I Walk Alone – концертът на Tarja Turunen в София (28.10.2008)

Магия, приказка, феерия – това са част от думите, с които другите блогъри, присъствали на концерта, го описаха. Аз водих курс на другия ден и нямах възможност да напиша веднага своя репортаж, а днес вече има толкова много коментари, че каквото и да кажа, няма да бъде особено оригинално.

Все пак, традицията повелява щом съм бил на концерт, да разкажа и своите собствени впечатления, а те са великолепни, както и на всички останали фенове.

Изглежда, че не само промоутърите, а и самата изпълнителка, не бяха очаквали толкова много и толкова запалени почитатели. Останах възхитен от разнообразието от хора, дошли да чуят неземния й глас. Липсата на „старите рокери“, които сме свикнали да виждаме по всички концерти досега, беше осезаема. Явно настъпва нова прослойка (или ново поколение) от хора, които слушат по-съвременна музика и търсят контакта с любимите си изпълнители. И това е хубаво. Ние живяхме дълги години в изолация, но това не бива да е причина да продължаваме да се кефим на групи като Deep Purple и Judas Priest, които така и не сме успели да гледаме на живо, когато сме били по-млади, и да игнорираме тези, които са на върха на таланта и на славата си сега.

Представлението беше прекрасно – изкуството на Таря е една революционна комбинация от стилове, които привидно нямат нищо общо, но крайният продукт е невероятно красива и вдъхновяваща музика, а нейното лично сценично поведение е също странна, но въздействаща смесица от образите на достопочтена дама и развихрен металист. В резултат се получава истинска визуална и звукова феерия, която донесе максимално удоволствие на всички присъстващи в залата.

Като за зала „Фестивална“, мога да кажа, че цялостното сценично оформление и озвучаването бяха доста добри. Самата зала няма добра акустика (то в София май само Зала 1 на НДК става за концерти – всички останали са спортни зали по проект), а и при смесването на звука, китарите и челото не се чуваха достатъчно добре, но това, което ни поднесоха Таря и бандата беше толкова красиво, че подобни дребни дефекти минават незабелязани. (Както и фактът, че отново се опитваха да ни поят само с бира, но това вече е проблем на самите организатори от СМЕ. Надявам се скоро да фалират! 🙂 )

Не мога да не спомена и две добри думи за бенда, който се справи чудесно. Разбира се, за мен най-много се отличиха Max Lilja на виолончелото и „адаша“ Mike Terrana зад барабаните. Не съм имал възможността да гледам Apocalyptica на живо, но миналата вечер Max изнесе перфектен открит урок за ролята на виолончелото в съвременния хеви метъл. Неговият инструмент не само придаваше нови измерения на звука на яките парчета, но и внесе изключителна нежност и лиричност в класическите балади, които Таря изпя.

Звярът зад барабаните Mike Terrana успя да впечатли всички зрители с агресивния си стил, но може би малко хора познават добре неговия стил и музикален опит. Аз, обаче, съм негов голям почитател още от един концерт на Axel Rudi Pell, който имам на DVD, и бях невероятно щастлив, че имах възможност сега да гледам бруталното му изпълнение на живо. Може да се каже, че от всички музиканти на сцената, Майк беше най-опитния професионалист и най-голямата звезда. (Не съм много сигурен дали пиша това защото се казва Майк и защото някога исках да стана барабанист, или наистина съм обективен 🙂 )

Майк има страхотна биография и е опъвал кожите с групи и музиканти като Yngwie Malmsteen, Axel Rudi Pell, Squeeler, Masterplan и Tony McAlpine, а като разбрах, че личният му сайт е разработен върху блог-платформата WordPress, още повече ме спечели като фен.

Разбира се, истинската звезда си беше Таря. Тя показа талант, класа, хъс и невероятна енергия. В същото време излъчваше нежност и женственост, които друг едва ли би успял да комбинира точно с хеви метъл. Едва сега разбрах, че микрофонът е не само средство за пренасяне на звук, а и част от сценичното облекло на изпълнителя. (Друго си е да имаш жена на сцената – и то каква жена!)

Щастлив съм, че в рамките на една година успях да посетя концерти на едни от най-любимите си съвременни изпълнители – Edguy, Kamelot, Royal Hunt и Tarja Turunen. Тук трябваше да напиша Nightwish, но за съжаление, легендата Nightwish с певицата Tarja ще останат само един спомен от миналото. Днес всеки върви по свой път за добро или за лошо, но любовта на техните почитатели е достатъчно силна, независимо от раздялата, а те са толкова големи музиканти, че дори и поотделно успяват да ни радват със своето изкуство.

Исках да напиша нещо съвсем кратко, защото пиша последен, а то взе, че стана доста дълго. Въпреки това, ще ви насоча и към другите коментари на концерта – някои от тях са доста подробни, а други са просто написани по-добре 🙂 Вижте ги:

Long Live Rock’n’Roll!

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Музика и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

12 Responses to I Walk Alone – концертът на Tarja Turunen в София (28.10.2008)

  1. Pingback: Пещерата на неандерталеца » Blog Archive » Таря

  2. Selene каза:

    Прекрасна статия. Приходи ми се много пак на концерт на Таря. 😆 Добре, че обеща да дойде скоро отново. 🙂 И наистина – ужасно много бяхме. о.О Стреснах се чак. 🙂

  3. Svuio каза:

    На мен ми стана супер драго когато видях възрастната жена до мен (видима възраст около 50-те) заедно с дъщеря си (предполагам разбира се) на около 20-25 и как се кефеше на всичко, дори и на „треснята“ на Mike Terrana. Но няма две мнения, когато нещо е качествено, то се възприема от всички.

  4. Pingback: Концертът на Таря Турунен в София « Кътчето на Селин

  5. tony каза:

    Да добавя и още едно мнение. Фантастичен беше концертът, очаквахме да е такъв,но той даже ги надмина очакванията…Тук има видео, но с не много добър звук

    http://www.mono.bg/?p=view&aid=1702

  6. Joruel каза:

    Добре, добре! Хора, вие май се надпреварвате кой по-интересно ще разкаже за концерта! :))) Вече няколко пъти преживявам концерта наново :)))

  7. Bruno Dante каза:

    здраво пичове,радвам се за вас че сте се изкефили максимално а и като погледнах какъв е бил сета за вечерта -всичко е ясно дето се вика пълен баланс отличен 6.аз обаче си мисля на какво се дължи парадокса че Тария е както разбирам доста добре позната и приета в Бг но във Финландия/аи бне само там/ е в доста голяма немилост след раздялата с оркестера нейни песни не се излъчват по частните радиостанции ,не я канят на концерти по клубове и фестивали и като че ли е доста забравена.за пробив на европейският и американси пазар да не говорим.може буи тук е момента да спомена за Апокалиптика които с полседният си албум застрасават даже и ХИМ понеже са най слусаният и излъчван по US и европейски hevy radio станции Фински оркестер.
    незнам може би факт че тука има мноого такива големи проге-хеви или готик-хеви артисти като Децата от Бодом,Аморфис,Стратовариус (и сега Револушън Ренесанс на Тимо Толки)Соната Арктика,Апокалиптика и разбира се Найтуиш правят Таря доста незабележима на рок небосклона в момента..и верно немалко помия се изля върху нея след раздялата с групата (дължаста се исклучително много на нейто гадже аржентинец -интригант )както и да е да сте живи и здрави да се веселите и кефите на подобни сешъни.наздраве

  8. bozho каза:

    @Bruno Dante – ако наистина Таря има проблеми в някои страни, както сам казваш причината е в помията. Явно има кампания за оплюването й, защото ниската й популяеност няма начин да се дължи на качествата й.

    Колкото за гаджето й, не го познавам, ама това е честа причина за раздяла на групи, като почнем от Битълс 😉

  9. topastrolog каза:

    Излиза, че феновете на Ливърпул все пак са прави: „You never walk alone!“

  10. baronbarov каза:

    Сбъдната мечта! Никога досега концерт във Фестивална не е звучал по-добре – всички знаят колко трудна е тази зала за озвучаване. Но Н.В. Таря І Турунен го заслужаваше. И ние я заслужавахме, надявам се!!! Велика певица, страхотен концерт, дано наистина скоро да дойде пак!!! А на пичовете от Nightwish бих казал – не мога да Ви разбера защо изгонихте Таря от групата, а пък изобщо няма да Ви разбера защо я заменихте с кака Анка – тя има перманентна нужда от апарат за командно дишане!!! Но загубата си е за Вас, ние се насладихме на Таря и пак я чакаме. Tarja forever!!!

  11. Петя Красимирова каза:

    Каквото и да кажа за Таря и за концерта и в България ще е прекалено малко.Само тези,които присъстваха на концерта (а те бяха много) могат да споделят мнението ми.За мен лично това беше една сбъдната мечта,едно от най-хубавите неща които съм почувствала с душата си.Никога няма да забравя мига в който тя запя и аз започнах да плача защото нямаше какво друго да сторя….незнам хора аз нося Таря Турунен в сърцето си и пожелавам на всеки обичащ себе си човек да иде на неин концерт и да усети гласът и не с уши,а с душа…

  12. denissa каза:

    Привет, Майк.
    Проследих връзка от „Пещерата“ до тук.
    С онзи див неандерталец заформихме лек спор около Таря.
    Не мисля, че Nightwish ще са същите без Таря.
    Аз слушам сега соловият и албум, но тях вече не!
    Това важи и за познатите ми!
    Надявам се, наистина да се окажеш лош пророк за нея специално!
    Който е слушал групата преди, е било единствено и само заради нея.
    И защото навлязох в любимата си тема,а тя край няма, само накрая ще допълня – дано тя не последва съдбата на виртуоза Ritchie Blackmore.
    Поне и докато има още верни нейни почитатели!

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s