Дали лятото е бедно на събития или просто на много хора им хрумват едни и същи идеи – не знам – но напоследък се появиха много блог-игри, щафети, зарибявки, link baits и прочие. Една от тях, обаче, ме заинтригува много и даже сериозно ме затрудни.

Станислав Касчийски ме покани да участвам в неговата игра, която е на кино тематика. Идеята му е дошла от филма „Последният екшън герой“, в който героите имат възможността с помощта на един вълшебен билет да влизат в света на филмите, които гледат, а някои филмови герои пък с негова помощ идват в реалния свят.

Въпросът, който Станислав поставя, е: в кои филми бихте искали да влезете като герои и защо? Много хора се запалиха по играта, но тръгнаха да разказват за любимите си филми, пропускайки същността на въпроса. Аз също се изкуших отпървом да цитирам класики като „Умирай трудно“ например, но се усетих, че въпросът не е кой ти е любимия филм, а в кой филм искаш да участваш като герой. Какво бих могъл да направя аз в „Умирай трудно“? Та батко Брус се разправя сам с цяла банда терористи безпроблемно! Единствената роля за мен в този филм е да бъда зрител и да се кефя на перфектното изпълнение.

Значи, трябваше да се сетя за филм, в който бих могъл нещо да направя. Това, вече е доста труден избор. Мислих, мислих и ето до какво стигнах:

В „Жега“ героят на Робърт ДеНиро тръгва надалеч с хубавата си приятелка и парите от последния обир, но в последния миг се отклонява от целта си, за да въздаде справедливост на един от бандата, който се оказа голям мръсник и предател. Това му коства живота. Бих искал да съм част от бандата и негов доверен човек, за да мога да го посъветвам да не се поддава на изкушението да утрепе мръсника, а да избяга, за да се уталожат страстите и да скрие следите си от полицията. Отмъщението е най-сладко, когато отлежи достатъчно дълго време и винаги би могъл да се върне към него по-късно. Освен това, тайно си мечтая да обирам банки (особено след като се отнасят толкова немарливо към клиентите си 🙂 )

В „Леон“ едноименният главен герой, изпълняван от Жан Рено, тъкмо си намери приятел в лицето на малката Матилда (Натали Портнам) и мръсникът, корумпираното ченге, изигран брилянтно от Гари Олдман, го уби в гръб. Жесток край, който намирам за изключително несправедлив. Ще ми се да можех да съм там и да предупредя Леон, че гаднярът го дебне отзад или самият аз да го очистя, за да може странната двойка – наемен убиец и девойче-сираче – да изживеят по-дълго и по-пълноценно своето приятелство.

Голям съм фен и на сагата „Междузвездни войни“ още от детските си години и много си мечтаех да стана рицар-джедай, но и в по-новите епизоди (които разказват по-стара история) наблюдавах с интерес развитието на младия Анакин Скайуокър и превръщането му в Черния лорд. Иска ми се да можех да съм член на Висшия джедайски съвет и да участвам във вземането на решенията за неговото обучение и възпитание. Според мен, голямата грешка, която допуснаха джедаите, беше, че не му даваха възможност за изява. Младежът беше с огромен потенциал и много високо самочувствие, а с него се държаха като с невръстно детенце. Правилният подход би бил да му възлагат по някоя тежка задача от време на време, за да си потроши главата и да разбере, че не всичко, което хвърчи се яде. Така можеха да обуздаят малко буйния му нрав и да го предпазят от изкушенията на Тъмната страна.

Като малък мечтаех да стана фокусник и с удоволствие бих „влязъл“ във филма „The Prestige“, за да се науча на майсторлък от героите на Хю Джакмън и Крисчън Бейл, чиито талант и страст ги вкараха в самоунищожителна борба. Искам да усетя тръпката от това да можеш да омагьосваш публиката и да ги оставяш в недоумяващо възхищение. (Абе, май някаква мания за величие ме тресе 🙂 )

Един от любимите ми филми, а и все още в челото на класацията на IMDB, е „Изкуплението Шоушенк“. Възхищавам се безкрайно на упоритостта и вярата на героя на Тим Робинс, който прекарва 19 години в затвора за убийството на жена си, което всъщност не е извършил, и на мъдростта и жаждата за живот на Морган Фриймън, който, макар и „институционализиран“ в затвора, успява да намери сили в себе си да оцени и обикне отново свободния живот. Бих приел дори да бъда затворник (е, не за много дълго), само да мога да живея и другарувам с тези забележителни мъже.

И накрая – още един филм, който е предизвиквал любопитството ми още от детските ми години – „Емануела“. За тези, които не знаят, това е история за жена, която търси наслада от живота в различни сексуални връзки. Та, не бих имал нищо против да попалувам малко с нея в едно време на свободна любов и никакъв страх от полово предавани болести 🙂

Готина игра – дава ти възможност да поотпуснеш въображението си и да помечтаеш. За да я продължим призовавам следните хора да се включат със собствените си фантазии:

• Ивайло Станиславов и Тодор Иванчев за това, че пишат интересни кино-рецензии, които чета редовно;
• Велян Стайков за това, че все се засичаме тук и там и все не можем да се опознаем добре;
• Тихомир Димитров защото е писател, на който въобще не му липсва въображение 🙂

Дерзайте, момчета!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.