Този дайджест има късмета да се случи по време на отпуската ми и поради дълги пътувания насам-натам из страната, както и поради откъслечна връзка с Интернет, излизането му се забави с цели 4 дни. Надявам се, че си е струвало чакането за вас. Приятно четене!

Понеделник, 23.08.2010

Седмицата започна с различни разсъждения по темата „Що за хора сме ние, българите?“. Димитър Цонев отваря темата за поведението на българите в чужбина и у нас, цитирайки статия от в-к „Дневник“, а Валентин Михалев се пита дали се променяме когато емигрираме и когато се върнем обратно. Никола Пенев пък се възмущава от отразяването в медиите на отличното представяне на нашите ученици на олимпиадата по информатика – успехът се споменава мимоходом и никой не му се радва, а се изтъква факта, че момчетата искат да емигрират и се подчертава като голям грях. Не искам да вземам страна по темата, тъй като тя винаги е обект на тежки страсти и грозни обвинения, така че – прочетете постовете и сами си направете изводите.

За втора поредна неделя улица „Шишман“ в София бе затворена за коли и превърната в пешеходен парк с много забавления, предимно за децата. Коментарите в блоговете са предимно положителни – вижте при Пейо, при Божидар и в новия блог Софиология, откъдето е и снимката по-горе. Въпреки това се усеща настроението за война между шофьори и пешеходци и задоволство от победата на добрите над лошите. Намирам това за безкрайно глупаво и се надявам един ден за съумеем да изкореним злобата от сърцата си и да заживеем заедно без да се противопоставяме.

Вторник, 24.08.2010

Пламен Петров разказва за 13-те стъпала към успеха, измислени някога от Бенджамин Франклини доразвити от Франк Бетджър – правила, които всеки от нас може да модифицира за себе си. Важното е човек да работи усърдно за подобряването на всяко едно от тези качества в продължение на една седмица, за да стане по-добър, а оттам – и по-успешен.

В лицето на Ивайло Станиславов открих още един съмишленик, който обича да пътува по обикновените междуградски пътища и да се любува на гледката, вместо да се състезава по скучните магистрали. За съжаление, снимките му са със запазени авторски права и не мога да ви ги покажа тук, но за сметка на това ви предлагам един красив кадър от Плитвичките езера в Хърватска от пътеписа на Ели Маринова в блога „През очите на пътешественика“:

Плитвичките езера

Сряда, 25.08.2010

Боян Юруков представя init Lab 2 , наричайки го „Инкубатор на идеи„. Лабът, по неговите думи, е място за среща и работа на хора занимаващи се с IT и имащи амбицията да превърнат идеите си в успешен бизнес. Мисля, че това е една чудесна идея, която трябва да стане по-широко достояние и да получи по-голяма подкрепа, затова я споделям и с вас.

Йордан Матеев коментира екстрадирането на българските роми от Франция и твърди, че това е всичко друго, но не и решение на проблема, защото за ромите

най-лошото, което може да им се случи е да се върнат безплатно със самолет и 300 евро в джоба. Това изглежда като добър стимул за всеки ром да отдели малка част от парите, за да отиде пак във Франция. И така докато Никола Саркози разбере, че по този начин няма да реши въпроса.

Неуморният Пламен Петров измисли поредната блогърска игра – да опишем представата си за перфектния ден и я стартира със собствения си разказ по темата. Много е забавен, особено в частта с личното приятелство със Стив Джобс, който му гостувал на вилата в Косталево 🙂

Четвъртък, 26.08.2010

Блогът „Разходка.ком“ ни представя 10 забележителности в Европа, които задължително трябва да посетим, представени с много красиви снимки. Приемам класацията, защото Айфеловата кула в Париж, Партенонът в Атина и Колизеят в Рим са наистина великолепни произведения на архитектурата и съм щастлив, че някои от тях вече съм ги виждал на живо.

Партенонът в Атина

Любомир Петров раказва за мъките на фрийлансъра, който хем изпитва удоволствие от работата си по различни проекти, хем задачите така го затрупват, че денят и нощта му се сливат и не му остава никакво лично време:

Всяка сутрин, за да се събудя и да вляза максимално бързо в час – 4 кафета. Вечерта за да заспя – 2л бира или друг алкохол, иначе в главата ми е само код.

Подобни въпроси терзаеха и Марио Пешев, когато постави на публично обсъждане 10-те най-тежки проблеми в общуването с клиенти, което ме провокира да споделя и своето мнение за това как да преценяваме клиентите и как да изберем подходящата методология, с която да управляваме проекта си.

Един много интересен идеологически спор подхванаха в блоговете си Илия Марков (Господин И) и Никола Пенев (Nicodile). Темата е дали онова, което си създал със своя труд принадлежи на теб, или на обществото (респективно на държавата). Тоест, когато ти взема данъците, дали държавата ограбва твоя труд или (понеже всичко й принадлежи априори) тя великодушно ти оставя част от неговите плодове? Спорът е интересен, защото и двамата автори подхождат разумно и аргументирано – единият от типично лява, а другият от типично дясна позиция – и сякаш и двамата са прави в разсъжденията си. Ето това обичам в разговорите за политика, но за съжаление такива мнения се срещат твърде рядко.

Петък, 27.08.2010

Една от най-силните публикации през седмицата беше „пледоарията“ за евроскептицизма на Иво Христов. Започвайки от нагласите на софийските „копелета“ през 60-те и стигайки до популистките лозунги на днешното време, авторът разглежда онази възхита, която ние, българите винаги сме изпитвали към „западняците“ и убеждението, че всичко, което те са измислили, е много по-добро от онова, което правим ние. След това показва всички политически и икономически грешки, които ръководството на евросъюза е направило и поставя тезата за уместността и нуждата дори от здравословен скептицизъм към неговата политика:

Скептицизмът, казваше един писател, се ражда, когато някой седне в църква между полицай и монахиня, а по някое време с изумление констатира, че му е изчезнал портфейла. В благопристойната европейска общност това се случи на мнозина и всички взеха да се озъртат. Европа поиска сметка от Гърция, гърците обвиниха правителството си, французите подгониха циганите, в Унгария кабинетът реши на постегне разпасалите се банки, в Испания подканят имигрантите да се приберат по живо по здраво кой откъдето. Там безработицата се колебае около 20 процента. Това обаче са все закъснели, объркани реакции на кризи, породени тъкмо от ураджийски решения от последните години.

Здравословният скептицизъм предхожда грешките, той е камъче в обувката на онзи, който лековерно крачи към светлото бъдеще. Време е да излезе от гетото, където бе натикан през последните десетилетия и да получи политическа реабилитация. В никакъв случай не бива да бъде харизван на популизма, което лекомислено правим от години.

Петъчната притча беше посветена на Абсолютно Независимата Жена и дойде от блога „Позитивното“. Една история за вярната котка, която може да ни накара да открием собствената си същност и да преосмислим разликата между абсолютната независимост и отговорността да вземаме решения заедно с близкия човек, когато врата е отворена.

Гараж за тарикати

Снимката, която ви предлагам, е от блога за архитектура и се нарича „Гараж за тарикати„. Това е нагледно доказателство за изобретателността на някои нашенски архитекти, измислили гараж, който на практика не може да се използва, но за сметка на това струва доста пари на лековерните собственици. В крайна сметка май тарикатите се оказват онези, които са прибрали парите за неизползваемото си решение. А докога ще бъде така – зависи от самите нас.

Събота, 28.08.2010

В събота, към идеологическия спор за лявото и дясното от четвъртък, се намеси и Градинко. Позицията му определено клони вляво, но си има и своите добри аргументи:

Милиони американци са без здравно осигуряване, а затворническата популация е най-голямата в света и като численост, и като процент от населението. За мен в тази картина балансът е ясен — обществото има твърде много проблеми, за да си позволи лукса да остави ненакърнено финансовото спокойствие на елита.

Комитата пък ни предлага едно интересно видео на големия британски комик Джон Клийз, в което той споделя своите открития за същината на творческия процес. Ето и един цитат от него:

За да разбереш в какво те бива, трябва да те бива в нещо. Затова много хора си нямат идея, че си нямат идея какво правят. Това обяснява Холивуд 😉

Жанет Найденова ни предлага интересни снимки на Guerilla Marketing решения в своя блог. Ето една от тях:

Have a break, have a KitKat!

Неделя, 29.08.2010

Стефан Василев споделя своите наблюдения, че повечето семейства на негови връстници се разпадат и се пита защо не можем да бъдем заедно завинаги. За мен това откритие беше странно, защото повечето от моите приятели и връстници пък имат много добри и здрави семейства и аз нямам впечатлението, че връзките се разпадат толкова често. Изглежда има някаква граница между поколенията (може би падането на комунизма през 1989), която е повлияла върху отношението на хората към брака и развода, търпимостта и верността и понякога хора с малка възрастова разлика имат доста сериозни различия в мирогледа.

За завършек на дайджеста ви предлагам (малко самореклама) една разходка из невероятно красивия град Сибиу в съседна Румъния.

Сибиу, Румъния

Пожелавам ви много красота и любов!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.