Марио ме е поканил в поредната блог-игра с елементи на автобиография, а аз, както знаете, най-много обичам да разказвам за себе си, така че приех с огромно удоволствие (и типично себе си – с огромно закъснение 🙂 ). Темата този път е „Кой съм аз извън работата?„. Хубава тема, но за мен се оказа много трудна по простата причина, че все още ми е трудно да дефинирам каква точно ми е работата.
Преди време отговорът беше прост – работя във фирма еди-коя-си като еди-какъв-си и всичко е ясно. Днес работя за себе си и се занимавам с толкова много неща, че ми е трудно да ги опиша. Освен това, офисът ми е у дома, работното ми време е цялото денонощие, така че на практика няма ясна граница между работата и почивката. А когато работата ти доставя удоволствие, на практика въобще не работиш. 🙂
Все пак, за да бъда коректен към играта, ще кажа, че официалната ми работа е консултант и лектор. Водя курсове по управление на проекти и корпоративен мениджмънт, давам консултации по кариерно развитие, разработвам разни уеб-проекти и се опитвам да пиша книги (които още не са издадени).
Това са нещата, за които ми плащат директно и мога да нарека „работа“. Извън това, се занимавам със социално общуване (предимно във Facebook и Twitter), списвам блогове и се срещам на живо с интересни хора.
Извън „работата“ много обичам да слушам музика. По принцип съм човек с широки интереси и слушам музика от всякакви стилове и жанрове, но рокът просто пулсира в кръвта ми, а любимият ми музикант е Ronnie James Dio (Господ здраве да му дава!), чиито песни така ме вдъхновяват, че даже успях да опиша живота си чрез тях. 🙂
Най-важното, обаче, оставям за накрая. Това, което ме ангажира духовно, емоционално, физически и дори финансово, е малкото общество на интелигентни и отворени хора, търсещи и любознателни, позитивни и креативни личности, което нарекох Клуб „Спри и помисли!“. Това е дейността, която отнема почти цялото ми внимание и време, в която влагам всичката си страст и любов и която ми се отблагодарява с невероятни идеи и приятелства с чудесни хора.
Благодаря на всички, които допринесоха за неговото осъществяване и се надявам, че и на тях той им е дал нещо полезно.
Това е. Останалото мъничко парченце от времето ми се опитвам да посветя на общуване с децата си, че вече отраснаха и съвсем скоро ще поемат по свой собствен път, така че това време ще става все по-малко и по-малко. Иска ми се да го прекараме пълноценно.
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Привет Майк,
Дано това лято се случи и първата среща на клуба „Спри и помисли!“във Варна. Аз лично я чакам с голям интерес.
Стефане, не искам да се изхвърлям с празни обещания, но през март планирам да направим една среща. Дано да не се объркат плановете. Ще пиша допълнително.
Прекрасно е, когато човек се идентифицира с работата си, а не с това, което е извън нея! Пожелавам ти да сбъднеш всичките си планове, включително и издаването на книга 🙂
Добро утро Майк, празник за мен е твоето появяване в моята поща. Толкова си позитивен,мъдър , добър, градивен с една дума – здрав човек и мъж.Радвам ти се и имам огромна нужда от съвет и помощ не само от теб, но и от всички твои приятели – блогъри. Вие всички сте невероятния стойностен генетичн материял на България и българите.За отрасналите деца Господи! Знаеш ли какво казваше моята Мама – светла й памет? Малки деца – малки проблеми, големи деца – големи проблеми! Не съм го вярвала, въпреки че звучи мъдро някак! Толкова хубаво звучи – консултант и лектор и офиса е в къщи , а и писането на книги. Страхотно! Продължавай и се забавлявай!Господ здарве и сили да ти дава и подкрепя, както и добри приятели и да закриля децата и смейството ти. Хубава събота!
Ние двамата май сме астрономични близнаци, защото и аз „работя“ горе- долу същото.
Преди много години получих от Дядо си един съвет: „Както и да редя живота си“ да направя така, че „началник и часовник“ да са нещата, които най-малко да ме притесняват! Смятам, че ти приятелю го постигаш това. Аз много харесвам философията на „Спри и помисли“ и нямам търпение да присъствам но в този случай по-скоро ще те помоля „да не спираш и понякога много много да не му мислиш“ давай смело не си сам!
Благодаря за хубавите коментари и пожелания! Пожелавам на всеки да намери своя баланс между работа и удоволствие 🙂
Майк, чакам с желание и интерес
Свежо и зареждащо написани думи, личи, че са искрени! Продължавай да си така градивен и насърчаващо звучащ – за децата си, за приятелите, за колегите, за събратята по перо, за България.
Нека всяко твое дело да благоуспява!
Чудесни пожелания, Боряна! Много ти благодаря!