Седмичен блог дайджест – 13

Рекламата и пиара, използването на социалните медии и интернет маркетинга определиха облика на изминалата седмица. Герои на седмицата са Василена Вълчанова, която участва в дайджеста с цели три публикации, и Бисер Вълов, който провокира „скандала на седмицата“. Признавам, че не са ме подкупвали – просто наистина ми харесаха. Разбира се, в подборката има и екзотични пътеписи, мъдри мисли, сериозни изследвания и много забавни неща. Приятно четене!

Понеделник, 12.07.2010

Наскоро коментирахме с приятели на срещите на Клуб „Спри и помисли!“ и на #twitterbloggerbeer как обстановката, в която се намираме, влияе върху това кои свои качества проявяваме и даже спорихме дали човек проявява истинската си същност в нормалните условия на ежедневието, или когато е поставен в екстремни условия. Един от ярките примери за такава промяна е историята, описана в романа „Цар Плъх“ на Джеймс Клавел. В понеделник открих един нов „книжен“ блог – „Библиотеката“ – а в него една чудесна рецензия на този роман. Ако все още не сте го чели – сега е моментът да го направите, а после можем и да продължим да го разискваме.

Васи Вълчанова прави опит да систематизира мисленето на компаниите относно маркетинга в социалните мрежи и е дефинирала три етапа, отговарящи на въпросите „Дали?“, „Как?“ и „Защо?“. Аз бих поставил въпроса „Защо?“ на първо място, но с изключение на това, постът й е интересен и то най-вече с аргументите, които тя излага пред потенциалния клиент на всеки един от етапите.

Не мога да спра да се възхищавам на изобретателността на Радо Бимбалов. Много съм щастлив, че вече е част от блогърското братство и ни радва с великолепните си произведения! В понеделник ме залепи за стената с разказа си „До последна капка„, в който една починала майка завещава своите съвети на дъщеря си. Ето един цитат:

Никога не привличай внимание по време на вечеря. Възпитала съм те да се храниш културно, без да мляскаш и сумтиш. Колкото по-тихо ядеш, толкова по-голям е шанса да се нахраниш. И да останеш жива.

Няма да се сетите за какво става дума – просто го прочетете! 🙂

Снимката на деня е от невероятно красивия пътепис на Вили от двореца Фонтенбло във Франция, публикуван в блога „Пътуване до…“

Че като ми стана едно френскоооо… И ме държи вече цяла седмица! 🙂

казва авторката. Да, и на мен ми стана френско като гледах тези красоти!

Вторник, 13.07.2010

Щастлив съм, че всяка седмица успявам да открия блог постове с много силни, мъдри и мотивиращи слова. Този път авторът, който спечели моето внимание, е Пламен Петров с поста си „Някой ден… но не и днес„:

  • Някой ден ще падна на колене и няма да има сили да се изправя отново… но не и днес.
  • Някой ден ще се откажа от мечтите си… но не и днес.
  • Някой ден ще се задоволя с постигнатото… но не и днес.
  • Някой ден може и да се примиря с това да бъда средностатистически… но не и днес.

Днес е ден за борба. Днес ще живея и ще преследвам мечтите си. Днес ще бъда полезен и щастлив. Благодаря ти, Пламски!

До скоро не знаех кой е Banksy (всъщност, никой не знае кой в действителност е той 🙂 ). Оказа се, че под това име се подписва един (или няколко) много талантлив художник на графити от Бристол, Англия. В блога на Николай Стойнов открих няколко много оригинални негови рисунки от Лондон, които ви предлагам да видите и вие. Ето една от тях:

Още един пост от Василена – този път разказващ за една впечатляваща идея от кампанията на UNICEF за приемни родители. Те подхвърлят ученически бележници, изглеждащи съвсем като истински, а на последната им страница има надпис “Помогнете да намерим родители, които да подписват отличните им оценки”. Много трогателно! Както казва Васи – право в сърцето!

Ивайло Борисов, известен като провокативен блогър и автор на романа „01 – неприличен роман“, е написал много дълъг (5 страници) и увлекателен пътепис за своето семейно пътуване по море до Африка богат на любопитни подробности, изпълнен с екзотични снимки и изцяло подчинен на неговия недоволстващ стил. Въпреки това, на мен ми хареса и ме накара да се размечтая. Препоръчвам ви го!

Сряда, 14.07.2010

Един от най-интересните постове на седмицата беше сравнението, което Бисер Вълов направи на две презентации, публикувани в YouTube, от които едната (дело на родна пиар компания) си личеше, че е очевидно идейно копие на другата. Може би публикацията нямаше да придобие такава известност, ако фирмата не беше реагирала остро и принудила Бисер още същия ден (вторник) да я свали. Неговата позиция беше проста: тази постъпка – буквалното копиране на чужди идеи – може и да не нарушава авторските права, но е неморална и недостойна в една активна социална среда. Пламен Петров се намеси в историята, отстоявайки тезата, че когато човек сгреши, най-добрата тактика е да си признае и да се извини, в резултат на което анонимен „експерт“ го заплаши със съд за клевета.

В крайна сметка, около историята се разгоря скандал, от който фирмата „Social Me“ си направи качествен черен пиар. Бисер публикува пълна хронология на комуникацията, в която ясно се вижда, че единствено Ален Попович – един от основателите на фирмата – е реагирал достойно в първия момент. За съжаление, в коментарите под статията се е отдал на гнева си и разваля доброто впечатление за себе си. Останалите представители на въпросната компания подхождат типично за нашите географски дължини с махленска разправия, която едва ли ще им спечели уважението на потенциалните клиенти. Статията предизвика страшно много коментари, като в края започна да се чувства утихване на страстите и преминаване към по-делови тон.

Васи се включва още веднъж в дайджеста, за да разкаже за идеята Life in a Day, която се разработва от YouTube, режисьора Кевин Макдоналд и продуцента Ридли Скот. Това ще бъде документален филм, създаден от хиляди откъси, заснети от нас и пресъздаващи духа на съвременната епоха. В проекта може да участва всеки, който има камера, а дали вашите кадри ще бъдат избрани, зависи от виждането на режисьора. Вижте повече подробности в поста на Васи и на страницата на проекта в YouTube (линка по-горе).

Специално за блогърите, Димитър Николов публикува в блога си „Креативен.ком“ пост, в който представя три много полезни добавки, които предлагат по-лесна интеграция на блоговете със социалните мрежи, т.е. помагат да направим блоговете си по-социални.

Йордан Матеев ни предлага една много сериозна статия. По повод едно изследване, че сме хора с ниско самочувствие и се чувстваме нещастни, въпреки че живеем материално много по-добре от доста други народи, Йордан използва примери от теорията на игрите, за да покаже, че в ситуации, които не са игра с нулева сума, единствената стратегия за успех е взаимното сътрудничество – нещо, което ние все още не умеем.

Проблемът на българите идва от факта, че преобладаващата част от тях не са склонни да си сътрудничат, което се доказва в много изследвания. Повечето българи за разлика от повечето западноевропейци са убедени, че животът е игра на нулева сума – не вярват, че сътрудничеството увеличава общия резултат и че печалбата на едната страна не е непременно загуба за другата. Оттам идва и огромният натиск от всички страни за заграбване от общото. Резултатът от това е нещастен живот.

В материала си Йордан разглежда психологическата игра Затворническата дилема. Тя е класически пример за игра, в която и двамата участници могат да постигнат добър изход от ситуацията и това става единствено с взаимно сътрудничество. Темата е много интересна и аз също ще пиша по нея някой път.

За развлечение и разтуха ви предлагам плажния дневник на една кифла – много смешен пост от Ана Бако.

Четвъртък, 15.07.2010

Йордан Матеев спечели второ включване в дайджеста с пост, посветен на женската сексуална активност във възрастта между 27 и 45 години. Той цитира изследване, в което се твърди, че в този период жените са не само по-активни в търсенето на сексуални удоволствия, но и по-разкрепостени. Аз лично нямам такива наблюдения, но кой съм аз, че да оспорвам твърденията на учените? 🙂

Велян Стайков си е направил труда да обиколи цялата улица „Пиротска“ в София и да й направи един фото-портрет в различни изгледи и ракурси, представящ улицата в цялата й пъстрота. Всъщност, улицата, наричана някога „най-пъстрата улица на София“, днес изглежда бедна, порутена и омърлушена. Дори няколкото запазени стари сгради и новопостроени такива не успяват да премахнат тъжното излъчване на тази улица. Разгледайте го и преценете сами.

Пламен Петров, освен че е блогър с активна позиция, има и поетичен талант, който днес използва, за да ни внуши борбеност и сила на духа с едно „Стихче за Надеждата„:

Когато си беден и нямаш пари,
а само към банки дългове три
и две ипотеки и заеми бол,
със риск да останеш гладен и гол,
недей се предава, не скланяй глава,
недей се отказва точно сега!

Стила прилича много на Недялко Йорданов, но посланието е оригинално и силно.

Петък, 16.07.2010

Христо Радичев разръчква съвестта ни с пост, озаглавен Всички правят така:

Защото всички правят така, много хора предпочитат да се скарат на някого в градския транспорт, вместо просто да му направят път. Или да напсуват шофьора, който е объркал пътя, вместо да загубят 5 ценни секунди, докато го оставят да мине пред тях.

Защото всички правят така, много хора предпочитат да подкупят пътните полицаи, вместо да си платят глобата, а след това обвиняват държавата в корупцията, която те самите създават.

Колко е лесно да направиш някоя простотия и да се оправдаеш с класиката, че и другите правят така! Живеем в мизерия, която сами сме си създали, но фактът, че се държим като всички останали, ни служи за оправдание. А дали от оправдание имаме нужда? Не е ли по-добре да направим нещо различно, продиктувано от личните ни убеждения, от което да се почувстваме истински удовлетворени?

В същия дух е и статията на Вени Марковски за чуждата земя и бутафорната държава, в която търси отговор на въпроса коя е причината за комплексите и агресията на българина?

Много интересен и полезен пътепис е публикувал Емил Илиев в блога „Пътуване до…“. В него той разказва за един уикенд в Истанбул и дава много ценни съвети как да си прекараме добре, евтино и да видим максимално много неща в този забележителен град. Аз още не съм ходил там и идеята за един уикенд (или няколко) страшно ми допадна.

Събота, 17.07.2010

Още един поетичен пост попадна в моето полезрение тази седмица. Диана Павлова – Вира е един от блогърите, когото чета от много отдавна, но напоследък се беше умълчала за доста дълго време. Мълчанието й беше разчупено със серия от постове, в които публикува новите си стихове и въпреки че съм много критичен към днешната българска поезия, някои от нейните стихотворения ми харесаха много. Предлагам ви един от нейните нови постове – Знаци на съдбата, от който ви препоръчвам едноименното стихотворение.

Сайтът „Нещото“ ни връща назад във времето с един пост, представящ компютърни реклами от миналото. Макар това време да не беше много отдавна (аз помня някои от рекламираните машини), технологиите днес толкова много са „дръпнали“ напред, че тези реклами изглеждат много смешни.

Неделя, 18.07.2010

Стефан Русев отсрами скучната неделя в блогосферата с публикацията си Става въпрос за доверие, приятелю, за доверие!, в която разкрива с примери от своята практика най-важния принцип на бизнеса. Ако клиентът ни няма доверие и ако ние нямаме доверие в него – нищо не се получава. Доверието е най-силният капитал.

Успешна нова седмица!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Седмичен блог дайджест – 13

  1. apieceofme каза:

    Благодаря за „Морска одисея 2010“ 🙂 Размечтах се… 🙂

  2. Мерси! Когато нямам възможност да след няколко дни бг уеба ти компенсираш с „резюмето“. 10x 🙂

  3. Pingback: Tweets that mention Седмичен блог дайджест – 13 « The Man On The Silver Mountain -- Topsy.com

  4. zelenkroki каза:

    Фаталната номерация и цитатът за нещастния живот се допълват взаимно в този обзор. 🙂 😦

  5. Диана каза:

    Благодаря ти, Майк, че пак ме посещаваш. Последните ми стихове са някак отчаяни – не без причина. Но те моля да видиш първата ми книга със стихове, която сглобих преди няколко дни и сама си „издадох“ в електронен вид. В нея съм събрала онова, което смятам за хубаво от всичко, което написах през тези две години докато ме нямаше при вас: http://fgr.hit.bg/index.htm

    И също ти благодаря за това, че можах да прочета написаното от този човек – Пламен Петров.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s