Може би някои от вас са чели великолепния разказ на О. Хенри със същото заглавие, в който съпругата си отрязва косата, за да купи верижка за часовника на мъжа си, а той си продава часовника, за да й купи четка за коса. Днешните истории също имат подобен хумористично-тъжен оттенък. Enjoy!
Възрастната двойка
Двама възрастни закусват заедно в деня на своята златна сватба. Жената намазва хрупкавата кора на хляба с масло и я подава на съпруга си, запазвайки меката среда за себе си.
– Винаги съм искала да ям по-хубавата част от хляба – казала си тя, – но понеже те обичам, през всичките тези 50 години се опитвах да възпирам желанието си и ти отстъпвах средата. Днес искам да задоволя това си желание.
За нейно учудване, лицето на съпруга й се озарило от широка усмивка.
– Благодаря ти за този подарък! Цели 50 години съм искал да ям от кората на хляба, но за да запазя хармонията в семейството ни и тъй като ти винаги си я харесвала толкова много, аз никога не се осмелявах да си я поискам.
***
Младата двойка
За Коледа съпругът получил от жена си две красиви вратовръзки. Изпълнен с благодарност и задоволство, той си облякъл най-хубавия костюм, избрал една от двете вратовръзки и поканил съпругата си да излязат на вечеря навън. Докато вечеряли, той забелязал, че жена му изглеждала много тъжна.
– Скъпи, чувствам се притеснена и объркана – казала тя след дълго мълчание. – Защо си сложил тази вратовръзка? Другата не ти ли харесва?
Много любов през уикенда!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
Много хубави истории 🙂 Благодаря!
При О“ ХЕнри не беше четка, бяха шноли – гребени 🙂
Иначе поуката е – хората трябва да споделят, а не да таят в себе си. Вторият разказ ме озадачи, наистина. Героинята какво иска – мъж с две вратовръзки едновременно или психиатрична помощ?
Ей Майки не спираш да провокираш……
Защо в живота става така?! Вървим в една и съща посока но по различен маршрут и така чак до края! А все пак се обичаме – не може ли да живеем без да го отричаме?!
Oтносно първата двойка – потвърждение на една моя теза – компромиси да но не на всяка цена!
Ето моите изводи за:
Притча No 1: Егоизмът в разумни граници е здравословен.
Притча No2: Два съвета към двете половинки:
– За жената – подарявайте на съпруга по 1 (един) подарък, в краен случай (повече подаръци, закупени поради разбираеми особености на женския организъм, попаднал в шопинг треска) – различни по вид. За мъжа – винаги, ама винаги се допитвайте до съпругата за важните решения в живота.
И двете истории са много интересни. Може би във втората история преобладава идеята, че жената наистина пазарува по няколко вида от един и същ артикул, с цел да има разнообразие. Тя вероятно е имала идея с този костюм да подхожда точно другата вратовръзка.
Жании, Жани, нищо, ама нищо не си разбрала от втората история. 🙂
Чистата любов е самоотричане и жертва.Добре,че я има,за да ни е пътеводител.