Есенна меланхолия

Late autumn

В края на есента, когато времето застудее и слънцето се скрие зад дебел слой облаци, ме обхваща есенната меланхолия. Тя трае дълго и държи здраво. Но не е чак толкова страшна. Важно е къде се намираш и какви чувства поражда мрачното време.

Някога това беше любимият ми сезон. Сега ще ви обясня защо.

Роден съм и съм отраснал в Ямбол – един относително малък и с нищо неизвестен град. Хубавото му е, че хората са добри и че там властва едно повсеместно спокойствие, което веднага прави впечатление, сравнено с невротизма и гюрултията на столицата. В Ямбол зимата е относително топла, често даже няма и сняг, което е прави непривлекателна, а лятото е ужасно горещо и задушно. Най-красиво е през пролетта и есента. А късната есен в края на октомври и началото на ноември е просто приказна!

Времето е облачно, но все още топло. Слънцето не грее, но сградите и дърветата изглеждат по-ярки и се открояват на фона на мрачното небе. В парка мирише на окапали листа и леко се усеща аромата на настъпващата зима. Носът ти започва да замръзва, но удоволствието да се гушнеш в любимата и да поемеш от нейната топлина и да попиеш от нейната миризма, е несравнимо!

Това са спомени от времето, когато бях тинейджър – малко преди да напусна града завинаги – и те винаги са пораждали приятна носталгия по отминалите младежки години, когато ме завладее есенната меланхолия. Приятното чувство от есента бързо беше прогонено в годините на военната ми служба. Студените есенни дни напомнят за дебелите вълнени дрехи (с които си правиш постоянна епилация), за измръзнали ръце, за палене на печки и за ежедневното пренасяне на тежки сандъци с въглища и сгур.

Есента в София е още по-различна. Всъщност тук нито един сезон не ми харесва, защото мръсотията в столицата ни залива отвсякъде по всяко време. Може би единствено ранната есен – циганското лято – когато все още е топло без да е жега и когато в парковете е все още зелено, е времето, когато човек може да се почувства приятно в големия град. Късната есен носи дъждове и кал, окапалите листа, които никога не се почистват, са се превърнали в лепкава кална каша и човек като излезе навън, гледа да стигне до крайната си точка без да се оглежда и без да се замисля за друго, освен за работата си, за да не позволи на мрачните мисли, породени от грозната действителност край него, да му скапят настроението още повече.

Есенната меланхолия е опасно нещо. На много хора въздейства негативно – потопява ги в самосъжаление, което води до депресия и отчаяние. На мен ми създава приятно настроение – носи ми спокойствие, отмора и сладка тъга. Мога да прекарам безкрайни часове в четене на приятна книга и слушане на нежна музика. След това се чувствам прероден и освежен, сякаш събуден от дълбока медитация, и готов за подвизи. Явно, човек трябва да усети кога го обзема меланхолията и трябва да я посрещне подходящо – най-важна е положителната нагласа, но хубавите книга, музика или филм също са много ефективно средство да преживеете меланхолията без душевни наранявания. Поне при мен действа.

Есенната меланхолия лесно си отива, когато времето се „смарангяса“ още повече – когато завалят проливните студени дъждове и завеят вихрушките. Оттам нататък, настъпването на истинската зима е въпрос на дни. Наближава Коледа и настроението полека започва да придобива отново познатото празнично напрежение, свързано с покупки и тържества. Понякога ми се струва, че точно късната есен е най-доброто време да погледнем в себе си, да се запитаме накъде вървим, какво правим и струва ли си всичко това. Това е нашето най-лично време – времето на есенната меланхолия.

Днес следобед си направих кратка разходка из квартала – просто не издържах на изкушението да се потопя в есенния студ, да се разходя под тъмносивите облаци и да вдишам вятъра. Не знам защо, но в главата ми се появи тази музика, която искам да споделя с вас. Композицията се казва „Laguna Sunrise“ и по заглавието предполага някаква лятна жизнерадост под парещите слънчеви лъчи. Но на мен ми действа меланхолично. И няма как е другояче – това са Black Sabbath – царете на меланхоличната музика. Чуйте го – това не е хеви метъл, а една лирична инструментална композиция – перфектната музика за една есенна вечер.

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Лични и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

7 Responses to Есенна меланхолия

  1. kalina каза:

    Страхотно. 🙂

  2. Michel каза:

    Понякога ми се струва, че точно късната есен е най-доброто време да погледнем в себе си, да се запитаме накъде вървим, какво правим и струва ли си всичко това.

    Хех, точно това направих през тази есен… (като отлагах поне още една;-)

    …Хубаво си го описал. И аз харесвам есента… има нещо вълшебно в нея 🙂

  3. albinos каза:

    „Есента в София е още по-различна. Всъщност тук нито един сезон не ми харесва, защото мръсотията в столицата ни залива отвсякъде по всяко време. “

    да залива ни, факт е, но нека помислим и кой от където дойде също допринася за заливането. Не слагам всички дошли от цяла България под общ знаменател, но все пак съм бил свидетел на доста хора от провинцията да цапат около жилищата си по безобразен начин и като се замислям едва ли биха цапали по този начин, ако се намираха на родна почва. Относно непочистването на столицата, имаме си кмет от него трябва да търсим отговорност, все пак си плащаме данъците за смет.

  4. Не си ли мислил по въпроса благодарение на теб Ямбол да стане малко по-известен?

  5. Майк Рам каза:

    Ами, аз не живея там от 22 години и вече се чувствам чужденец. Дори и родителите ми от известно време се оттеглиха на село, така че на практика нямам почти никаква връзка с този град. Много ми е приятно все още да ходя там и да се разхождам по центъра. Ямбол ми прилича на курортен град за пенсионери – нещо като Хисар, само че по-голям и по-приятен, и без минералната вода 🙂

    Не знам с какво бих могъл да помогна на града да стене по-известен, а и самият той няма кой знае с какво да се похвали. Няма нито индустрията на Русе и Пловдив, нито героичното историческо минало на Търново и Плевен, нито има море като Варна и Бургас. Няма си даже и опера като Стара Загора, па макар и изгоряла. 🙂

    Има няколко известни музиканти, които са се родили там, като Борис Карадимчев и Митко Щерев (аз така и не станах известен 😦 ) Някога имаше силна математическа школа, но днес моите учители са вече пенсионери, а по-новото поколение все още не е успяло да повтори техните успехи, пък и днес на кой ли му пука за математика?

    Като бях млад, битуваше легендата, че ямболските жени са най-хубавите в България и аз няма основания да се съмнявам в това, защото моите съученички бяха наистина много хубави. По-късно, обаче, разбрах, че такава легенда има във всеки град, а хубави жени има навсякъде в България 🙂

    Може би трябва да разкажа малко повече за детството си в Ямбол в някой друг пост. Така хората ще научат и нещо повече за града.

  6. sonya каза:

    Mnogo dobre kazano i opisano. POZDRAVLENIA !!!!!

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s