Преди месец бях поставил въпроса За какво бихте продали душата си? и обявих, че най-интересният коментар ще получи за награда книгата на Тихомир Димитров „Душа назаем“. Авторът толкова много се въодушеви от темата на поста и идеята за този мини-конкурс, че предложи още една бройка от книгата като втора награда, а в последствие добави още три книги, като специални награди-изненади (даже и аз не знам кои са те!).

За времето, което  оставих да мислите и да отговаряте на въпроса – цели 31 дни – се събраха десетки коментари, което за мен е знак, че темата ви е развълнувала. Трябва да си призная, обаче, че повечето отговори не ме удовлетвориха и ние с уважаемото жури изпитахме голяма трудност, докато изберем кои отговори да наградим.

Една голяма група от коментаторите са се взели твърде насериозно и се кълнат в качества, които искрено се съмнявам, че притежават, защото просто не са човешки, а ангелски. Едни се представят като светци и твърдят, че никога, ама абсолютно никога не биха си продали душата (което си е чисто лицемерие), а други се представят като герои, които биха извършили някакво престъпление в името на близките си хора. Трети пък са така потънали в своето отчаяние и безверие, че са готови да продадат душата си и за паница леща, само дето няма кой да им я купи.

За съжаление, в живота нещата не са като по филмите и книгите и всички тези героични клетви си остават само кухи пози, защото едва ли някога ще ти се случи да убиеш човек, който заплашва детето ти със смърт, но е много по-вероятно да подлееш вода на колега, който се стреми към същата позиция в службата, която преследваш и ти. Само дето второто някак си не ни изглежда толкова значимо и просто го игнорираме като „малък грях“. Аз пък мисля, че точно това са нещата, за които си продаваме душата всеки ден и които капка по капка я изсмукват от нас, но не всеки има смелостта да си ги признае.

За щастие, има и такива, които усетиха тази идея и честно си признаха, че са грешни. Това, което търсехме и мисля, че открихме, са смелостта, искреността и човечността на тези хора. Тях решихме и да градим. Ето кои са те.

Книгата „Душа назаем“ получават:

Ива Тихолова (ImPRESSed) за коментара:

Майк, мисля си, че в момента, в който човек започне да мечтае за сериозни неща, той вече е продал душата си. Когато искаш да постигнеш нещо много голямо и наистина вярваш в него, ставаш способен на много. И преставаш да виждаш границата.

Човек първо се продава за пари, после за признание, накрая за власт и влияние. След като получи последните, вече отдавна няма значение за какво е искал да ги използва, защото всяка благородна кауза е била отдавна покварена от пътя, който е изминат до нейната реализация. В крайна сметка, когато искаш много, трябва и да дадеш много.

Бих си продала душата за да получа наготово това, за което мечтая, но ме е страх, че нямам силата и постоянството да го постигна сама. Накратко можеш да купиш душата на всеки, стига да знаеш за какво мечтае и за какво се бори.

и mimz за коментара:

За какво човек би продал душата си ? За какво би продал тази незаменима вечна и божествена част от себе си ?

Човек е това, за което мечтае. Човек винаги се идентифицира с мечтата си. Никой не разсъждава “Аз съм душата си. Аз съм тази вечна съвкупност от морални ценности и неписани забрани, които Господ е проектирал у мен при моето създаване”. Човек винаги е това, за което мечтае, към което се стреми, за което се бори.

Дай на човека достатъчно пари, за да осъществи тази своя мечта или достатъчно от нещото хикс, което е нужно за тази му мечта и той ще продаде душата си, за да изживее мечтата си.

И това не е защото човекът е лош, а защото така е устроен – човешкият живот е път, към постигане на определени цели, след постигането им те се заменят с нови, но винаги има цел, винаги има мечта. И осъществяването на тази мечта осмисля човешкия живот, а не непокътнатостта на човешката душа.

Затова ако е поставен пред избор … всеки би продал душата си, за да изживее своята мечта. Защото никой не живее за душата си, а за осъществи най-истинския и единствен смисъл на своя живот.

А специалните награди-изненади отиват при:

Янето (Lady Frost) за коментара:

Ще ме прощавате, че ще проявя известна грубост… Но всичко, което пишете, е, общо взето, въздух под налягане… Бихте продали душите си само и единствено заради себе си и собствения си егоизъм… Не защото някой близък страда, а защото няма да имате силите да понесете това страдание… Не е нужно да ми го признавате, аз го знам за себе си, знам го и за вас. Но ако си го признаете сами пред съвестта си, може би ще ви е по-леко… някой ден…

morrt за коментара:

Продавал съм или съм давал под наем душата си много пъти. Чак ми е страшно да ги броя. Кога заради младежка глупост, кога заради друга глупост. Има много неща в живота ми, с които не се гордея. И душата ми вероятно вече не е толкова търсена, защото цената й се сринала като акциите на Уолстрийт. Бог може и да се грижи за всяка душа, но дяволът не. Защото знае, че някои души (по дефолт), рано или късно отиват при него. Вероятно моята е от тях. Нека да го кажа пак – не се гордея с това.

Това, което научих след този активен търговски обмен е, че дяволът винаги печели. Без изключения. За “партньора” му остават само угризенията. Ако ги има.

В този смисъл мога да отговоря на въпроса така – не е въпрос на желание дали да продадеш душата си или не. Опира и до възможност. Въпросът е ДА ПОИСКАШ ТОЛКОВА В ЗАМЯНА, ЧЕ ДА ОТКАЖЕШ ДЯВОЛА ОТ СДЕЛКАТА.

и Павел Дончев за това, че най-точно е разбрал смисъла и духа на цялата дандания в този коментар:

Според мен трябва да се гледа малко по-забавно на конкурса. Струва ми се че доста хора го вземат прекалено навътре и се започват едни неща от сорта на: “Дефинирайте Бог”, “Не можеш да продадеш душата си …”

С цялото ми уважение към хората които коментират: Според мен не трябва да вземате чак толкова насериозно конкурса, а да отговорите за какво бихте заменили всичко. Защото да продадеш душата на дявола може да означава и да работиш денонощно, за да изкарваш пари и да нямаш време да обърнеш внимание на хората, които обичаш и те обичат и с които рано или късно под една или друга форма ще се разделиш. Тогава чак ще разберете че сте продали душите си на дявола и то не по начина по който вие си мислите, а по този, който според мен Майк мисли.

Всички наградени са информирани и очаквам да ми се обадят, за да ми дадат точните си адреси, на които да им изпратим наградите.

Благодаря на всички участници отново. Надявам се да ви е било забавно. Поне на мен и на колегите Тихомир Димитров и Петър Стойков от журито ни беше. Специални благодарности и на тях за подкрепата с блог постове и с награди, както и за решаващото им участие в определянето на победителите! Обещавам, че ще се реабилитирам подобаващо! 🙂

Надявам се, че и по-нататък през годината ще имам възможност да организирам подобни конкурси за оригинален коментар, стига да ви е интересно и на вас.

Успешна нова година на всички! И си пазете душите!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.