Магически билет за кино

Дали лятото е бедно на събития или просто на много хора им хрумват едни и същи идеи – не знам – но напоследък се появиха много блог-игри, щафети, зарибявки, link baits и прочие. Една от тях, обаче, ме заинтригува много и даже сериозно ме затрудни.

Станислав Касчийски ме покани да участвам в неговата игра, която е на кино тематика. Идеята му е дошла от филма „Последният екшън герой“, в който героите имат възможността с помощта на един вълшебен билет да влизат в света на филмите, които гледат, а някои филмови герои пък с негова помощ идват в реалния свят.

Въпросът, който Станислав поставя, е: в кои филми бихте искали да влезете като герои и защо? Много хора се запалиха по играта, но тръгнаха да разказват за любимите си филми, пропускайки същността на въпроса. Аз също се изкуших отпървом да цитирам класики като „Умирай трудно“ например, но се усетих, че въпросът не е кой ти е любимия филм, а в кой филм искаш да участваш като герой. Какво бих могъл да направя аз в „Умирай трудно“? Та батко Брус се разправя сам с цяла банда терористи безпроблемно! Единствената роля за мен в този филм е да бъда зрител и да се кефя на перфектното изпълнение.

Значи, трябваше да се сетя за филм, в който бих могъл нещо да направя. Това, вече е доста труден избор. Мислих, мислих и ето до какво стигнах:

В „Жега“ героят на Робърт ДеНиро тръгва надалеч с хубавата си приятелка и парите от последния обир, но в последния миг се отклонява от целта си, за да въздаде справедливост на един от бандата, който се оказа голям мръсник и предател. Това му коства живота. Бих искал да съм част от бандата и негов доверен човек, за да мога да го посъветвам да не се поддава на изкушението да утрепе мръсника, а да избяга, за да се уталожат страстите и да скрие следите си от полицията. Отмъщението е най-сладко, когато отлежи достатъчно дълго време и винаги би могъл да се върне към него по-късно. Освен това, тайно си мечтая да обирам банки (особено след като се отнасят толкова немарливо към клиентите си 🙂 )

В „Леон“ едноименният главен герой, изпълняван от Жан Рено, тъкмо си намери приятел в лицето на малката Матилда (Натали Портнам) и мръсникът, корумпираното ченге, изигран брилянтно от Гари Олдман, го уби в гръб. Жесток край, който намирам за изключително несправедлив. Ще ми се да можех да съм там и да предупредя Леон, че гаднярът го дебне отзад или самият аз да го очистя, за да може странната двойка – наемен убиец и девойче-сираче – да изживеят по-дълго и по-пълноценно своето приятелство.

Голям съм фен и на сагата „Междузвездни войни“ още от детските си години и много си мечтаех да стана рицар-джедай, но и в по-новите епизоди (които разказват по-стара история) наблюдавах с интерес развитието на младия Анакин Скайуокър и превръщането му в Черния лорд. Иска ми се да можех да съм член на Висшия джедайски съвет и да участвам във вземането на решенията за неговото обучение и възпитание. Според мен, голямата грешка, която допуснаха джедаите, беше, че не му даваха възможност за изява. Младежът беше с огромен потенциал и много високо самочувствие, а с него се държаха като с невръстно детенце. Правилният подход би бил да му възлагат по някоя тежка задача от време на време, за да си потроши главата и да разбере, че не всичко, което хвърчи се яде. Така можеха да обуздаят малко буйния му нрав и да го предпазят от изкушенията на Тъмната страна.

Като малък мечтаех да стана фокусник и с удоволствие бих „влязъл“ във филма „The Prestige“, за да се науча на майсторлък от героите на Хю Джакмън и Крисчън Бейл, чиито талант и страст ги вкараха в самоунищожителна борба. Искам да усетя тръпката от това да можеш да омагьосваш публиката и да ги оставяш в недоумяващо възхищение. (Абе, май някаква мания за величие ме тресе 🙂 )

Един от любимите ми филми, а и все още в челото на класацията на IMDB, е „Изкуплението Шоушенк“. Възхищавам се безкрайно на упоритостта и вярата на героя на Тим Робинс, който прекарва 19 години в затвора за убийството на жена си, което всъщност не е извършил, и на мъдростта и жаждата за живот на Морган Фриймън, който, макар и „институционализиран“ в затвора, успява да намери сили в себе си да оцени и обикне отново свободния живот. Бих приел дори да бъда затворник (е, не за много дълго), само да мога да живея и другарувам с тези забележителни мъже.

И накрая – още един филм, който е предизвиквал любопитството ми още от детските ми години – „Емануела“. За тези, които не знаят, това е история за жена, която търси наслада от живота в различни сексуални връзки. Та, не бих имал нищо против да попалувам малко с нея в едно време на свободна любов и никакъв страх от полово предавани болести 🙂

Готина игра – дава ти възможност да поотпуснеш въображението си и да помечтаеш. За да я продължим призовавам следните хора да се включат със собствените си фантазии:

Дерзайте, момчета!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Блогове, Лични, Филми и тагнато, , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

9 Responses to Магически билет за кино

  1. lotlorien каза:

    Хубава подборка =) Само че в „Изкуплението Шоушенк“ накрая не се ли оказа, че наистина я е убил? Отдавна го гледах този шедьовър и помня само сцената с дъжда, когато излезе от канала…аргх… един от редките мигове, в които съм изпитвала някаква гордост, че съм човек…

  2. Майк Рам каза:

    Не. Убиецът беше друг човек, за когото разбраха случайно – някакъв рецидивист.

  3. ssk каза:

    Честито участие! 🙂
    Поздрави за подбора. В интерес на истината подбора ти на места съвпада с подбора на други блогъри. Примерно Жега вече за трети или четвърти път го споменават, а и Шоушенк го имаше избран.

    Поздрави и благодарности,
    Станислав Касчийски

  4. Майк Рам каза:

    Нормално е – хубавите филми всички ги харесват. Но за „Емануела“ едва ли някой се е сетил 🙂

  5. asktisho каза:

    Майк, играта е интересна, а филмите, в които искаш да участваш, до един са ми любими. Мерси за поканата! Може да се включа по-късно, когато ми дойдат добри идеи, но най-вече, след като предоставя достатъчно възможности на читателите ми да станат съучастници в една друга, не по-малко интересна (и жадна за филмова лента) история: „Душа назаем“. 🙂

    Имам, обаче, един въпрос. Не мислиш ли, че като станем герои в един брилянтен (откъм сюжет) филмов мастърпийс, съществува голяма вероятност да му развалим фабулата? Ето, ако ти беше в джедайския съвет, примерно, Анакин щеше да си остане послушен, примерен (и влюбен) младеж, Черният Лорд така и нямаше да се появи, а за мен това автоматично означава, че нямаше да стоя прав в претъпкания кино салон преди 20 години и да тръпна в очакване на развръзката…С други думи, щеше да ми провалиш част от хубавото детство:)

    А ето и едно предложение: филмът, където най-пълноценно можеш да си развихриш фантазията в качеството си на негов герой, определено е „Терминатор“. Все пак, там имаш възможност да объркаш крехката причинно-следствената нишка на времето и току виж си произвел далеч по-добър сценарий от първоначално измисления.

    И като стана дума за детството, определено бих си купил магически билет за филма My Girl (1991) с Маколи Кълкин, за да запаля онзи кошер с пчели, преди да се е случила трагедията в края на филма. ..

  6. Майк Рам каза:

    Тишо, ако имам възможността да „вляза“ в някой филм и да променя фабулата му, ще гледам да го направя в някоя частна прожекция, за не се бъркам на другите зрители, които може да искат да гледат оригиналния вариант 🙂

    За „Терминаторът“ си прав – възможността да пътувам във времето много ме е привличала (наскоро гледах и „Машина на времето“), но пък от друга страна времевия парадокс е нещо доста объркващо и вероятността да се срещна със себе си някъде из дебрите навремето, ми изглежда доста притеснителна.

    Играта наистина си заслужава сериозен размисъл, защото един добре направен филм няма нужда от корекции и това силно затруднява избора на заглавия. Аз поставих този въпрос на обсъждане вкъщи и „My Girl“ беше първият избор на дъщеря ми.

  7. albinos каза:

    Майк, мерси за поканата! Тези дни ще помисля за филмите в които искам да вляза и да бъда част от сюжета. При мен задачата ще е малко трудна, защото гледам и пиша предимно за по тежки, социално насочени и немасови филми. Като си помисля в много от тях не бих влязъл, нито пък бих изживял съдбата на героите. Иска ми се да вляза във филми, където се случват весели и смешни случки, като в любимите ми комедии с Луй дьо Финес например 🙂

  8. Svetlina каза:

    Въх, аз пък сега се прибирам от планината и първата ми реакция беше да търся из чутурата си разни филми, в ичято обстановка искам да попадна, не знам дали искам да съм герой във филм. Някак много ми е показно. Отивам да отворя прозореца и като се разхлади вемето, ще се пише публикация. Видя се то колко ми се спи – само да чуя за „Умирай трудно“ и се разсънвам…

  9. tataf каза:

    Благодаря за оценката. Много скоро ще напиша нещо. Поздрави

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s