Последните дни на отминаващата година са отново обсебени от истерия – тази на равносметките (поне сред блоговете и медиите) – така, както дните преди седмица бяха белязани от истерията на масово пазаруване и поздравления за един празник, който с всяка изминала година все повече се отдалечава от религиозния си първообраз и се превръща в пиршество на консумацията.

Успях да се изолирам до голяма степен от масовата Коледна истерия, но „сърце юнашко не трай“, както е казал поетът, или с други думи, самолюбието ми е толкова голямо, че не бих могъл да се въздържа от възможността да направя първия годишен анализ на дейността си като блогър. 🙂

2008 беше първата цяла година, която отдадох на активна дейност в интернет пространството като „професионален“ блогър. Слагам думата „професионален“ в кавички, не защото съм станал голям професионалист и съм си осигурил място в „залата на славата“, а защото през цялата година съм работил за собствения си бизнес и имидж.

Това, което постигнах и което директно може да се измери, е малко. Счетоводният баланс показва, че количествените измерения на целите, които си бях поставил, не са постигнати. Има, обаче, други неща, които трудно се мерят с числа. И макар, че блог-статистиките показват някакъв забележителен прогрес като Google Page Rank 4, редовните 10 000 посещения на месец, 80 RSS абоната през feedburner, както и приличната позиция в челото на класацията TopBlogLog, по-важното е, че успях да изградя някакъв образ в интернет пространството и да намеря съмишленици и приятели сред своите читатели.

Разбира се, успях да си създам и врагове. За мен е все още необяснимо как можеш да мразиш някого без да го познаваш и без да го разбираш и не мога лесно да преглътна обидите и хейтърските коментари, които с нищо не съм предизвикал, но както се казва, да бъдеш известен си има и обратна страна, а това означава, че има още на какво да се уча през следващите години.

Този блог беше създаден за да споделям своите коментари за музикални събития и продукти, както и за филми и книги, които са ме впечатлили. И докато с музикалните публикации се справих относително добре – имах невероятния късмет да видя на живо много от любимите си изпълнители у нас (Kamelot, Royal Hunt, Jeff Scott Soto, Alcatrazz, Kansas, Tarja Turunen) и да публикувам пространни репортажи за това, то с другите идеи не успях да се справя така добре. За сметка на това, започнах една серия от публикации на духовна тематика, която се посрещна доста добре от мнозина читатели, а рубриката Петъчна притча се превърна в традиция, която всички очакват с нетърпение.

Някои непланирани инициативи се оказаха изключително успешни. Лютеницата – един характерен национален символ за нас, българите – се превърна и в моя запазена марка. Особено пък след уникалната публикация за приготвянето на домашна лютеница по бабината рецепта. Езиковата и сексуалната неграмотност на младото поколение пък ме направи популярен в търсачките по глупавата дума „cici„, изписана точно по този начин – на шльокавица. Ама какво да се прави – човек не може да си подбира феновете 🙂

За съжаление, 2008 беше белязана и от една голяма трагедия за мен – майка ми почина малко преди да навърши 64 години. Въпреки честите спорове и различните възгледи за много неща, между нас съществуваше много силна връзка, която бе прекъсната много грубо и ненавременно с нейната смърт. Това беше голям удар за мен. Загубих един безкрайно близък човек, с когото можех да споделям най-интимни неща и чието мнение беше особено важно за мен.

Животът, обаче, продължава и моят поглед е устремен напред. Блогърството се оказа страст и призвание за мен и не смятам да се отказвам от него. Напротив – ще продължавам да пиша и да развивам не само този, а и всички останали блогове, с които съм се захванал. Новата година започвам с нов дизайн на блога, а по-нататък ще ви изненадам и с още няколко проекта, които се надявам да подкрепите.

Все още тече конкурсът за оригинален коментар на въпроса За какво бихте продали душата си?, който приключва на 03.01.2009. Освен това съм обявил и награда за автора на 2000-ия коментар, който все още не е достигнат. Към момента броят на регистрираните коментари е 1963. Така, както вървят нещата, нищо чудно двете инициативи да приключат едновременно.

Пожелавам на всички вас (а и на себе си) новата година да бъде по-любяща и по-усмихната, да ни научи да бъдем по-търпеливи и по-толерантни и да ни донесе много успехи и нови мечти.

Наздраве!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.