Въпреки че отсъствах през половината от отминалата седмица, не бях съвсем откъснат от събитията у нас и успявах да проследя интересните теми в българското блог-пространството. Нямах много време за пространни коментари, но все пак успях да ви подготвя един дайджест на най-интересните блог-постове. Приятно четене!

Понеделник, 09.08.2010

Седмицата започна с икономически публикации: Калоян Колев разкрива дилемата в отношението на Швейцария към Европейския съюз – дали да запази гордата си необвързаност с други организации и да запази икономическата си сила, или да влезе в съюза и да се превърне в негов солиден донор. Павел Янчев пък коментира съмнителната икономическа изгода от провеждането на големи спортни събития като олимпиадите:

Игрите остават пиковия момент на туристически интерес, а спортните съоръжения пустеят. Освен неосъществените прогнози за икономически бум, ефектите от Олимпийския урбанизъм водят до дълбоки и неизлечими процеси в градовете-домакини, а дебатът с местното население за всеки един е сведен до минимум.

Гафът на министър Божидар Димитров, нарекъл народа ни „шибан“, беше политическото събитие на предишната седмица. Коментари имаше много и все емоционални, затова и нито един от тях не влезе в предишното издание на дайджеста. Тази седмица попаднах на коментара на Христо Христов „Кой кого шибна и защо?„, който разглежда ситуацията от различни ъгли и без излишни емоции. Има над какво да помисли човек, като го прочете.

Поли Козарова разкрива 5 качества на българския бизнесмен, които му пречат да успява в маркетинга. Анализът е добър, но си мисля, че тези качества пречат не само на бизнесмените и не само в маркетинга. За съжаление, струва ми се, че това са дълбоко вкоренени в нашия национален манталитет мисловни модели и трудно бихме могли да ги променим изведнъж.

Пламен Петров споделя своите прозрения за истинските и неистинските приятели:

Истинските приятели ще ти кажат истината в очите. Даже ако от това те заболи. Защото истината е по-важна от красивата лъжа.
Неистинските ще ти казват само толкова, колкото да не си развалите отношенията.

Струва ми се, че изразът „неистински приятели“ всъщност е оксиморон – такова животно нема! Един човек или ти е приятел (тоест истински), или не е. Няма средно положение.

Снимката на деня е от индийския храм Акшардам, наречен осмото чудо на света. Прочетете повече за него в блога „Разходка.ком“.

Вторник, 10.08.2010

Светлозар Петров публикува втората част от серията си за недостига на специалисти в икономиката ни, посветена на кариерното ориентиране и множеството грешки, които повечето хора, особено специалистите допускат:

Изглежда е срамно да кажеш, че си търсиш работа. Или по-добра работа. Понякога имам чувството, че хората по-лесно биха споделили, че имат срамна болест. […] Мълчейки, хората си затварят сами врати, които биха били отворени за тях. Впрочем това мълчание е само частен случай на общата култура на чакане наготово. Не върши работа още от времето на създаването на приказката за неволята. Доказано. 🙂 […]

Познавам хора, които са в състояние да избират два часа тениска или един час кило домати и които отказват да отделят повече от 15 минути на търсенето на работа.

Василена Вълчанова дава 10 полезни съвета за вашия е-пресцентър. Съветите са прости, но моите наблюдения са, че все още твърде малко хора ги ползват. Те вършат ценна работа не само за пресцентъра ви, а за всеки фирмен или личен сайт, блог или каквато и да е ваша информационна страница в интернет. Спазвайте ги и ще направите вашият бизнес и вашето име по-познаваеми и по-добре възприемани от клиентите и партньорите ви.

Темата за предстоящото затваряне на улица „Шишман“ в София за три последователни недели, под мотото „София диша“ беше тема на няколко публикации през седмицата. Идеята, обаче, не се възприе еднозначно от всички. Представям ви две различни позиции към тази идея – едната от блога „Горичка“, който приветства идеята да няма автомобили по тази улица, за да могат децата и техните родители да се разхождат спокойно по нея и да се отдадат на приятни забавления. Другата е от Велян Стайков, който показва и недостатъците на тази идея в леко саркастичен тон: жителите на улицата са ощетени по няколко параграфа – едно заради това, че трябва да паркират колите си другаде и второ, заради това, че целият град ще се изсипе под терасите им, което едва ли е била представата им за спокоен почивен ден. Според Велян идеята е повече популистка, заради това, че е временна, отколкото да върши реална работа за прочистване на въздуха в София. Интересно ще бъде да видим отзивите в блогосферата след провеждането на първата стъпка от това меоприятие.

Валентин Михалев излиза със силното твърдение, че Световната банка е поробител на народите и смята, че заемът, който нашата държава се кани да вземе оттам, за възстановяване на БДЖ, няма да спомогне за оправяне на проблемите на железницата, а ще доведе до още по-голямо здлъжняване на страната към СБ.

Методът на работа на тази институция е отработен от деситилетия. Търси държави с финансови проблеми, предлага щедри заеми, които са толкова големи, че държавата не е в състояние да ги върне, а след това обикновенно слага ръка на финансирани от държавата компании, които никога не са били печеливши, но които представлят инструмент за влияние върху други сфери на обществения живот.

Чувал съм и от други източници подобни твърдения за Световна банка и не съм техен адвокат, но този пост би бил по-достоверен и по въздействащ, ако имаше някакви конкретни примери за фаталните последици от действията на Банката.

Снимката на деня е от втората част на пътеписа на Боян Александров за Венеция, публикуван в блога „През очите на пътешественика“.

Сряда, 11.08.2010

Музиката владееше деня в сряда – Силвия Атипова написа много възторжен репортаж за джаз феста в Банско, в който описва положителни си впечатления от изпълнителите и от организацията на фестивала, както и леко недоволство от „вечния“ Тома Спространов, на който от 20 години няма кой да му каже, че вече не става за водещ, а Стоян Цонев, водещ на предаването „Бруталика“ по радио Z-Rock, представя новия албум на Iron Maiden „Final Frontier“ в наскоро създадения блог на предаването и дава много висока оценка на поредния опус на хеви-метъл класиците от Британия.

Стоян Стоянов пък е публикувал полезна статия как да третираме рани от нож в областта на ръката, когато сме сред природата.

Четвъртък, 12.08.2010

Борислав Дянков подхваща темата за лидерството в блога „InspireLearning“ и ни предлага подробна класификация на видовете лидери. За съжаление, повечето категории са такива, на които не може да се има доверие, но в живота нерядко е точно така. Всъщност, моята забележка към публикацията беше, че по-точната дума в случая е „мениджър“, защото тази класификация се отнася за хора, които заемат определени ръководни позиции и не успяват да заслужат уважението и доверието на своите подчинени. Лидерите са хора, които може и да не са на висок пост, но пък са доказали своите качества и имат последователи, които ги ценят точно за това.

Темата продължава и в поста на Тодор Христов от „Нова визия“, който ни дава инструмент да оценим ангажираността на един служител към дейността на фирмата според езика, който използва, говорейки за бизнеса на фирмата. Според честотата на употребата на различните местоимения – „те“, „ние“ или „аз“ може да се прецени неговата съпричастност и лоялност, а и способността му да взема решения и да бъде лидер.

Комитата засяга темата за вярата, религията и църквата, тръгвайки от дефиниране на тези понятия и стигайки до морала на политиците да се мешат във вярата на хората и в църковните дела. Аспарух върви в подобна плоскост, разсъждавайки над честността, обидата и прошката. Аз лично вярвам, че всеки човек трябва да си изгради собствена представа за тези понятия и собствена ценностна система и никой не бива да кара насила другите да се променят. Но публикации като тези си струва да бъдат прочетени, защото ни карат да се замислим над собствените си ценности и поведение и да преценим дали онова, което вършим и мислим, е правилно.

Темата за пътуване до Венеция продължава и в блога „Пътуване до…“, където можете да откриете множество полезни съвети и ценна информация, ако сте решили да тръгнете в тази посока.

Петък, 13.08.2010

Григор Гачев е написал любопитна статия, посветена на Явор Колев – борецът срещу нелегалното сваляне на музика, филми и книги, провъзгласен от Асоциация „Българска книга“ за Рицар на книгата. Започвайки с това, че се познава лично с Колев и е участвал в спорове с него, Григор се опитва да обрисува неговия портрет, но постоянно се натъква на странни противоречия, които го хвърлят в съмнение дали действията му са породени от глупост или са стриктно следващи зададени директиви.

Когато действа срещу некомерсиални начинания, създадени “на ползу роду”, дори ако законността им е под съмнение, Явор Колев прави невероятни клоунади. В същото време обаче, когато действа срещу комерсиални начинания, и особено срещу такива, които се опитват да правят гуша от свободни неща, по грубия начин, той е съвсем друг. Без излишна патардия, без противопоказана показност, без глупави грешки. Провежданите операции са ефективни, без смешни издънки, които да позволят на атакуваните сайтове до ден-два да са отново на линия… В такива случаи “некадърният” Явор Колев се оказва много приличен професионалист.

Красивата снимка от този ден е от пътеписа на Вяра Станкова „Едно пътуване в северните страни„, в който показва впечатляващи кадри от Санкт Петербург, Хелзинки и Стокхолм.

Събота, 14.08.2010

Пламен Петров провокира мисленето ни с един поучителен виц, в който се говори за секс (за какво друго? 🙂 ). В тази история героят – сексуален маниак – е подложен на теста на Роршах. Гледал различни мастилени петна и все на голи жени ги оприличавал. Накрая се усетил, че има някаква провокация и запитал доктора дали той не е сексуален маниак, та само голи жени му показвал. Поуката от вица е не само, че фактите са си факти и само нашето съзнание ги интерпретира по различен начин, но и в това, че понякога реалността, която създаваме в собственото си съзнание е напълно различна от реалността, която съществува в съзнанието на другия и неосъзнаването на този факт, може да ни доведе до големи проблеми в общуването.

Валентин Михалев ни разказва за турската писателка Елиф Шафак и ни предлага нейната презентация от TED (с превод на български), в която говори за правото на писателите да разказват истории и да преплитат в тях истински факти. Наскоро прочетох новата й книга „Любов“ и съм много впечатлен от нея – една невероятно красива, мъдра и мотивираща история, за която непременно ще пиша и повече.

Неделя, 15.08.2010

Неделният пост е само един, но пък е разтърсваща изповед. Авторката на блога „Няма нищо случайно“ се нарича Слуачйна и се опитва да се научи да живее сама:

Най-важното нещо е да се науча да бъда сама. Тогава ще изчезнат всичките ми страдания. Да избягам от примитивната нужда да има някой до мен. Да се превърна в камък. Колко много изгреви ще видя, без да плача, колко красота ще потъне в мен, без да имам нужда да я споделя. Чудя се, дали пък няма да съм умряла тогава.

Не се опитвайте да живеете сами! Споделяйте хубавите и лошите моменти с приятели. Така наистина ще знаем, че сме живели.

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.