Добра дума за добри хора: охраната в Софийски районен съд

Не знам дали определението „добър човек“ върви с думата „полицай“, но в случая искам да ви разкажа една история за професионално отношение към работата, което ме впечатли и което печели добрата дума от мен.

Случката е следната: онзи ден трябваше да отида до Софийски районен съд, до УАСГ, за да си извадя свидетелство за съдимост. (После разбрах, че не е трябвало да ходя там, а в стария нотариат, но темата не е за това.) Входът на съда е разделен на две, като едната половина е предназначена за влизане, а другата – за излизане. Мястото е тясно, а когато пристигнах и аз, вътре вече се бутаха на опашка един полусляп дядо, една напълно глуха баба и още двама ошашавени граждани. Мястото пред металния детектор е съвсем тясно, а като добавим и факта, че вратата се отваря навътре, бутаницата става пълна.

Процедурата на влизане е относително бавна – трябва да си извадиш ключовете, мобилния телефон и всякакви други метални предмети, да отвориш чантата си пред дежурния полицай и да си покажеш личната карта. Както се сещате, човек трябва да е тренирал, за да може да извърши всичко бързо, а ако недовиждаш или недочуваш и някой постоянно те бута отзад, нещата стават много тегави.

Точно в този момент за късмет в опашката се сбутаха две служителки на съда и оттласквайки ни с лакти, влязоха вътре. Изненадата ми дойде от дежурната полицайка, която здраво ги нахока с аргумента, че те си имат специален вход, забранен за граждани, и това, което правят, че чисто малоумие – да се бутат във входа за граждани и да се пречкат.

Ще кажете – нищо работа. Да, но за мен беше показателно, че тази жена наруши свещеното правило „гарван гарвану око не вади“ и вместо да нахока нас – беззащитните граждани, – че се пречкаме на правосъдието, тя нахока тях, защото за нея ние не бяхме врага, тя разбираше, че в тази сграда и служителите на съда, и гражданите идват, за да свършат някаква работа и нейното задължение е да осигури сигурност и безопасност за всички, без да това да пречи на тяхната работа.

Правилата са досадни – да, но са измислени за доброто на всички. И онзи, който се опитва да ги нарушава, защото се мисли за много важен или защото просто го мързи, ще си отнесе наказанието. В случая беше само критика, но и това е важна крачка за мен. Защото полицайката показа, че не желае да прави компромиси с хора, които реално пречат на нейната работа. За мен това беше професионална реакция и спечели уважението ми.

Ако всички хора разбираха смисъла на своята работа и гледаха на своите задължения като на служба в полза на хората, сигурно щяхме да сме най-щастливата страна на земята. Да, примерите на истински професионализъм и отдаденост на работата са малко, но пък можем да ги споделяме, така че доброто да достигне до повече хора.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Добри думи за добри хора, Обслужване и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

7 Responses to Добра дума за добри хора: охраната в Софийски районен съд

  1. Yosif Geron каза:

    Pozdravleniya za materiala. Chudesno e da se pishe za dobroto. Moite vpechatleniya na advokat, koyto vseki den, a i po nyakolko pati vliza i izliza v i ot SRS, sa sashtite. Sadebnite policay sa mnogo tarprlivi, lyubezni i uslujlivi za razlika ot nyakoi slujiteli i bezumni grajdani.

  2. KrassiAristo каза:

    Чудесна идея, но как да достигнат добрите думи за добрите хора до тези които не са добри и няама за тях добри думи, а и най-страшното е,че на тяж не са им нужни, защото те не разбират. Ако разбиража нямаше да го правят. Това е патолпгия на личността, и от там на обшеството.Доброто се формира в дтството за добри дела. Но се оказа,че и това не е достатъчно. Защото, ако на едно добро дете, расло в добра среда, не му покажете и лошото, то влиза в живота неподготвено и смята,че всички са добри и добронамерине като в къщи. Действителността е друга.Възможно е това дете да загуби самоличност и да стане лошо без да разбира какво прави. Много страшно.Казват,че Рокфелер не е толерирал децата си, а даже ги е малтретирал, лъжел, тормозел, за да ги подготви за живота. Толкова е страшно,това което ви написах. Искам да е лош сън, но не е!Моя продължавай с добрите думи за добрите хора.Добрите хора , трябва да оцелеят, трябва да се множат или съхраня. Това трябва да се прави всеки ден за децата, но да им се показва, какво не не трябва да се прави. За да знаят, че има и лошо. Когато един ден го срещнат да го познаят. Няма нищо по-страшно от душевната нищета.Това не е грешка в възпитанието а нарушение на личността.Толкова е страшно това, което пиша знам и знам,ше не е лош сън а действителност.Това трябва да се промени и да се съхранят децата. Трябва да се ходи сред децата и да им се разказва за добрите хора с добри думи, но да се показват и лошите как изглеждат.Простете за сутришните малко тъжни констатации.Благодаря ти Майк за темата! Добра е , нужна е , полезна е , трябва да стигне и до лошите и да им се помогне.Лошите хора страдат от липса на позитивна енергия и техния режим на работа е друг – хранят се с лоша енергия, която си набавят от наскърбените от тях хора, дръзнали да възнегодуват или да се противопоставят. Толкова тъжно.Искам това да е лош сън, но не е!Да пребъдат добрите хора, разказвайте за тях, показвайте ги, канете ги да гостуват сред децата, да разказват за своите професии.Едно е децата да чуят добри думи за добри дела от родителите си, друго е от истинските хора на деня. Това те го помнят за цял живот!

  3. plamen5rov каза:

    Много пъти съм те поздравявал (ако бях фолк-певица – направо щях да те „адмирирам“) за пубикациите ти. Но този път го правя с особено признание. Защото само така ще се оправим – когато пишем И за такива неща!

    …а не само да се оплакваме и да мрънкаме.

    😉

  4. Майк Рам каза:

    Благодаря! 🙂
    Мисля, че и тези хора го заслужават.

  5. cveta каза:

    Майк,благодаря,че пишеш за това!Така се чувствам съпричастна!Точно и ясно-„да приемеш работата си ,като служба в полза на хората“.Има надежда,доброто бавно и полека си проправя път.

  6. Мая каза:

    Майк ме подсети и аз да се включа по темата за полицаите и добрите хора сред тях. Все още нямам блог, затова ще разкажа случката тук.
    Всеки ден, за да отида на работа минавам покрай Министерски съвет. Една сутрин миналата седмица заради важни гости, пътят на пешеходците беше отклонен през подлеза.
    Една жена направо се паникьоса когато полицаите й казаха, че трябва да мине оттам. Беше силно притеснена, че няма да може намери изхода към Булбанк и се съпротивляваше на висок глас. Един полицай от охраната се опитваше спокойно да й обясни от къде трябва да мине и от кой изход да излезе, но когато разбра, че тя дори не чуваше напътствията му вежливо й предложи да я преведе през подлеза и тръгна с нея, за да е спокойна, че няма да се обърка.
    Това може да изглежда нещо дребно, но лично мен много силно ме впечатли постъпката на полицая и ми върна вярата, че има хора в системата на МВР, които си обичат работата и я вършат добре. Дай Боже да са повече! Това,че ние разказваме за тях тук ме кара да мисля, че доброто е сред нас, но трябва да го забелязваме и да говорим за него, за да става достъпно за повече хора.

  7. Tрябва с диалог да си решаваме проблемите и винаги с чувството за доброта. Без да стааваме съдии и прокурори, а неудобните да осъждаме с ругатни и цинични определения. Да не изземваме функциите на съда, нито да обвиняваме някого наляво и надясно. Да предадем делата му на съда, ако има вина, за която имаме доказателства. Останалото е набеждаване,което освен, че е престъпление насажда омраза, разбива единството, пречи на всеобщото добро.
    Разказа е за полицаи- граждани, влизащи в съда. Със сигурност, на мнозина от влизащите е повдигнато обвинение, но това не е повод за неуважение. Задачата си, да осигуряват ред и безопасност в съда те решават акуратно, това е тяхната задача, Задачата да раздава правосъдие има съдията, той го прави, ако има доказателства дадени от единствения законен обвинител- прокурора. Поуката е голяма, ако мислим. Този поток може да оприличим на потока на битието ни. Там всички заедно преминаваме под контрола да администрация, където , както в примера само чиновниците се имат за богоизбрани, които могат да правят каквото си искат, да минават откъдето им хрумне, без да ги е грижа за затрудненията, причинявани на хората, А получават заплата точно за обратното. А в такава обстановка се ражда корупцията. Притеснени граждани, ще платят и ще бъдат пропуснати от „задния вход“ дори от „служебния вход“ и измежду тях са и ония, за които „доказателствата не са достатъчни“, свалят обвиненията им. Това усещаме всеки ден.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s