Петъчна притча. За единиците и множеството

Маргарита

От известно време публикувам постове, в които защитавам тезата, че всеки човек е уникален и трябва да отстоява своята индивидуалност, за да успее в живота. Днес ви предлагам една притча, в която представям и другата гледна точка – за стойността на безличното множество. Може би сам си противореча с това – вие ще кажете – но притчата е интересна.

– Аз съм маргаритка сред поле от маргарити – мислело си цветето. – Докато съм сред другите, никой няма да забележи моята красота.

Един ангел чул мислите й и отговорил:

– Но ти си толкова хубава!

– Да, но искам да бъда единствената!

За да задоволи желанието й, ангелът я пренесъл на градския площад.

Няколко дни по-късно, кметът излязъл навън с един градинар, за да направят малко промени по площада.

– Тук няма нищо интересно. Прекопай градината и засади здравец.

– Чакайте малко! – извикала маргаритката. – Така ще ме убиете!

– Ако имаше и други като теб, можехме да направим чудесна украса – отговорил кметът. – Но наоколо няма други маргарити, а ти сама не можеш да направиш градина.

И я откъснал от земята.

Източник.

Приятен уикенд!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Мъдрости, Паулу Коелю и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Петъчна притча. За единиците и множеството

  1. Vae каза:

    Ъ. Тази притча е леко обезкуражаваща…

  2. Чудесни са тези притчи. Ама аз все се питам, проумява ли нане Вуте изобщо, за какво иде реч?…

  3. Майк Рам каза:

    @Vae, винаги съм писал окуражаващи неща. Сега е ред на едно леко сваляне на земята. За да не забравяме да бъдем реалсти.

  4. Божо каза:

    Много полезена статия. Особено за хора, които като някои блогъри (няма да цитирам) разсъждават „за какво ни е тълпата“

  5. Божо каза:

    Както казва адаша,притежател на интерактивна пещера -статията е полезна.Но в притчата не се казва,какво е направил после с нея.За съжаление забелязвам,че все повече и повече липсват личности.Безличното множество позволява да се манипулира и могат да го използват по всеки един начин.Това ме навежда на мисълта на кой му са нужни личности – ами на никой е логичния отговор, защото по този начин може да се задържи статуквото и манипулациите да си вървят без проблеми.Обратно една личност може да се превърне в лидер,което е в разрез с идеята за управление на безличното множество-но и по-лесно този лидер може да бъде стъпкан.Но множество от личнисти – не могат,защото всеки един е потенциален лидер.Е в същност могат,когато всеки се мисли за велик и върви срещу всички.И идва големия въпрос – да бъда ли личност и да се откроявам или да съм един от сивата безлична тълпа? А също така искам да мога да общувам нормално,с обикновенни хора като мен,опознавайки характерите на всеки.И колкото повече научаваш,толкова повече разбираш,че света е необятен и не може да знаеш всичко.И това,че не знаеш всичко те възпира от манията за величие.И не искам да бъда единствен.Искам наоколо хора във чиито очи се вижда живот а не зомбирани индивиди,коментиращи поредния чалга хит.Искам личности около мен!Отплеснах се.Та какъв е извода от притчата – се си вири много главата,защото може да бъде скъсана 😉

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s