Старите хора казват: „Откъдето е жената, оттам е и родата“. И са прави. Родът на жена ми не само е от Северозапада, но е и голям, много сплотен и задружен род, в който аз, въпреки че съм представител на източно-тракийския регион, се чувствам съвсем като у дома си. Дори и двете ми дъщери, които са родени в София, се чувстват повече оряховки, отколкото софиянки. Затова и всичко свързано със северозападния край на България ни е много мило, а в смешките на Гацо Бацов (героят на Краси Радков от телевизията) успяваме да открием тънкия хумор и да разберем твърде специфичния диалект.

Резерват Северозапад е сайт, в който група ентусиасти са се нагърбили със задачата да опазят културата и езика на своя край чрез споделянето на разкази, истории и пътеписи за бита, нравите и езика на хората от Северозападна България. За мен това е истински достойно и похвално дело и макар че не обичам думата патриотизъм, бих нарекъл точно този проект с тази дума, а не празните, напомпани пози и слова, с които ни засипват политиците от новините.

В сайта има всякакви интересни и полезни новини, форум, а от началото на 2011 г. има и литературен раздел, където се публикуват „художествените“ произведения. Голяма крачка в популяризирането на северозападния бит, култура и език е и издаването на първия том на алманаха „Резерват Северозапад“ в книжно тяло, който всеки може да си закупи на символична цена от организаторите на сайта.

Днес автентичната култура и специфичния диалект на Северозапада постепенно изчезват. Цивилизацията е навлязла в големите и малките градове и рядко можеш да чуеш екзотични диалектни изрази, а традиционните обръщения „пустиняк“ и „омраз“, използвани към любими хора, могат да се чуят само в селската кръчма след третата ракия. Затова и за мен този сайт и алманаха, който издават неговите организатори, са ценни опити за запазване на уникалната култура на Северозапада и смятам, че трябва да бъдат подкрепени.

Подбрал съм ви два кратки цитата от алманаха, за да придобиете представа за нравите и богатата душевност на българина от онзи край. Първият цитат е от разказа „Не е лесно“ на Николай Недялков.

Еее орица, орица, благи орица, седим си азе и има нема, па ме заапе щркела, па ме не пуща, те тава я…

А не я леко да седи човек, не е леко, що седиш, а то слънцето припича, таа жЕна, припича и му ич не я зор, але отсеги зима да има и мушици, апат тиа жЕни, апат до кокал, ти ударш с каскета, она се префрли на другата ръка, тава мушицата я итри животно, дорде префрлиш каскета у другата ръка, она фркне па на таа, оди лазе по къде ли не, говна, лайна, па дойде да ти преапва мъдете…

По едно време ти досади, то не ее да я една, навалиш оня каскетец накъде една стран, засучеш ръкаве и са изуаш бос, фрлиш ония црвуле, целите говнясале, къде си изрявал гюбре цела заран, събуаш ониа чарапци, целите в осиле, от фргане сяно на говедата и рупаане по талканътъ, па си раздвижиш така малко краката, да ладнат, верно посъбрало са я малко тиня между пръстите, ама тя ще просъне от тава слънце па ще са срупаа самичка…

А оно си напича, таа жЕна, нема да са запре, разгрдавиш са убаво, едно копче го има, едно го нема, отдоле стрчи длака, потнико са види така, от ониа убавите, комбайнерските, на дупките, а ти си думаш: „мооо да съм вир вода, ама нема да го фрла, така, ка ма я напекло, от тука не мрдам“…

Другата история е от Валери 61 от рубриката „Избрано от форума“:

Съботата, дека мина, правиаме 30 годин от завръшаньето на техникума у Бела Слатина. Та на софрата срещу мен седи един приател с жена си, викааме му Хитлер оти много си мязаа, а сега му викат Котака и е много добър майстор на автомобиле. Връви си приказката и зе да ми прави впечатление, че куту са налее рикия на сичките, жена му си изпива нейната и си отлива половината от неговата, после я изпива и нея и па са налива на двамата. Така става много пъти и куту зех да сметам по едно време, Котака бе изпил къде 150 грама, а жена му – 450 грама, ама оня изглеждаше омагьосан вече, а онаа тамън се разигра на орото. Куги па са налея чашите и тя па си изпи нейната и си отля половината от неговата, вече са несдръжах и я питах:

– Оти праиш така, че му изпиваш половината от неговата рикия?

А тя съвсем сериозно ми отвръща:

– Ами тя и мама така праваше, пиеше си от нейното и половината на тати, оти да са ненапива много и да го невлачи мрътъв изстуден по улиците!

Така тече животът по Северозапада…

Ако искате да научите повече, следете сайта Резерват Северозапад и четете новите попълнения в литературната страница. Можете даже да станете фен на страницата на резервата във Фейсбук, а ако си купите и алманаха, със сигурност ще извършите едно добро и патриотично дело.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.