Една интересна история, разкриваща ни невероятното упорство на една жена да направи добро и силата на интернет и социалните мрежи. Накратко:
Една жена намира изгубен фотоапарат. Предава го в полицията, но никой не идва да си го потърси и те й го връщат. Оказва се, че на снимките е позирала млада двойка и жената предполага, че са били на сватбено пътешествие. Решава да публикува снимките във flickr. Някои хора разпознават някои обекти. Мълвата се разпространява. Накрая собствениците са открити и фотоапарата им е върнат.
Сигурен съм, че много хора ще нареката жената глупава за това, че не е задържала фотоапарата, ами е тръгнала да издирва собствениците му. Аз, обаче, намирам поведението й за похвално. Заради нейната отдаденост на идеята да направи едно добро дело, намирайки собствениците, заради нейната изобретателност да публикува снимките във flickr и заради нейната способност да увлича хората около себе си и да създаде такава голяма група от хора, които да се включат активно в нейното начинание.
Колко хора познаваме, които биха направили това?
Цялата сага можете да прочетете тук. Аз я научих от блога на Eric Brown, за което му благодаря.
Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Интернет е комай като „връзките“- с „връзки“ можеш само да помогнеш, но не можеш да навредиш.
преди 3 години намерих паспорт на един унгарец на морето. Звънях от личния си телефон до полицията в Созопол, до полицията в Бургас (в случай, че човека им се е обадил да знаят, че паспорта е намерен). Казаха ми: Що ни занимавате? После звънях на услуги, намерих телефона на унгарското посолство. Там – не се говори на английски! И така, чак след като се прибрах се вдигнах и отидох да посолството и дадох паспорта. Гледаха ме като извънземно!
Браво, како Маро! Ти си златен човек!
Какво да ти кажа. Аз нямам близки или приятели, които НЕ БИХА направили всичко възможно, за да върнат фотоапарата…
Примерно.
Така че просто си зависи с какви хора си общуваш и какво смяташ за нормално.
За мен твоята представа за нормалност, т.е. такива хора да са изключения, не е нормална.
Ето ти връзка към един подобен но чисто български случай.
http://dnes4o.blog.bg/viewpost.php?id=60420
Все още има такива хора 🙂 и слава богу.
Гери, спомням си за този случай. Добре, че го цитираш тук. Той също е хубав пример за човек, осъзнаващ, че доброто, което върши е много по-голямо от далаверката да „спечелиш“ изгубен фотоапарат.
Енея, ти сигурно живееш в свят на ангели. Жалко, че когато аз си забравих фотоапарата в едно заведение и после той изчезна безследно, не са го намерили твоите приятели 🙂 Той беше професионална машина с цяла чанта обективи. Тези, които са го намерили, са преценили, че ще му вземат добри пари на черния пазар. Не знам кои са ненормалните, но това да не ти върнат изгубената вещ, у нас е по-често срещано явление.
И аз като Eneya нямам близки или приятели, които НЕ БИХА опитали всичко възможно да върнат изгубения фотоапарат… (или поне така си мисля, но аз със сигурност бих ).
*за съжаление и аз като теб скоро имах възможност да се запозная с някой добър човек и да разказвам истории с хепи енд, но уви!… надеждите ми се изпариха днес в мтел, когато си взех новата карта, скоро и телефон; и аз го бях забравила в заведение, а като го потърсих се оказа, че никой нищо не е видял и чул… как става така, не знам*
apieceofme, никъде не съм написал, че моите приятели биха си присвоили чужд фотоапарат. Все пак, благодаря, че за разлика от Енея не ме смяташ за ненормален.
Получило се е недоразумение- не съм искала да прозвучи сякаш твоите приятели са такива, просто използвах нейното изречение 🙂
Аз пък имам списък от върнати неща:
-писмо, оставено в моята кутия по погрешка. Ходих до МЕИ да го занеса. Спомням си и още писма, които са ми ги носили, та после съм ги носил на собствениците;
-портфейл с документи, предадох го в полицията;
-клещи, забравени от ел.техника в стаята ми (това предстои);
Не съм намирал фотоапарат, но ако намеря ще се опитам да намеря собственика.
Миналата година на морето си загубих мобилния телефон и един младеж от селото после ми го върна. Намерил го пред магазина. После ромите били крадливи и какви ли не, дейба и тъпите му расисити!
Айде засега!
Христо
И аз съм намирал телефон и издирих собственичката.
Жестът ми се върна няколко месеца по-късно – младеж и девойка ми върнаха моя телефон, който бях „посял“ на улицата 🙂
Всичко зависи от момента и от нагласата според мен. Виждал съм много добри хора, които да правят нередни неща, защото за момента са преценили, че ще имат полза от това. Наистина, съгласен съм с Майк, че желанието да се услужи и помогне безвъзмездно, което включва и горепосочените примери са изключения. Унгарското посолство е допълнителен бонус към това. Енея и Мария могат просто да се радват, че са нямали досег с подобни хора, в което – с извинение, искрено се съмнявам.
Pingback: ЗАГУБЕНИЯ ФОТОАПАРАТ - разказ с променен край « Mitkoivanov’s Weblog
Pingback: ЗАГУБЕНИЯ ФОТОАПАРАТ - разказ с променен край /част втора/ « Mitkoivanov’s Weblog
Pingback: ЗАГУБЕНИЯ ФОТОАПАРАТ - разказ с възможен край ( последна част) « Mitkoivanov’s Weblog