За и против 8-ми март – любов и войнстващ феминизъм

8-ми мартНаскоро отмина 8-ми март- Международния ден на жената – денят, в който мъжете отбиват номера с подаряване на парфюми и цветя. Поне така изглежда тай в очите на повечето жени и коментарите в мрежата напоследък са свързани с това, колко безсмислен е този ден, защото създава усещането, че жената трябва да бъде обичана и уважавана само веднъж в годината и то по разписание.

Донякъде съм съгласен с това, а и моят съпруга – също. За щастие, денят беше почивен и в моето семейство го прекарахме както всеки друг ден, в който сме заедно – в разговори и приятно мързелуване. Може би защото се обичаме много, наистина не смятаме, че имаме нужда от специален ден, в който да си показваме любовта. Освен това, фактът, че няма ден на мъжа, прави нещата несиметрични и следователно малко несправедливи.

Празникът на жената беше и главна тема в много интернет публикации. Особено впечатление ми направиха два поредни поста, които Петя Грейди публикува в своя блог Openly Feminist. Текстовете и на двете публикации са дело на външни автори, но са типични за представителките на войнстващия феминизъм.

В едната статия се отстоява тезата, че не трябва да се празнува 8-ми март, защото борбата все още не е приключила, гадните мъже тормозят жените навсякъде по света, а след това ни купуват цветя и парфюми, за да забравим мъките на нашите сестри.

В другата пък се отстоява тезата, че празникът трябва да се празнува, защото борбата не е от вчера и за изминалите десетилетия жените са постигнали много победи срещу омразния враг и те трябва да бъдат чествани, за да не пада бойния дух.

Грубо казано, това разбрах аз като послание от двете статии. И колкото да изглеждат противоположни на пръв поглед, основната идея и в двете е една и съща – мъжете са зверове, те са нашия „вечен враг“. И двата текста са изпълнени с религиозен фанатизъм и ненавист към мъжа. В същото време, запитани за целите на тяхната борба, феминистките лидерки нееднократно са заявявали, че целта е пълно равенство между половете.

Тук обаче, съзирам един голям проблем. „Борбата за равенство“ е оксиморон. Не може да мразиш някого, да воюваш срещу него и да искаш да бъдете равни. Борбата се води за победа, т.е. за унищожаването на врага. Докато феминизмът издига призиви за „борба“ и докато вижда враг в лицето на всеки мъж, не мисля, че има някакви шансове за успех.

Равенство между  мъжете и жените може да има само там, където има любов. Естествено е, там където тя отсъства, да има проблеми. Като добавим и социално-икономическата и духовната криза, в които е изпаднало нашето общество в последните 20 години, ще видим, че проблемите са много дълбоки. Но това не са проблеми, породени от антагонизма между мъже и жени, нито между една или друга политическа партия. Това са личностни и социални проблеми и всеки един от тях трябва да се разглежда поотделно. Да се твърди, че всички жени у нас са потиснати и безправни, и че всички мъже са виновни за това, е погрешно и глупаво. Това само създава още един конфликт в и без това изтормозеното ни от омраза и негативизъм общество.

Любовта е пътят към решаването на всички проблеми. Трябва да се научим да обичаме искрено и всеотдайно човека до себе си, децата си, родителите си, съседите, приятелите, колегите и всички останали граждани. Тогава ще започнем и да ги уважаваме като равни. А военизираният феминизъм е твърде далеч както от любовта, така и от равенството.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Общество и нрави и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

21 Responses to За и против 8-ми март – любов и войнстващ феминизъм

  1. dodo каза:

    ти нормален ли си?
    много зле се аргументираш, човек. ти наистина ли това видя в статиите – омраза и мъжа като враг?

    няма нищо подобно – борбата е против етикетите и отдаваната значимост само на определени качества при мъжете и само на определени при жените. борбата е на мъжете и жените против ощетяването и ограничаване на живота им

  2. kalina каза:

    Мисля, че всеки трябва да постъпи според разбиранията си. Ако ти харесва- празнувай. Ако не- поне остави другите да го правят. Не виждам защо трябва всички винаги да бъдат слагани в един калъп. Да има празник или не?…

  3. Grimm каза:

    Защо си губиш времето да четеш блога на Кирилова? Нито е забавен, нито можеш да научиш нещо ново и интересно.

  4. Milena каза:

    Съгласна съм с абсолютно всичко, което казваш. А за тези, които не са разбрали статията: темата е не дали да се празнува осми март, а за това, че в човешките отношения трябва да има много любов и уважение, нещо, което не се изчерпва с едно празнуване. А колкото до осми март и това дали да се празнува, той е със символично значение по цял свят и засяга главно проблемите за правата на жените.

  5. mishlence каза:

    Напоследък феминизмът се мъдри на всеки ъгъл, пишат се статии за едно и също, дискутират се постоянно проблеми на жените, направо ми става супер досадно, да не кажа дразнещо. Една групичка девойкши скачат като ужилени с повод и без повод, само да стане въпрос за жени. Борбата била против етикети и не знам си какво. Аз не се интересувам какви етикети ще ми сложи някой, след като не ми пречи нито на работата, нито на семейството, нито на отношенията с хората. И, не, нямам нужда феминистки да ми се борят за правата. Досега каквото съм целяла, съм го постигнала и мъжете не са ми пречили. А това, че някъде по света жените нямали никакви права е много тъжно, но предпочитам да прегърна каузи, които са много по-близки до живота ми и мога да съм наистина полезна със знанията, уменията и директната си работа по въпроса.

    Да, любовта е отговорът на всичко, прав си и колкото повече се противопоставяме, толкова по-зле става. Радвам се, че някой най-накрая го написа :-)))

  6. Баба Пена каза:

    Аз смятам, че жените трябва да се уважават и обичат винаги. Не е нужно да се посочва някакъв ден, през който мъжете да се мъчат да покажат най- добро отношение към дамите, а после веднага да намерят повод да ги нагрубят.

  7. Вера каза:

    Чудесна статия, благодаря!:)
    Ти и мъже като теб са неопровержимото доказателство, че феминизмът е тотална отживелица.

  8. Майк Рам каза:

    Вера, благодаря за разбирането. Феминизмът не е отживелица – той е фактор в нашето общество. За съжаление, и мотивацията му, и начините за действие са погрешни и са продиктувани от омраза. А тя в днешното ни общество заема все по-голямо значение е отношенията между хората.

    Което е много тъжно…

  9. petya каза:

    Много изследователи са показали, че докато четат, хората просто търсят доказателства, потвърждащи техните нагласи и мнения. Ти четеш текстовете в блога ми с нагласата, че феминистките мразят мъжете. И съответно каквото и да напиша (аз, външните автори или коментиращите) бива интерпретирано като война срещу мъжете. В какво се изразява тази война, от какво ви е страх… не знам.

  10. Майк Рам каза:

    Петя, колкото и да се опитваш да ги прикриваш, злобата и омразата на феминистките са толкова явни, че напълно обезсмислят старанието ви да решите някои наистина сериозни проблеми.

    По същата логика, която цитираш, вие смятате, че от домашно насилие страдат само жените и че причините за това, естествено са техните мъже-зверове. Ваша а тезата, че всички жени получават по-ниски заплати и не могат да се развиват в професията, защото мъжете гледат на тях като средство за задоволяване на сексуалния си нагон и нищо друго.

    Правите груби популистки обобщения, за да канализирате негативната емоция на недоволни от живота си жени към мъжете като цяло, което си е война.

    Както виждаш, аз пиша за любов, а това чувство, за съжаление, ви е непознато на вас – феминистките.

  11. Жилов каза:

    Основните мнения на чичарите за феминизма са:

    1) Феминистките искат да обърнат нещата наопаки: искат те да са на върха. Те искат да изградят едно феми-наци общество, в което перверзният им стремеж към власт триумфира
    2) Те са движени от глупост и злоба
    3) И сексуална незадоволеност

    Тия мнения чичарят си ги е формирал още преди да се сблъска с какъвто и да е реален феминизъм.

    Оттам нататък каквото и да му обясняваш на ограничения чичар – за социалните роли, за предопределеното поведение и програмираните местенца, от които е засегнат животът на всички хора, няма как да вдене. Защото не иска. Защо да иска? Той/Тя не виждат проблем: следователно проблем няма.

    Впрочем, социалните проблеми, напр. расизъм, робство, постоянни войни, религиозни и идеологически диктатури и т.н. не са премахнати чрез „любов“. Премахнати са чрез задействането на сьответните социални механизми, които ги предотвратяват и насърчават други отношения. Ама хайде да я караме по хипарски и да се обичаме, това всичко ще реши.

  12. Василена каза:

    Аз съм автор на едно от мненията, които е цитирала Петя в публикациите си. Нелепо е да се говори за омраза към мъжете – аз имам съпруг, имам и син и те са сред хората, които най-много обичам на този свят. Патриархалните взаимоотношения причиняват много страдание и на мъжете, и на децата, не само на жените – например ние с мъжа ми гледаме бащите си и виждаме какво са им причинили патриархалните стереотипи за мъжа, виждаме донякъде и как, вече на възраст, успяват да се освободят от някои от тях и колко щастливи ги прави това.
    Онзи ден на демонстрацията в Стокхолм за 8-ми март имаше доста мъже, един даже държеше плакат „Искам да имам по-малко власт.“ 🙂
    Не разбирам как някой може да приема борбата на жените за права като лична обида. Да не забравяме, че ако не беше тази борба и твоята съпруга днес нямаше да има право да гласува, да учи в университет, да упражнява професия и още ред други неща.

  13. ф каза:

    О, Жилов – да имаше повече хора като теб. Безкрайно жалко е, когато някой чичар, както ги наричаш, започне да ми обяснява на мен аз какво съм искала да кажа, какво съм мислела и какво всъщност ме мотивирало. Също така да ми каже колко съм агресивна, когато изразя ясната си позиция по някой въпрос. Ама той нали феминизмът е едно безкрайно мръсно и долно течение, те феминистките всички са едни незадоволени мъжемразки и се събират заедно, за да се оплачат и оплюят агресивно въображаемите си проблеми. Мда, иди го обясни на чичаря, той все ще ти каже как ги вижда нещата и как познава еди-коя си дето еди-какво си, и как можеш ти да си позволяваш друго мнение по въпроса.

  14. dodo каза:

    wow, mike.. 🙂 “ Ваша а тезата, че всички жени получават по-ниски заплати и не могат да се развиват в професията, защото мъжете гледат на тях като средство за задоволяване на сексуалния си нагон и нищо друго.“

    mnogo si stranen. edinstvenata ti prizma e nqkoi sreshtu nqkoi. em dori prez neq feminizma e myje i jeni sreshtu myje i jeni

    jeni i myje sreshtu jeni i sreshtu myje

  15. Любовта не решава никакви проблеми, Майк Рам. Има хора, които бият децата си, „защото ги обичат“. Всъщност доскоро това се е смятало за мерило за отношение към децата. Има и днeс мъже, които бият жените си, но „ги обичат“. Така че, нека всеки обича всеки, но това не е достатъчен критерий за неговото равноправие. Трябва да се разбере и какво иска самият обичан.

    Феминизмът не е отживелица, при положение, че всеки ден жени стават жертва на трафик (в България, не говорим за Третия Свят), на домашно насилие и на сексуална принуда. Също в България. Момичета израстват с внушението – от реклами, социални модели и наблюдаваното около себе си – че начинът да просперират в живота е да си намерят някой „спонсор“ и да го привлекат с външност. И точно на жени им пречи отхвърлянето от определени професии и работни места.

    Ако на вас не ви се е случило, то не значи, че не съществува – у съседите, на съседната улица, в съседното село. Ако ще кажете, че не ви интересуват тези проблеми, ок, но поне уважавайте тези, които искат нещо да направят. А това може да се случи и на вашите дъщери.

  16. Майк Рам каза:

    Очаквах фанатизмът, злобата и откровената простотия да залеят блога ми, затова реакцията ви не ме изненадва.

    Всички сте едни добри и миловидни хора, които просто се пръскат от любов към мен. Нали Жилов, fuego, dodo? Светът щеше да е прекрасен, ако ги нямаше чичарите-чалгаджии като мен, които просто обичат жените си, нали?

    Вашите думи са толкова красноречиви:
    Любовта не решава никакви проблеми

    Трябва да мразим някого и трябва да воюваме, докато ги избием до крак! Нали?

  17. Вера каза:

    Май имам дежа вю…
    Майк, защо ли ти трябваше?!

  18. bozho каза:

    Мдааа
    на борба за мир – до пълно унищожение на врага!

  19. Grimm каза:

    Майк, Майк.

    Не можеш просто да обичаш жена си. Най-малкото заради това ‘си’. Много собственическо и патриархално звучи. Чичарско. Освен това, трябва да си в крак в модата. Модните ебачи – като Жилов – всякакси искат да се дисоциират с чичарството(така шансовете да вкарат някоя девойка в леглото не са по-големи, но нищо). Трябва да обичаш жената, с която живееш, не жена ти. Забрави като начало за ‘си’ и ‘ми’.
    Утре ще ти дойде идея да направиш нещо мило за любимата – а знаеш ли колко тънка е границата между това и собственическото чувство? Докато се усетиш ще си станал типичен патриарх слагащ жените едно стъпало по-долу. Сякаш те не могат да си купят цвете или да си подарят усмивка сами.
    Така че, забрави за простата обикновена обич, Майк. В 21 век сме.

  20. mishlence каза:

    И още нещо, във връзка с последния постинг – спрете да ни отваряте вратите, защото ни обиждате, че едва ли не не можем сами. Като носим нещо тежко, оставете ни да си го влачим – щото ще помислим, че сме физически негодни. Като ни повишат и станем шефоне на мъже, не ни поздравявайте с повишението – ще си помислим, че ни намеквате за случайност или друг тип връзки с ръководството. Най-добре да спрем да празнуваме Коледа, Великден и всякакви празници, които събират семейството на едно място и напомнят за патриархата. Пък и нали религията е опиум за народите, съвсем не се хабете за разните му семейни празници. Е, само ако не излезете с някой плакат да подкрепите сестрите за нещо, щото джендър ролите… нали знаете…

  21. pierrot каза:

    Майк – наистина, защо ти трябваше? Знаеш, че коментарите под една такава публикация ще бъдат … крайни. Ти – като откривател за мен на блога на Петя, би трябвало да си видял, че полът се използва като способ за доказване на виктимност, както барутните натривки.
    Изкривявайки се по този начин взаимоотношенията между мъжете и жените ( насилствена толерантност ) е вредно за всички, дори и за четящите май…
    Лично аз спирам да чета Петя, защото чисто женските разговори са изместиха в друга плоскост, която е по-враждебна от първоначалното.
    Вера: благодаря ти още един път 🙂 Наистина, феминизъм и полово равенство вече са две различни неща…Почти като еколози и екология…:(

Коментари са забранени.