Оптимистът отива до прозореца всяка сутрин и казва:
– Добро утро, Боже!

Песимистът отива до прозореца и казва:
– Боже, пак е утро…

От известно време следя с голям интерес Сайта на една жена и съм се абонирал за техния RSS фийд, за да не изпусна нещо ценно. Не знам защо са го нарекли така, при положение, че авторките всъщност са не една, а няколко жени, но важното е, че всяка от тях публикува интересни и стойностни четива. Признавам си, че любимата ми авторка е Мелиса и от доста време съм си запазил някои нейни публикации, които ме трогнаха дълбоко. Сега реших, че е време да ги споделя и с вас, пък и цитирането в моя блог на нещо хубаво е най-сигурният начин да не го забравя или загубя. Надявам се да ви харесат и на вас.

Навремето публикувах един смешен пост , озаглавен Не пипай дъщеря ми!, в който един ревнив баща (като мен) заплашва потенциалния зет с тежка саморазправа, ако нещо лошо се случи на любимото му чедо. Мелиса пък е публикувала една трогателна изповед на бащата, който все търси и не намира нито достатъчно време, нито подходящия начин да обясни на дъщеря си колко много я обича и колко много се страхува от момента, в който тя ще порасне и ще напусне бащиния дом. За съжаление, животът тече неумолимо и всеки човек рано или късно поема по своя собствен път, за да създаде свое семейство и свой дом и неизменно идва моментът, в който родителите остават сами.

Понякога родителите се чувстват обидени или пренебрегнати. Някои дори очакват синовна благодарност и остават много разочаровани от това, че децата им не им отдават очакваната почит и уважение. Така усетих аз историята Да бъдеш майка и мисля, че подобно поведение е погрешно. Децата винаги гледат напред в бъдещето и мислят за своя собствен живот. Не бива да ги връщаш в миналото и да очакваш някаква благодарност за грижите, които си положил за тях. Те са твои деца и ти си бил длъжен да се грижиш за тях безкористно, с пълна всеотдайност и с много обич. Дали един ден ще се върнат при теб и дали ще ти благодарят с думи – това няма голямо значение. Най-важното е да са станали добри хора и да не спираш да ги обичаш с цялото си сърце.

Животът е като огледало –
ако му се усмихнеш,
ще ти отвърне със същото.

За звършек ще ви насоча към една забавна статия с приказки за различните зодии. Независимо дали вярвате или не вярвате сериозно в зодиите – прочетете тези зодиакални приказки, където с голяма доза хумор и ирония са обрисувани най-ярките черти от характера на всеки зодиакален знак. Особено много ми харесаха историите за Телеца и Козирога – познавам доста представители на тези знаци и мисля, че много точно са показани в тези притчи. Разбира се, не съм много доволен от приказката за Лъва – моята собствена зодия – но може би това е нормална реакция на човек, на когото са показали негативните страни на неговия характер. Все пак, не ги взимайте много насериозно – това са само приказки, нали? 🙂

Ако в края на деня се чувстваш като пребито куче,
най-вероятно цял ден си ръмжал.

Всички цитирани мъдрости са на Х. Дж. Браун, публикувани от Мелиса в поста й Такъв е животът.

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.