Как върви търговията с души? Обявяване на наградените коментатори

devilПреди месец бях поставил въпроса За какво бихте продали душата си? и обявих, че най-интересният коментар ще получи за награда книгата на Тихомир Димитров „Душа назаем“. Авторът толкова много се въодушеви от темата на поста и идеята за този мини-конкурс, че предложи още една бройка от книгата като втора награда, а в последствие добави още три книги, като специални награди-изненади (даже и аз не знам кои са те!).

За времето, което  оставих да мислите и да отговаряте на въпроса – цели 31 дни – се събраха десетки коментари, което за мен е знак, че темата ви е развълнувала. Трябва да си призная, обаче, че повечето отговори не ме удовлетвориха и ние с уважаемото жури изпитахме голяма трудност, докато изберем кои отговори да наградим.

Една голяма група от коментаторите са се взели твърде насериозно и се кълнат в качества, които искрено се съмнявам, че притежават, защото просто не са човешки, а ангелски. Едни се представят като светци и твърдят, че никога, ама абсолютно никога не биха си продали душата (което си е чисто лицемерие), а други се представят като герои, които биха извършили някакво престъпление в името на близките си хора. Трети пък са така потънали в своето отчаяние и безверие, че са готови да продадат душата си и за паница леща, само дето няма кой да им я купи.

За съжаление, в живота нещата не са като по филмите и книгите и всички тези героични клетви си остават само кухи пози, защото едва ли някога ще ти се случи да убиеш човек, който заплашва детето ти със смърт, но е много по-вероятно да подлееш вода на колега, който се стреми към същата позиция в службата, която преследваш и ти. Само дето второто някак си не ни изглежда толкова значимо и просто го игнорираме като „малък грях“. Аз пък мисля, че точно това са нещата, за които си продаваме душата всеки ден и които капка по капка я изсмукват от нас, но не всеки има смелостта да си ги признае.

За щастие, има и такива, които усетиха тази идея и честно си признаха, че са грешни. Това, което търсехме и мисля, че открихме, са смелостта, искреността и човечността на тези хора. Тях решихме и да градим. Ето кои са те.

Книгата „Душа назаем“ получават:

Ива Тихолова (ImPRESSed) за коментара:

Майк, мисля си, че в момента, в който човек започне да мечтае за сериозни неща, той вече е продал душата си. Когато искаш да постигнеш нещо много голямо и наистина вярваш в него, ставаш способен на много. И преставаш да виждаш границата.

Човек първо се продава за пари, после за признание, накрая за власт и влияние. След като получи последните, вече отдавна няма значение за какво е искал да ги използва, защото всяка благородна кауза е била отдавна покварена от пътя, който е изминат до нейната реализация. В крайна сметка, когато искаш много, трябва и да дадеш много.

Бих си продала душата за да получа наготово това, за което мечтая, но ме е страх, че нямам силата и постоянството да го постигна сама. Накратко можеш да купиш душата на всеки, стига да знаеш за какво мечтае и за какво се бори.

и mimz за коментара:

За какво човек би продал душата си ? За какво би продал тази незаменима вечна и божествена част от себе си ?

Човек е това, за което мечтае. Човек винаги се идентифицира с мечтата си. Никой не разсъждава “Аз съм душата си. Аз съм тази вечна съвкупност от морални ценности и неписани забрани, които Господ е проектирал у мен при моето създаване”. Човек винаги е това, за което мечтае, към което се стреми, за което се бори.

Дай на човека достатъчно пари, за да осъществи тази своя мечта или достатъчно от нещото хикс, което е нужно за тази му мечта и той ще продаде душата си, за да изживее мечтата си.

И това не е защото човекът е лош, а защото така е устроен – човешкият живот е път, към постигане на определени цели, след постигането им те се заменят с нови, но винаги има цел, винаги има мечта. И осъществяването на тази мечта осмисля човешкия живот, а не непокътнатостта на човешката душа.

Затова ако е поставен пред избор … всеки би продал душата си, за да изживее своята мечта. Защото никой не живее за душата си, а за осъществи най-истинския и единствен смисъл на своя живот.

А специалните награди-изненади отиват при:

Янето (Lady Frost) за коментара:

Ще ме прощавате, че ще проявя известна грубост… Но всичко, което пишете, е, общо взето, въздух под налягане… Бихте продали душите си само и единствено заради себе си и собствения си егоизъм… Не защото някой близък страда, а защото няма да имате силите да понесете това страдание… Не е нужно да ми го признавате, аз го знам за себе си, знам го и за вас. Но ако си го признаете сами пред съвестта си, може би ще ви е по-леко… някой ден…

morrt за коментара:

Продавал съм или съм давал под наем душата си много пъти. Чак ми е страшно да ги броя. Кога заради младежка глупост, кога заради друга глупост. Има много неща в живота ми, с които не се гордея. И душата ми вероятно вече не е толкова търсена, защото цената й се сринала като акциите на Уолстрийт. Бог може и да се грижи за всяка душа, но дяволът не. Защото знае, че някои души (по дефолт), рано или късно отиват при него. Вероятно моята е от тях. Нека да го кажа пак – не се гордея с това.

Това, което научих след този активен търговски обмен е, че дяволът винаги печели. Без изключения. За “партньора” му остават само угризенията. Ако ги има.

В този смисъл мога да отговоря на въпроса така – не е въпрос на желание дали да продадеш душата си или не. Опира и до възможност. Въпросът е ДА ПОИСКАШ ТОЛКОВА В ЗАМЯНА, ЧЕ ДА ОТКАЖЕШ ДЯВОЛА ОТ СДЕЛКАТА.

и Павел Дончев за това, че най-точно е разбрал смисъла и духа на цялата дандания в този коментар:

Според мен трябва да се гледа малко по-забавно на конкурса. Струва ми се че доста хора го вземат прекалено навътре и се започват едни неща от сорта на: “Дефинирайте Бог”, “Не можеш да продадеш душата си …”

С цялото ми уважение към хората които коментират: Според мен не трябва да вземате чак толкова насериозно конкурса, а да отговорите за какво бихте заменили всичко. Защото да продадеш душата на дявола може да означава и да работиш денонощно, за да изкарваш пари и да нямаш време да обърнеш внимание на хората, които обичаш и те обичат и с които рано или късно под една или друга форма ще се разделиш. Тогава чак ще разберете че сте продали душите си на дявола и то не по начина по който вие си мислите, а по този, който според мен Майк мисли.

Всички наградени са информирани и очаквам да ми се обадят, за да ми дадат точните си адреси, на които да им изпратим наградите.

Благодаря на всички участници отново. Надявам се да ви е било забавно. Поне на мен и на колегите Тихомир Димитров и Петър Стойков от журито ни беше. Специални благодарности и на тях за подкрепата с блог постове и с награди, както и за решаващото им участие в определянето на победителите! Обещавам, че ще се реабилитирам подобаващо! 🙂

Надявам се, че и по-нататък през годината ще имам възможност да организирам подобни конкурси за оригинален коментар, стига да ви е интересно и на вас.

Успешна нова година на всички! И си пазете душите!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Духовност, Книги, Лични и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

24 Responses to Как върви търговията с души? Обявяване на наградените коментатори

  1. Е, не върви някакси да се дава за награда книга, която авторът САМ СИ Е ИЗДАЛ. Къде останаха критериите?

  2. nin каза:

    Много сполучлив конкурс.
    На мен ми се прииска да видя как продават точно в книгата душата си. Нещо над, което не бях се замислил сериозно.

    От друга страна аз не приемам, че душата по принцип може да се продаде и така зададен въпроса е твърде абстрактен. Поражда много възможности за отговор.
    Нито съм наясно в какво точно се състои душата и според мен всеки различно го разбира и съответно продажбата и.

    Хрумва ми една алтернатива. Защо пък да не е да трябва да продадеш душата си както много го разбират в коментарите, да минеш през „чистилището“ за да си достоен за Рая.

  3. longanlon каза:

    Получи се конкурсът, спор няма! Както казваш, повечето коментари беха малко ангелски, но имаше няколко, дето наистина зарадваха душата на саркастичен егоист като мен 🙂

  4. Майк Рам каза:

    Апостоле, какво по-хубаво от това да подариш нещо, което е лично твое?

  5. morrt каза:

    Рай няма! Освен този, който сам си създадеш и в който се чувстваш блажен.
    И с ада е същото, само дето е по-лесно. Достатъчно е да не правиш нищо.

    Благодаря на журито за наградата.
    Търговията с души процъфтява, дори напоследък се забелязва известен спад в търсенето на грешници. Това е така поради завишеното предлаганена евтини и малки душици, подбиващи цената на „честните“, решили „само веднъж“ да кръшнат души.
    Инвестирайте!
    🙂

  6. asktisho каза:

    @morrt: Кризата е обхванала и бизнеса с души, явно 🙂

    @ Апостол: Еми, за това ще има и такива, които не съм ги си издал сам.

  7. ImPRESSed каза:

    morrt, цената на душите падна след измислянето на индулгенциите 🙂 Тогава хората започнаха по-решително да пристъпват към сделка. Останалото е история.

  8. Божо каза:

    Аз бих дал една награда и на журито ( ама няма 😛 ) за адекватно класираните коментари 🙂

  9. Майк Рам каза:

    Може поне да почерпиш по едно 🙂

  10. Pingback: Пак е време за награди « Писателският блог на Тишо

  11. bozho каза:

    а за черпене няма проблем 🙂

  12. Майк Рам каза:

    Божо, явно ще има нужда от едно черпене, защото току-що написа 2000-ия коментар и спечели наградата 🙂

  13. Lady Frost каза:

    Хех! Изненадахте ме, определено!
    Данке, много! 🙂

  14. Pingback: ИЗНЕНАДАААААА!!! « На кръстоПът

  15. В.Антонов каза:

    След края на конкурса аз тук пиша не за награда, а поради желание за кеф. Т.е. несериозно 🙂

    Явно никой умен практичен човек не се е сетил да пише мнение. Защото душата най-изгодно би се продала срещу изпълняване на едно точно определено желание. И то е – „Да ми се изпълняват всички желания.“ И след сделката човек просто си иска душата обратно и я получава. Както и всичко друго 😉 Чиста работа, нали?

    А въпросите:

    Бихте ли извършили престъпление?
    Бихте ли убили или наранили човек?
    Бихте ли откраднали голяма сума пари?
    Кое би ви мотивирало да извършите подобен грях? Слава, кариера, пари, власт? Или пък “по-благородна” кауза, като спасяването на човешки живот?
    Бихте ли отнели един живот, за да спасите друг?

    Имат един единствен отговор – зависи от обстоятелствата и натрупаният мозъчен опит до момента. Абсолютно точен отговор, макар че имам усещане, че няма да допадне на организаторите на конкурса. Както отговорът на въпроса „Ще умрем ли всички?“ – който винаги е „ДА“.

  16. Jaguar каза:

    Честито на победителите, беше интересно да се четат коментарите 🙂

  17. morrt каза:

    @ В.Антонов казва:
    Както отговорът на въпроса “Ще умрем ли всички?” – който винаги е “ДА”.

    Тук вече навлизаме в едни по-дълбоки води. Защото, ако ми позволиш, много хора биха отговорили на този въпрос с „вероятно“. Който отговор допуска и други възможности. 🙂 Няма как да сме сигурни, че всички ще умрат, защото няма как да проверим. 🙂 🙂

  18. Божо каза:

    >“Божо, явно ще има нужда от едно черпене, защото току-що написа 2000-ия коментар и спечели наградата“

    !!!!!!

    Въобще не съм очаквал!
    А и наградата ми е твърде по сърце 😀

  19. В.Антонов каза:

    @morrt: С логиката, която показваш, също така се доказва, че един заек никога не може да надбяга една костенурка. Твърдението ти звучеше все едно „Ако човек хвърли с ръка камък не е сигурно, че камъкът ще пада винаги на земята, защото не можем да го проверим, като хвърлим всички камъни с ръка.“ Добре е да знаеш, че светът е такъв, какъвто е, а не какъвто мислим че е. Ти и хората като теб ще си спестите доста разочарования 😉

  20. apollyn каза:

    Хей, поздравления на всички спечелили. С кеф се изкоментирах за душите и се разрових из механизмите на съществуването си. Подозирам, че след 2-3 години собственото ми мнение ще ми се струва смешно, защото времето учи единствено на цинизъм.

    Иначе, мерси за провокацията. 😉

  21. Lady Frost каза:

    Вчера благополучно се добрах до пощата и си взех подаръка, който много пирятно ме изненада!
    „Прекрасният нов свят“ е сред любимите ми книги!
    Благодаря! 🙂

  22. asktisho каза:

    @ lady frost: е, жалко, че си я чела, значи, но да – това е книга, която трябва да си има място в библиотеката на всеки уважаващ себе си читател 🙂 Поздрави!

  23. joress каза:

    Браво Майк ! Апостол Апостолов явно е с твърде малка ценностна система за която съдя от изцяло комерлсялните му сайтове. Грешката ми е вярна.

  24. Васил А. каза:

    Няма как да я продам. Никой не може да плати за нея по-висока цена, от тази, която Исус Христос плати на Голгота- със Своята кръв. Така че по право Негова и на Нвго съм я предал.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s