Представям ви поредния, 39 брой на седмичния блог дайджест, който излиза, когато може 🙂 В него ще видите анализи, сатирични статии, провокативни постове, житейски мъдрости, притчи за душата и още много блог публикации с полезна и интересна инфрмация. Приятно четене!

***

Започвам дайджеста с една огромна статия на доц. Николай Слатински, притежаваща и съответното дълго заглавие „Размисъл за различния смисъл, който ние и младите влагаме в едни и същи понятия (И дали Дон Кихот е изцяло положителен герой)„. Статията е толкова пространна, че ми е трудно да обясня с думи прости за какво се разказва в нея, но ако имате повечеко време, определено си заслужава да се прочете и да се поразсъждава над идеите, споделени в нея. Авторът започва с тезата, че има разлика между информация и знания и се притеснява от факта, че днешните млади хора разполагат с много повече информация от поколенията преди тях, но пък знаят много по-малко. Тук разделението между млади и стари не е породено от традиционното поколенческо неразбиране (доц. Слатински изобщо не е някой дърт мърморко), а е по-скоро опит за представяне на новите социални тенденции, които формират мирогледа на по-младото поколение.

В статията се правят аналогии с живота при социализма, с делото на Горбачов и с живота на Дон Кихот, при което човек на моменти може да изпусне нишката на основната мисъл, но въпреки това силно я препоръчвам.

***

Борбата на големите монополисти за „защита“ на интелектуалните си права е тема, която постоянно ме вълнува, още повече, че действията им в последните години са открито антипазарни, алогични и насочени открито срещу потребителите. В статията си „Краят на Youtube“ Константин Павлов-Комитата се възмущава от грубото ограничаване на множество клипове във видеомрежата за гледане от България от страна на компании като Sony Music Entertainment и от сервилността на Youtube към големите издателски фирми, с което си спечелва недоволството на милионната си публика.

***

Иван Стамболов-Sulla ми е любим автор заради очарователния сарказъм, с който коментира поведението на родните медии и особено онази, която за последните 10 години успя да си извоюва позицията на национален лидер и да се скапе толкова много в качествено отношение, както никой друг не го е правил. Неговият пост „Опасност от тиранозаври няма!“ пародира поведението на новинарите от bTV, които винаги обясняват с толкова загрижен тон, че няма опасност от поредната предстояща катастрофа, че моментално предизвикват масова паника сред народа.

Добрата новина е, че в Борисовата градина няма открити яйца от тиранозаври. Тези яйца няма да се излюпят. Тиранозаврите, които няма да се излюпят от тях, няма да напуснат Борисовата градина и няма да тръгнат из града. И като няма да тръгнат из града, няма да ни изядат.

***

Продължавам интересните социални теми с един пост на Павлина Д., която споделя интересен виц от недалечното минало. Ще си позволя да го цитирам, защото е забележителен:

Картър отишъл на посещение в СССР. Развеждали го, показвали музеи и църкви, гледали балет, слушали концерти, но се виждало, че американският президент иска нещо да пита. Обнадежден от топлото посрещане, най-накрая той попитал Брежнев.

– Извинете, но у нас се носят слухове, че в Съветския съюз има гонения на евреи.

– Но моля ви, какви гонения?! Ето в Московската филхармония от 80 оркестранта 72-ма са евреи! – възмутил се Брежнев – А при вас как е?

– Не зная – смутено отвърнал Картър – ние не ги броим!

Около тази реплика се завърта и цели пост – „Ние не ги броим!„. Когато се броим, когато постоянно изтъкваме различията си и настояваме за някакви специални права и отношения за сметка на другите, нещата вървят на зле. Павлина завършва с вопъл:

Хора, омръзна ми да живея в държава, в която всеки мрази някого. Искам да спрем да се „броим” и да се опитаме да съществуваме заедно – без омраза и гняв, без страх от различните. Толкова ли е трудно?!

Иска ми се да мога да отговоря, че е възможно, въпреки че е трудно.

***

Анастасия Карнаух ме спечели с много личната си публикация „До Студентски (град) и назад„, в която описва това сакрално са съвременния младеж място като сблъсък на култури, носещо едновременно усещане за отчаяние и надежда. Абе, не мога да го кажа с по-красиви думи от Настя – просто го прочетете!

***

В блога „Позитивното“ попаднах на чудесна селекция от 45 доказани мъдрости и житейски истини. Не знам кой точно ги е доказвал, но някои от тях наистина ми харесаха като житейско мото или мантра, която да си повтарям в трудни моменти. Ето ви няколко примера:

• Животът е прекалено кратък и хубав, за да си губиш времето, мразейки някого.
• Няма нужда да печелиш всеки спор. Съгласи се, че не си съгласен.
• Поплачи си с някой. По-лечебно е, отколкото да плачеш сам.
• Нормално е някой път да се ядосаш на Бог. Той може да го понесе.
• Бъди в мир с миналото си, за да не ти вреди на настоящето.
• Не се приемай на сериозно. Никой друг не го прави.

Това, последното, ми е особено любимо 🙂

***

Продължавам с публикации, които намерих за полезни и много ще се радвам и за вас да е така.

Ласка Ненова е новият автор на блог за пътеписи, който много съм си харесал и в който открих прекрасни истории за близки и далечни места, където страшно много ми се прииска да отида. Една от тях е остров Корфу – „градината на боговете“. Още от малък, когато четях любимите си книги на Джералд Даръл за неговото необикновено детство, прекарано на този магически остров, изпитвам неутолимо желание да го посетя, а след нейния пътепис вече съм го вкарал в списъка на задължителните дестинации.

Остров Корфу

За тези, които обичат да пътуват, Ласка предлага и много полезни трикове за безпроблемно пътуване с нискотарифни авиолинии. Възползвайте се!

***

Тодор Христов продължава да споделя полезни съвети от наскоро отминалия семинар на Браян Трейси. Вижте неговите публикации „Как да определяме приоритети, за да увеличим максимално производителността си“ и „10 техники за презентиране от Браян Трейси“ – в едната Тодор е извлякъл няколко прости, но ефективни техники, които могат да ни помогнат за увеличаване на нашата лична ефективност, а във втората самият той споделя своите изводи и впечатления от уменията на Браян Трейси да говори пред публика и да я убеждава и мотивира за действие. И в двете има кратки видео филми, заснети лично от Тодор.

***

Сайтът Lifehackerbg ни дава 11 златни правила за водене на разговор. Като ги прочетете, ще се разберете защо толкова трудно се разбираме помежду си, но пък ще получите и ценни съвети как да постигате успех в общуването с другите. Аз лично се старая да ги спазвам, но понякога емоциите в разговора надделяват и тогава допускам грешки, които могат и да ми струват скъпо.

***

Пламен Петров ни разказва една романтична притча, показва колко много бъркаме, когато (съзнателно или не) допускаме нещо за хората срещу себе си, а тези допускания често се оказват погрешни.

Хубаво е когато – след няколко подобни преживявания – все пак се научим да не бързаме с изводите и заключенията. И вместо да си вадим прибързани мнения за дадена личност или ситуация – просто да попитаме какъв е проблема! Това е най-правилното, всъщност – единствено правилното решение!

***

Завършвам с публикация на Ивката, която ме провокира с въпроса си „А ти можеш ли да мечтаеш?„. Защо за някои хора мечтите са нещо успокояващо, което ги води до сладък и спокоен сън, а при други (като мен) предизвикват силна мисловна активност и изграждане на планове за бъдещето, което води до поредната безсънна нощ? В крайна сметка хубаво ли е да мечтаеш, за да заспиш или така е по-вероятно да изгониш съня от клепачите си?

Аз си мисля, че мечтите са хубаво и полезно нещо, пък дори и понякога да губим съня си заради тях. Затова ви пожелавам да мечтаете повече!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.