Четиримата естествени врагове на човека. Част 4 – Старостта

Учението на Дон ХуанТова е последната част от серията за четирите естествени врагове на човека, разказана от учителя дон Хуан, герой на на Карлос Кастанеда. Старостта е тема, която много ме вълнува напоследък. И тук не става въпрос за календарната възраст, а по-скоро за старостта в мисленето – онова, което ни кара да се отпуснем и да престанем да търсим тръпката от живота. Онова, което убива желанието ни за живот и ни превръща във вегетиращи тела, лишени от дух.

Прочетете цитата от книгата, а по-нататък ще пиша още по тази тема. Другите естествени врагове на човек, за които говори дон Хуан, са страхът, яснотата и силата.

Човек трябва да бъде в готовност през цялото време, боравейки грижливо и добросъвестно с всичко, което е научил. Ако съумее да прозре, че без неговия самоконтрол яснотата и силата стават по-лоши и от грешка, ще достигне точката, в която всичко е в негова власт. Тогава ще знае къде и как да използва силата си. Така ще е победил и третия си враг.

Дотогава човек ще е стигнал края на своя път на учение и почти изневиделица ще се изправи срещу последния си враг: Старостта! Този враг е най-жестокият от всички, затова никой не може да го победи напълно, но може да го отблъсне.

Това е времето, когато човек няма повече страхове, не го пришпорва яснотата на ума. Това е времето, когато цялата му сила е под негова власт, но и когато изпитва непреодолимо желание да почива. Ако се поддаде изцяло на желанието си да се отпусне и да забрави, ако се успокои в умората си, ще е загубил последния рунд и неговият враг ще го превърне в немощно старо същество. Неговото желание да мине в отстъпление ще вземе връх над цялата му яснота, над силата му и над неговото знание.

Но ако човек се отърси от умората и изпълни своето предопределение, той може да бъде наречен човек на знанието, макар и само заради онзи кратък миг, в който успее да отблъсне своя последен, непобедим враг. Този миг на яснота, сила и знание е достатъчен.

Можем ли наистина да постигнем победа над старостта? И как? Аз мисля, че може, но човек трябва винаги да търси творческата сила в себе си и да не спира да учи и да твори до края на живота си. Тогава може да си каже, че е живял пълноценно. Но нагласата, че това, с което се занимаваме, е някакво досадно задължение, от което ще се отървем един ден, след като се пенсионираме, вече е подготвила победата за старостта. Тази нагласа ни убива.

Щастлив е само онзи, който не чака пенсионирането, а работи заради творческия импулс вътре в себе си, за да даде още нещо на хората. Така си мисля аз и така тълкувам този цитат. Интересно ми е да разбера и какво мислите вие.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Духовност, Книги, Мъдрости и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

9 Responses to Четиримата естествени врагове на човека. Част 4 – Старостта

  1. Това е мнението на Кастанеда. Нямам никакво основание да го ценя и уважавам така, както ценя С. Моъм.

    Във великолепната си книга „Равносметката“ Моъм твърди, че се е почувствал истински щастлив и блажен, когато е остарял.

    Аз съм напълно съгласен с него. Защото младостта е страшно бреме, което те мачка ежедневно. Безмилостно, грозно, непоносимо. Мнозина са били премазани от това бреме.

  2. Дора каза:

    Старостта не ни побеждава, ние се предаваме.А и защо трябва да се борим? Времето си тече и това му е работата.Нашата е да му се наслаждаваме и да го изпълним със съдържание.Да бих се съгласила с Моъм, че и в старостта има очарование,без зависимостта от Нещата. Но да седна в ълъла и да чакам… моля ви.Трябва да запазиш тръпката да откриваш красотата навсякъде и във всеки един миг от живота си,да твориш и календара няма нищо общо с това.

  3. Божо каза:

    Уви, много труден и коварен враг.
    Човек се предава неусетно, без да си дава сметка за дребните подробности.

    Сам усещам, как преди да напрявя нещо сам, да поправя нещо ми носеше удовлетворение. Сега все гледам да взема нещо готово, да оставя нещата за поправка на специалист, оправдавайки се вътрешно с липсата на време…

    Добре, поне че имам още желание да влагам творческа енергия в блога си – нещо което не ми е служебно задължение 🙂 Ако някй ден усетя, че и това ме мързи, значи става страшно.

  4. Много интересна тема и хубав пост, моите поздравления, Майк!

    Откакто минах един юбилей, започвам да се замислям по-често по въпроса враг ли е старостта или да:) Според мен в България хората остаряват преждевременно поради различни причини. Първо, всички очакват след определена възраст да се държиш по определен начин, който е различен от присъщия на младите хора. Второ, финансовите затруднения притискат много хора и те свиват перки, престават да се учат, да търсят нови неща, да мечтаят и се превръщат в бледо подобие на това, което са били. Българите (повечето, които познавам) с възрастта все по-молко се грижат за себе си и все повече за техните близки, а би трябвало да става обратното. И постепенно заприличваме на охлюви, скрити в черупка, която не може никой да пробие…

    Според мен има една обществена нагласа и ситуация в България, която ни пречи да остаряваме достойно и само много силните характери могат да се справят с това.

  5. cveta каза:

    Моето мнение,синтезирано в един стих от „Признание“на Станка Пенчева-„Пълна е душата ми с добро и болка,много пях и много плаках. Но не казвам „стига толкова“. Ах,какво ли има по-нататък?“

  6. Жани каза:

    Наистина силните характери са достийни за уважение. Може би е добре да се вземе пример от тях. Аз все още не съм се замисляла за старостта. Но смятам, че човек трябва да има сили за много неща. Колкото повече знаеш и можеш, толкова по- добре се справяш в живота, който уви, наистина е една борба.

  7. Pingback: Старостта « Графът

  8. Графът каза:

    Вие се плашите от старостта, виждайки я на хоризонта или страхувайки се, че ще я видите неминуемо.
    Аз съм в нея. Значи съм по-компетентен по въпроса от вас. 🙂
    Затова си позволявам да коментирам с писание в блога си. Моля за извинение!
    http://vascont.wordpress.com/2009/08/03/starostta/

  9. Майк, поздравявам Ви за страхотната тема за размисъл, която ни подадохте!

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s