Жив съм!

Животът ми странно се стече, както бе казал един поет и течението ме завъртя в някакви непрекъснати задачи; други мисли влязоха в главата ми и (както вероятно сте забелязали) спрях да пиша в блоговете си.

Всъщност, оправданието с липсата на време е много плоско и почти винаги не е вярно. Причините са други и са значително по-дълбоки.

Не че съм се изчерпал откъм идеи, но споделянето им в блога сякаш ме плаши. Дали защото ми е трудно да намирам точните думи (вярвайте ми, писането все още ми е мъка), или пък защото се сблъсквам с много негативизъм – все още не мога да определя. Чувствам се като затворена бутилка шампанско, в която бушуват някакви химически процеси, но все още налягането не е стигнало онова критично ниво, което да изстреля тапата навън с пукот. Искрено се надявам, че този момент съвсем скоро ще настъпи.

От друга страна открих силата на социалните мрежи като Facebook и Twitter и там съм доста по-активен. Може би защото са  по-неангажиращи като форма на общуване или пък защото там има по-силно усещане за диалог, отколкото в един блог, напоследък по-лесно ме привличат и ангажират моето внимание.

Не ме разбирайте погрешно – не съм се отказал да пиша. Просто осъзнавам, че преминавам през поредната трансформация в живота – толкова лична и дълбока, че ми е много трудно да я обясня с думи, а може би и няма да си проличи на външен вид, но за мен а период, в който се опитвам отново да си изясня целите в живота и да начертая нов план.

Така че – ако някой е тръгнал да ме оплаква (или пък да злорадства), че съм си отишъл като блогър – не бързайте още! Жив съм и черпя от благодатта на живота с пълни шепи.

Иска ми се да се науча да давам толкова много, колкото и получавам, за да бъда истински щастлив. Търся да открия в себе си онова, което другите биха искали да получат от мен, онова, с което бих могъл да бъда истински полезен, което да осмисли живота ми да го направи пълноценен. Само така бих бил истински щастлив.

Затова поздравявам всички, които все още вярват в мен, с едно велико парче на Helloween – I’m Alive (Жив съм). Видеото е един забавен кавър, който, надявам се, ще ви хареса.

Може би имам нужда от още малко време. За съжаление, животът е кратък, а ние често се изкушаваме от дребни и неважни неща, които отвличат вниманието ни, отнемат от ценното ни време и изсмукват енергията ни. Докато се научим да се борим с тях, животът ни изтича като пясък между пръстите. Това, което искам да постигна, е да да се науча да отхвърлям всички „губи-време“ задачи, за да мога да посветя всичкото си време на нещата, които обичам да правя и хората, които обичам. Надявам се да успея. При всички положения ще споделя поне докъде съм стигнал. Дори и грешките ми могат да се окажат полезни някому.

Вълната Helloween още ме държи и съвсем в духа на темата ви предлагам още една тяхна класика, отново в специален аранжимент – песента A Little Time (Малко време) в акустично изпълнение на Michael Kiske – незабравимият вокалист на групата.

Исках да напиша нещо позитивно и оптимистично. Надявам се така да ви е прозвучало и на вас.

До скоро!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Публикувано на Блогове, Лични, Музика и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

16 Responses to Жив съм!

  1. Милена каза:

    „Търся да открия в себе си онова, което другите биха искали да получат от мен, онова, с което бих могъл да бъда истински полезен, което да осмисли живота ми да го направи пълноценен.“ Много точно казано, всеки търси това по един или друг начин. И все пак…има смисъл да се пише, най-малкото, защото така се популяризират идеите, в които вярваме. „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“ – късметче от facebook :).

  2. pierrot каза:

    Никога не съм спирал да вярвам, че ще продължиш да пишеш – все пак си един от хората, от които черпя вдъхновение 🙂 А иначе всеки има тези моменти – в момента смея да се посоча като подобен индивид ( пише ми се, но думите не ми идват на клавиатурата, заради животът, който се върти около мен ).

  3. Андрей Р каза:

    Напълно споделям твоето мнение, че Facebook предлага възможности за по-активна и неангажираща комуникация с много хора. Аз също зарязах своя блог, за да пренасоча публикациите си във Facebоok, където получавам много по-богат feedback…

    Поздравления за позитивизма и продължавай все така!

  4. Андрей Р каза:

    И да добавя още нещо – на всички много ни се иска да започнеш да публикуваш за Българската секция на Международния институт за бизнес анализ. Разчитаме на теб.

  5. morrt каза:

    Давам ти още малко време. 🙂
    Благодаря за музиката.

  6. KrassiAristo каза:

    Добро утро Майк! Невярвам на очите си! Сякаш съм те повикала ,или някой те изпрати в мойята поща. Благодарна съм ти. Чуствам се подобно на това, което описваш с такава лекота и човечност. Следя те в Facebook и ти благодаря. Чудесно е, полезно е, струва си, помага!Имам огромна нужда от твоите професионални и човешки съвети. За всичко си прав и е точно така, както го чустваш и си го написал.Ще ти пратя моите въпроси. Твоите одговори могат да помогнат и на повече хора.
    Хубав и успешен ден! Бъди благословен!
    П.п.
    Не се отказвай да пишеш! Това е твоето послание! Аз още нямам смелост!

  7. Betty каза:

    Музиката е страхотна!Благодаря !Продължавай да пишеш и да вървиш напред.Успех!:)

  8. fen каза:

    Затворена бутилка шампанско, а ние поглеждаме през стъклото й с трепет.

  9. stefan.rusev каза:

    „вярвайте ми, писането все още ми е мъка“ – трудно ми е да го повярвам. Според мен се справяш много добре и увлекателно.

    Социалните мрежи станаха страхотно място за споделяне на идеи и намиране на последователи.

    Ще те следя…

  10. Pingback: 33 въпроса към себе си /  Blogatstvo.com

  11. Просто си на кръстопът, приятелю…

    Затова и днешното ми блогатство е за теб:

    http://blogatstvo.com/ego/33-questions/

  12. Майк Рам каза:

    Ей, страхотни сте! Благодаря за подкрепата!

  13. radislav каза:

    Разбирам те напълно, Майк. Макар и почти винаги болезнена, трансформацията е ключът към развитието на всички ни. Желая ти успех и стискам палци.

  14. cveta каза:

    И тъй като поетите виждат по-дълбоко,използвам думите на един от тях-Робърт Фрост:“Два пътя веднъж разделени видях и по запустелия аз си избрах,а това промени всичко друго………………………………Знам,че пътят до път винаги води.“ Успех!!!

  15. tony каза:

    А може би помъдряваш…?

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s