Седмичен блог дайджест – 18

Проблемите на икономиката и политиката бяха една от главните теми на седмицата. Редом с това в българската блогосфера се говореше за морал и закони, за личната свобода и детските мечти, за професионалното обучение и липсата на специалисти, за Европейския съюз и малките фирми, за блогърски тайни и за използването на интернет за изолиране от другите, както и много красиви снимки от пътешествия до близки и далечни места. Надявам се подборката да ви е интересна. Приятно четене!

Понеделник, 16.08.2010

В миналия дайджест публикувах коментари по решението на софийския заместник-кмет Христо Ангеличин да се забрани движението по улица „Шишман“ за коли в три последователни недели и превръщането й в пешеходна алея, а днес вече имаме и отзиви от самото събитие, наречено „София диша“. Пипи от блога „Вила Вилекула“ е написала много романтичен пост, озаглавен „Моята улица„, а в блога „ProvoCAD“ са публикували и множество снимки от улицата и от събитията, проведени в неделния ден. Ето една от тях:

Пешеходен „Шишман“

Йордан Матеев смята, че българското висше образование е изправено пред бавна смърт и че единственото спасение е приватизацията. Аз си мисля, че бизнесът е тотално откъснат от университетите и решението на натрупаните с десетилетия проблеми не е толкова просто, но определено вече е време да се предприемат по-решителни мерки и висшето образование да се освободи от задушаващата прегръдка на държавата.

Добра новина за музикалните и спортни фенове, отново придружена със снимков материал – „Metal Katahizis“ ни информират, че в София се строи голяма, мултифункционална зала, предназначена за спортни събития и музикални концерти, която би побрала 17-18 хиляди души на един концерт. Това би било страхотна придобивка за всички почитатели на музиката! Дано да стане скоро! Ето и една снимка от строежа:

Новата концертна зала

Вторник, 17.08.2010

Никола Пенев-Nicodile разказва няколко интересни истории от съвременния американски живот, озаглавени „Американски прелести„. Оказва се, че не само може да ти се случи да висиш по опашки от тъмни зори (ако си сноб), но и си подложен на доста ограничения все в името на твоята сигурност и спокойствие. Струва ми се, че човешката свобода все повече се изплъзва на обикновения американец, но той (както и българина) сякаш не си я и търси.

Значително по-забавна история от миналото разказва Григор Гачев за котарака Мазньо, който въпреки отблъскващия си външен вид, се оказал смел борец срещу идващите от реката плъхове и любимец на домакините в квартала.

Иван Беров пък ни връща в модерното настоящи и ни разказва за изобретателността на крайморските търговци, които разговарят с чужденците посредством Google Translate. Хитро, нали!

Албена Паралингова е публикувала в блога „InspireLearning“ чудесен анализ на популярните митове за обучението, като например това, че мениджърите нямат нужда от обучение или пък че този, който не е бил мениджър, не може да обучава мениджъри. Нелепостта на второто твърдение авторката сравнява с идеята, че мъжете не могат да бъдат гинеколози, защото не са раждали. 🙂

Париж

Един нов блог за пътешествия се появи наскоро – „Liveyo“ – и от него искам да ви представя чудесния пътепис на Крис Георгиев от Париж, придружен от снимка на великия град от върха на катедралата „Нотър дам“.

Сряда, 18.08.2010

Много полезна информация за бюджета на Европейския съюз дава Калоян Колев – от какво се формира и коя страна колко плаща – както в абсолютни, така и в относителни единици. Добре е да знаем като членове на общността колко ни струва това удоволствие.

Георги Ангелов пък от блога за икономика обвинява Валери Найденов в икономически популизъм, цитирайки една негова скорошна статия. Не съм икономически спец и не искам да се бъркам в конфликта, но ми се струва, че аргументите на г-н Ангелов са смислени и са обяснени добре точно като за хора-неспециалисти. Хубаво е да сме наясно с тези неща, когато политиците или журналистите спекулират с кризата и подхвърлят разни недомислени теории, които уж щели „да ни оправят“.

Светлозар Петров продължава темата си за недостига на специалисти в икономиката ни с поредната много силна статия, насочена към квалификацията и основните грешки, допускани от работодателите. Първо, казва той, много е важно да се прави разлика между високообразован и висококвалифициран специалист. Оттам нататък има две прости правила, които трябва да се спазват – да се определят точните изисквания към позицията (а не да се завишават безцелно, както правят повечето работодатели) и да се плати точната цена за човека, който отговаря на тези изисквания. Задължително четиво за всеки началник!

Още по темата, но от друг ъгъл – един пример за креативно решение при търсенето на работа дава Капка Стойкова – жена, която си търси работа като детегледачка, е поставила обявата си на чистачките на колите от квартала, които имат детско столче в тях, предполагайки, че точно тези хора биха имали нужда от нейните услуги. Умно!

Доскоро се чудех защо от известно време на чета списания, но вече знам точния отговор – просто няма такива като за мен. Свилен Милев (nname.org) прави обстоен анализ на „яките списания“ – кои са те и с какво се отличават от другите:

Грубо, екосистемата на списанията може да се раздели на три части: Женски, Мъжки и Яки. В женските пише за секс, козметика и клюки, в мъжките има голи жени и редки коли, а Яките се опитват да бъдат хем умни, хем да се продадат на рекламодателя, което е принципен конфликт и винаги изисква една допълнителна доза мерак и изобретателност, за да оцелее във времето.

Забавно е! И интересно. Издаването на списания е една ниша, която според мен ще се свива все повече и повече в бъдеще заради инвазията на интернет публикациите и заради неекологичния си характер.

Водопадите на Крушуна

Крушунските водопади са място, което предизвиква силно любопитството ми напоследък. Не съм ходил там, а от доста хора получавам информация, че е невероятно красиво място, което (странно защо) все още не е обект на масови туристически набези. След като прочетох пътеписа на Зоя Иванова, обаче, нямам никакви колебания и съм поставил това място начело в списъка ми на дестинациите за скорошно посещение. Прочетете го и вижте снимките – няма начин да не се омаете от това място!

Четвъртък, 19.08.2010

Александър Колев повдига интересна дилема за критиката:

Да седиш от страни и да гледаш как другия целеустремено и бодро крачи към отворена шахта въпреки намеците ти да си гледа в краката, или да му вкараш едно конско/шамар овреме, рискувайки да престъпиш границите му на комфорт и да го обидиш, назовавайки нещата каквито са: т.е. късогледство и твърдоглавие?

Отговорът не е никак лесен, но мисля, че той сам го е открил. Интересно е какво мислите вие по тази тема?

Още един сериозен морален проблем се опитва да разчопли Григор Гачев. Той смята, че ценностите на нашето общество са се изродили и днес повечето млади хора искат да станат мутри, защото обществото е немощно и все чака някой друг да го „оправи“:

Наше е задължението да ги научим вместо това да мечтаят да станат космонавти, или писатели, или певци, или учени. Няма кой друг да го направи. Ние сме, които ще си караме старините в обществото на порасналите сегашни деца, и немощта ни ще среща манталитета, който ние сме възпитали в тях. Справедливо, нали?…

Още един сериозен повод за размисъл…

Боян Юруков разглежда едно предаване на телевизия AlJazeera, като се опитва да извлече истинските ценности на журналистиката като професия и да направи някакви съпоставки с онова, което виждаме в медиите у нас:

Когато прекарате достатъчно време в наблюдаване на хората разбирате, че няма прави и криви – има гледни точки от които фактите се наблюдават и интерпретират. Задачата на медиите – нови или стари (колкото и да не обичам тези определения), е да ни дават тези различни интерпретации.

Друг е въпросът доколко родните медии го правят.

Петък, 20.08.2010

Явно тази седмица политическите и икономическите теми бяха най-актуални, защото в петък се появиха още блог постове в тази насока. Валентин Михалев разсъждава над въпроса Що за организация е ЕС и каква е ползата на България от членството в нея?. Признавам си, че и аз съм се чудил над този въпрос, защото зад безвизовото пътуване из страните-членки на Съюза се крият сериозни ангажименти, които не съм убеден, че са от полза за нашето развитие. Валентин отива още по-надалеч, наричайки ЕС „утопия“:

Аз мисля, че EU е най-значителната утопия създадена от европейците за цялата история на човечеството, по-мащабна дори и от комунизма, защото акцентира върху желанието на хората да живеят в свят без граници и без ограничения, желанието да бъдат свободни, но всеки, който има поне елементарни познания по психология знае, че няма човек (освен тези с психически проблеми ), който да те покани на гости и да е съгласен да останеш, да отнемеш правото му на собствено пространство.

Радан Кънев цитира изказването на Геновева Алексиева от ГЕРБ за морала и законите:

Вижте, над морала има закони. Моралът за едни хора е един, за други – друг, затова са създадени законите.

и оставя на нас да го тълкуваме. На мен ми се струва, че г-жа Алексиева с удоволствие би добавила, че над закона стоят депутатите и министрите, но аз си мисля, че точно подобни опити за създаване на йерархии са в основата на проблемите на нашето общество. Вярно е, че моралът е лично разбиране за добро и зло, но според мен ролята на закона е да бъде „най-малкото общо кратно“, т.е. да обединява моралите на всички хора, а не да господства над тях.

Григор Гачев напоследък се е отдал на спомени, но в статиите му има толкова много интересни идеи и разсъждения, че не мога да се въздържа да ги цитирам. Преди време имах спорове с близки хора за затворените общества и за това, че според мен съществува естествен стремеж у човека към създаване на затворени общества (ако щете дори и семейството е един такъв пример). Ето, че Григор, разказвайки историята на навлизането на интернет у нас, също формулира подобна идея:

Повечето хора се интересуват не от знание, а от себеутвърждаване. И четат не каквото е полезно, или дори интересно по принцип, а каквото им е приятно. Каквото им казва: “Прави сте! Дори когато грешите!” Глобализацията неизбежно засилва социалното групиране и изолация. Парадокс? Надали. Неразделна част от човешката същност.

[…] Хората използват средствата за обединяване като средства за разделяне. За тях Интернет не е начин да се събереш с различни, и да се обогатиш от разликите ви. Той е начин да се събереш със себеподобни, и да се изолираш от различните. Да задълбаеш в своите възгледи, вместо да ги обогатиш и разшириш.

Моите наблюдения са, че това не се случва само в интернет, а навсякъде.

Христо Радичев се възмущава от темерутщината и лицемерието на много хора, които не смеят да признаят, че няма да дойдат на дадено събитие, защото не им е интересно, или даже не си правят труда да отговорят на изпратената покана.

Толкова ли е трудно да бъдем честни с един друг? И толкова лошо ли е да не се срамуваш да заявиш позицията си?

пита той. Хм, мисля че всеки трябва да може да си отговори сам.

Събота, 21.08.2010

Преди няколко месеца, колегата-блогър Пламен Петров стартира една блог-игра, в която участниците трябваше да споделят свои лични тайни. Играта предизвика интереса на мнозина блогъри, а „тайните“ ми се видяха толкова интересни и оригинални, че реших да ги събера и да ги „опаковам“ в една електронна книга. Книгата вече е налице и всеки може да си я свали в PDF формат. Надявам се да ви е интересна на всички, а някои от участниците в нея вече написаха и своите коментари по тази идея. Комитата я нарече „панаир на суетата“ и се притеснява, че егото ни е станало твърде голямо и неконтролируемо, но аз си мисля, че това е просто един начин да изразим себе си и своите виждания за света около нас. И освен това беше забавно 🙂 . Вижте още коментарите на Диди и Радислав.

Спокойствие в Синеморец

Васи Вълчанова публикува един красив фото-репортаж от Синеморец, който толкова ми хареса, че решихме и ние да си направим семейната почивка там. Надявам се и на нас да ни хареса – при всички положения ще пиша за това в блога 🙂

Неделя, 22.08.2010

Още един пост с чудесни снимки, който искам да споделя с вас – водопадите на Ерма край Трън, заснети от фотоапарата на Събина Панайотова. Невероятна красота!

Водопадите на Ерма

Неделното бизнес-разсъждение идва от Тодор Христов, който споделя ползите от това да сте мениджър или собственик на малка фирма – възможностите за личен контакт с клиентите (а и със служителите) дават невероятно предимство пред големите корпорации, които често изглеждат безлични в очите на клиента и предпочитат да следват правила, вместо да вникнат в неговия проблем.

Завършвам с мисълта на Бърнард Шоу, цитирана от Валентин Михалев, която съм възприел за свое мото:

Вие виждате неща и казвате „Защо“? Но аз мечтая за неща, които никога не са били и казвам „Защо не“?

Валентин добавя: „Единственото, от което се нуждаят мечтите, е смелост да бъдат следвани, колкото и щури да изглеждат“. Нямам какво друго да кажа, освен да ви пожелая да следвате мечтите си през целия си живот.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

7 Responses to Седмичен блог дайджест – 18

  1. Събина каза:

    И аз съм много навита на Крушенските водопади, ама май не е точно като да не е населено. Казаха ми, че има хотел, заведения и забавление съвсем близо до тях.

    А това за залата, това е много добра новина! Дано е вярна. 🙂

  2. Събина каза:

    Оправих снимките, можеш да вземеш нова. 🙂

  3. Майк Рам каза:

    И тази, която съм сложил, си е много добра 🙂
    За залата имаше коментари, че строежът се движи много бавно, но като гледам докъде са стигнали, се надявам, че ще успеят да го завършат. С такава зала ще има много яки концерти.

  4. Събина каза:

    Ама ти виждаш ли я? Според мен е счупен линка ;?

  5. LI каза:

    Здравей,
    Странно ми е защо едно такова красиво място като Крушунските водопади, а защо да не добавя и Ерма, са така непопулярни като дестинация. Няма табели по пътя, на т.нар.паркинг боклуци, обаче има кебапчета и сладолед в прахоляка и чичко с билети. Още няма лифт! Бих сравнила Крушуна с Плитвице. Е, разликата е в размера, рекламата, посещаемостта, Юнеско.
    Наблизо е друго чудо на природата – Деветашката пещера, така съсипана от военните в тъмните години. Препоръчвам място за отсядане – хотел Вароша 2001 в Ловеч. Има два хотела Вароша – по-цветния! Много мило обслужване, страхотна кухня!
    Хубава разходка от мен!

  6. Майк Рам каза:

    @LI, благодаря за информацията!
    @Събина, сега видях, че има проблеми с някои от твоите снимки. Взех една дето се вижда, но има още проблемни снимки в поста ти.

  7. Pingback: Седмичен блог дайджест – 18

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s