Език наш, любим

дистанционно

Забелязвали ли сте колко са дълги думите в нашия език? А за колко предмети (предимно технологични) нямаме думи и се налага да използваме думите „устройство“ или „машина“ в съчетание с някакво определение? Може би това е причината, поради която в подобни случаи самото съществително отпада в говоримата реч и остава само прилагателното като единствен термин. Ако се заслушаме в собствените си думи, ще видим, че понякога говорим големи глупости (поне от гледна точка на езиковата логика). Ето ви един пример:

Едното ми дете ми до скоро беше на детска, а сега вече е в предучилищна. Другото вече ходи на училище и вече пишат домашни, а от време на време правят класни и контролни. Когато ходя на родителска, класната е много доволна от моето дете и постоянно го хвали. Тази седмица, обаче, съм нощна и няма да мога да отида на родителската.

Вкъщи ползваме миялни и перални, а без зарядно сме за никъде, ако ни падне батерията на джиесема. Научихме са да лежим мързеливо на дивана и само да прецъкваме каналите на телевизора с дистанционното. Едно време, когато нямаше такова разнообразие от хранителни продукти, както днес, в кварталния магазин не беше рядкост да се чуе следната поръчка:

Два бели, две кисели и едно прясно.

Понякога се дразня на това изяждане на основната дума, която обозначава предмета – например „зарядно устройство„. После пък започвам да си мисля, че ако казвахме всички изрази както трябва, езикът ни щеше да стане още по-претрупан и многословен. Вие какво мислите?

Сещате ли се и за други подобни трансформации, в които прилагателното става съществително? Ще ми бъде интересно да ги споделите.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Думи и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

14 Responses to Език наш, любим

  1. Benedetto каза:

    Какво дистанционно, бе 🙂
    Пълното му име е „пулт за дистанционно управление“ а.к.а. пулт.
    Аз мисля, че няма защо да се дразниш. Всички езици си имат съкращения и жаргони. Ако някое словосъчетание илиу съкращение не е удачно, само си отпада с течение на времето.

  2. Катина каза:

    :)Майк, и аз наблюдавам добре разцъфтяла „култура на недоизказването, досещането, предполагането и гадаенето“ в ежедневната си работа на медиатор и ЧР, благодатна на разноцветни комуникационни случки. Тази тенденция я има заложена и подхранвана от силна инерция в българската народопсихология: „казвам ти дъще, сещай се снахо“.. И забързаното и задъхано ежедневие ни предразполага да съкращаваме и спестяваме – невинаги, каквото е наистина нужно. Според мен тепърва – и като българи и като хора – ще си припомняме защо „в началото бе словото“ 🙂

  3. ѣрен каза:

    Ами това е съвсем нормален процес („субстантиране на прилагателните“), който се среща още в класическия гръцки. 🙂

  4. morrt каза:

    Ами, аз се сещам за подобна такава – на съседката отдавна искам да и ударя един здрав, ама още се чуди. 🙂
    Стана петнадесет години. Незнам, ако вземе да се навие сега, аз дали още ще искам.

  5. bozho каза:

    Benedetto правилно го е казал.
    Езикът се променя спрямо промените в действителността.
    А те напоследък са много динамични.
    Малко започва да прилича на английския, където една дума може да е съществително, прилагателно и глагол според случая 🙂
    Ние все още май се ограничаваме до замяна на съществителни с прилагателни. Не сме опрели още до глаголите.

  6. Майк Рам каза:

    Morrt, тук за бой ли става въпрос? 😛

  7. morrt каза:

    Майк, мислех си току-що, че съм прозвучал твърде просташки и че веднага нЕкоя изявена феминистка ще ме налази. Но от теб този въпрос не съм очаквал…
    Какъв бой?! Става дума за шах. Много здрав шах. 🙂

  8. nofearinc каза:

    Графът бе пуснал интересна тема за дългите думи по света 🙂 Иначе примери доста, особено със силата на могъщите местоимения редовно ползваме по 2-3 символа за дадено определение, което се подразбира.

    За финал, един любим анекдот – последният от тази страница, за симпозиума и думата ‘такова’ 😉

  9. ludipari каза:

    А сега да се посмеем… Преди промените имаше много КГБ- та, ТКЗС- та, но още тогава нещо много, ама много ме стъписа: ГДКБУМКП! Така и не разбрах тогава какво означава тази щуротия, защото ме беше срам да попитам, за да не ме помислят за тъпанар.

  10. Това, което наричаш „изяждане на основната дума“, е съвсем нормална езикова практика в битовата сфера на езиковото общуване. В случая действа така нареченият в езикознанието закон за езиковата икономия.

  11. morrt каза:

    „Главна Дирекция за Комунално Битови Услуги и Местна Кооперативна Промишленост“

  12. morrt кава фигура местиш 15 години бе човек?! Няма такъв ход 🙂 !

  13. ludipari каза:

    Еееей, човек наистина се учи цял живот! Дочаках деня! Чак днес разбрах какво означава това пусто ГДКБУМКП! Благодаря за информацията morrt!

  14. Аз мисля, че езика си се саморегулира. Което се ползва, минава, а всичко остало отпада постепенно от употреба. Интернет също има заслуга. Виждам стари неща, които съм писал, като ученик и ми прави впечатление, че сега пиша, като двойкаджия 😀 Вече не ползвам речник, а когато имам колебание за някоя дума, я пускам в гугъл и ползвам по-популярната версия 😉
    Езикът е за да ни служи, а не ние да му робуваме.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s