва наистина (както съм забелязал и тука: http://kaka-cuuka.com/183 ). Повечето хора не само не показват добри маниери, не само не ги и очакват, ами дори и гледат с недоумение тия, които ги проявяват.

    Разбира се, някои от тия маниери са излишни в съвременното общество, но други, макар, реално погледнато да не са задължителни, показват добро възпитание и добро отношение – поради което не виждам причина да ги пренебрегваме.

    Пример – няма никакъв смисъл в това, че лактите никога не се слагат на масат при хранене – поради което тоя обичай вече почти никой не го спазва, нито при лични, нито при бизнес хранения. Баба ми, да речем, като бях дете така и не можа да ми обясни ЗАЩО толкова държи да не си слагам лактите на масата, при условие, че на нея има предостатъчно място за всички и всичко…

  2. longanlon каза:

    и ги махни тия снапшоти на линковете, моля те. не знам защо всички са ги наслагали напоследък – отвратително досадни са

  3. Майк Рам каза:

    Да не мислиш, че съм ги сложил нарочно? Явно е нещо, инсталирано по подразбиране без да ме питат. Трябва да видя как се махат, защото и мен ме дразнят много.

  4. petya каза:

    Майк, аз съм съгласна с абсолютно всеки един от изброените съвети. Единственото, което бих допълнила е, че те са общовалидни, отнасят се и за жените. Важно е да се държиш възпитано, без значение дали си мъж или жена.

    Не виждам защо противопоставяш тези съвети на идеите на феминизма. Доброто възпитание и стремежа за пълно равноправие не са взаимноизключващи се понятия. 😉

  5. Майк Рам каза:

    Може би съм старомоден. Ако доброто възпитание важи за всички, то кой трябва да отвори вратата, ако влизат един мъж и една жена? 😉

  6. Майк Рам каза:

    Мисля, че не става въпрос само за възпитание. Има и други понятия като галантност и кавалерство, които някак не мога да ги свържа с феминизма. А и не виждам нищо лошо в това един мъж да е галантен към една жена, което е ярка форма на полова неравнопоставеност.

  7. petya каза:

    Кой трябва да отвори вратата?! Ами или мъжа, или жената. Мъжът според мен не трябва да се чувства задължен да го направи. Както и жената не бива да го изисква. 😉

    Проблемът не е в галантноста по принцип, а в това, че обществото очаква от мъжете да бъдат галантни по някакъв строго определен начин, който не винаги е идеален за самите мъже.

  8. Pippilota Mentolka каза:

    Щом такъв е етикета, смятам че мъжът трябва да отваря вратата докато свят светува, удобно или не за него. Както докато свят светува няма да е прието да седна разкрачена (с пола или панталон). И аз съм съгласна Майк, че феминизма някак си отнема от романтичното и кавалерското. Не искам да престанат да ми дръпват стола, за да седна или пък да трябва да дърпам тежката врата, за да влезе след мен някой мунчо, дето е два пъти по-силен от мен, но пък ми спазва женските права. 🙂
    Иначе Longanlone, не си прав за лактите на масата! На мен направо ми бъркат в душата като ги видя! Брррррр!

  9. longanlon каза:

    Вратата отваря който е по-отпред – ама много често жените се втурват с главата напред да изпреварят, та да си отворят вратата. И то лелки, дето за еманципация не са и чували… що го правят, един господ знае.

    Пипи, защо ти бъркат в душата? Аз си ям като затворник (обгърнал чинията с ръце и тяло) и си ми е много кеф 🙂

  10. Pippilota Mentolka каза:

    Ух, абе ужасно ми е, скомина ми прави 🙂 Пък може да е защото пък толкова време съм си казвала „прибери лактите, представи си, че държиш книги под мишниците, дръж ги, дръж ги!“ и ми се ще да не съм се мъчила само аз 😉

  11. razmisli каза:

    Само не разбрах какво в джентълменството, изразено в тези правила, е застрашено от равноправието на жените и мъжете, та първото да изчезне заради второто. Въобще какво общо има равноправието тук. 😉 А и тук при мен е прието жените също да държат врати – за хората, които идват след тях, независимо дали са жени, деца или мъже.

  12. Маркуча каза:

    Вратата се отваря от мъжа по много проста причина — за да не зяпа женските крака или какво има под полата. По същата причина мъжът се качва или слиза пръв по стълбите. Дамата върви отдясно на мъжа, защото и движението по улиците е отдясно, т.е. мъжът пази с тялото си жената от разни неприятни случки — сгазване, опръскване с кал… Повечето условности на етикета произлизат от конкретни ежедневни проблеми.

  13. Изчезващ е, Майк. Аз обикновено се водя прав в автобуса, освен ако не съм адски уморен или не заспивам прав. Често ставам, за да седне някоя мацка.
    Тази сутрин пак се случи същото. И само 5 минути по-късно съквартирантът ми бе учтиво помолен от един мъж на средна възраст да стане, за да може да седне едно бременно момиче.
    Не се изтъквам. Просто или джентълменството се появява, когато мъжът навлезе в критическата, или въобще е на изчезване. А честно казано, много хора ми се смеят, че проявявам подобно отношение към жените. И просто сме ги привикнали на лошо. Време е това да се промени.

    Да живее рицарството!!!

  14. deni4ero каза:

    И е изчезващ, и не е изчезващ 🙂 Моят мъж е от „рицарите“, както казва Александър Кръстев. Хвала на такива мъже 🙂

  15. pierrot каза:

    Не е изчезващ. Или поне такива са моите наблюдения. Въпрос на етикет и култура е всеки как ще се държи пред и спрямо другите, но и аз мисля, че има общовъзприети принципи, които са характерни само за мъжете. Затова думата кавалер няма женски род.
    А българите сме достатъчно интелигентен народ за да си даваме сметка какво значи доброто възпитание и поведение. И дори хора, на които на челото им пише, че го нямат да се опитват да се държат така, защото така е по-добре.

  16. Selene каза:

    Моите наблюдения са по-скоро, че е изчезващ. Има такива мъже, но са по-малък процент.
    Аз пък се стъписвам като ми правят път – от училище толкова съм свикнала да отворя врата, за да вляза, някой момък да ме изблъска и да нахълта преди или през мен, че сега в университета като някой ми направи път, невинаги загрявам навреме какво става. (((: Според мен правенето на път не нарушава ничии права и ничие достойнство, но и не мисля, че е особено нужно – освен в случай, че прави път на възрастен кретащ човек (несависимо дядо или баба, мисля, че и в двата случая младото момче или момиче става в автобуса) или на човек (пак независимо от пола) със заети ръце – с кафета, чанти или каквото и да било. Тогава е наистина нужно – другото е по-скоро както им е кеф на конкретните хора. ((:
    Но Петя е права – тези съвети трябва да се спазват и от двата пола – мърляви закъсняващи самохвалковци, които си хвърлят боклуците по тротоара и много се чудят, когато им направиш забележка, дразнят. Независимо мъже или жени са.
    Маркуч – често виждам как някой прави път на момиче да мине първо, за да я хване за задника. Всичко е относително. 😆

  17. GaN каза:

    Бас бая си е изчезващ вид 🙂 Според мен всичко опира основно до възпитанието, а при положение, че повечето родители не се справят с родителските си задължения – ясно е какво става. Проста логика 🙂

    Колкото до кавалерството и правата на жените – моите наблюдения показват, че повечето жени са лицемери в това отношение. Искат да са напълно равноправни, но в същото време искат и мъжете да са кавалери, което по своята същност не може да се положи в съвременните равноправни отношения. Поне това виждам аз. Може би за това William Drew предлага та уж нещо по-ново, по-унисекс 🙂

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s