За цената на човешкия живот (във филмите)

ulvenatten

Застрахователите отдавна са заявили, че за тях човешкият живот е безценен и затова позволяват да се застраховаме на каквато си искаме сума. Предполагам, всеки от нас ще се съгласи с такова твърдение, особено ако става въпрос за нашия собствен живот или този на нашите най-близки хора.

Все пак, в реалността има случаи, когато разходите по опазването на един или няколко човешки живота надхвърлят някаква граница или се превръщат в заплаха за други хора, и хората във властта трябва да вземат решение дали да продължат да хвърлят усилия в опазването им, или да ги жертват в името на някаква кауза.

И за да не бъдем голословни и да не разпиляваме разговора в много посоки, ще ви дам няколко примера от филмите.

Единият филм, който гледах наскоро, се казва Ulvenatten или „Нощта на вълка“ (картинката горе). В него се разказва за чеченска група терористи, които вземат за заложници гостите и екипа на едно телевизионно предаване и налагат някакви искания. В студиото имаше към 20-ина човека, от които може би половината бяха терористи. Имаше на практика неизпълними искания като пълно изтегляне на руските войски от Чечня и даване на независимост, 5 милиона евро откуп, самолети и т. н. Проблемът беше, че главният терорист беше с доста силни садистични наклонности и психически неуравновесен, поради което методично избиваше заложниците си.

Пита се в задачата: има ли смисъл и докъде има смисъл полицията да преговаря с него, при положение, че изобщо не може да му се има доверие и вероятността да избие всички заложници е много голяма? Не е ли по-добре да щурмуват веднага, поемайки риска при операцията също да загинат невинни жертви?

speed-keanu-bullock-1

Вторият пример е популярният екшън Speed (Скорост). В него героят на Dennis Hopper беше поставил бомба под един автобус, а полицаите, начело с Keanu Reeves, се опитваха да спасят 10-ината пътници в автобуса. По време на разигралия се екшън бяха убити един пътник и 4-ма полицаи, бяха унищожени самият автобус, един самолет (с неизвестно количество екипаж на борда), половин летище, няколко метростанции, една мотриса и сигурно над 50 коли. Погромът беше жесток.

Пак питам: дали в реалността властите ще положат толкова много усилия и ще поемат отговорността за толкова много поражения, за да спасят една шепа хора, при положение, че съвсем лесно вината за трагедията би могла да се прехвърли върху терориста, който е поставил бомбата в самото начало?

В единия пример имаме терорист-психопат, на който не може да се има доверие и рискът за живота на заложниците и в двата случая е много голям. В другия пример пък се нанасят такива големи вреди на обществото, че може би е по-добре заложниците да бъдат жертвани.

Executive Decision

Сещам се и за други подобни примери от филми. Например в Executive Decision, терористите бяха отвлекли самолет с биологична бомба, която смятаха да взривят в Америка и тогава президентът взе решение да се взриви самолета с все пътниците, за да се предпази останалото население от биологичната зараза.

Та, ще ми се да поразсъждаваме над това къде, според вас, е границата. В кои случаи или докога трябва да се борим за спасяването на хората (в тези конкретни примери – заложниците) и кога по-доброто решение (за обществото) е да ги жертваме?

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Общество и нрави, Филми и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

11 Responses to За цената на човешкия живот (във филмите)

  1. morrt каза:

    Определянето на границата много зависи от това дали си в студиото(автобуса, самолета) или си от тези, вземащи решението. А пък и „обществото“ е прекалено общо понятие. То е и от двете страни на уравнението. Не може всички да са доволни.
    Затова мисля, че такива решения(а и всички по-важни за обществото) трябва да се взимат в своята най-крайна фаза от един човек. Един да носи отговорността за доброто или лошото решение. Естествено, това ще е субективна преценка, но ще е ясно чия е.
    А не както в България отговорността се размива между двеста и двадесет хрантутника и никога няма виновни, а само заслужили.

  2. apollyn каза:

    Като се замислиш, и в „Скалата“ взеха решение да вдигнат във въздуха терористите, за да не пострада Америка. Иначе от позицията ми в момента, далеч по-добре е заплахата да се елиминира без компромиси, с желязна ръка. Вярно, че ще се жертват невинни, но това ще демонстрира на всякакви потенциални терористи, че номерата им не минават. В този смисъл руснаците са безкомпромисни.
    Но ако се опитам да вляза в обувките на заложник или на близък на заложник… Тогава всяка странична жертва ще си струва, за да изкарат мен или близките ми от една такава ситуация.

  3. gamar каза:

    Ами човека от автобуса на Биомет? Трябваше ли да го гръмнат?

    Трудно ми е да разбера хората с психологични отклонения, но ми се струва, че няма терорист, който да тръгва на мисия с идеята, че ще се предаде и няма да извърши нищо лошо. Щото няма такъв филм като оневиняване, така че изходите са или да си изпълни плана до край или да си получи наказанието. Това не е (обикновено) ТВ Шоу, в което като си кажеш исканията и да си излезеш.

    Ако можеше да се изчисли, логично е да се жертват най-малък брой невинни хора, но за съжаление това няма как да се знае. Дори и след намесата на полиция, не е ясно дали 200-те жертви при полицейския щурм (Русия) не са по-малко отколкото иначе щяха да бъдат.

    Някой някъде взема избор и дори да не носи публична отговорност, всеки си носи сам кръста и няма как да избяга от него.

  4. Няма еднозначен отговор – като страничен наблюдател е по-лесно да ‘мериш’ на теглилката, но ако става въпрос за твой близък или роднина, нормално е да би дал всичко материално, стига той/тя да оцелее.
    Има доста такива трудни решения, несъмнено. И в много случаи няма верен отговор. Личното ми мнение е, че трябва да се платят подкупите, след което да се изтребят терористите, след като заложниците са пуснати – тея неща не стават по филмите 🙂
    Впрочем, имаше един тип, който бе пуснал снимка на заек в Интернет, и бе заплашил да убие заека за Великден (по повод техния великденски заек), ако не получи по PayPal 100 хиляди или 1 милион до определен период. Накрая бе получил над 70% от парите… Не знам какво се случи със заека обаче.
    Има и други такива случаи, цитирам по спомен, но са интересно психологическо проучване.

  5. ss7 каза:

    Хм, ами защо тогава например десетки хора с риск за живота си търсят един затрупан от лавина ? . Защо на война с риск да загине цял взвод или повече, тръгват да спасяват един ранен или пленен ? И това не са филми, има достатъчно истински случки.

    Подобни сметки отнемат човешкото в нас , и се надявам , че всеки който трябва да взима решения от рода “ Да рискувам ли 20 живота за да спася един“ винаги да отговаря с „ДА“.

    Винаги трябва да се борим за спасявенето на когото и да било и то без бакалски сметки от рода „оправдано ли е да загинат 10 за да спасим един. Всъщност мисля, че цифрите нямат никакво значение.

  6. Майк Рам каза:

    Аз точно затова съм подчертал още в заглавието, че моят коментар е свързан с киното, за да не се отплеснем в политически теми, протести и вотове на недоверие.

  7. nofearinc каза:

    О, това променя нещата. Американско кино и логика – в моята задача се пита има ли почва за такова нещо 🙂
    Няма да се отплесвам на тази тема, защото ще е необходим цял блог само за коментарите 🙂

  8. Милен каза:

    ss7, не мислиш рационално, а емоционално. Когато носиш отговорност за тези 20 живота, ще имаш друго мнение по случая. Освен ако единия човек не е детето ти например 🙂

    Майк, нали знаеш, смъртта на един човек е Трагедия, на мнозина е просто статистика. Жалко, но факт.

  9. bozho каза:

    Даа, разликата между трагедията и статистиката наистина се определя най-вече до колко лично те засяга събитието.

  10. ekaterina каза:

    Не е наша работа да решаваме, че някой може да жертваме, а друг – не. И освен това е казано, че ако спасиш дори и един човешки живот, значи си спасил себе си. Смятам, че посланието на този произволно цитиран пасаж е, че спасяването на абсолютно всеки един отделен човешки живот е от изключителна важност.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s