Много обичам креативните предизвикателства, въпреки че през по-голямата част от живота си съм потискал (съзнателно или не) своя творчески порив. Чел съм статии на Едуард де Боно и съм гледал негови презентации, и много ми харесват някои негови идеи за провокиране на креативността. Затова, когато видях преди няколко дни поста на Деси Бошнакова, в който обявява тази блог-игра и предлага билети за семинара на де Боно, нещо трепна в сърцето ми и реших, че ще се включа, без още да имам ясна идея за какво да пиша.

Условието е да се напише публикация, в която се срещат думите: ръка, мастило, звезди, ребро, ум и термостат. Беше ми зор с термостата, както може би и на всички участници, но днес ми дойде идея как да го използвам и даже го включих в заглавието 🙂 В резултат, вече родих втория си блог-разказ (след Червения пръстен), което много ме радва, а се надявам да ви хареса и на вас.

По условие трябва да сложа следния текст:

Участвам в блог-игра, от която мога да спечеля един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София на 23.09.2010 в НДК.

и тъй като участвам в състезанието, ви призовавам, ако разказът ви харесва, да гласувате за него в svejo.net, следвайки линка, който съм поместил в края на поста. Ето го и самият разказ:

Пич, оправи ми термостата!

Свирка ми Генади онзи ден:

– ‘Айде да ходим на пикник в планината!

Аз съм си навитак на такива неща – хем си сред природата, хем като му спретнем едно барбекю, едни хладни бири – пей сърце! Носим си китарите, пеем цяла нощ и спим под звездите. Единственият проблем беше, че миналата седмица, докато тренирахме в залата, самият той така ме изрита в гръдния кош, че даже ми пукна едно ребро. Сега ми е малко трудно да дишам и хич не ставам за пеши преходи, затова за да подсигуря го попитах:

– Нали само с колата ще пътуваме?

– Естествено – отвърна той. – Нямаш проблеми! Доставка франко полянката с барбекюто!

„Колата“ му е един раздрънкан опел, който води обречена война с ръждата, но все още върши работа да вози компанията от точка А до точка Б, пък и багажникът му е големичък, та да носи барбекюто, провизиите и китарите. Уговорката беше да дойде рано сутринта и към осем вече да сме поели на път, за да избегнем жегата. Наш Генади, обаче, се успал и цъфна росен-пресен малко преди 12.

Както и да е. Качихме багажа, метнах се и аз, а по пътя забрахме и две девойки от компанията, така че таралясникът си се натовари прилично. Излязохме от София в бодро настроение и тъкмо започнахме да се изкачваме по стръмното, когато започна да се усеща някаква особена миризма. Нямахме много време за чудене, защото малко по-късно изпод капака започна да излиза бяла пара – колата беше прегряла и трябваше да спрем аварийно.

– Ей, забравих да сменя термостата! – плесна се наш Генчо по челото. – Още от преди два дни започна да загрява и си мислех да свърша тази работа, но съвсем ми е изскочила от ума. Даже си го записах на ръката! Ето виж! – и той ми показа влажната си длан, по която още личаха някакви следи от мастило, но явно в жегата почти всичко се беше изтрило от потта. Пък и каква ли полза от тази бележка насред пущинака!

Намирахме се доста по-близо до София отколкото до крайната ни цел и групата бързо взе решение да се върнем и да се отървем от опела. В неделя беше почти невъзможно да намерим сервиз за старото возило, но пък не се отказахме от идеята за барбекю с бира и китари – просто го направихме на терасата (за яд на съседите). Не беше същото, както в планината, но какво да се прави – такъв си е наш Генади – забраван. Добре, че ние си го обичаме и всичко му прощаваме. 🙂

С този пост участвам в блог игра, така че ако ви е харесал разказа, гласувайте за него в svejo.net от този лник. Благодаря ви!

P.S. Благодарение на вашите гласове се класирах на второ място в конкурса и спечелих безплатна покана за участие в семинара на Едуард де Боно в София, за което най-искрено ви благодаря! Вижте поста с моите впечатления от семинара по креативно мислене на де Боно.

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.