Един свеж ден на Майк Рам

in-the-park

Инициативата на Svejo.net „Един свеж ден“ много ми харесва, защото създава положително и свежо настроение, както у блогърите, които се включват в нея, така и у всичките им читатели. Признавам си, обаче, че въпреки, че бях посочен от Светльо Бляхов и от Петър Ванев – Пиеро преди доста време, все не успявах да постигна онова свежо настроение, необходимо ми, за да напиша този свеж пост.

Всъщност, Пиеро ми подсказа, че може разказът да не е за един реален и скорошен ден, а може дори да е компилация от свежи моменти, които би било чудесно, ако можеха да се случат и в един и същи ден.

Затова, реших да разкажа как си представям един свеж ден, сглобен от случки и събития, които може би никога не са се случвали едновременно, но пък биха направили чудесна комбинация.

Най-любимите ми дни са неделите. В неделя се чувствам наистина свеж. И не само аз, а и цялото ни семейство. Съботата, макар и почивен ден, е свързана с някакви домашни, а понякога и служебни ангажименти. Като включиш почистването на апартамента и редовното седмично пазаруване в супермаркета, почти не остава време да обърнеш внимание на себе си.

Неделята е нещо друго.

Тя започва с блажено наспиване докогато можем да спим. Още със събуждането си се усещам много по-свеж от когато и да било. След това започва традиционната неделна гала-закуска. Началото й е около 11 часа, а краят – към 13. Трудно е да се каже дали е точно закуска или обяд, но пада голяма кулинарна вакханалия. Това е денят, в който съпругата ми прави специалните „неделни палачинки“ и цялото семейство се отдава на хранителни удоволствия. След като похапнем сладко-сладко, изпием задължителното неделно кафе и погледаме сладникавите програми по телевизията, се отдаваме на по-сериозна културна програма – посещение на кино или кротко четене на приятна книга в леглото (зависи от времето навън).

В по-късния следобед отиваме на разходка в парка. Някой кара колело, друг играе федербал, а ако имам късмет да уцелим свободна маса, изиграваме и няколко гейма тенис на маса. Обикновено в парка се събираме с приятели или с роднини, които иначе трудно успяваме да видим през деловата седмица и това допълнително зарежда с енергия душите ни. Най-приятното време, в което обичам да ходя на парка е късната есен – нито е много горещо, нито е студено. Духа един приятен топъл вятър, навяващ есенна меланхолия, но на мен ми действа изключително ободряващо.

Когато слънцето тръгне да залязва, се прибираме приятно уморени у дома. Денят завършва с лек семеен филм пред телевизора или на компютъра. Приятното прекарване на последния почивен ден ни зарежда с обич един към друг и със сила да посрещнем задачите от новата седмица.

Късно вечерта, когато всички са заспали, си поглеждам блоговете, одобрявам коментари или самият аз пиша някой, преглеждам седмичните статистики и си лягам удовлетворен.

Снимка: Майк Рам

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Лични и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Един свеж ден на Майк Рам

  1. Започнете с актуален виц и веднага ще нацелите тона. Като този: турската дума за ловец не е „Първанов“, а сачма серсем.

  2. Само да те светна, че пак си номиниран:

    http://blogatstvo.com/top/svej-den/

    (Нали не знаеш къде живея?!) 😀

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s