Най-досадните думи и изрази

Група изследователи от Оксфордския Университет са направили проучване кои са най-досадните думи и изрази в английския език, научаваме от блога на списание Wired. (Аз го научих от „Мислещия блог“ на Илкер.) Ето го и списъка (няма да го превеждам, защото много от изразите даже нямат и смисъл 🙂 ):

  1. At the end of the day
  2. Fairly unique
  3. I personally
  4. At this moment in time
  5. With all due respect
  6. Absolutely
  7. It’s a nightmare
  8. Shouldn’t of
  9. 24/7
  10. It’s not rocket science

Признавам, че съм чувал израза „At the end of the day“ от последния си шеф почти във всяко второ изречение и наистина е ужасно досадно. Питам се, бихме ли могли заедно с вас да съставим един неофициален списък на досадните изрази в българския език?

Всъщност, какво значи досаден израз? Понякога това са паразитни изрази, които се употребяват безцелно, като „нали„, „значи“ или „в смисъл“ (този най-много го мразя). Те, само по себе си са си книжовни и смислени фрази, но стават досадни, когато някой започне да ги употребява прекалено често. Тогава те загубват своя смисъл и единствената роля, която изпълняват, е да запълват празнотата в мислите на говорещия.

Ако прочетете всички коментари под статията в „Wired“, ще видите още интересни рпедложения, които са изпаднали от топ 10 класацията. Това, което ми прави впечатление, е че повечето изрази са част от модерния бизнес жаргон. Наличието на сложни йерархични структури в големите американски компании и стрмежът към кариерно израстване, желанието да бъдеш лидер и обществено забележим, са едни от най-важните причини за появата и популярността на този жаргон. Ако трябва да направим сравнение със ситуацията в България, веднага се набиват на очи няколко факта:

  1. У нас повечето фирми са малки и шефовете са най-обикновени дерибеи, които не изпитват никаква нужда да мотивират служителите си с високопарни фрази.
  2. Друга категория са фирмите от така наречения „сенчест бизнес“, които предпочитат да си останат на сянка, отколкото да се правят на умни оратори.
  3. И за капак, новият българин се мотивира единствено от размера на заплатата, така че няма никакво значение какво точно му приказва шефа. „Говори си, не ми пречиш“ е поговорката, която най-красноречиво отразява това.

С други думи, моите първоначални наблюдения са, че малко хора използват подобен бизнес жаргон и понеже не обичаме да се изслушваме, твърде малко хора обръщат внимание на това, което им се говори, че да им стане досадно.

Все пак, ми се ще да опитаме да направим един подобен списък и ще нахвърлям няколко предложения от различни области.

  • От бизнес-жаргона: „искам го за вчера“, „работя 25 часа в денонощието, 8 дни в седмицата„.
  • От политическия жаргон: „политическо пространство”, „приоритети”, „прозрачност”, „хармонизиран”, „конкретика”.
  • От  обявите за работа: „млад и динамичен колектив“, „атрактивно заплащане“, „водеща компания„.
  • От спортните коментатори идват много „бисери“ и досадни изрази, които също можем да използваме в нашата класация – „така е във футбола“, „коженото кълбо“, „светът е олимпиада“, „изпълнихме тактическите указания“ и най-великият: „Каква невероятна футболна драма!„.

Още интересни материали:

Хайде да видим кои са най-досадните и изтъркани изрази в нашата реч! Давайте предложения!

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Общество и нрави, Простотии и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

21 Responses to Най-досадните думи и изрази

  1. a-tipova каза:

    Ето един израз, който в моята класация е на върха:
    „У нас повечето…“ лесно заменим от „В България няма..“. Интересното е, че обикновено се употребява от хора, който са виждали само демо версии на други държави и идея си нямат как са нещата всъщност.

  2. Майк Рам каза:

    Въпросът за обобщенията като наша национална черта е много широк и дълбок и не бих искал да го намесваме тук. По-скоро искам да споделим изрази-паразити, които се употребяват масово понягога дори без да се влага някакъв смисъл в тях.

  3. Стоян каза:

    На върха са „фактически“ и „Дефакто“,
    Често срещани от обявите за работа и визитките на компаниите са и „бързоразвиваща се компания“ , „мотивиран персонал“, „с грижа за клиента“

  4. Mick каза:

    Не съм съгласен с частта за мотивацията. Заплатата отдавна е единствено и само хигиенен фактор и много малко са хората, които се мотивират единствено от пари. Казвам и като работник и като работодател (а от няколко години насам си подбирам сам екипа).
    Що се отнася до шаблоните, българския език не е толкова образен, колкото английския, идиомите са значително по-малко и респ. няма толкова натрапчиви изрази.
    Пфу, това за at the end of the day и аз уви често съм го ползвал… :/

  5. Svuio каза:

    Като си говорим за футболни изрази, „линейната скорост“ на Петела Василев е #1.

  6. Майк Рам каза:

    Mick, напълно си прав, че парите не са мотивационен фактор. Дори и аз съм писал за това 🙂 Тук просто съм употребил тази дума неправилно. Исках да кажа, че хората предимно се интересуват от парите, не че се мотивират от тях.

  7. Д-р Тормозчиян каза:

    1. Инициирам дебат – любимият израз на Надка Михайлова и други политици, но специално нейният речник е изключително клиширан и дразнещ.
    2. Тренд – изместила „тенденция“, без да внася каквито и да било нови отсенки.
    3. Колумнист – обикновен халтураджия, който всяка седмица пълни с глупости поне една вестникарска колонка (заслугата за въвеждането на тази измислена дума е на вестник „Дневник“, основен и съзнателен замърсител на българския език).
    4. Суперготино, адски готино, адски суперготино, суперяко, мегаяко – от тийнейджърския жаргон.
    5. Бъди себе си – под „себе си“ обикновено се разбира сборът от недостатъците на съответния човек, който изобщо не иска да се променя
    6. Нека мислим позитивно – този израз дойде с американските книжки, макар в самите Съединени щати измислилият позитивното мислене да се смята за откровен шарлатанин и да е доказано, че в ред случаи то е вредно.
    7. Преходът – в множество съчетания (ранния преход, късния преход, началото на прехода, краят на прехода), а всъщност никакъв преход нито е имало, нито ще има.
    8. Смяна на чипа – ще стане възможно, когато хората бъдат заменени от киборги.
    9. Софистициран (вариант: суфистициран) – издава мързел и езикова безпомощност
    10. Динамична среда – от обявите за работа, предвещава безумно и безсмислено юркане за щяло и нещяло срещу скромно заплащане; затова обикновено върви заедно с „млад и амбициозен екип“.

  8. Майк Рам каза:

    Подкрепям доктора за дебата – тази дума всички я употребяват за щяло и нещяло, а най-популярна според мен е в съчетанието „обществен дебат“. Давам и още един глас за „прехода“ – много удобна дума за нещо, което няма край.
    Обявите за работа също излизат с едни гърди напред с „младия екип“, „динамичната среда“ и „атрактивното заплащане“.

  9. Графът каза:

    Струва ми се, че въпросът за досадните думи и изрази има и друга страна – що се отнася за българския език. Като изключим „паразитните думи” (като „значи”, особено когато става на „начи” 🙂 ), много от останалите изрази тук за мен не са досадни. По простата причина, че не са от „моята атмосфера” на езикова комуникация, рядко ги срещам, в повечето случаи мимоходом.
    Та, мисълта ми е: списъкът на досаждащи изрази е донякъде индивидуален. И, вероятно, трябва някакъв минимум процент повторения в индивидуалните за да влезе даден израз в националния списък.

  10. Майк Рам каза:

    Е, чак за списък с национално значение не претендирам 🙂
    Но сте прав, Графе – трудно е да се намерят изрази от една област, които да са еднакво досадни за всички. Точно затова предложих няколко източника на клишета, които ни дразнят. Важното е да има предложения и гласуване 🙂

  11. Стоян каза:

    „Класифициран“ също взе да се използва за щяло и нещяло напоследък и може да намери достойно място в списъка 🙂

  12. Майк Рам каза:

    Навремето, в комунистическия партиен жаргон бяха навлезли думи като „фактически“, „практически“ и най-яката: „принципиално“. Някои хора все още ги употребяват активно.

  13. Pingback: Многоточие « Графът

  14. Лари каза:

    От известно време чета блога, но сега не се стърпях и ще пиша…(тук многоточието означава лек интервал за събиране на мислите:))
    Та като продължение на точка номер 5 на Д-р Тормозчиян искам да отбележа един израз, който напоследък много ми се набива в уши: „Да дам всичко от себе се“. Звучи ми много фалшиво, като обещание дадено по задължение, преко сили. А на вас?

  15. Майк Рам каза:

    Здрасти, Лари! Добре дошла в нашата компания! 🙂

    Това дето „дават всичко от себе си“ наистина е много досадно напоследък, особено в интервюта със спортисти или в риалити шоута по телевизията.

    Добро попадение!

  16. Hulky каза:

    любимото ми „нещоси не е по европейски“ … като ги чуя, направо се изприщвам … (имам повече мисли за събиране от Лари 😀 )

  17. 1. Българинът

    Българинът това, българинът онова, българинът еди кво си. Много се дразня, когато с цел обобщаване се употребява дума в единствено число.

    2. Средностатистическия българин/предприемач/американец/друго съществително.

    Средната величина се отнася за признак, характеризиращ единиците в дадена съвкупност. Отделните единици по този признак са или над средната величина или под нея. За много малка част от тях се отнася средната величина. Тоест изразът „средностатистическият българин“ е лишен от смисъл. Или най-малкото не съдържа смисъла, който му се придава.

  18. valshebna каза:

    Чудесна тема! Веднага се сетих за „Р’ъй’ши“, което произлиза от „Разбираш ли?“, „С’я“ – от „Сега“, „Такова“ и целия набор от вариации му. Не знам дали изрази от типа „Аз ми се яде“, „Аз ми се спи“ и т.н. са паразитни, но за мен са досадни.
    Аз и от себе чувам един паразит, чак като се чуя да го казвам подскачам. Не съм си водила статистика, може би и да преувеличавам честотата на употребата, но това е само защото изразът „В смисъл, че…“ ме дразни безкомпромисно. Дори и веднъж в седмицата да съм го употребила, го смятам за паразит.

  19. valshebna каза:

    P.S. Като прочетох какво съм написала, дойде ред на уговорката – „може би и да преувеличавам“ да се чете „може и да преувеличавам“….

  20. tony каза:

    По-тъжното е, че ги употребяваме за да се впишем и ние в модерното и съвременното статукво. Сигурно съм, че на 99% не им пука, но са длъжни да ги пускат тези клишета, щото това е наложения „библейски“ език.
    Така де, за да сме равни, адекватни, неизостанали, модерни и прочее глупости, разбираеми и най-вече приети от другите говорим на „универсален“ език.
    Колкото е по-универсален един израз, толкова повече губи конкретно съдържание.

    В Средновековието подобна е била църковната лексика, тръгнала от Тома Аквински и станала задължителна, за всички които желаели да учатват или бъдат поне забелязани в духовното общество.

    Съвременният жаргон е донякъде и повик за близост,надявайки се, че като говорим с езика на другите, ще преодолем границата която разделя субективното ни аз от останалите.

    А заваления говор на „ся“, не моа“, „ко стаа тук а“, „ба си“тръгна от най-необразована прослойка и вече е официален. Макар че адски тъжно ми става, като слушам половината радио водещи на сутрешни блокове и тв предавания да говорят така.
    За съжаление нещата са непоправими.
    Най-вероятно в новото издание на БАН, тези думи и изрази да влязат като дублетни форми.

  21. Selene каза:

    Думата „величав“. О, всеки, който е ходил на уроци по литература за кандидатстване в гимназия или в университет я е слушал поне по 10 пъти на минута.
    „Обща култура“ – мислех си, че само в училищата е популярна тази фраза, но и в СУ я повтарят за щяло и нещяло. Затова ми е на първо място във всички списъци за досадни и дразнещи изрази…
    „Давам/даваш/дава най-доброто от себе си/всичко от себе си“ – като се започне от всички риалити шоута, мине се през изпитите и се стигне до споменатия от вас „бизнес жаргон“.
    „Раздава(м) се за другите“ – писнало ми е от пикли, които се „раздават за другите“, а всъщност ги използват на поразия.
    „Нелицеприятен“, „междувпрочем“ и „касае“ – ужасно дразнещо звучат.

    Бтв, това за чипа не дойде ли от някакво изказване на Симеон? И от слуховете как щели да имплантират на всички хора чипове.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s