Този репортаж малко позакъсня, но, както се казва, по-добре късно, отколкото по-късно. (Имам един репортаж за концерта на Haggard от миналата година, който съвсем остаря, но може и него да го публикувам някой ден 🙂 )

Marillion бяха една от първите рок групи, които съм слушал в живота си. Когато на времето в казармата чух „Misplaced Childhood“, просто бях потресен – няма такава музика! Феновете на Marillion бяха отдадени и верни и музиката им беше символ и образец за качество, вдъхновение и перфекционизъм. Не случайно, когато разбрахме за раздялата с уникалния Fish, всички бяхме ужасени, а Marillion влязоха в списъка на групите с легендарни вокалисти, които ги изведоха до звездния педестал и после ги напуснаха, заедно с Genesis в миналото и Nightwish в днешно време.

Все още милиони фенове си задават въпроса дали това е същата група и кой период беше по-добър. Мисля, че въпросът е безсмислен. Това е групата! Steve Hogarth е с нея вече цели 20 години и това, което правят и са постигнали днес, безспорно се дължи както на неговия личен талант, така и на успешното сработване на всички членове на групата, което никак не е лесно за талантливи и виртуозни изпълнители като тях. Всичко останало е история…

Друг е въпросът дали днешната музика на Marillion е така добра, както онова, което правеха с Fish. Трудно ми е да отговоря. Хем е същата, хем е различна. Звученето, ритъмът на барабаните на Ian Mosley и солата на Steve Rothery са си същите, но музиката е по-различна. Струва ми се, че днес звучат по-лирично и по-меланхолично (поне на моменти). Не казвам, че е лошо, но изисква подходящо настроение.

Точно затова е доста трудно да направиш концерт с такава музика и да задържиш вниманието и интереса на публиката. Оказа се, че Marillion го могат. В крайна сметка, за 20 години са натрупали толкова много материал, че никак не им беше трудно да подберат песни, които публиката обича. Шоуто, на което бяхме свидетели в Зимния дворец, беше блестящо. Независимо, че залата е една от най-неподходящите за концерт, звукът беше много добър, а музикантите се раздаваха искрено и свиреха перфектно. Hogarth показа, че не само умее да пее, но и е истински артист, който преживява всяка песен пред публиката, с което печели завинаги нейната лоялност.

Няма да се простирам подробно относно сетлиста. В Metal Katehizis можете да прочетете едно чудесно ревю с подробно описание на всяко едно изпълнение. За мен концертът беше поредното незабравимо преживяване. Видях на живо една легенда и се потопих в магията на тяхната вълшебна музика.  Това ме прави щастлив.

За онези, които обичат музиката на Marillion или пък са изпаднали в лека меланхолия поради времето навън, предлагам няколко клипа, с които да се потопите в музиката и да усетите поне малка част от настроението на онази нощ:

The Man of a Thousand Faces – една от най-любиите ми песни, изпълнена и на концерта в София.

The Uninvited Guest – един от първите им хитове от първия албум на Steve Hogarth с групата – „Season’s End“, чиято 20-годишнина Marillioin честваха с това турне.

Dry Land – едно интересно акустично изпълнение.

The Great Escape – едно прекрасно изпълнение на живо.

No One Can и Sympathy – две страхотни парчета от далечното минало.

Happiness Is The Road – заглавната песен от последния албум, с която закриват концертите от турнето.

И накрая – най-големият им хит – Easter – изпълнен заедно с Dream Theater.

Приятно гледане и слушане!