Седмичен блог дайджест – 39

Представям ви поредния, 39 брой на седмичния блог дайджест, който излиза, когато може 🙂 В него ще видите анализи, сатирични статии, провокативни постове, житейски мъдрости, притчи за душата и още много блог публикации с полезна и интересна инфрмация. Приятно четене!

***

Започвам дайджеста с една огромна статия на доц. Николай Слатински, притежаваща и съответното дълго заглавие Размисъл за различния смисъл, който ние и младите влагаме в едни и същи понятия (И дали Дон Кихот е изцяло положителен герой). Статията е толкова пространна, че ми е трудно да обясня с думи прости за какво се разказва в нея, но ако имате повечеко време, определено си заслужава да се прочете и да се поразсъждава над идеите, споделени в нея. Авторът започва с тезата, че има разлика между информация и знания и се притеснява от факта, че днешните млади хора разполагат с много повече информация от поколенията преди тях, но пък знаят много по-малко. Тук разделението между млади и стари не е породено от традиционното поколенческо неразбиране (доц. Слатински изобщо не е някой дърт мърморко), а е по-скоро опит за представяне на новите социални тенденции, които формират мирогледа на по-младото поколение.

В статията се правят аналогии с живота при социализма, с делото на Горбачов и с живота на Дон Кихот, при което човек на моменти може да изпусне нишката на основната мисъл, но въпреки това силно я препоръчвам.

***

Борбата на големите монополисти за „защита“ на интелектуалните си права е тема, която постоянно ме вълнува, още повече, че действията им в последните години са открито антипазарни, алогични и насочени открито срещу потребителите. В статията си „Краят на Youtube“ Константин Павлов-Комитата се възмущава от грубото ограничаване на множество клипове във видеомрежата за гледане от България от страна на компании като Sony Music Entertainment и от сервилността на Youtube към големите издателски фирми, с което си спечелва недоволството на милионната си публика.

***

Иван Стамболов-Sulla ми е любим автор заради очарователния сарказъм, с който коментира поведението на родните медии и особено онази, която за последните 10 години успя да си извоюва позицията на национален лидер и да се скапе толкова много в качествено отношение, както никой друг не го е правил. Неговият пост „Опасност от тиранозаври няма!“ пародира поведението на новинарите от bTV, които винаги обясняват с толкова загрижен тон, че няма опасност от поредната предстояща катастрофа, че моментално предизвикват масова паника сред народа.

Добрата новина е, че в Борисовата градина няма открити яйца от тиранозаври. Тези яйца няма да се излюпят. Тиранозаврите, които няма да се излюпят от тях, няма да напуснат Борисовата градина и няма да тръгнат из града. И като няма да тръгнат из града, няма да ни изядат.

***

Продължавам интересните социални теми с един пост на Павлина Д., която споделя интересен виц от недалечното минало. Ще си позволя да го цитирам, защото е забележителен:

Картър отишъл на посещение в СССР. Развеждали го, показвали музеи и църкви, гледали балет, слушали концерти, но се виждало, че американският президент иска нещо да пита. Обнадежден от топлото посрещане, най-накрая той попитал Брежнев.

– Извинете, но у нас се носят слухове, че в Съветския съюз има гонения на евреи.

– Но моля ви, какви гонения?! Ето в Московската филхармония от 80 оркестранта 72-ма са евреи! – възмутил се Брежнев – А при вас как е?

– Не зная – смутено отвърнал Картър – ние не ги броим!

Около тази реплика се завърта и цели пост – „Ние не ги броим!„. Когато се броим, когато постоянно изтъкваме различията си и настояваме за някакви специални права и отношения за сметка на другите, нещата вървят на зле. Павлина завършва с вопъл:

Хора, омръзна ми да живея в държава, в която всеки мрази някого. Искам да спрем да се „броим” и да се опитаме да съществуваме заедно – без омраза и гняв, без страх от различните. Толкова ли е трудно?!

Иска ми се да мога да отговоря, че е възможно, въпреки че е трудно.

***

Анастасия Карнаух ме спечели с много личната си публикация „До Студентски (град) и назад„, в която описва това сакрално са съвременния младеж място като сблъсък на култури, носещо едновременно усещане за отчаяние и надежда. Абе, не мога да го кажа с по-красиви думи от Настя – просто го прочетете!

***

В блога „Позитивното“ попаднах на чудесна селекция от 45 доказани мъдрости и житейски истини. Не знам кой точно ги е доказвал, но някои от тях наистина ми харесаха като житейско мото или мантра, която да си повтарям в трудни моменти. Ето ви няколко примера:

  • Животът е прекалено кратък и хубав, за да си губиш времето, мразейки някого.
  • Няма нужда да печелиш всеки спор. Съгласи се, че не си съгласен.
  • Поплачи си с някой. По-лечебно е, отколкото да плачеш сам.
  • Нормално е някой път да се ядосаш на Бог. Той може да го понесе.
  • Бъди в мир с миналото си, за да не ти вреди на настоящето.
  • Не се приемай на сериозно. Никой друг не го прави.

Това, последното, ми е особено любимо 🙂

***

Продължавам с публикации, които намерих за полезни и много ще се радвам и за вас да е така.

Ласка Ненова е новият автор на блог за пътеписи, който много съм си харесал и в който открих прекрасни истории за близки и далечни места, където страшно много ми се прииска да отида. Една от тях е остров Корфу – „градината на боговете“. Още от малък, когато четях любимите си книги на Джералд Даръл за неговото необикновено детство, прекарано на този магически остров, изпитвам неутолимо желание да го посетя, а след нейния пътепис вече съм го вкарал в списъка на задължителните дестинации.

Остров Корфу

За тези, които обичат да пътуват, Ласка предлага и много полезни трикове за безпроблемно пътуване с нискотарифни авиолинии. Възползвайте се!

***

Тодор Христов продължава да споделя полезни съвети от наскоро отминалия семинар на Браян Трейси. Вижте неговите публикации „Как да определяме приоритети, за да увеличим максимално производителността си“ и „10 техники за презентиране от Браян Трейси“ – в едната Тодор е извлякъл няколко прости, но ефективни техники, които могат да ни помогнат за увеличаване на нашата лична ефективност, а във втората самият той споделя своите изводи и впечатления от уменията на Браян Трейси да говори пред публика и да я убеждава и мотивира за действие. И в двете има кратки видео филми, заснети лично от Тодор.

***

Сайтът Lifehackerbg ни дава 11 златни правила за водене на разговор. Като ги прочетете, ще се разберете защо толкова трудно се разбираме помежду си, но пък ще получите и ценни съвети как да постигате успех в общуването с другите. Аз лично се старая да ги спазвам, но понякога емоциите в разговора надделяват и тогава допускам грешки, които могат и да ми струват скъпо.

***

Пламен Петров ни разказва една романтична притча, показва колко много бъркаме, когато (съзнателно или не) допускаме нещо за хората срещу себе си, а тези допускания често се оказват погрешни.

Хубаво е когато – след няколко подобни преживявания – все пак се научим да не бързаме с изводите и заключенията. И вместо да си вадим прибързани мнения за дадена личност или ситуация – просто да попитаме какъв е проблема! Това е най-правилното, всъщност – единствено правилното решение!

***

Завършвам с публикация на Ивката, която ме провокира с въпроса си „А ти можеш ли да мечтаеш?„. Защо за някои хора мечтите са нещо успокояващо, което ги води до сладък и спокоен сън, а при други (като мен) предизвикват силна мисловна активност и изграждане на планове за бъдещето, което води до поредната безсънна нощ? В крайна сметка хубаво ли е да мечтаеш, за да заспиш или така е по-вероятно да изгониш съня от клепачите си?

Аз си мисля, че мечтите са хубаво и полезно нещо, пък дори и понякога да губим съня си заради тях. Затова ви пожелавам да мечтаете повече!


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Седмичен блог дайджест – 39

  1. pavlinad каза:

    Благодаря, че оценихте чудесния виц. Аз знам и други 🙂

  2. Дона каза:

    Майк,благодаря за насоките! Благодарение на теб открих много интересни хора! Луднах по „Северозападна литература“!
    Впечатли ме Павлина Д. с „Ние не ги броим“ Според мен темата е много значима,а в неиния блог имаше само 2 коментара,освен моя.На мен ми се иска да се говори повече,затова си позволявам да поместя и тук коментара,който направих там и който е моето искрено мнение за разделенията и омразата.
    Да съдиш за хората без да ги познаваш,единствено според произхода или пристрастията им,за мен е признак за изключително ниска емоционална интелигентност. Единствено характерът и постъпките на човека го определят като положителна или отрицателна личност. А пристрастията,било то спортни или всякакви други, са за да подкрепяш,не да противостоиш на инакомислещия. Аз имам син на 18 години,живея в Шумен(много пъстър град) и се опитвам да науча детето си да е любопитно и отворено към всички хора, да си позволява поне малко познание за някого,преди да го съди.И аз съм крайна когато не харесвам някого, но се старая да давам оценки базиращи се на знание.
    Много е лесно да мразиш и много трудно да мислиш!

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s