Четиримата естествени врагове на човека. Част 1 – Страхът

Учението на Дон ХуанПреди доста години бях много надъхан млад „падуан“ и се интересувах от всякакви книги и материали, посветени на духовното развитие на човека. Тогава някой ми бе казал, че Карлос Кастанеда е велик гуру в тази област и аз се втурнах на пазара и изкупих всичките му издадени на български език книги.

За съжаление, много бързо се разочаровах от него – дали книгите му наистина не струват (той има много критици), или просто не са мой тип – не знам, но така ги и зарязах, дори без да ги прочета всичките. Днес, 13 години по-късно, реших, че е време да вкарам някакъв ред в библиотеката си и реших да му дам още един шанс.

Започнах отново от първата книга – „Учението на Дон Хуан“ и с огромно усилие на волята я прочетох. Пак останах разочарован, защото не открих почти никакво учение в нея, а само преживяванията на един човек под въздействието на силни халюциногени. Ако ви интересува как се чувства човек, нагълтал се с мексиканска дрога – книгата дава доста подробна информация за това. Но ако искате да научите нещо за себе си и да постигнете удовлетворение от собствения си живот – тази книга едва ли ще ви бъде полезна.

Все пак, сред многото страници шантави диалози и халюцинации, причинени от дрогата, открих няколко интересни разсъждения за четиримата естествени врагове на човека, които са може би най-ценното нещо в книгата и които искам да споделя с вас.

Първият естествен враг – страхът

— Когато човек започва да учи, той никога няма ясна представа за крайните резултати. Неговите цели са неточни, намеренията му са мъгляви. Надява се на възнаграждения, които никога няма да се материализират, защото още не знае нищо за трудностите на ученето.

Той бавно започва да учи — в началото трошица по трошица, а след това на големи залъци. И в съзнанието му скоро настъпва конфликт. Онова, което научава, никога не е това, което си е представял или е предвиждал. И той започва постепенно да се плаши. Ученето никога не е това, което някой би могъл да очаква. Всяка стъпка в ученето е нова задача и страхът, който човек изпитва, започва да се наслоява безжалостно, неумолимо. Неговата цел става бойно поле. Ето, че вече се е натъкнал на първия от естествените си врагове — Страхът! Ужасен враг — лукав и труден за побеждаване. Той се спотайва зад всеки завой на пътя, дебне, изчаква. И ако човек, изплашен от близостта му, побегне, тогава неговият враг ще е сложил край на търсенията му.

— Какво ще стане с човека, ако избяга от страх?

— Нищо няма да му стане, освен че никога няма да научи. Никога не ще стане човек на знанието. Може най-много да бъде кавгаджия или свит, изплашен човек, но във всички случаи той ще е победен човек. Неговият враг ще сложи край на копнежите му.

— А какво трябва да стори, за да победи страха?

— Отговорът е много прост. Не бива да бяга. Трябва да се бори със своя страх и въпреки него да предприеме следващата стъпка в ученето и всички следващи стъпки. Той може да е съвсем уплашен и въпреки това не трябва да спира. Това е правилото. И ще дойде момент, в който първият му враг ще отстъпи. Човек започва да се чувства сигурен в себе си. Неговото намерение става по-силно. Ученето вече не го ужасява.

Когато настъпи този радостен миг, човекът може вече без колебание да каже, че е победил първия си естествен враг.

— Това изведнъж ли става, дон Хуан, или малко по малко?

— Това става малко по малко, но страхът изчезва изведнъж и изцяло.

— Няма ли човек пак да се изплаши, ако му се случи нещо ново?

— Не. След като веднъж човек е изгонил страха, той е свободен от него до края на живота си, защото вместо страх той придобива яснота — яснота на ума, която заличава страха. Оттук нататък човек познава своите желания. Той знае как да ги удовлетворява. Той може да предвижда новите стъпки на учението и за него всичко е озарено от ведра яснота. Човек чувства, че за него няма нищо скрито.

Страхът. Смятате ли, че е наистина толкова опасен враг и дали винаги можем да го преборим? Страхът е като холограма, казва героинята на Кати Бейтс в един филм – една тема, над която разсъждавам и в обновения си блог Stop And Think! (на английски).

Какво бихте споделили вие?

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Духовност, Книги, Мъдрости и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

8 Responses to Четиримата естествени врагове на човека. Част 1 – Страхът

  1. dodo каза:

    най-честият страх, който съм виждал в хората, които познавам и срещам, е този от липсата на контрол. дълбока нужда от предвидимост е в основата на този страх от новото

    по мое мнение когато не можем да преборим някакъв страх, трябва да се опитаме да го анализираме и разберем, да го проучим

  2. pierrot каза:

    Страхът се появява при предстоящ сблъсък с новото или трудното, когато ще се наложи да напуснеш малката си картонено къщичка и да направиш нещо…
    Майк, убедих се, че не всички хора искат да излизат от нея…
    Затова – да, страхът е опасен враг за хората, които не са сигурни в себе си.

  3. cveta kostova каза:

    Страхът-да,враг е.Опасен,защото може да навредиш и на себе си.Проявява се,когато човек не се е опознал,и като следствие, не може да се контролира.В определени граници да,извън тях е необоснаван.

  4. yoalbo каза:

    Аз имам ‘изградено’ с годините негативно отношение към страха, което, разбира се, не означава, че не му се поддавам. Естествено е, човек да изпитва страх, но и не бива да се срамува от страха (аз, лично, често се срамувам да споделям страховете си, обаче…). Но мисля, че когато човек побеждава страха си, тогава върви напред и нагоре.

  5. woltron4o каза:

    Страхът е много „добър“ враг. И често човек не осъзнава от колко много неща се страхува, просто защото това се е превърнало в нещо несъзнавано от него.

  6. zara каза:

    ами аз искам да кажа че единственият начин да се прибориш със страхът е да се изпрвиш лице в лице с него

  7. alximika каза:

    Кастанеда има 8 книги и те че четат като една! Ако си прочел първата , която реално дори не е началото на всичко ,значи нищо не си прочел! Трябва да знаеш ,че всички книги започват от началото (срещата на Кастанеда и дон Хуан) и допълват предишните и изясняват постепенно това на което дон Хуан предава на Кастанеда! Може би чак след четвъртата книга ще разбереш за какво ти говоря! Книгите се четът последователно , от първата до осмата за да стане ясна картината. Иначе за страха мога да кажа какво друго казва дон Хуан: Има само един единствен страх и всички други страхове са негови производни… това е страха от смърта !

  8. Майк Рам каза:

    alximika, знам, че книгите на Кастанеда са последователни и съм чел повечето от тях, но така или иначе, не ми въздействаха особено. Не може да очакваш всички хора да харесват един автор. Всеки човек по различен начин възприема написаното. Едни харесват Кастанеда, други – не чак толкова.

    И не е нужно да използваш толкова много удивителни – изглеждат заплашително 🙂

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s