Преди доста години бях много надъхан млад „падуан“ и се интересувах от всякакви книги и материали, посветени на духовното развитие на човека. Тогава някой ми бе казал, че Карлос Кастанеда е велик гуру в тази област и аз се втурнах на пазара и изкупих всичките му издадени на български език книги.

За съжаление, много бързо се разочаровах от него – дали книгите му наистина не струват (той има много критици), или просто не са мой тип – не знам, но така ги и зарязах, дори без да ги прочета всичките. Днес, 13 години по-късно, реших, че е време да вкарам някакъв ред в библиотеката си и реших да му дам още един шанс.

Започнах отново от първата книга – „Учението на Дон Хуан“ и с огромно усилие на волята я прочетох. Пак останах разочарован, защото не открих почти никакво учение в нея, а само преживяванията на един човек под въздействието на силни халюциногени. Ако ви интересува как се чувства човек, нагълтал се с мексиканска дрога – книгата дава доста подробна информация за това. Но ако искате да научите нещо за себе си и да постигнете удовлетворение от собствения си живот – тази книга едва ли ще ви бъде полезна.

Все пак, сред многото страници шантави диалози и халюцинации, причинени от дрогата, открих няколко интересни разсъждения за четиримата естествени врагове на човека, които са може би най-ценното нещо в книгата и които искам да споделя с вас.

Първият естествен враг – страхът

— Когато човек започва да учи, той никога няма ясна представа за крайните резултати. Неговите цели са неточни, намеренията му са мъгляви. Надява се на възнаграждения, които никога няма да се материализират, защото още не знае нищо за трудностите на ученето.

Той бавно започва да учи — в началото трошица по трошица, а след това на големи залъци. И в съзнанието му скоро настъпва конфликт. Онова, което научава, никога не е това, което си е представял или е предвиждал. И той започва постепенно да се плаши. Ученето никога не е това, което някой би могъл да очаква. Всяка стъпка в ученето е нова задача и страхът, който човек изпитва, започва да се наслоява безжалостно, неумолимо. Неговата цел става бойно поле. Ето, че вече се е натъкнал на първия от естествените си врагове — Страхът! Ужасен враг — лукав и труден за побеждаване. Той се спотайва зад всеки завой на пътя, дебне, изчаква. И ако човек, изплашен от близостта му, побегне, тогава неговият враг ще е сложил край на търсенията му.

— Какво ще стане с човека, ако избяга от страх?

— Нищо няма да му стане, освен че никога няма да научи. Никога не ще стане човек на знанието. Може най-много да бъде кавгаджия или свит, изплашен човек, но във всички случаи той ще е победен човек. Неговият враг ще сложи край на копнежите му.

— А какво трябва да стори, за да победи страха?

— Отговорът е много прост. Не бива да бяга. Трябва да се бори със своя страх и въпреки него да предприеме следващата стъпка в ученето и всички следващи стъпки. Той може да е съвсем уплашен и въпреки това не трябва да спира. Това е правилото. И ще дойде момент, в който първият му враг ще отстъпи. Човек започва да се чувства сигурен в себе си. Неговото намерение става по-силно. Ученето вече не го ужасява.

Когато настъпи този радостен миг, човекът може вече без колебание да каже, че е победил първия си естествен враг.

— Това изведнъж ли става, дон Хуан, или малко по малко?

— Това става малко по малко, но страхът изчезва изведнъж и изцяло.

— Няма ли човек пак да се изплаши, ако му се случи нещо ново?

— Не. След като веднъж човек е изгонил страха, той е свободен от него до края на живота си, защото вместо страх той придобива яснота — яснота на ума, която заличава страха. Оттук нататък човек познава своите желания. Той знае как да ги удовлетворява. Той може да предвижда новите стъпки на учението и за него всичко е озарено от ведра яснота. Човек чувства, че за него няма нищо скрито.

Страхът. Смятате ли, че е наистина толкова опасен враг и дали винаги можем да го преборим? Страхът е като холограма, казва героинята на Кати Бейтс в един филм – една тема, над която разсъждавам и в обновения си блог Stop And Think! (на английски).

Какво бихте споделили вие?

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.