Париж, Монмартр, катедралата и въртележката

Снимка: arieldiaco

Казвал ли съм ви, че Париж е любимият ми град? Там сърцето ми затуптява с ритъма на града и се чувствам най-щастлив. Ходил съм много пъти в този град и винаги, когато съм в Париж, отивам на най-красивото място – там, където красотата се среща със свободата, там, където витае истинския дух на града – Монмартр.

Този квартал е пъстър и забавен, красив и величествен, тих и влюбен. А в него, над всичко се извисява бялата църква „Сакре Кьор“ – светото сърце на града. Това е магическо място. Винаги, когато съм там, се изпълвам с възторг и благоговение. Душата ми се пречиства и изпадам в истинска нирвана.

Снимка: Jimby

Катедралата е относително нова (на фона на останалите исторически забележителности в този велик град) – обявена е за завършена през 1914 г., но е осветена едва през 1919 г. – и по нея са продължавали строителни дейности до 1924 г. Сградата е невероятно красива и въздействаща. Дали защото е построена във византийски стил, както и православните храмове, дали заради специфичния й бял цвят, или пък наистина мястото е магическо – не знам, но въпреки препирните по времето на нейния строеж, днес това е място за хиляди туристи и поклонници.

Снимка: vigo74

Храмът е построен само с дарения от гражданите, а легендите говорят, че това са били предимно емигранти и проститутките от квартала, които по този начин са искали да се легитимират пред обществото.

Отпред има площадка и огромно стълбище, където се събират младежи, които карат скейтборд или си правят китарени купони на открито, млади майки, довели мъничетата си на разходка, възрастни хора, идващи да се насладят на благотворното излъчване на катедралата и много, много туристи.

От хълма се открива страхотна гледка към града и е едно от малкото места в града, където човек може да избяга от миризмата на изгорели газове.

Снимка: CraZeeCrafteeZ

Онова, което винаги ме е привличало и в същото време озадачавало, е въртележката на долната площадка. Тя е пъстра и шумна, има две платформи и вечерно време изглежда сякаш е осветена от вълшебни светлини. Когато я видях за пръв път бях толкова очарован, че си пожелах да мога да доведа един ден децата си тук. За съжаление, годините отминаха, успях да заведа жена си да види катедралата, но не можах да заведа децата, а те вече пораснаха и едва ли ще могат да се качат на кончетата.

Снимка: Trig’s

Това не ме отчайва, обаче. Все още имам вярата, че един ден ще можем да отидем семейно на това прекрасно място и ако не децата ми, то внуците ще могат да се веселят на въртележката. Животът е прекрасен, а когато човек има вяра, когато има очи за красивото и е изпълнен с любов – това всъщност, го прави щастлив.


Този пост участва в шестия кръг на блог-състезанието Blog Challenge, в който се състезават публикации, съдържащи в заглавието си израза „На въртележката“. За да ме подкрепите, моля споделете своето мнение в коментар към поста. Можете също да гласувате за него в Свежо и TopBlogLog. Благодаря!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Духовност, Лични и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

14 Responses to Париж, Монмартр, катедралата и въртележката

  1. mila114 каза:

    Разкошно е това 🙂
    Сетих се за онзи хубав стар виц:
    – Тази година пак ми се ходи в Париж!
    – О, ти си бил там!?
    – Не, но и миналата година ми се ходеше!

    Успех, Майк!

  2. Anelia Mircheva каза:

    Paris, mon amour! Merci bien, Mikeq cela m’a fait sourir aujourd’hui 🙂

  3. Dessi Boshnakova каза:

    Както много хора са написали във FB ходими се в Париж, миналата година по това време пак ми се ходеше, а най-вероятно и догодина по това време пак ще ми се ходи.

  4. Майк Рам каза:

    Когато за първи път си тръгвах от Париж, валеше ситен дъждец (почти като днешния). Една позната ми каза, че градът плаче за мен. По-късно разбрах, че в Париж времето е предимно дъждовно, но въпреки това предпочитам да вярвам, че и той тъгува за мен, както и аз за него.

  5. Поли Козарова каза:

    Еххх, как ме върна обратно! Прекрасно място с невероятен въздух, изпълнен… с усещане за Париж. Не напразно художниците са рисували на този хълм, нали?

  6. smiling каза:

    да, това е наистина сакрално място! най-много ми харесва гледката към цял париж от най-горе и стремглаво спускащите се улички наоколо с бели стени, сини прозорци и лениви котки на тах! 🙂

  7. KrassiAristo каза:

    Добро утро Майк, Добро утро Париж! Чудесна идея, прекрасено, както винаги – на един дъх пресъздадено усещане за романтика,красота, свобода и мъничко тъга.Благодаря ти Майк!Ароматно кафе и Париж – прекрасно начало на деня ми поднесе днес. Париж наистина е града на художниците и влюбените. Незнам дали знаете за чешкия, а в същност той е моравак жудожник Алфонс Муха, рисувал в театъра и за Сара Бернар.Твореца на Belle Epoque. След 150 год. от рождението му той вълнува цяла Япония с творцеството си. Създал е Славянската епопея – 20 огромни платна и от Парижкия период неповторимите образи на жени в поредицата Сезони – пролет,лято есен зима , Звездите – луна,зорница ,вецерница и полярната звезда; Денят- сутрин, обет ,следобед и вечер , Скъпоценните камъни.Невероятен художник и познавач на женската красота.И всичко това въдъхновено от дъждовен както казва Майк – Париж. Благодаря още един път Майк за хубавата идея тази сутрин да ни зарадваш с толкова романтика и красота! Хубав ден и много късмет днес!

  8. Васи каза:

    Ох, и на мен пак ми се ходи в Париж. Ама по смисъла, за който писа Деси 😦 Но пък може и да се случи скоро, ще видим.

  9. KrassiAristo каза:

    Майк, представяс ли си какво се случи днес? След Париж с кафе, нямах особена визия за деня.Но постоянно чуствах належаща нужда от упех. Посетих твоя клуб и най-вече твоите презентации за камъчето на благодарността.Да си призная знаеж тази история и даже си бях бзела едно не е камъче ами си е купен ръбест кристлен аметист от Музея Земята и хората! Но забравих да работя с него. И си представи в твоите презентации виждам както казваш“такова едно обло камъче“ и с учудване се сещам, че някъде тук има такова камъче.Не е мое! Едно грузинско момче Годжа го е подарил на дъщеря ми, а тя просто го е захвърлила и забравила.Аз много го харесвам. Просто същото като при теб! Намерих го и докато те слушах обличики се започнах да благодаря на камъчето за всичко което се сетя и имам и преди всичко, че съм здрава! Заставам пред лаптопа и нямам идея какво да правя. Изведнъж се сещам, че доста време търся един господин и че много искам да му преправя изцяло страхотния му магазин, на страхотно място в Прага със много интелигентна стока и клиантела от офисите. Без да знам неговото мнение изобщо – иска ли, не иска ли. Но наблюдавам постоянно някакви безумия се появяват и изчезват. Явно там има търсене и мисъл! Не е застинал процеса!Представяш ли си. Днес, непосредствено след благодарността, ама много изкренна благодарност го потърсих и като по чудо. Не само, че се чухме, не само че се видяхме, и не само това ами имам голяма поръчка( да чукам на дърво) ами се стигна и до генериране на желание за съвместна работа т.е. да представя и продава моята интериорна състема.Невериятно, но факт – да попаднеш на точното място, при точния човек в точно опрделен момент! Т.е. имаме не само необжодимите, но и достатъчни условия за успех.Как стана това, че съдбата ми даде точно това,от което имам нужда и в точния момент. И това благодарение на теб Майк и моето най-после желание да погледна в твоя клуб – Спри и помисли. Смятах, че за младите и че аз ги знам тия важни неща!Майк, бторо ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ, че те има и най-важното, че твоята работа, енергия, вяра БЪЗДЕЙСТВА и помага. Да наистина! Ако някой ми го беше това разказъл щях да кажа : Ами имл си е човека тежнологично време за да се случи нещо! От днес наистина вярвам в Балагодарността и и тази думичка страшно много ме терзаеше последните месещи. Нещо се случва с моето дете, за което нямам доказано обяснение а само предположение! Благодаря ти Майк и бъди Благословен с посланието си да отваряш врати!Започвам да правя проекта , спокойна, че съм ти благодарила за днешния хубав ден!

  10. Милена каза:

    А, за мен най-вълнуващо е утрото в Париж! Има някаква магия в този град,която трудно може да се опише – трябва да се почувства. Базиликата „Сакре Кьор“ е най-любимото ми място и наистина е сърцето на града! Поздравления за описанието! 🙂

  11. Майк Рам каза:

    Черно кафе, портокалов сок и истински френски кроасан – закуската, без която утрото няма да е пълно 🙂

  12. Влади каза:

    Ах, Париж! Второ най-любимо място за събуждане след Ню Йорк. Майк, с тази история припомни и на мен, че не съм ходил там от почти година… май е време…

  13. Иво Йотов каза:

    Тази въртележка е като от приказките. Хубава история, Майк! Дано да успееш да заведеш цялото семейство. 🙂

  14. Венета Евтимова каза:

    Майк, благодаря за хубавата история. Върнах се когато бях в Париж, уникален град. Много забавни и мили спомени се появиха.
    Усмихнат ден 🙂

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s