Трудна морална дилема

приближаващ влакСитуации, в които човек е принуден да избере „по-малкото зло“, т.е. ситуации, в които който и път да изберем, резултатът все ще е негативен, винаги са ме привличали като изпитание на ума и душата. Хората много обичат да морализаторстват, особено на чужд гръб, а напоследък е много модерно да се изявяваш като защитник на правата на онеправданите малцинства. Интересно е, обаче, каква позиция ще заемете, когато ситуацията изисква жертви във всички случаи, още повече, ако тези жертви се изискват от вас.

Ще ви дам няколко примера.

Професор Ричард Уайзман има много интересен блог, в който поставя различни психологически задачки и тази седмица е публикувал дилемата, над която бих искал да се замислите и вие и да дадете своето мнение. Тя има два варианта:

  1. Вие се намирате отстрани на железопътната линия. Виждате приближаващ влак и с ужас забелязвате, че той ще удари петима човека, намиращи се на линията. В този момент забелязвате, че можете да дръпнете стрелката и да пренасочите влака да мине по друга линия, където той ще удари и убие само един човек. Въпрос: ще дръпнете ли стрелката?
  2. Вие се намирате на мост над ж.п. линията. Виждате приближаващия влак и с ужас забелязвате, че ще удари петима човека на линията. В този момент забелязвате един добре сложен мъж на моста и осъзнавате, че ако го бутнете върху линията, това би спряло влака, убивайки само него и предпазвайки другите пет човека. Въпросът е: ще бутнете ли човека?

Друг пример, от по-личен характер, гледах наскоро по телевизията във филма „Бурята на века“ по Стивън Кинг. дяволТам дяволът (или както и да наречем превъплъщението на злото) поиска от жителите на един остров да му дадат доброволно едно дете, което да отведе и превърне в свой наследник, като в противен случай се закани да убие всичките жители, и доказвайки силата и намеренията си, уби няколко от тях за пример.

Във филма само един от героите се опита да организира съгражданите си на обща борба със злото, но не успя. В крайна сметка, всички хора, включително и родителите на обречените деца, включително и съпругата на главния герой и майка на отведеното в последствие дете, се съгласиха на дяволските условия. Оправданието на всички беше, че го правят в името на всички жители, надявайки се тайно, че точно тяхното дете няма да пострада.

Когато накрая теглиха жребия кое дете да бъде пожертвано, майката, която до този момент защитаваше общата кауза, изведнъж осъзна, че когато става въпрос за собственото ти дете, общото благо изведнъж застава на много заден план. Тя започна да обвинява всички в измама и подлост, но за съжаление, вече беше късно.

Та тук възниква подобна дилема, върху която бих искал също да помислите: ако сте в подобна ситуация на филма, бихте ли се съгласили на тези условия да включите собственото си дете в подобен жребий и ако късметът посочи него, да го дадете доброволно на Принца на злото? Или ще се опитате да се борите? Как?

Ще бъде интересно да подискутираме върху тези въпроси.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Публикувано на Общество и нрави и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

46 Responses to Трудна морална дилема

  1. Много хлъзгав пост и предполагам, че много хора ще се хванат да избират между една от двете възможности, но ти добре знаеш, както и аз го знам, че винаги има трета врата…
    Човека трябва само да се огледа.

  2. Майк Рам каза:

    Е, нека да оставим и другите да си кажат мнението. В така поставената дилема също има смисъл – дали да жертваме един за благото на мнозина. Мисля, че ще има интересни мнения.

  3. nofearinc каза:

    Една сентенция гласеше: „Безизходица няма – има само пауза между две хрумвания“. Неприятно е, когато двете хрумвания са от такъв мащаб.
    Тези lose-lose дилеми са много неприятни и често срещани. Не съм сигурен с Балтазар, че има и трети варианти – обикновено третият вариант не върши работа или дори може да стовари и двете злини едновременно.
    Девизът на зодията ми е: „Аз се колебая“, така че засега не бих дал конкретен отговор 🙂

  4. Предлагам да изтриеш предния ми коментар за да не променя акцента, или го запази за накрая. Няма да се сърдя 😉

  5. Angel каза:

    Бих казал НЕ и на двата въпроса. И мисля, че това е лесен избор. Лесен е, защото не мисля че поставен в такава ситуация имам право да поемам позиция в която да решавам кой ще умре и кой ще живее. Въпреки че така „изглежда“, никой няма право да взема такова решение. Това което бих направил е да сигнализирам на хората или на влака, за да се избегне нещастие. Но да направя преценка да отклоня влака или нещо друго, защото нещастието ще е по-малко не мисля че е правилно. Съвсем друг въпрос е обаче как действително бих реагирал ако съм в такава ситуация, но за това не мисля че някой може да отговори преди да му се случи 🙂

  6. legrandelf каза:

    Зависи от настроението ми 🙂

    Може и да си мълча, или да ходатайствам, така че друг да избере момента с „по-малката жертва“ 🙂

    Но ако мисълта ми бъде провокирана (не говоря за ядосване от първо ниво…), току виж лично съм си изцапал ръцете.
    Така или иначе съвестта ще тежи във всички случи – и на действие и на бездействие 😉

  7. nofearinc каза:

    Майк, такива въпроси май се решават на момента. С планиране става малко като в любовта – една жена колкото и да ти обяснява какъв мъж иска, накрая винаги свършва с някой друг 🙂

  8. Катина каза:

    Съгласна съм с Балтазар – не от прибързана емпатия, а просто, защото функционирам така, че ще търся първо третата (И, а не ИЛИ) алтернатива. За себе си съм го изпитала в подобен крайно критичен случай 2 пъти, но забелязвам, работейки с хората в конфликтни и кризисни ситуации, че след достатъчно аха!-тренировки и други хора започват да виждат все по-лесно невидимите фактори и третите възможности.. „И“ е природен принцип :)Майк, ако приемем хипотетично и си представя сега, че все пак съм в „ситуация, в която няма трето“, си признавам какво става в мен: веднага ми хрумва въпросът – а къде съм аз (колко далече от фокусната точка на разрешаване) и защо да не „бутна“ себе си, за да помогна…

  9. Майк Рам каза:

    Темата за саможертвата е също много интересна, но вече видяхме в анкетата „За какво бихте си продали душата на дявола?“, че твърде много хора го декларират като избор, което ми се струва, че не е съвсем искрено. Затова, предпочитам да не го предлагам като трета алтернатива.

  10. Катина каза:

    Знаеш ли, когато „твърде много хора декларират“ нещо като избор, аз лично по-скоро бих се осъмнила дали е правилното и необходимото в момента (особено във времена на преекспонирани и инертни исусовски подходи), отколкото дали е искрено 😉 А, както казвате по-горе, джентълмени, искреността блесва и се проверява в спонтанния момент, за всеки от нас 🙂

  11. ImPRESSed каза:

    Мисля си, че всеки, който би включил детето си в подобен жребий, разсъждава на принципа, че едва ли точно на него ще се падне лошият късмет. Всеки действа и от егоистичната подбуда, че ще се жертва чуждото дете, за да бъде спасен неговият, а и не само неговият, задник.

    Тези, които отказват да се включат в жребия, също са движени от егоизма, но и от ясната идея, че има вероятност те да бъдат хората с лошия късмет. В случая от филма все става въпрос за егоизъм и донякъде за светоусещане – дали си оптимист или песимист: дали осъзнаваш, че жребият може да посочи теб или напълно отричаш подобно развитие на нещата. Не знам какво бих направила. Може би ще оставя някой друг да решава вместо мен и ще се надявам на добър край. А това е бягане от отговорност.

  12. Galcho каза:

    @Angel – отказването за действие е също решение 🙂 Както и бездействието също може да бъде нарочно

  13. Труден каза:

    Един овчар мислил: „Какво ще направя ако съм цар?“
    Та и твоят въпрос е същия, Майк.
    Човешките ценности не се изпитват с „ако“ а с действия.

    Въпросът ти е меко казано, ученическо клише от долнопробен лексикон.

    Ето ти един въпрос от същия вид.
    Група садисти те поставят пред избор:
    Имаш три деца, едното е неизличимо болно и ще умре до една година.
    Садистите искат да измъчваш това болно дете, режейки части от него, докато умре.
    Ако не го направиш, ще убият двете ти здрави деца.

    Та, бедна ти е фантазията какви примери за „избор“ могат да се измислят.
    Те никога, ама НИКОГА не биха могли да имат правилния отговор за твоите ценности, защото най-вероятно първо ще излъжеш себе си.
    И ще си вярваш.

  14. radislav каза:

    Филмът съм го гледал отдавна и това, което помня най-добре е, че беше як 🙂
    Аз бих се борил докрай, не че щях да имам някакъв успех (доколкото все пак се сещам за филма), но не бих се примирил. Друг е въпросът, че редица умни и мъдри хора са казвали, че злото с борба не може да се победи, а само става по-зле. Може би бих потърсил и аз някой умен метод за „трансформация“ на злото, но пак не бих навел глава де 🙂

  15. Майк Рам каза:

    @Труден, напълно си прав, че могат да се измислят всякакви садистични гадости, но тук идеята е да се замислим за това къде е границата на нашия морал, каква заплаха би ни накарала да я преминем и какви жертви бихме платили.

    Както виждаш, въпросите не съм ги измислил аз – от тях се вълнуват както университетски професори, така и писатели и кинаджии, т.е. – всякакви хора.

    А долнопробни лексикони всички сме попълвали 🙂

  16. Труден каза:

    О, Мак, ти не искаш да търсиш границата на своя морал в някоя садистична гадост, а в гадост с интелектуален привкус 😀

    Това, че поставените въпроси са интересни за университетски професори, никак не говори добре за професорите 😀

    Добрите автори на книги, не наблягат на въпросите и отговорите, а на характерите и техните ценности показани в поставените въпроси и оговори.

    Интелигентния човек трябва да умее да разграничава въображаемото от възможното в живота си.
    Човек трябва да анализира себе си, поставяйки се в нормални ежедневни ситуации, а не в такива, които никога няма да се случат.
    Иначе надуваш един въображаем балон, наречен „лични морални ценности“.

    Спомни си кога даде последната милостиня на просяк, защо я даде, колко точно даде, защо точно толкова даде, и това ще ти е много по-полезен себе-анализ.

  17. Георги каза:

    Отговарям набързо!
    По първите два въпроса
    1. Ще сменя посокта на влака и ще опитам да преместя единия човек.
    2. Ако се стигане до бутане на човека предпочитам да скоча аз.

    Естествено, че с включването на детето в жребия аз все едно се съгласявам да го обрека. Другия вариант е за борбата също е неприемлив пак ще има жертви. Не ми е ясно защо трябва да има жребий при условие, че така и така ще вземе дете. Тоест целта е всъщонст създаване на моралната дилема. Резултата е винаги един и същ. Без избор остават, в този случай няма нищо за губене и може да се борят. Как ли? Чрез заблуда! Каква по точно? Нямам време да мисля толкова!

  18. tony каза:

    Труден, прав си… Изборът не е отговор докъде и как се разпростират моралните граници.
    Моите ценности може да ми казват едно, а в момента да върша друго.
    Примери колкото искаш от историята на нацизма и немските концентрационните лагери.
    Ама струва ми се,че тук въпросът е по-скоро колко и доколко е оправдана единичната жертва, в името на повече членове на обществото (общото).
    И отговорът е, че по никакъв начин не е оправдана. Всеки живот сам по себе си е висша ценност и не може да се поставя в услуга на друг – един или много.Нито едно поколение да се жертва да речем, в името на бъдещето поколение (на социализма това му беше на-голямата слабост).

    А в частност за случая и изборите, които поставя Майк – дали е по-добре един вместо пет, или едно дете вместо всички… Остави, че това може да е твоето дете., обаче човекът, когото ще бутнеш може да е гений, Микеланджело. А детето , може да е бъдещият Айнщайн.
    И какво, че количеството на жертвите е сведено до 1 бройка…
    Избор няма! Нито морален,нито логичен.

  19. Майк Рам каза:

    @tony, много ми харесва твоят отговор. Споделям мнението, че не само количеството е важно, но и всяка една личност поотделно. Факт е, обаче, че понякога се налага да се вземат такива решения. Например при ситуация със заложници.

    Ричард Уаизман е пуснал анкета в неговия блог, резултатите от която са много интересни. Той е разделил анкетираните на две групи: религиозни и атеисти и ги е тествал поотделно.

    Най-голям процент са хората, отговорили, че ще преместят стрелката, но няма да бутнат човек от моста. Това означава, че хората имат желание да помогнат, но не искат „да си омърсят ръцете“. Преместването на стрелката е косвено убийство на единия човек, но явно е по-приемливо действие, отколкото директно да го бутнеш от моста.

    Друга голяма група са хората, отговорили, че няма да предприемат нищо. Това пък говори, че мнозина предпочитат да убият човек с бездействие и да оправдаят съвестта си с „обстоятелствата“ или „Божията воля“, но не и да поемат отговорността да извършат активно действие, за което после трябва да отговарят пред закона и съвестта си.

    За много хора бездействието е много по-приемливо, отколкото действието, при това не само в измислени екстремни ситуации като тези, които ви представих, а и в ежедневието. Това само по себе си също е храна за размисъл.

  20. Труден каза:

    В една от сериите на „24 часа“ главният герой трябваше да убие шефът си по нареждане на терористите.
    В противен случай животът на хиляди беше поставен в залог.
    Естествено шефът бе застрелян.
    ЕСТЕСТВЕНО!

    Къде е дилемата тук?

    НО, пак повтарям, такъв въпрос е в сверата на предположенията.
    Човек не трябва да си задава въпрос за ситуации в които никога няма да бъде.
    Подобни въпроси са доста манипулативни и много често втърдяват личността, придавайки й чужди ценности, несвойнствени за средата в която живее.

    Малко дълго е за обяснение, но трябва да знаете, че подобни невинни въпроси са в основата на фина манипулативна техника.
    В случая вие трябва да приемете възможността да станете убиец.
    Когато такава възможност бъде приета от вас, вие ще бъдете преместени в друга плоскост, с друга техника.

  21. Майк Рам каза:

    Труден, ти отиде твърде надалеч. Изкривяваш нещата и сам подвеждаш хората. Излиза, че едва ли не съм престъпник и манипулатор. Нека да запазим добрия тон и да оставим другите също да си кажат мнението.

  22. Труден каза:

    @Майк, ние сме в рамките на добрия тон 🙂
    Твоята забележка за добрия тон, излиза от добрия тон 😉

    Разбира се, далеч съм от желанието да внушавам, че ти си манипулатор.
    По-скоро исках да кажа, че и ти заедно с другите не усещаш манипулативният риск от подобни въпроси.

    Освен това не одобрявам дискусия, която внушава отговор от сорта на: „Вие трябва да станете убийци заради доброто на мнозинството“

  23. Графът каза:

    tony е права. Изобщо не може да се поставя въпроса за подобен избор. И не само поради ценността на хората.
    Освен всичко друго, подобни „задачи” са изсмукани от пръстите (което не рядко се случва с научните изследователи 😉 ) – последното нещо, което всеки нормален човек ще започне да мисли, е кого трябва да убие. Вероятно ще се развика към хората, ще се втурне срещу влака и размаха ръце и т.н., но и през ум няма да му мине мисълта да избира жертвите.
    Затова, ако трябваше да отговоря на професора, щях да кажа „след Вас, г-н професоре!”. 😀

  24. Майк Рам каза:

    Хора, изпаднали сте в ужасен негативизъм! Никой никого не ви кара да убивате! Имате няколко въпроса, които трябваше да провокират мисленето ви. Винаги има и други решения, както каза още в началото Балтазар Иванович. Има много начини да решиш проблема – не е задължително да поемаш вината за убийството на някого.

    По вашата логика трябва да спрем да фантазираме, да пишем книги и да играем игри, защото тези неща никога няма да ни се случат в действителност. Защо да играем на „Стражари и апаши“, щом никога няма да станем нито едните, нито другите? Защо да играем „Монополи“, щом никога няма да можем да си купим хотел? Защо да си помислим над поставените въпроси, щом никога няма да си дадем детето на Давола?

    Естествено, че последното нещо, което трябва да си помислите, е кого да убиете. И въобще не е това целта на задачата, а да помислите креативно и да измислите оригинално решение, което да е в унисон с личните ви морални ценности. Не е нито много сложно, нито много зловещо.

    Диалогът избяга в погрешна посока. Това не е на добре.

  25. Труден каза:

    По вашата логика трябва да спрем да фантазираме, да пишем книги и да играем игри, защото тези неща никога няма да ни се случат в действителност.

    Личните фантазии са абсолютен показател за моралните ценности на индивида.
    Добрият човек ще има светли фантазии, лошият-тъмни.
    Освен това, фантазиите са за забавление, не за измерване на моралните качества на другите.

    Както казах по-рано, един добър автор създава фантастични ситуации, не за да даде отговор, а за да постави различни характери в ситуациите, и чрез различните характери да покаже различни ценности.

    Не виждам негативизъм в отговорите на Графа и Тони.
    Напротив. Много позитивни и точни.

  26. Vili каза:

    1.Излизам пред влака с надеждата „крехкото“ ми същество да „олекоти“ физическите щети за останалите.
    2.Скачам от моста по същата причина от точка едно. 🙂
    Начин, по който едва ли някой би реагирал (все пак инстинктът за самосъхранение е доказан). Но аз, гледайки на тази задача като на такава, при която единственото правилно решение е да спасим живота на тези хора – е, напълно логична е саможертвата, но логиката в тези ситуации почти 100% няма да е първото, към което ше се обърнем, търсейки решение! 🙂

  27. Sah War каза:

    Бих преместил стрелката бързо, пренасочвайки влака и скочил да бутна мъжът от линията, спасявайки(в най-добрия случай) всички и чупейки двата си крака за няколко месеца или ще хвърля стъклена бутилка в земята до мъжа и ще му посоча към влака, за да се дръпне бързо. 🙂 В най-лошия случай и двамата с мъжа умираме на място.
    А иначе ще кажа, че морал в реалността не съществува, това е човешко изобретение за по-лесно справяне със и анализ на ситуации, които просто се случват и са значими най-вече само за засегнатите.

    Разбира се, живите същества на земята са само част от 4% от „нормалната материя“ във Вселената(http://en.wikipedia.org/wiki/File:DarkMatterPie.jpg) и все пак се мислят за светая светих на битието, но кой знае – може и да сме, но по-скоро докато не се превърнем в самата реалност чрез техноутопия ще си останем просто миниатюрна и незначителна част от нея, която обаче има голям потенциал за прогрес.

  28. cveta каза:

    Правим и други избори тези невидимите които са в мислите ни.Равнодушуието,безразли4ието,са форми на невидими убииства.Гнева,зависта,омразата-сьщо.А на така поставената дилема не мога да отговоря предварително

  29. vladimiryosifov каза:

    Преди години щях да направя едно или друго.
    Разбрах, че нямам право.

    Обръщам се и си тръхгвам.
    Обичай ближните си !
    Не означава обичай всички.
    БЛИЖНИТЕ !
    Кои от тези хора са ми ближни ?

    Тук няма опция : някой от тези хора е поискал помощ от мен.

    Владимир Йосифов,
    Прави добро, но внимавай за лошото !

  30. Marfa каза:

    А аз просто ще пищя или „ААААААААААААААА!!!!“ ако адреналинът ми пречи да възпроизведа членоразделна реч, или „МАХАЙ СЕ ОТ ЛИНИЯТА БЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!“ ако не съм загубила дар слово.

  31. Marfa каза:

    Между другото, Майк, без да се засягаш, ми прави впечатление, че твърде лесно и твърде бързо се засягаш. Имаше преди една-две години твоя статия с лайтмотив „човек сам кове съдбата си“ и не знам още какво. Та имаше и хора, в това число и моя скромна милост, които ти посочиха нагледни примери, при които човек не може сам да кове съдбата си. Да речем, че докато спиш и таванът пада отгоре ти заради земетресение. Примерно. И ти тогава обвини хората, които не бяха съгласни с твоята позиция, в това число и моя милост, че сме ти пожелавали лоши неща да те сполетят. Иначе казано, клели сме те.

    А аз за себе си съм ужасно сигурна, че не само не съм те клела, ами не бих те и клела, просто щото не правя такива работи.

    Та и в случая, не намираш ли известна степен на overreacting от своя страна? Графът и Тони отговарят съвсем нормално и смислено на твоя въпрос. Не разбирам какво те нервира, честно казано.

  32. nordreamer каза:

    Че не му се получава гладко дискусията 😉

  33. Майк Рам каза:

    Марфа, не ми е приятно, когато някои хора изместват темата на поста ми и започват да обсъждат моята личност в блога ми. Спорът ми беше с Труден, защото ме обвинява, че съм манипулатор и карам хората да станат убийци. Нищо не съм писал срещу Тони – напротив, напълно споделям мнението й.

    Както сама виждаш, ти също влизаш в категорията хора, които изместват темата на поста и започват да коментират самия мен. Повечето коментатори си имат собствени блогове и нищо не им пречи да пишат против мен там. Неприятно ми е, когато го правят тук. Все пак, това си е моето място в мрежата и държа да изглежда така, както на мен ми харесва. Мисля, че имам това право.

  34. Майк Рам каза:

    @nordreamer, прав си, че не се получи дискусията. За мен такива въпроси винаги са били интересни – как бих постъпил аз в такава ситуация, макар и съвсем измислена. Интересува ме човешката психология и кое мотивира едно или друго поведение.

    Например, бих искал да поставя и друга подобна тема, която може би не е чак толкова невероятна – ситуация със заложници. Как бихте реагирали, ако сте заложник, ако сте полицай или пък ако сте самия похитител? Има страшно много филми по тази тема – явно за много хора е интересна.

    Но очевидно за повечето от вас не е. Явно не съм уцелил подходящата тема, щом коментарите се насочиха върху това колко гадна и манипулативна е тя.

    Случва се, човек и да сбърка. Но не мисля да махна поста, въпреки че усещам подобно внушение. Не се срамувам от грешките си. Може след време други хора да попаднат на него и да им стане интересно. Кой знае?

  35. Marfa каза:

    Ами аз коментирам не толкова теб (в края на краищата не се познаваме и няма как да те коментирам), колкото начина, по който провеждаш дискусията. Споделям как ми изглежда на мен, което произтича от реакцията ти спрямо коментара на Труден. В края на краищата човекът нито те клейми като манипулатор, нито казва, че караш хората да стават убийци. Въобще не мога да разбера откъде вадиш това заключение. Затова и направих препратка към въпросната дискусия, в която обвиняваше хората, че те кълнели.

    В конректния случай Труден коментираше цитираната от теб анкета. А въпросите в цитираната от теб анкета имат ни повече, ни по-малко два възможни отговора. Избираш или да не правиш нищо и да загинат толкова и толкова човека, или да направиш нещо, при което да загине един човек. И в двата случая кръвта на жертвите е по ръцете на личността, озовала се в описаните от теб ситуации. Осмелявам се да допусна, че Труден просто искаше да изтъкне, че решенията, които взимаме, не са крайно и ограничено по брой множество.

    Но спирам дотук. Няма да ти преча на дискусията и няма да ти я измествам повече. Това беше просто… Ами гледна точка. 😉

  36. Marfa каза:

    А, и съжалявам, че постнах преди да си довърша мисълта. Много рядко, че да не кажа и никога, пиша против други блогъри в блога си. Ако нечий блог не ми харесва, просто не го чета и не си губя мнението да споделям надлъж и на шир антипатиите си. Иначе казано, ако коментирам в някой блог, то е защото по принцип ми харесва и обичам да го чета. Хайде лека нощ. 🙂

  37. Майк Рам каза:

    И за да не бъда чак толкова подъл и коварен, ще споделя моето мнение.
    1) За дилемата един или 5 човека. Отговорът ми е: зависи. Зависи колко са близо и дали въобще има някакъв начин да им привлека вниманието. Зависи дали са млади или стари. Ако единият човек е стара бабичка, вероятно нито ще чуе влака навреме, нито ще може да реагира. А ако сред групата от 5 има някой, който ще усети влака по-отрано и ще помогне на другите, може би е по-добре да го оставя да върви срещу тях.

    Зависи също дали са свободно крачещи по релсите или са завързани като заложници. Ако са завързани, тогава вече смъртта им е почти сигурна и ми е много трудно да взема решение кой точно да умре и кой да остане жив.

    Важното е, че има много неизвестни и може да се предположат допълнителни условия, при които бихме могли да предприемем едно или друго действие.

    2) В ситуацията с човека от моста – не бих го хвърлил. Не бих си омърсил ръцете с директно убийство. Не бих се хвърлил и аз – ще с опитам да намеря някакво друго решение – да им сигнализирам по някакъв начин или да спра влака с нещо друго.

    3) Ситуацията с дявола е съвсем нереална, но едно знам – на Дявола не може да се вярва, а и аз никога не бих си жертвал децата. Така че ще се боря, колкото и безнадеждно да изглежда. Не ми пука, че може всички да загинат. Тогава поне ще знам, че душите ни ще отидат в Рая и Дяволът пак ще загуби.

    Ето – не болеше и не ме е срам от това, което написах. Не мисля, че това ме прави убиец, нито манипулатор, нито пък когото и да е от вас.

  38. Майк Рам каза:

    Марфа, писаното слово има един голям недостатък – да бъде неразбрано от мнозина. Колкото и умело да боравим с думите, все ще се намери някой, който да разбере нещо друго.

    Анкетата на Уайзман я дадох като пример и като тема за размисъл. Моят въпрос не е бил: кой от двата единствено възможни варианта ще изберете вие? Напротив – исках да помислите и да споделите мнение как бихте реагирали въобще в тази ситуация.

    Целта ми никога не е била да се отговаря на неговата анкета дословно – затова си има линк към неговия блог – нито пък да се обсъжда доколко е умна тя или нейният автор.

    Съжалявам, че съм останал неразбран. Друг път ще се опитам да формулирам въпросите си по-точно.

    Наистина ще се радвам, ако приключим тази дискусия. Благодаря на всички, които споделиха мнението си.

  39. Труден каза:

    @Майк, Виждам, че ме споменаваш в неуместен контекст, та бих искал да кажа няколко думи.

    Моля за извинение, ако съм бил неясен, но още веднъж искам да кажа, че не съм те обвинявал в нищо.
    Напротив, (и тук ще те настъпя по егото) исках да кажа, че въобще не ти е ясна материята, която поставяш на дискусия.

    Оставям на теб да решиш, полезен или вреден съм бил в случая.

    Моля за извинение.
    Това ще е последният ми коментар в твоя блог.
    Не обичам да ме усещат като натрапник 🙂

  40. Майк Рам каза:

    Труден, не можеш да ме настъпиш по егото – то е смачкано много отдавна 🙂 Аз съм глупав човек и това всички го знаят. Съвсем естествено е много материи да не са ми ясни. Но е по-добре да ги обясниш „со кротце и со благо“, отколкото да внушаваш на другите колко е измамно това, което съм написал.

    Имам чувството, че през цялото време се опитваш да отблъснеш читателите оттук, защото ще ги манипулирам и ще ги превърна в убийци. Думите „Вие трябва да станете убийци заради доброто на мнозинството“ са твои и се отнасят за посланието на този пост, нали?

    Пак ще го кажа – не съм манипулатор и не понасям насилието под никаква форма. Просто преразказвам една трудна ситуация и приканвам хората да споделят мнението си. Толкова ли лошо това?

Коментарите са изключени.