Трудна морална дилема

приближаващ влакСитуации, в които човек е принуден да избере „по-малкото зло“, т.е. ситуации, в които който и път да изберем, резултатът все ще е негативен, винаги са ме привличали като изпитание на ума и душата. Хората много обичат да морализаторстват, особено на чужд гръб, а напоследък е много модерно да се изявяваш като защитник на правата на онеправданите малцинства. Интересно е, обаче, каква позиция ще заемете, когато ситуацията изисква жертви във всички случаи, още повече, ако тези жертви се изискват от вас.

Ще ви дам няколко примера.

Професор Ричард Уайзман има много интересен блог, в който поставя различни психологически задачки и тази седмица е публикувал дилемата, над която бих искал да се замислите и вие и да дадете своето мнение. Тя има два варианта:

  1. Вие се намирате отстрани на железопътната линия. Виждате приближаващ влак и с ужас забелязвате, че той ще удари петима човека, намиращи се на линията. В този момент забелязвате, че можете да дръпнете стрелката и да пренасочите влака да мине по друга линия, където той ще удари и убие само един човек. Въпрос: ще дръпнете ли стрелката?
  2. Вие се намирате на мост над ж.п. линията. Виждате приближаващия влак и с ужас забелязвате, че ще удари петима човека на линията. В този момент забелязвате един добре сложен мъж на моста и осъзнавате, че ако го бутнете върху линията, това би спряло влака, убивайки само него и предпазвайки другите пет човека. Въпросът е: ще бутнете ли човека?

Друг пример, от по-личен характер, гледах наскоро по телевизията във филма „Бурята на века“ по Стивън Кинг. дяволТам дяволът (или както и да наречем превъплъщението на злото) поиска от жителите на един остров да му дадат доброволно едно дете, което да отведе и превърне в свой наследник, като в противен случай се закани да убие всичките жители, и доказвайки силата и намеренията си, уби няколко от тях за пример.

Във филма само един от героите се опита да организира съгражданите си на обща борба със злото, но не успя. В крайна сметка, всички хора, включително и родителите на обречените деца, включително и съпругата на главния герой и майка на отведеното в последствие дете, се съгласиха на дяволските условия. Оправданието на всички беше, че го правят в името на всички жители, надявайки се тайно, че точно тяхното дете няма да пострада.

Когато накрая теглиха жребия кое дете да бъде пожертвано, майката, която до този момент защитаваше общата кауза, изведнъж осъзна, че когато става въпрос за собственото ти дете, общото благо изведнъж застава на много заден план. Тя започна да обвинява всички в измама и подлост, но за съжаление, вече беше късно.

Та тук възниква подобна дилема, върху която бих искал също да помислите: ако сте в подобна ситуация на филма, бихте ли се съгласили на тези условия да включите собственото си дете в подобен жребий и ако късметът посочи него, да го дадете доброволно на Принца на злото? Или ще се опитате да се борите? Как?

Ще бъде интересно да подискутираме върху тези въпроси.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Общество и нрави и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

46 Responses to Трудна морална дилема

  1. nofearinc каза:

    Напълнихте ми мейла със спам от коментарите 🙂 Стига сте се джавкали, християнски празник е днес 🙂

    Майк, по мое мнение социално-икономическото ни положение предразполага да сме предпазливи към всичко и да не правим привързани изводи и заключения. Състоянието, в което е поставен българинът, и тази борба за оцеляване са причина да следим за всякакви странични фактори, както и ти отбелязваш: дали хората са вързани, млади, стари; разни времеви фактори, трети страни и прочие. По тази причина (и поради редицата съществуващи ‘ако’) не е възможно да протече нормален отговор на толкова сериозни въпроси.

    Аз поне не отговарям поради по-горната ситуация (едно на ръка) и, второ, съм се убедил, че предварително обмислените действия често не влизат в реална употреба, ако вече не са изградени като рефлекс 🙂

  2. Майк Рам каза:

    @nofearinc, те повечето хора така правят – хем не искат да отговорят на въпросите, хем пишат коментари 🙂 Оттам и препълнената ти поща.

  3. nofearinc каза:

    Това се опитвам да обясня – ако в Англия номера минава, тук манталитетът е друг и може би почвата не е подходяща 🙂 Но виж, онова за ролите ми звучи интересно. Ако не е толкова ангажиращо (на живот и смърт), бих помедитирал публично над въпроса.

  4. Добро утро, поздравявам ви с чаша Nespresso.
    Ако човек се обижда – не трябва да поддържа отворен блог.
    Ако някой не иска да му пълнат пощата с боклук – да не слага маркер за известяване. Защото любопитството е …
    Ако човек иска да види докъде е стигнало блогобществото пресява спама.
    Ако си мислите, че в България много хора знаят какво е морал – лошо се лъжете. Ние сме зверове. И преди сме били диви, но с 60 години червена паплач се върнахме към прородата. Ако Русо бъде поставен тук за 1 година – ще стане масов убиец.
    Ако …
    Идвам,
    хванаха ме , че пак пиша.
    Няма да сложа маркер – за да видя ваши отговори

  5. Весталка каза:

    Абе, защо става така…
    Интересно начало,човек се замисля,губи време да чете..маса ти хипотетични възможности/в сл.невъзможности/ му минават през кратуната и накрая-почва кавгата-лична, досадна караница….за не знам си кво-влиание, его….дрън дрън!
    Доказвайте се с имейли ,бе момчета!

  6. Galin каза:

    На първи въпрос- да. Един е за предпочитане пред пет!
    На втори въпрос- Не. Нали е охранен- ще ми е трудно да го бутна. А в случая- аз ще съм го убил- не влакът!

Коментари са забранени.