Спомени, спомени…

Вече повече от седмица мина, откакто прочетох поста на Бу Инвентарна книга на спомените, в който изрежда неща, които бяха част от нашето ежедневие преди 20-30 години, когато някои от нас са били малки деца 🙂 а днес вече са безвъзвратно отминали. Стана ми много странно. Първо, все по-остро осъзнавам, че остарявам, а и по-младите край мен не пропускат да ми го напомнят. Сякаш съм преминал някаква граница, отвъд която вече не мога да се броя за млад човек. Ей, може и да ви изглеждам стар, ама в душата си съм още свеж! Не бързайте да ме отписвате още! 🙂

Другото е осъзнаването колко много се е променил живота – благодарение на новите технологии и на новото обществено устройство – и колко по-сложен и динамичен е станал. Носталгията по миналото е нещо напълно естествено и тук не става въпрос за някакъв безсмислен блян по връщане на предишния режим, а по-скоро е свързана с отминалото детство, отбелязано със спокойствие и безгрижие, което вече сме загубили безвъзвратно. Спомняте ли си това?

  • Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
  • Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
  • Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
  • Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
  • Да бързаш да се прибереш, защото ще ти “звъннат”.
  • Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
  • “На ти две лукчета, че нямам да ти върна.”
  • Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
  • Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип ”голям пипит”.
  • Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
  • Да сменяш ремъка на касетофона.
  • Да играеш на ръбче (без да мине никаква кола покрай теб).

Целият списък можете да видите при Бу.

Разбира се, животът няма връщане назад, но пък няма и нищо лошо в това да си припомним детството, нали? За всички пораснали деца от моето поколение и за една специална приятелка, която точно днес празнува рожден ден – поздрав с една любима песен от деството, от филма „Войната на таралежите“, която и до ден днешен обичам да си пея:

Бъдете млади!

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Лични и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

10 Responses to Спомени, спомени…

  1. Голямо богатство са тези спомени човече! Много мило и топло му става на човек! Щаслив съм, че съм бил част от нещо подобно!
    http://mcmitashki.wordpress.com/2008/11/07/
    http://web.hit.bg/bgsviat/detstvo.htm

  2. Дааа, сладки спомени. Кой го беше казал: „Единственият рай, от който не могат да те прокудят, е раят на спомените.“ (?)

    А за младостта ще кажа следното: „Младостта е голям недостатък, който (за щастие) много бързо и много лесно се преодолява.“

  3. yoalbo каза:

    🙂 има, разбира се, и още по-стари спомени! при това не само родни – български… след малко ще ги публикувам в моя блог, защото мисля, че са интересни и искам да ги споделя

  4. Pingback: Из спомените на онези, които са били деца през 60-те до 80-те години на 20-ти век « От моята камбанария

  5. tedi каза:

    Престилките имаха буквички, за да не си ги разменим „Т.Т.С.“ – майка ми често ми избордирваше цвете или гъбка, за да не слага тези букви.

    Когато пътувахме си пълнехме вода за пиене в стъклени бутилки от водка или някакъв друг алкохол – нямаше бутилирана минерална вода.

  6. Майк Рам каза:

    Да, сега си спомних, че наистина ни бродираха инициалите по престилките. Леле, колко отдавна е било това…

  7. Николай каза:

    Между другото ние със съседите редовно си обменяме олио, чушки, картофи, домати, захар и т.н. Даже преди 2 месеца ми донесоха купа шкембе чорба. Но другите спомени наистина са страхотни и със сигурност липсват на много хора.

  8. Ина каза:

    Боже, колко хубаво беше…

  9. Mekityyy каза:

    mn hubAVI spomen4eta 🙂

  10. Albena каза:

    Да, човек винаги си спомня с носталгия отминалите години, особено от детството.

    Фори (съседа ни Христофор) простираше прането навън, пред блока. Там простираха и други хора.

    Жената на Фори всяка събота и неделя се разхождаше с маска на лицето и на главата.

    Лили ме караше да ходя у тях, за да й изям манджата, защото тя беше ужасно злояда и майка й непрекъснато й се караше, че не яде.

    На полянката пред блока играехме сантасе, кент купе и… какво още беше…

    Разказвахме си вицове за Бай Тошо, без да осъзнаваме кой точно е той. В представите ни Бай Тошо и Бай Ганьо бяха един и същи човек…

    Най-редовно хващах въшки от детската градина. Не знам защо така…

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s