Пич, оправи ми термостата!

Много обичам креативните предизвикателства, въпреки че през по-голямата част от живота си съм потискал (съзнателно или не) своя творчески порив. Чел съм статии на Едуард де Боно и съм гледал негови презентации, и много ми харесват някои негови идеи за провокиране на креативността. Затова, когато видях преди няколко дни поста на Деси Бошнакова, в който обявява тази блог-игра и предлага билети за семинара на де Боно, нещо трепна в сърцето ми и реших, че ще се включа, без още да имам ясна идея за какво да пиша.

Условието е да се напише публикация, в която се срещат думите: ръка, мастило, звезди, ребро, ум и термостат. Беше ми зор с термостата, както може би и на всички участници, но днес ми дойде идея как да го използвам и даже го включих в заглавието 🙂 В резултат, вече родих втория си блог-разказ (след Червения пръстен), което много ме радва, а се надявам да ви хареса и на вас.

По условие трябва да сложа следния текст:

Участвам в блог-игра, от която мога да спечеля един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София на 23.09.2010 в НДК.

и тъй като участвам в състезанието, ви призовавам, ако разказът ви харесва, да гласувате за него в svejo.net, следвайки линка, който съм поместил в края на поста. Ето го и самият разказ:

Пич, оправи ми термостата!

Свирка ми Генади онзи ден:

– ‘Айде да ходим на пикник в планината!

Аз съм си навитак на такива неща – хем си сред природата, хем като му спретнем едно барбекю, едни хладни бири – пей сърце! Носим си китарите, пеем цяла нощ и спим под звездите. Единственият проблем беше, че миналата седмица, докато тренирахме в залата, самият той така ме изрита в гръдния кош, че даже ми пукна едно ребро. Сега ми е малко трудно да дишам и хич не ставам за пеши преходи, затова за да подсигуря го попитах:

– Нали само с колата ще пътуваме?

– Естествено – отвърна той. – Нямаш проблеми! Доставка франко полянката с барбекюто!

„Колата“ му е един раздрънкан опел, който води обречена война с ръждата, но все още върши работа да вози компанията от точка А до точка Б, пък и багажникът му е големичък, та да носи барбекюто, провизиите и китарите. Уговорката беше да дойде рано сутринта и към осем вече да сме поели на път, за да избегнем жегата. Наш Генади, обаче, се успал и цъфна росен-пресен малко преди 12.

Както и да е. Качихме багажа, метнах се и аз, а по пътя забрахме и две девойки от компанията, така че таралясникът си се натовари прилично. Излязохме от София в бодро настроение и тъкмо започнахме да се изкачваме по стръмното, когато започна да се усеща някаква особена миризма. Нямахме много време за чудене, защото малко по-късно изпод капака започна да излиза бяла пара – колата беше прегряла и трябваше да спрем аварийно.

– Ей, забравих да сменя термостата! – плесна се наш Генчо по челото. – Още от преди два дни започна да загрява и си мислех да свърша тази работа, но съвсем ми е изскочила от ума. Даже си го записах на ръката! Ето виж! – и той ми показа влажната си длан, по която още личаха някакви следи от мастило, но явно в жегата почти всичко се беше изтрило от потта. Пък и каква ли полза от тази бележка насред пущинака!

Намирахме се доста по-близо до София отколкото до крайната ни цел и групата бързо взе решение да се върнем и да се отървем от опела. В неделя беше почти невъзможно да намерим сервиз за старото возило, но пък не се отказахме от идеята за барбекю с бира и китари – просто го направихме на терасата (за яд на съседите). Не беше същото, както в планината, но какво да се прави – такъв си е наш Генади – забраван. Добре, че ние си го обичаме и всичко му прощаваме. 🙂

С този пост участвам в блог игра, така че ако ви е харесал разказа, гласувайте за него в svejo.net от този лник. Благодаря ви!

P.S. Благодарение на вашите гласове се класирах на второ място в конкурса и спечелих безплатна покана за участие в семинара на Едуард де Боно в София, за което най-искрено ви благодаря! Вижте поста с моите впечатления от семинара по креативно мислене на де Боно.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Блогове, Проза, Събития и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

15 Responses to Пич, оправи ми термостата!

  1. Dimitar N. Mitev каза:

    Много се развеселих 🙂 и аз така веднъж тръгнах да сменям термостат и се прибрах с нова кола 🙂

  2. apieceofme каза:

    Успех! Сигурна съм, че семинарът ще е супер!

  3. Майк Рам каза:

    Благодаря! Конкуренцията е много силна, но има още време – ще видим 🙂

  4. Забавна история, поне е свършила със скара, бира и раздразнени съседи. И на моите имам да им връщам, но балконът е закрит…

    Всяко зло за добро, колата не е прегряла по средата на пътя, защото и това ми се е случвало. Тогава трябваше да спираме по разни села и да молим любезни бабета, които копаят градините си, да сипват студена вода в големи туби, с които обливахме двигателя (извадихме късмет, че не e инжекцион). Но най-накрая имахме какво да разказваме 🙂

    Успех в играта, Майк!

  5. zelenkroki каза:

    „Червения пръстен“ продължава да ми напомня за невероятно силно преживяване и продължавам да не вярвам, че е първи опит на Майк Рам за художествена проза.
    Докато в това разказче все се опитвам да не забравям, че не е като ежедневните блог-публикации – с линка към „Как да се защитим от въоръжен нападател?“ историята изглежда напълно правдоподобна! И защо да не е? 🙂

  6. Майк Рам каза:

    „Червеният пръстен“ е наистина първото ми прозаично произведение, ако не броим опитите за мини-саги 🙂
    А историята в този разказ е напълно измислена. 🙂

  7. Хех, много добре си ги подредил думите! 🙂

  8. Dimitar N. Mitev каза:

    Абе колкото и да е измислена историята все някога термостатите отказват…. 🙂 не ви се е разминало 🙂

  9. До последно четох с надеждата, че репликата я казва някоя мацка… 😀

    (но все пак имаш и един глас от мен) 😉

  10. Майк Рам каза:

    Ти пък само за жени мислиш! Еротоман! 🙂

  11. Валентин каза:

    Може би заглавието трябва да бъде: „Пич, смени си термостата“ 😉

  12. Хах добър разказ с тоя термостат… +1

  13. Футило каза:

    Пак късмет, че не е било на супер изолирано място 🙂

  14. Zlatko Michailov каза:

    Много весело. Като човек, който е карал стара кола и му се е развалял термостат, ето как се оправя много бързо и лесно – просто издърпваш кабела от термостата. Ролята на термостата е не да включва перката, а да я изключва. Затова, като прекъснеш веригата, перката работи непрекъснато. Хитро е измислено точно за такива случаи, но и аз не го знаех, когато ми се случи.

  15. Майк Рам каза:

    Термостатът беше най-кривото изискване – нищо не разбирам от тях, но трябваше нещо да напиша. Този разказ се получи забавен.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s