Преди две седмици обявих, че коментарите в този блог наближават 4000 и че авторът на юбилейния коментар ще получи подарък от мен – автобиографията на Марк Твен. Днес те са вече 3972, така че вероятно след няколко дни вече ще знаем името на щастливеца. Докато чакаме това да се случи, реших да ви споделя своите впечатления от тази книга.

Книгата не е точно автобиография, тъй като не следва някаква повествователна линия, а е просто колекция от есета с биографичен характер, като някои от тях се отнасят повече до популярни обществени и политически личности от неговото време, отколкото до самия него. Въпреки това дава интересен поглед както върху обществените нрави от времето на Марк Твен, така и върху неговата лична морална оценка на тези нрави.

Твърди се, че самият автор е наредил тези есета да се публикуват 100 години след смъртта му и действително тази година се подготвя пълно издание на тази книга. Оказва се, обаче, че още преди много години някои редактори и издатели са нарушили неговата воля и са издали няколко различни версии на автобиографията, включващи различни откъси. Книгата, която подарявам, се издава от издателство „Захарий Стоянов“ през 2008 г. и включва есета от трите предишни американски издания.

Тя започва с разкази от детството на автора, а читателя бива бързо потопен във времето на Том Сойер и Хък Фин, и никак не е трудно да открием, че всички щуротии на любимите ни герои от детството, са се случили в действителност и че повечето от тях са били идея на самия Марк Твен. Любимата ми история е за пътуващия хипнотизатор, който се оказал обикновен мошеник, но открил в лицето на младия Сам (истинското име на Марк Твен е Самюъл Клемънс) достоен партньор в измамата, който бързо и лесно успява да отстрани досегашния асистент на магьосника и да заеме „авторитетната“ позиция на хипнотизиран 🙂

Хикс се отличаваше с вродена честност, а аз бях освободен от това бреме – така поне казваха някои. Хикс виждаше каквото виждаше, и после го съобщаваше, а аз виждах много повече, отколкото можеше да се види, и прибавях към него най-фантастични подробности. […]

Само след половин час Хикс вече принадлежеше на миналото, беше мъртъв герой, свален идол и аз съзнавах това, радвах се и си казвах: „Чрез измама към успех!“ […] Там, където Хикс се беше провалил, аз си поставях за цел да успея, каквито и физически или морални усилия да ми струваше това.

Нахаканият младеж е готов да изтърпи дори болката от забити карфици в пръстите си в една от демонстрациите на фокусника, за да спечели „славата“ на човека, доказал невероятните възможности на хипнозата пред наивните граждани на Юга.

А аз никога не трепвах, при все че страдах и плачех вътрешно. Какви ли не мъки е готово да изтърпи едно славолюбиво момче само и само да си запази „репутацията“! […] Когато тези проверки ставаха необикновено жестоки, хипнотизаторът би трябвало да вземе някакви предпазни мерки и аз често се надявах, че ще вземе, но той не предприемаше нищо. Може би успявах да заблудя и него, както заблуждавах останалите, но не ми се вярва, дори ми се струва невъзможно. Това бяха мили, добри хорица, но простотията и лековерието им нямаха граници.

Оказва се, че уменията му да мами хората са били толкова добри, че 35 години по-късно дори и собствената му майка отказва да повярва на истината и си мисли, че той се е заблуждавал. Отчаян, че не може да убеди никого в правотата си, авторът възкликва:

Боже, боже, какво смешно и невероятно положение: един покаял се измамник, обвинен в честност и осъден на помилване благодарение на показанията на измамените!

С течение на годините се забелязва как безобидните детински шеги се превръщат в по-остра сатира, а в края на живота му и в жлъчен сарказъм към недостатъците на обществото, които той е виждал и към които е бил изключително непримирим. С изненада открих информация за политическите му възгледи и за мнението му за корпоративна Америка. Вероятно не е бил добре запознат с правилата на бизнеса и икономиката, тъй като доста голяма част от неговите бизнес начинания са се провалили, но е бил активен в политиката. Предлагам ви един цитат, който въпреки че е написан преди повече от сто години, звучи много актуално и днес:

От петдесет години насам нашата страна е конституционна монархия, на чийто трон седи Републиканската партия. […] Ние имаме не просто монархия, а наследствена монархия на една-единствена династия. Тронът преминава от наследник на наследник така редовно, така сигурно и неизбежно, както малко тронове в Европа. Нашата монархия е по-могъща, по-деспотична и по-самовластна от която и да било монархия в Европа; заповедите на Белия дом не са ограничени нито по закона, нито по традицията, нито от конституцията. Руският цар не може да погазва Думата така, като нашата монархия погазва Конгреса. […] Чрез система от извънредни данъци монархията създаде редица гигантски корпорации в интерес на неколцина богаташи и с тънки и ловки доводи успя да убеди многочислените и признателни бедняци, че тези данъци са въведени в техен интерес. Следващият ход на монархията беше да се обяви за враг на своята рожба – монопола, и да дава вид, че иска да я погуби. Но тя е много внимателна и благоразумна и никога не продумва, че трябва да се атакуват жизнените устои на монополите – данъците.

От автобиографията се оказва, че Марк Твен е бил съвсем нормален човек – изпълнен с противоречия, с достойнства и недостатъци. Въпреки че е притежавал оригинално чувство за хумор и талант във владеенето на езика, на моменти се е проявявал като доста консервативен човек, политическите му възгледи са били доста крайни, а и в бизнеса никак не му е вървяло. Бил е любящ съпруг и баща, преживял е много тежки моменти в живота, но го е изживял без да съжалява за нищо. Защото, както казва той,

такива са нравите на човешкия род, а аз съм човешкият род, събран и натъпкан в един костюм, но с пълното право да представлявам цялото това многообразие във всичките му отсенки.

Надявам се, че книгата ще се хареса на този, който я спечели, а всички останали, които съм успял да заинтригувам, могат да си я купят от книгоразпространителската мрежа. Пожелавам ви приятно четене!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.