The Man Of A Thousand Faces – концертът на Marillion в София (13.06.2009)

Marillion - Steve Hogarth

Този репортаж малко позакъсня, но, както се казва, по-добре късно, отколкото по-късно. (Имам един репортаж за концерта на Haggard от миналата година, който съвсем остаря, но може и него да го публикувам някой ден 🙂 )

Marillion бяха една от първите рок групи, които съм слушал в живота си. Когато на времето в казармата чух „Misplaced Childhood“, просто бях потресен – няма такава музика! Феновете на Marillion бяха отдадени и верни и музиката им беше символ и образец за качество, вдъхновение и перфекционизъм. Не случайно, когато разбрахме за раздялата с уникалния Fish, всички бяхме ужасени, а Marillion влязоха в списъка на групите с легендарни вокалисти, които ги изведоха до звездния педестал и после ги напуснаха, заедно с Genesis в миналото и Nightwish в днешно време.

Все още милиони фенове си задават въпроса дали това е същата група и кой период беше по-добър. Мисля, че въпросът е безсмислен. Това е групата! Steve Hogarth е с нея вече цели 20 години и това, което правят и са постигнали днес, безспорно се дължи както на неговия личен талант, така и на успешното сработване на всички членове на групата, което никак не е лесно за талантливи и виртуозни изпълнители като тях. Всичко останало е история…

Друг е въпросът дали днешната музика на Marillion е така добра, както онова, което правеха с Fish. Трудно ми е да отговоря. Хем е същата, хем е различна. Звученето, ритъмът на барабаните на Ian Mosley и солата на Steve Rothery са си същите, но музиката е по-различна. Струва ми се, че днес звучат по-лирично и по-меланхолично (поне на моменти). Не казвам, че е лошо, но изисква подходящо настроение.

Точно затова е доста трудно да направиш концерт с такава музика и да задържиш вниманието и интереса на публиката. Оказа се, че Marillion го могат. В крайна сметка, за 20 години са натрупали толкова много материал, че никак не им беше трудно да подберат песни, които публиката обича. Шоуто, на което бяхме свидетели в Зимния дворец, беше блестящо. Независимо, че залата е една от най-неподходящите за концерт, звукът беше много добър, а музикантите се раздаваха искрено и свиреха перфектно. Hogarth показа, че не само умее да пее, но и е истински артист, който преживява всяка песен пред публиката, с което печели завинаги нейната лоялност.

Няма да се простирам подробно относно сетлиста. В Metal Katehizis можете да прочетете едно чудесно ревю с подробно описание на всяко едно изпълнение. За мен концертът беше поредното незабравимо преживяване. Видях на живо една легенда и се потопих в магията на тяхната вълшебна музика.  Това ме прави щастлив.

За онези, които обичат музиката на Marillion или пък са изпаднали в лека меланхолия поради времето навън, предлагам няколко клипа, с които да се потопите в музиката и да усетите поне малка част от настроението на онази нощ:

The Man of a Thousand Faces – една от най-любиите ми песни, изпълнена и на концерта в София.

The Uninvited Guest – един от първите им хитове от първия албум на Steve Hogarth с групата – „Season’s End“, чиято 20-годишнина Marillioin честваха с това турне.

Dry Land – едно интересно акустично изпълнение.

The Great Escape – едно прекрасно изпълнение на живо.

No One Can и Sympathy – две страхотни парчета от далечното минало.

Happiness Is The Road – заглавната песен от последния албум, с която закриват концертите от турнето.

И накрая – най-големият им хит – Easter – изпълнен заедно с Dream Theater.

Приятно гледане и слушане!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Музика и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to The Man Of A Thousand Faces – концертът на Marillion в София (13.06.2009)

  1. morrt каза:

    Благодарско!

  2. nousha каза:

    Я да дам аз линк към моя принос относно ревютата за концерта (кат’ умря циганката… 🙂
    http://mysound.bg/?act=article&id=5955

    Каня се да блогна за това от сума ти време и чудесният ти пост ми дава основание да го направя 🙂 Но сигурно след концерта довечера, ще ги подкарам на конвейр 😉

  3. ludipari каза:

    Това е първата група, която би дузпата на големите звукозаписни компании. Момчетата изучиха Интернет маркетинга и започнаха САМИ да си продават дисковете и то ДИРЕКТНО на техните почитатели. Мисля, че е интересно да се знае и това за тях.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s