За цената на човешкия живот (във филмите)

ulvenatten

Застрахователите отдавна са заявили, че за тях човешкият живот е безценен и затова позволяват да се застраховаме на каквато си искаме сума. Предполагам, всеки от нас ще се съгласи с такова твърдение, особено ако става въпрос за нашия собствен живот или този на нашите най-близки хора.

Все пак, в реалността има случаи, когато разходите по опазването на един или няколко човешки живота надхвърлят някаква граница или се превръщат в заплаха за други хора, и хората във властта трябва да вземат решение дали да продължат да хвърлят усилия в опазването им, или да ги жертват в името на някаква кауза.

И за да не бъдем голословни и да не разпиляваме разговора в много посоки, ще ви дам няколко примера от филмите.

Единият филм, който гледах наскоро, се казва Ulvenatten или „Нощта на вълка“ (картинката горе). В него се разказва за чеченска група терористи, които вземат за заложници гостите и екипа на едно телевизионно предаване и налагат някакви искания. В студиото имаше към 20-ина човека, от които може би половината бяха терористи. Имаше на практика неизпълними искания като пълно изтегляне на руските войски от Чечня и даване на независимост, 5 милиона евро откуп, самолети и т. н. Проблемът беше, че главният терорист беше с доста силни садистични наклонности и психически неуравновесен, поради което методично избиваше заложниците си.

Пита се в задачата: има ли смисъл и докъде има смисъл полицията да преговаря с него, при положение, че изобщо не може да му се има доверие и вероятността да избие всички заложници е много голяма? Не е ли по-добре да щурмуват веднага, поемайки риска при операцията също да загинат невинни жертви?

speed-keanu-bullock-1

Вторият пример е популярният екшън Speed (Скорост). В него героят на Dennis Hopper беше поставил бомба под един автобус, а полицаите, начело с Keanu Reeves, се опитваха да спасят 10-ината пътници в автобуса. По време на разигралия се екшън бяха убити един пътник и 4-ма полицаи, бяха унищожени самият автобус, един самолет (с неизвестно количество екипаж на борда), половин летище, няколко метростанции, една мотриса и сигурно над 50 коли. Погромът беше жесток.

Пак питам: дали в реалността властите ще положат толкова много усилия и ще поемат отговорността за толкова много поражения, за да спасят една шепа хора, при положение, че съвсем лесно вината за трагедията би могла да се прехвърли върху терориста, който е поставил бомбата в самото начало?

В единия пример имаме терорист-психопат, на който не може да се има доверие и рискът за живота на заложниците и в двата случая е много голям. В другия пример пък се нанасят такива големи вреди на обществото, че може би е по-добре заложниците да бъдат жертвани.

Executive Decision

Сещам се и за други подобни примери от филми. Например в Executive Decision, терористите бяха отвлекли самолет с биологична бомба, която смятаха да взривят в Америка и тогава президентът взе решение да се взриви самолета с все пътниците, за да се предпази останалото население от биологичната зараза.

Та, ще ми се да поразсъждаваме над това къде, според вас, е границата. В кои случаи или докога трябва да се борим за спасяването на хората (в тези конкретни примери – заложниците) и кога по-доброто решение (за обществото) е да ги жертваме?

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Публикувано на Общество и нрави, Филми и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

11 Responses to За цената на човешкия живот (във филмите)

  1. morrt каза:

    Определянето на границата много зависи от това дали си в студиото(автобуса, самолета) или си от тези, вземащи решението. А пък и „обществото“ е прекалено общо понятие. То е и от двете страни на уравнението. Не може всички да са доволни.
    Затова мисля, че такива решения(а и всички по-важни за обществото) трябва да се взимат в своята най-крайна фаза от един човек. Един да носи отговорността за доброто или лошото решение. Естествено, това ще е субективна преценка, но ще е ясно чия е.
    А не както в България отговорността се размива между двеста и двадесет хрантутника и никога няма виновни, а само заслужили.

  2. apollyn каза:

    Като се замислиш, и в „Скалата“ взеха решение да вдигнат във въздуха терористите, за да не пострада Америка. Иначе от позицията ми в момента, далеч по-добре е заплахата да се елиминира без компромиси, с желязна ръка. Вярно, че ще се жертват невинни, но това ще демонстрира на всякакви потенциални терористи, че номерата им не минават. В този смисъл руснаците са безкомпромисни.
    Но ако се опитам да вляза в обувките на заложник или на близък на заложник… Тогава всяка странична жертва ще си струва, за да изкарат мен или близките ми от една такава ситуация.

  3. gamar каза:

    Ами човека от автобуса на Биомет? Трябваше ли да го гръмнат?

    Трудно ми е да разбера хората с психологични отклонения, но ми се струва, че няма терорист, който да тръгва на мисия с идеята, че ще се предаде и няма да извърши нищо лошо. Щото няма такъв филм като оневиняване, така че изходите са или да си изпълни плана до край или да си получи наказанието. Това не е (обикновено) ТВ Шоу, в което като си кажеш исканията и да си излезеш.

    Ако можеше да се изчисли, логично е да се жертват най-малък брой невинни хора, но за съжаление това няма как да се знае. Дори и след намесата на полиция, не е ясно дали 200-те жертви при полицейския щурм (Русия) не са по-малко отколкото иначе щяха да бъдат.

    Някой някъде взема избор и дори да не носи публична отговорност, всеки си носи сам кръста и няма как да избяга от него.

  4. Няма еднозначен отговор – като страничен наблюдател е по-лесно да ‘мериш’ на теглилката, но ако става въпрос за твой близък или роднина, нормално е да би дал всичко материално, стига той/тя да оцелее.
    Има доста такива трудни решения, несъмнено. И в много случаи няма верен отговор. Личното ми мнение е, че трябва да се платят подкупите, след което да се изтребят терористите, след като заложниците са пуснати – тея неща не стават по филмите 🙂
    Впрочем, имаше един тип, който бе пуснал снимка на заек в Интернет, и бе заплашил да убие заека за Великден (по повод техния великденски заек), ако не получи по PayPal 100 хиляди или 1 милион до определен период. Накрая бе получил над 70% от парите… Не знам какво се случи със заека обаче.
    Има и други такива случаи, цитирам по спомен, но са интересно психологическо проучване.

  5. ss7 каза:

    Хм, ами защо тогава например десетки хора с риск за живота си търсят един затрупан от лавина ? . Защо на война с риск да загине цял взвод или повече, тръгват да спасяват един ранен или пленен ? И това не са филми, има достатъчно истински случки.

    Подобни сметки отнемат човешкото в нас , и се надявам , че всеки който трябва да взима решения от рода “ Да рискувам ли 20 живота за да спася един“ винаги да отговаря с „ДА“.

    Винаги трябва да се борим за спасявенето на когото и да било и то без бакалски сметки от рода „оправдано ли е да загинат 10 за да спасим един. Всъщност мисля, че цифрите нямат никакво значение.

  6. Майк Рам каза:

    Аз точно затова съм подчертал още в заглавието, че моят коментар е свързан с киното, за да не се отплеснем в политически теми, протести и вотове на недоверие.

  7. nofearinc каза:

    О, това променя нещата. Американско кино и логика – в моята задача се пита има ли почва за такова нещо 🙂
    Няма да се отплесвам на тази тема, защото ще е необходим цял блог само за коментарите 🙂

  8. Милен каза:

    ss7, не мислиш рационално, а емоционално. Когато носиш отговорност за тези 20 живота, ще имаш друго мнение по случая. Освен ако единия човек не е детето ти например 🙂

    Майк, нали знаеш, смъртта на един човек е Трагедия, на мнозина е просто статистика. Жалко, но факт.

  9. bozho каза:

    Даа, разликата между трагедията и статистиката наистина се определя най-вече до колко лично те засяга събитието.

  10. ekaterina каза:

    Не е наша работа да решаваме, че някой може да жертваме, а друг – не. И освен това е казано, че ако спасиш дори и един човешки живот, значи си спасил себе си. Смятам, че посланието на този произволно цитиран пасаж е, че спасяването на абсолютно всеки един отделен човешки живот е от изключителна важност.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s