Добре забравеното. Април 2008

Днес се поразрових отново из архивите и открих доста интересни писания от зората на този блог, затова реших, че няма да е зле отново да възстановя рубриката „Добре забравеното“ и да ви припомня онова, което ме е вълнувало преди точно три години. На мен все още са ми интересни тези теми – надявам се, че ще бъдат такива и за вас.

***

Първият ми блогърски пост от кафене и при това от друг град – „Густо, майна, Филибето!„. Беше приятно преживяване, а историята с бабичката-комунистка съвсем я бях забравил.

***

Първият (и засега единствен) концерт на Kamelot в София беше невероятно преживяване за мен. Чак не мога да повярвам, че са минали цели три години оттогава! За щастие, миналата година имах възможността да се насладя на тяхната музика на живо още веднъж на фестивала ARTmania в Румъния, за който още не съм писал подробности.

***

Хората, които ме познават отблизо, знаят колко много обичам дъщерите си и макар привидно да изглеждам „добричък“, винаги държа внимателно „под око“ онези, които се опитват да ми отмъкнат „най-голямото имане“. 🙂 Затова и много обичам 10-те правила на бащата на момичето, които ви бях споделил под заглавието „Не пипай дъщеря ми!

***

През април 2008 Дарън Роуз – един от най-популярните блогъри в света – измисли идеята за ден на блогърската признателност. Датата така и не се утвърди, но пък идеята определено си струваше. Тогава писах по темата и изказах своята благодарност на хората, които ми бяха повлияли не само да стана аз блогър, а дори и да стана този човек, който съм сега. Днес някои от онези блогове вече не съществуват, други не ги чета (по идеологически причини), Димитър Н. Митев вече си има собствен блог – Преди да полетиш – при това много добър, а аз подех идеята за седмичния блог дайджест, в която се опитвам всяка седмица да отдавам своята признателност на онези, които отделят време и усилия, за да споделят с нас нещо полезно и интересно.

***

И накрая завършвам с една мисъл на Раджеш Сети за хората и предметите, която ми е направила силно впечатление тогава и която и досега ме натъжава, защото е много вярна:

Хората са създадени да бъдат обичани, а предметите – да бъдат използвани. За съжаление в живота често се случва точно обратното – хората са използвани, а предметите – обичани.

Нека се обичаме!


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Добре забравеното и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s