Too Young To Die, Too Drunk To Live – Концертът на Graham Bonnet и Alcatrazz в Берковица

Миналата седмица, кроткото ми съботно излежаване беше прекъснато от позвъняване от един приятел, който ме застреля с въпроса: „Абе ти знаеш ли, че Греъм Бонет ще пее довечера в Берковица?“ Ами, не – не знаех, но групата за бързо реагиране се събра и след много кратко размишление решихме, че ако изпуснем такова събитие ще ни е яд цял живот и че едно пътуване до Берковица е точно тази малка авантюра, от която имахме нужда, за да си размърдаме задниците в съботния ден.

Речено-сторено. Метнахме се на колите и потеглихме. Берковица, според картата, е само на 85 километра от София, но пък пътят минава през прохода Петрохан, което не е от най-приятните места за минаване с кола – много крив път и не добре поддържан – вечерта се връщахме сред гъста мъгла и на няколко пъти изгубихме посоката, тъй като пътят няма никаква маркировка.

Все пак, не е като да пътуваш от София до Каварна 🙂 Неприятният участък мина бързо и в града лесно открихме мястото на събитието. Пристигнахме по тъмно, но усещането за празник се чувстваше навсякъде. Паркът има една голяма поляна, където зрителите кротко слушаха изпълнителите на деня, а отстрани имаше много маси, където по-уморените си хапваха топла скара и хладна бира под звуците на твърдия рок, който се разнасяше от колоните. Усещането беше като на селски панаир, само дето вместо народна музика и поп-фолк, от сцената се сипеха яки жици.

Не познавам групите, които свиреха и много не ги загледахме, защото нашата агитка реши да се подкрепи преди големия концерт, но слушах с едно ухо и определено ми направи впечатление както доброто озвучаване, така и доста приличното представяне на българските групи. Явно рокът в България все още е жив и има голям потенциал, но има нужда от солидна подкрепа, за да оцелее.

Организацията беше на доста добро ниво. Всички изпълнители започваха и свършваха навреме, единствено Алкатраз закъсняха с 20-ина минути, но като звезди, това им беше простено.

Бандата откри мощно с култовия химн „Eyes Of The World“ на Rainbow и оттам нататък настроението и темпото не паднаха нито за миг. Въпреки, че 60-те му години си личаха, големият певец показа, че все още умее да пее и да крещи яко, макар и не с онази сила, която имаше преди 30 години. За сметка на това, феновете бяха дошли с много позитивна нагласа и се кефеха безкрайно на любимите си парчета.

Програмата беше изградена основно от хитове от албума „Down To Earth“ на Rainbow (1979), „No Parole From Rock’n’Roll“ на Alcatrazz, записан с Yngwie Malmsteen (1983) и „Disturbing The Piece“ на Alcatrazz, записан със Steve Vai (1985). Имаше по едно парче от соловия му албум „Line Up“ (1981), от албума на Impellitteri „Stand In Line“ (1988) и от времето, когато Греъм е пял с Michael Schenker Group.

Аз съм изживял ученическите и студентските си години с тази музика и за мен Graham Bonnet винаги е бил символ на елитна класа в рока – един невероятен талант, който точно през 80-те години създаде страхотни рок парчета и достигна зенита на своята музикална кариера . За съжаление, гордостта го подлъгва да тръгне соло, което беше неуспешен ход. Новите му песни през 90-те и до днес така и не постигнаха успеха, който имаше преди. Може би причината е, че тогава е работил с изключително талантливи китаристи, които са имали и голям композиторски талант.

В един момент професионалната му кариера и личният му живот тръгват надолу. Дори изпада в алкохолна зависимост. За щастие, успява да се отърве от нея (както и от излишните килограми) и от няколко години е абсолютен трезвеник, а отскоро и щастлив дядо, както се похвали самият той на сцената. За нас, феновете, важното е, че днес отново е решил да възроди името на най-успешната си група и да представи на своята публика онези прекрасни песни, които навремето го направиха велик.

Музикантите, които свиреха с него, макар и не много известни на света, показаха невероятна класа, а китаристът Howie Simon с майсторското си

свирене, открито заяви място до големите имена, оставили своя отпечатък в историята не само на групата Alcatrazz, но и на световната рок музика. Той е работил доста време с друг голям певец – Jeff Scott Soto – и беше много впечатлен като ме видя с негова тениска след концерта 🙂

Викахме и пяхме с цяло гърло и си тръгнахме доволни и приятно уморени. След концерта музикантите излязоха да се срещнат с феновете, раздаваха автографи и се снимахме за спомен. Греъм и момчетата показаха, че са народни хора и че връзката с публиката за тях е по-важна, отколкото парите и звездния им статут. Щастлив съм, че бях там и и успях да се заредя с адреналин и с приятни емоции.

Берковица е чудесно място и се надявам догодина да ни подсетят по-отрано за този чудесен фестивал, за да се включим и за трите дни на неговото провеждане. Сигурен съм, че ще си заслужава!

Имам само една забележка към организацията: възхитен съм от факта, че почти всичко беше организирано и осъществено от местни хора, но има моменти, когато охраната от местни младежи (някои на очевидна ученическа възраст), не може да се справи и трябва да се намеси полицията, която беше там и строго, но безучастно следеше ситуацията. Имаше не повече от 5-6 младежи, които бяха погълнали рекордно количество алкохол и създаваха проблеми блъскайки се в другите. Мисля, че ако полицаите ги бяха извели от терена, празникът щеше да бъде пълен.

Не съм сигурен, че всички присъстващи са били заклети фенове на рока, но пък очевидно споделяха празничното настроение на поляната. Имаше хора наистина от всякаква възраст и стилови предпочитания. Видях дори възрастна двойка с бастуни, както и едно младо семейство с бебе, което носеха на кенгуру. Явно за хората от Берковица и региона това събитие е наистина празник. Дано скоро да се превърне в празник и за всички ценители на рок-музиката в България!

Догодина пак сме там!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Музика и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Too Young To Die, Too Drunk To Live – Концертът на Graham Bonnet и Alcatrazz в Берковица

  1. Svuio каза:

    Не знам преебан или късметлия да се чувствам, че и аз не знаех за това събитие, защото ако знаех щях да съм там и не знам как щеше да ми понесе ходенето на Metallica, Alcatrazz и Lenny Kravitz в три последователни дни, на ралични места :).

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s