Животът ми странно се стече, както бе казал един поет и течението ме завъртя в някакви непрекъснати задачи; други мисли влязоха в главата ми и (както вероятно сте забелязали) спрях да пиша в блоговете си.
Всъщност, оправданието с липсата на време е много плоско и почти винаги не е вярно. Причините са други и са значително по-дълбоки.
Не че съм се изчерпал откъм идеи, но споделянето им в блога сякаш ме плаши. Дали защото ми е трудно да намирам точните думи (вярвайте ми, писането все още ми е мъка), или пък защото се сблъсквам с много негативизъм – все още не мога да определя. Чувствам се като затворена бутилка шампанско, в която бушуват някакви химически процеси, но все още налягането не е стигнало онова критично ниво, което да изстреля тапата навън с пукот. Искрено се надявам, че този момент съвсем скоро ще настъпи.
От друга страна открих силата на социалните мрежи като Facebook и Twitter и там съм доста по-активен. Може би защото са по-неангажиращи като форма на общуване или пък защото там има по-силно усещане за диалог, отколкото в един блог, напоследък по-лесно ме привличат и ангажират моето внимание.
Не ме разбирайте погрешно – не съм се отказал да пиша. Просто осъзнавам, че преминавам през поредната трансформация в живота – толкова лична и дълбока, че ми е много трудно да я обясня с думи, а може би и няма да си проличи на външен вид, но за мен а период, в който се опитвам отново да си изясня целите в живота и да начертая нов план.
Така че – ако някой е тръгнал да ме оплаква (или пък да злорадства), че съм си отишъл като блогър – не бързайте още! Жив съм и черпя от благодатта на живота с пълни шепи.
Иска ми се да се науча да давам толкова много, колкото и получавам, за да бъда истински щастлив. Търся да открия в себе си онова, което другите биха искали да получат от мен, онова, с което бих могъл да бъда истински полезен, което да осмисли живота ми да го направи пълноценен. Само така бих бил истински щастлив.
Затова поздравявам всички, които все още вярват в мен, с едно велико парче на Helloween – I’m Alive (Жив съм). Видеото е един забавен кавър, който, надявам се, ще ви хареса.
Може би имам нужда от още малко време. За съжаление, животът е кратък, а ние често се изкушаваме от дребни и неважни неща, които отвличат вниманието ни, отнемат от ценното ни време и изсмукват енергията ни. Докато се научим да се борим с тях, животът ни изтича като пясък между пръстите. Това, което искам да постигна, е да да се науча да отхвърлям всички „губи-време“ задачи, за да мога да посветя всичкото си време на нещата, които обичам да правя и хората, които обичам. Надявам се да успея. При всички положения ще споделя поне докъде съм стигнал. Дори и грешките ми могат да се окажат полезни някому.
Вълната Helloween още ме държи и съвсем в духа на темата ви предлагам още една тяхна класика, отново в специален аранжимент – песента A Little Time (Малко време) в акустично изпълнение на Michael Kiske – незабравимият вокалист на групата.
Исках да напиша нещо позитивно и оптимистично. Надявам се така да ви е прозвучало и на вас.
До скоро!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
„Търся да открия в себе си онова, което другите биха искали да получат от мен, онова, с което бих могъл да бъда истински полезен, което да осмисли живота ми да го направи пълноценен.“ Много точно казано, всеки търси това по един или друг начин. И все пак…има смисъл да се пише, най-малкото, защото така се популяризират идеите, в които вярваме. „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“ – късметче от facebook :).
Никога не съм спирал да вярвам, че ще продължиш да пишеш – все пак си един от хората, от които черпя вдъхновение 🙂 А иначе всеки има тези моменти – в момента смея да се посоча като подобен индивид ( пише ми се, но думите не ми идват на клавиатурата, заради животът, който се върти около мен ).
Напълно споделям твоето мнение, че Facebook предлага възможности за по-активна и неангажираща комуникация с много хора. Аз също зарязах своя блог, за да пренасоча публикациите си във Facebоok, където получавам много по-богат feedback…
Поздравления за позитивизма и продължавай все така!
И да добавя още нещо – на всички много ни се иска да започнеш да публикуваш за Българската секция на Международния институт за бизнес анализ. Разчитаме на теб.
Давам ти още малко време. 🙂
Благодаря за музиката.
Добро утро Майк! Невярвам на очите си! Сякаш съм те повикала ,или някой те изпрати в мойята поща. Благодарна съм ти. Чуствам се подобно на това, което описваш с такава лекота и човечност. Следя те в Facebook и ти благодаря. Чудесно е, полезно е, струва си, помага!Имам огромна нужда от твоите професионални и човешки съвети. За всичко си прав и е точно така, както го чустваш и си го написал.Ще ти пратя моите въпроси. Твоите одговори могат да помогнат и на повече хора.
Хубав и успешен ден! Бъди благословен!
П.п.
Не се отказвай да пишеш! Това е твоето послание! Аз още нямам смелост!
Музиката е страхотна!Благодаря !Продължавай да пишеш и да вървиш напред.Успех!:)
Затворена бутилка шампанско, а ние поглеждаме през стъклото й с трепет.
„вярвайте ми, писането все още ми е мъка“ – трудно ми е да го повярвам. Според мен се справяш много добре и увлекателно.
Социалните мрежи станаха страхотно място за споделяне на идеи и намиране на последователи.
Ще те следя…
Pingback: 33 въпроса към себе си / Blogatstvo.com
Просто си на кръстопът, приятелю…
Затова и днешното ми блогатство е за теб:
http://blogatstvo.com/ego/33-questions/
Ей, страхотни сте! Благодаря за подкрепата!
Разбирам те напълно, Майк. Макар и почти винаги болезнена, трансформацията е ключът към развитието на всички ни. Желая ти успех и стискам палци.
И тъй като поетите виждат по-дълбоко,използвам думите на един от тях-Робърт Фрост:“Два пътя веднъж разделени видях и по запустелия аз си избрах,а това промени всичко друго………………………………Знам,че пътят до път винаги води.“ Успех!!!
А може би помъдряваш…?
Сега започваш бе човек!