Страстите и бесовете – част 3

След първите две части на тази рецензия, остават няколко заключителни думи, които искам да споделя с вас относно книгата на Ангел Грънчаров „Страстите и бесовете български“.

Може да се каже, че в началото тонът на книгата е доста по-смекчен, отколкото този на статиите, които Грънчаров публикува в блога си, и в този смисъл книгата е доста по-лесна за четене. В края, обаче, злобата му към „комунистите“ и всички, които постоянно ги връщат на власт, гласувайки за БСП, ДПС, ГЕРБ, НДСВ или която и да е друга партия, различна от СДС и ДСБ, излиза извън всякакви рамки и потича като черна река от омраза, с което превръща четенето в истинско мъчение.

За съжаление, издателството „Изток-запад“ си е свършило работата малко през пръсти и това се вижда както от допускането на груба правописна грешка на самата корица, така и от пълната липса на редакторска намеса, което е довело до накъсване на изреченията, объркване на мисълта и много досадни повторения. Самият автор твърди, че не е много добър в боравенето със словото и това определено си личи на много места.

Въпреки, че не възприемам морала и поведението на автора като блогър и популярна личност в интернет обществото, за мен лично, книгата „Страстите и бесовете български“ е много богата храна за размисъл. Тя ме върна в спомените ми за времето на социализма и към последните 18 години на „преход“ (незнайно накъде). Аз съм малко по-млад от Ангел Грънчаров, но имам съзнателни и ярки спомени от тогава.  Бях на 21 години, когато властта на Тодор Живков падна и преживях всички вълнения по изграждането на демокрацията у нас, но за разлика от г-н Грънчаров, моите спомени са малко по-различни и убежденията ми са базирани на разумно осъзнаване, а не на футболни емоции.

Разбирането на Ангел Грънчаров за демокрация е все още на онова площадно ниво от началото на 90-те години, а поведението му е като на футболен запалянко: червените са нашият враг и ние никога няма да мирясаме, докато не ги избием до крак! За него всички политици са комунисти и ченгета, нарича ги с обидни думи и прякори, които някои от читателите даже може и да не разберат за кого се отнасят.

Грънчаров се гнуси да използва истинските имена на политиците и обществените фигури, за които разказва, а вместо тях употребява изопачени имена или измислени от самия него прякори. Президентът, например, е винаги Агент Гоце, премиерът – просто Дмитриевич, Ахмед Доган е винаги Сава Доганов, а Слави Трифонов – една от малкото неполитически фигури, за които се говори в книгата – е наречен Слави Учиндолски.

Хубавото е, че, накрая все пак разбираме какви са политическите симпатии на автора – неговият кумир Свети Иван Костов е единственият, който се споменава с добро и е описан точно като Христос Спасителя – Месията, който единствен може да поведе народа в неравна борба с комунистическото зло и да ни доведе до лелеяната свобода.

Такова поведение е несериозно. Г-н Грънчаров се опитва да ни внуши, че за последните 64 години една шепа хора са управлявали, манипулирали и тормозели народа във всяка област на живота, без да осъзнае, че (1) това съвсем не са били единици, а огромно множество, отглеждано и възпроизвеждано в няколко поколения и (2) че тези хора са също част от нашия народ.

През 1989 година, преди да падне тоталната власт на БКП, тя имаше един милион редовни членове, а почти всички останали българи бяха нейни симпатизанти (макар и някои да са били превърнати в такива насила). Така наречените „дисиденти“ се криеха по тайни квартири и никой не им беше виждал очите. Да мразиш комунистите и да водиш кръстоносен поход срещу тях е обречена кауза, защото тя на практика е насочена срещу целия народ. (Ако не целия, то половината. И в двата случая, на това му се вика геноцид.) Не случайно в други страни от бившия соц-лагер решиха да сложат черта на миналото и унищожиха досиетата, а у нас всяка година се разиграва един и същи цирк с отварянето на поредната доза досиета, целящ единствено да дискредитира една или друга политическа фигура, а народа да се вълнува от неща, които някой е правил преди 20-30 или повече години, за да отвърне поглед от наболелите проблеми на съвремието.

Българинът все още пази мили спомени за отминалото време и не можеш насила да го направиш свободен и отговорен за собствения си живот. Самият автор е ярък пример за това – сипейки обвинения срещу лошите комунисти, които цял живот са му били виновни за личните неуспехи, мислят му злото и спъват неговия порив към свободата. Да погледнеш себе си и да видиш собствените си недостатъци е ужасно трудно, а да приемеш, че ти си най-отговорния човек за собствената си съдба – това за повечето от нас е непоносимо. Затова и избираме по-лесния начин – намираме си виновник за собствените си проблеми, прехвърляме всичката отговорност на него и щастливи потъваме в жалката си мизерия.

Аз вярвам, че на нас ни е нужно повече време, за да започнем да мислим по-отговорно като народ и да започнем да търси и да ценим свободата. Не защото след време ще поумнеем, а заради това, че след време ще се родят едни други хора, които няма да бъдат обременени от нашите спомени и ще приемат свободата и отговорността сами да управляват живота си.

В заключение, все пак ще кажа, че книгата „Страстите и бесовете български“ си струва да се прочете. Изглежда ви странно след толкова критика, която изсипах върху нея, нали? Не, критиката е по-скоро към убежденията на автора и към неговия подход, но както казах по-горе, тя е идеален повод за размисъл и от нея могат да се родят много полемики.

Истината се ражда в спора, са казали мъдрите, но разбира се, това се отнася, за хора, които могат да контролират емоциите си. За съжаление, Ангел Грънчаров не е от тях. Със сигурност няма да остане доволен от написаното от мен и отново ще започне нападките си срещу „глупавия и неосъзнат селянин“, както веднъж ме беше нарекъл. Ще ме обвини в комунизъм, чалгаджийство, еретизъм и във всички останали смъртни грехове на неговата вяра. Може даже да ме обвини и в неблагодарност. Е, аз определено съм му благодарен за това, че ми подари книгата си в знак на уважение към моето мнение (ако е бил искрен) и в замяна съвсем искрено написах този пост. Мисля, че беше честно. Надявам се, че е било полезно и за вас.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Книги, Лични и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

31 Responses to Страстите и бесовете – част 3

  1. Kaladan каза:

    Привет, беше ми интересно да прочета написаното от теб. Поздрави.

  2. rahenna каза:

    най-сетне и аз да разбера защо го тормозят човека.

    в интерес на истината всички от това поколение са така, но трябва да се изслушват най-внимателно.
    комунизмът просто премля това поколение и изобщо не си прав, че някой от тях е имал някакъв избор или че съдбата му и успехът му са били в неговите ръце, а той не е проявил инициатива. каква инициатива можеш да поемеш в концлагер, освен да станеш предател?

  3. rahenna каза:

    докато съм писала коментара си, изкоментирал го е трол от котилото на дурмана, който както знаем, почна подвизите си с кражба на компютъра на приятелите си от XXL.

  4. Не, Рам, бъди спокоен: за нищо няма да те обвиня, с нищо няма да те обсипя; напротив, благодарен съм ти за критиките, които ми показват, че моята книга наистина е полезна и необходима, т.е. че ненапразно съм я написал.

    Това, че стоим на диаметрално противоположни ценностни и политически позиции не е основание да нападаме личността на другия и да му приписваме грехове, които са плод единствено на собствената ни идеологическа неприязън.

    Бъди жив и здрав; желая ти успехи!

  5. Майк Рам каза:

    Г-н Грънчаров, радвам се най-сетне да видя един нормален коментар от вас! Аз нямам проблеми да обсъждам някаква тема, независимо от различните позиции, стига човекът, с който я обсъждаме, да е способен да изслушва другия и да се опитва да разбере неговата позиция и аргументи.

  6. Майк Рам каза:

    rahenna, не съм имал предвид само времето на социализма у нас. Става въпрос за една ярко изразена наша национална черта да търсим причината за всичките си проблеми в другите хора и никога в себе си. Опасявам се, че с този твой коментар я доказваш отново.

    Човек винаги има избор и това, което се случва в живота му, се дължи в най-голяма степен на решенията, които е взел. Затова достойните хора осъзнават отговорността, която поемат с вземането на всяко едно решение и ако са сбъркали, се сърдят единствено на себе си, но за сметка на това, умеят да се учат от грешките си.

    Ние, българите, предпочитаме да се крием като щрауси от отговорността за собствените си постъпки и все си търсим някой друг, когото да обвиним. За съжаление, това е черта, която няма как да заличим от характера си за един ден, още повече, че дори не искаме да я признаем.

  7. Pippilota Mentolka каза:

    Много хубав анализ Майк, но за съжаление още веднъж се убеждавам, че в обозримо бъдеще няма да да доживеем нещо написано наистина обективно за онези години.
    И само една реплика към Rahenna: не знам за теб, но не съм съгласна, че родителите ми и още куп народ се чувстват „премляни“ от ония години и са били лишени от свободна воля същества. Какво те си мислят не знам, но са успели да се формират като едни достойни личности в и въпреки системата по онова време. Съдя го и по това как са ме възпитали мен, а смея да твърдя, че в това отношение също са се представили добре 🙂

  8. Рам, не е за първи път, аз винаги така реагирам, съвсем нормално, но ти просто не си могъл да го доловиш поради невероятната си симпатия към мен, която извира и блика отвсякъде у теб! 🙂 Гледам че по тази причина на места даже ме обвиняваш в… човекоядство, пардон, в комунистоядсто! 🙂

  9. … „комунистоядство“ исках да напиша, пардон, Рам, иначе ще излезе че си съвсем прав като твърдиш, че хич не мога да пиша, нищо че съм написал и издал 12 книги 🙂

    Pippilota, моята книга е съвсем обективна, не го слушай Рам, не бъди чат толкова доверчива: той гледа на мен с невероятната си, даже пословична идеологическа симпатия, та затова така твърди 🙂

  10. Ей, ще ви подпука Цветан Банчев и ще ви разгони фамилията. Аз лично се видях принуден да публикувам днес един апел за него в блога си.

    А ако Стефан Гавмизов ви вдигне мерника, направо лошо ще ви стане…

  11. ImPRESSed каза:

    Прочетох и трите части на рецензията ти. Не съм сигурна дали съм те разбрала правилно, затова ще те помоля да ме поправиш, ако греша: не ти хареса стила на книгата и голяма част от идеите в нея, но те накара да се замислиш върху поставените проблеми. Така ли е?

  12. Апостоле, гадател е нужен за да се разберат твоите думи, би ли се пояснил?

  13. Майк Рам каза:

    Да, може да се каже и така 🙂

    Накара ме да се замисля за времето на социализма и за дългия „преход“ след това и за това как аз съм видял тези събития и как аз съм ги преживял. Книгата на Ангел Грънчаров е много лична и това събуди моите лични преживявания от онова време (които са доста по-различни от неговите).

    Предполагам, че и други хора от моето поколение биха могли да се върнат назад и да събудят спомените си за онези години. Интересна е реакцията на тези спомени. При мен времето е изтрило повечето лоши спомени; чувствата, които ме изпълват, са положителни; настроен съм за прошка както към другите, така и към себе си. При Грънчаров нещата стоят наопаки. Спомените му са изпълнени с гняв и омраза, които даже са изкривили фактите в неговото съзнание. Пример за това е коментарът му в книгата, че в България през 1996 г. не е имало компютри!

  14. rahenna каза:

    нямам ярко изразени национални черти, тъй като нямам ярко изразена националност. затова пък имам яркоизразени черти. една от тях е, че няма емоция, която да ми попречи да запомням и възпроизвеждам точно факти. т.е. не умея да лъжа. може да ти звучи странно, но това се цени. от силни хора, естествено.

  15. Графът каза:

    Драги Майк Рам,
    прочетох 3-те части. Нямах намерение да се обаждам, още повече, че става дума за книга, която не съм прочел. Но Вашият последен коментар ме кара да напиша 2-3 изречения – вече става дума за период от живота на живи хора.
    Така наречените „лични книги” не са толкова безобидни. Особено когато излизат като „обективни”, а не лични. Те затова са книги (с някакъв привиден авторитет на „преживял свидетел”), а не личен сайт – предназначени са за читатели. Накратко – след 5 години един 15-годишен младеж след като я прочете ще научи освен всичко друго, че 1996 г. в България не е имало компютри. 🙂
    Между другото, в 1995 г. бях директор на една от първите провайдерски фирми у нас – Geobiz. Собственици бяха японско семейство, което доста години живя в България.

  16. Pingback: monstruesque » Blog Archive » боже къде се набутах

  17. Dobrata каза:

    „Президентът, например, е винаги Агент Гоце, премиерът – просто Дмитриевич, Ахмед Доган е винаги Сава Доганов, а Слави Трифонов – една от малкото неполитически фигури, за които се говори в книгата – е наречен Слави Учиндолски.“

    Това случайно да не би да не е вярно? Ако пък прочетете това: http://svejo.net/home/link_summary/60473
    /колкото и да съм с резерви към жълтата преса/, ще видите, че Гоце, освен всичко, е и долен помияр. 🙂

  18. Рам, а ако обичаш цитирай на коя страница уж съм бил написал, че „в България нямало било компютри“, и бъди така любезен да цитираш точно самото изречение, където се било твърдяло това. Ще ти бъда много благодарен. Защото аз имам друг спомен: пиша в книгата си, че аз самият съм си купил компютър през тази знаменателна 1997 година 🙂 Доста свободно интерпретираш твърденията ми.

    Рам, ако забелязваш, твоят коментар на книгата ми се свежда до това да обясняваш на хората колко неправилно аз мисля, а също и че мисля неправилно просто по причина на това, че не мисля като теб! И в трите части на коментарите си само това казваш.

    Рам, защо не вземеш да напишеш една книга, в която да опишеш „правилната интерпретация“ на събитията, понеже, както разбрахме дотук, моята интерпретация е крайно неправилна?

    Сериозно ти го предлагам: така ще помогнеш и на мен най-после да напипам на стари години „правилното мислене“; цял живот това все не ми се удава!

  19. Майк Рам каза:

    Цитат специално за Ангел Грънчаров и всички, които не са чели книгата. Страница 231:

    Аз обаче бях упорит и почнах всеки ден да тормозя жена си не само телевизор да купим, но да купим поне и едно видео, и също да ми купи на мен една пишеща машинка, електрическа, тогава още нямаше компютри – ако не броим тия от Правец, ама те си бяха боклуци.

    Първо, у нас компютри се внасяха поне от 1988 ако не и от по-рано. Освен това българските компютри вършеха много добра работа (аз ги ползвах също от 1988 г.) и това, че се произвеждаха в родния град (село) на Тодор Живков не ги правеше „боклуци“. Явно нищо не разбирате от компютри, но е доста тъпо да го демонстрирате пред всички.

  20. Майк Рам каза:

    Графе, напълно си прав. Не съм казал, че са безобидни, но вярвам, че една книга да бъде прочетена и отречена, ако е необходимо, а не горена например. По-добре е всички да разберат колко струва авторът й, отколкото да го превърнем в мъченик.

  21. cx каза:

    Грънчаров – не ти се получават шегите, иронията ти е изтъркана и не върви, а самоиронията като средство за самозащита и оригиналничене е жалко 🙂

  22. Рам, абе като не са били боклуци правешките боклуци (компютрите де, тия от селото на бай ти Тодор), защо не се утвърдиха, защо не останаха, защо не превзеха европейския пазар, защо изчезнаха веднага щом изчезна от политическата сцена техният опекун бай ти Тодор? Отговори ми ако обичаш и на този въпрос, щото ти наистина ги разбираш тия работи 🙂

    Иначе си великолепен с разсъжданията си: казваш, че вече не бива „неправилните книги“ да се горят, а? По-добре е, казваш, всички да разберат колко струва авторът й, защо да го убиваме, та да го превръщаме в мъченик?! Нямам думи, възхитен съм от твоята модерност; тия, от които така се възхищаваш, обаче не мислеха така: например убиха без да им мигне окото писателя Георги Марков!!! 🙂

  23. nname.org каза:

    ако ще спорите за компютри „Правец“, по-добре уточнете за 8-ца или 16-ка говорите 🙂

  24. Майк Рам каза:

    nname, за 8-ци няма какво да говорим – те излязоха още през 1982 година.

  25. Майк Рам каза:

    Хората са казали: „пОсран ли си – трай си“. Наш Ангел, обаче, все се пъчи навсякъде с посрания си задник. Хем пише глупости, хем му показваш с цитат къде ги е написал и пак продължава да се прави на велик.

    Накрая ще взема да ми припише и убийството на Георги Марков на мен – нищо, че съм бил само на 7 години! Аз от малък съм вербуван в ДС, к’во знайте вие!

    Г-н Грънчаров, направих доста добра реклама на Вашата книга, която Вие с ограничения си мозък не можете да възприемете. Лично ме помолихте за рецензия – получихте я. Нападките, които отправяте към мен са породени от чиста злоба и простотия. От тук нататък ви обявявам за „персона нон грата“ в моя блог и Вашите коментари повече няма да бъдат публикувани.

  26. Daggerstab каза:

    Явно господин Грънчаров не е чувал за Apple II, иначе нямаше да задава тъпи въпроси. 🙂

  27. Майк Рам каза:

    Той също така не е разбрал, че това, което съм написал, е сериозно (или просто не го е прочел) и продължава да ми пише коментари, които аз, разбира се, няма да публикувам.

    Един от тях е интересен и си струва да бъде отбелязан – човекът си иска книгата обратно. Докъде стига човешката простотия – да си поискаш подаръка обратно!

    Съжалявам, г-н Грънчаров, подарък не се връща. Освен това, както писах, книгата си заслужава да се прочете, за да Ви опознаят хората в целия Ви блясък. Поради това аз вече я дадох на друг човек да я чете.

  28. Митко каза:

    аз ако съм като теб няма да го спирам нека да пише квото иска тука и да се излага баси глупака е той а пък и шибаната му книга му я върни за какво ти е

  29. yoalbo каза:

    Рецензията и в трите й части е много добра – аналитична, умерена, зряла, за разлика от реакцията на автора (държи се, според мене, като дете, на което отказват да дадат сладкиш…)
    P.S. като стана дума за компютри, искам да кажа, че преди да има персонални такива имаше и едни други, които изискваха персонал, и докато американците си ги наричаха компютри, ние им викахме ЕИМ… писах малко за това (http://yoalbo.wordpress.com/2008/07/04/1-19/)

  30. Andreas Kappel каза:

    Българска черта е да си намериш враг или група хора „лошите“ – извинете ме, ама някой друг път. Така е било с Германия и евреите, така е сега със САЩ и арабския свят, така са и досиетата, и куп други неща. Което иде само да покаже, че не е само г-н Грънчаров дето е екипиран с тоя защитен психолофичен механизъм, ами си е универсално явление. Универсалността обаче не е критерий за качеството и е хубаво да не се обиждаме, когато ни критикуват на тая (пък и коя да е друга) тема.

  31. yoalbo каза:

    Може би наистина си имаме някои не особено приятни ‘български черти’… но склонността към ‘Универсалността’, според мен, се дължи на едно много вредно явление от епохата на социализма, а именно УРАВНИЛОВКАТА (покрай сухото гори и суровото), а не на комерсиалното или ‘прагматично’ отношение на българите в света на свободната конкуренция (нелоялната сякаш по ни допада). Придобитите порочни, негативни навици от онова време са много живи, за съжаление, обаче с голо плямпане или истерична омраза няма да ги унищожим, а просто трябва да задобряваме – във всяко едно отношение!

    PS: Регистрацията ми в wordpress е от времето, когато не пишех в новосъздадения си блог, а само четях, затова посочвах адреса на работния си сайт (и съм забравила…), затова link-ът отвежда на сайта, а не на блога 🙂

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s