През последните две седмици бях в отпуска и ми беше трудно да следя какво става из блогосферата, а и реших да се отдам на почивката си, така че миналата седмица реших просто да пропусна едно издание на дайджеста. Днес вече имам насъбран материал и ви предлагам отново онова, което ме е впечатлило най-много за 20-ти, юбилеен път 🙂 Приятно четене!

Понеделник, 06.09.2010

Седмицата започна с национален празник, но може би поради това, че беше част от уикенда, нямаше много интересни публикации, посветени на Съединението. Онова, което привлече вниманието ми, беше въпросът, над който Валентин Михалев разсъждава – Бих ли умрял за България? Постът му не е патетично-патриотичен, а започва с по-важния въпрос: какво е за мен България – държавата, земята или хората в нея? Оставям на вас да прочетете поста и да помислите над това. Аз самият си признавам, че не мога да отговоря категорично, защото въпросът е хипотетичен. Ценя живота повече от всичко и не бих го жертвал лесно. Но ако попадна в ситуация, застрашаваща моя или на близките ми живо, едва ли ще имам много време за размисъл и ще трябва да действам импулсивно.

Марио Пешев споделя своите впечатления от почивката си в Турция и за пореден път попадам на твърдението, че комшиите са невероятно любезни и отзивчиви, че почивката ти може да бъде изключително приятна и не много скъпа, стига наоколо да няма други българи, които постоянно да мрънкат и да ти развалят удоволствието. Тъжна картинка сме ние, българите. Кога ли ще се научим да се наслаждаваме на онова, което получаваме от живота, вместо постоянно да негодуваме?…

За онези, които списват блог или поддържат някакъв уеб сайт, Васил Тошков дава няколко причини, поради които слагането на музикален фон във вашия сайт е лоша идея. За мен най-важната е, че отвлича вниманието на посетителя и ако не е почитател на точно този вид музика, е по-вероятно да го отблъснете и изгоните от сайта, вместо да го спечелите като читател. Куриозното е, че самият автор е сложил музикален аудио клип в този пост – най-вероятно за да покаже нагледно ефекта от това решение 🙂

Париж, La Defense

През седмицата открих още един чудесен блог за пътеписи – Link Purple – в който открих много интересни снимки и статии дори и от места, където съм бил, но не съм имал очите да видя истинската им красота. В този дайджест ви предлагам няколко снимки от моя любим град – Париж, които съм заимствал от Link Purple.

Вторник, 07.09.2010

Калоян Колев цитира новината, че вестник „Класа“ минава само на онлайн вариант и предрича, че това е бъдещето на вестниците, а хартиените издания ще отмрат съвсем скоро. Аз не съм много убеден в това. Навлизането на интернет у нас е все още далеч от масово и тази тенденция предполагам, че ще се запази още дълго време. А и хартиеният вестник става и за увиване на разни неща, и за подпалки, така че върши работа и след като го прочетеш. С електронния вестник нищо такова не можеш да направиш 🙂

Ивелина Атанасова дава пример за джентълменско отношение към клиента, с което се печели за дълго неговата лоялност. След направена грешка, достойното поведение, открития разговор с клиента, са начините да покажеш, че наистина те е грижа за всеки клиент. С това не само ще можеш да компенсираш разочарованието му, но и наистина да спечелиш неговото доверие и уважение. А това струва много малко. Важното е да имаш доблестта да го направиш.

Васил Колев разказва за социолога Судир Венкатеш, който не е много популярен у нас, но е успял да постигне невероятен успех в изучаването на живота и манталитета на нарко-бандите в негърските гета в големия град. Имах шанса да участвам в превода на презентацията на Стивън Левит пред TED за бизнес модела на кокаиновите банди, която е базирана изцяло на информацията, която Судир е успял да събере от тях от първа ръка. Горещо ви я препоръчвам!

Сряда, 08.09.2010

Тази седмица определено беше седмицата на Валентин Михалев. Почти всеки ден ме изненадваше с много силна публикация, а има и още до края. Темата на поста му в сряда беше „Има ли смисъл живота ни?„ Определено тежък въпрос, но разсъжденията му са много позитивни и мотивиращи и на мен много ми харесаха. Няма да цитирам нищо – прочетете го сами.

Ана Динкова предлага по-проста и по-практична дилема. В нейния разказ две момичета се борят за вниманието на едно момче. Едното момиче, за да го впечатли, казва, че е балерина, а другото – че е без гащи. Историята няма отговор на въпроса кое момиче е избрало момчето, но читателите категорично заложиха на тази без гащите. А вие как бихте отговорили?

Не съм голям фен на футбола, особено пък на българския, но след злополучния мач срещу Черна гора, се появиха интересни коментари. Gregory твърди, че след този двубой най-сетне са започнали да рухват някои национални митове:

Това е цяло едно поколение футболисти, които са по-известни с креватните си изпълнения, пиянските изцепки и вечното присъствие под и над масите в чалга заведенията, отколкото със спортната си кариера и напълно логично е такива футболисти да постигнат такъв резултат.

Стойчо Димитров пък направо предлага всички тревни площи, чиято поддръжка струва толкова скъпо, а от тях нищо не сме спечелили досега, да се разорат и засеят с компири и тикви, че поне да има някаква полза от тях.

Боян Юруков представи проекта PolitKat, който се опитва да следи доколко политиците спазват дадените пред избирателите си обещания. Има специална рубрика Бойкометър, в която се следят обещанията на премиера и неговите министри. Хубавото е, че в сайта могат да се включат и читателите, които искат да постигнем истинско, активно гражданско общество.

Четвъртък, 09.09.2010

Девети септември отново предизвика полемики и безсмислени спорове, пропити с омраза. Струва ми се, че още сме много далеч от онова безстрастно отношение към историческите събития и към приемането им като факти без обвинения и без фалшива гордост. Единствената блог публикация, която ми хареса, беше на Pili, която разказва за времето на социализма през призмата на своите детски спомени, в които доброто и лошото се преплитат (както винаги в живота) и остава само неясна тръпка за нещо, което си е отишло завинаги. Валентин Михалев пък си е направил труда да събере множество изказвания и цитати посветени на темата 9-ти септември, в един мини-дайджест, опитвайки се да си отговори на въпроса дали тази дата все още ни разединява. Мисля, че отговорът е категоричен и еднозначен. За съжаление…

Предложението за промяна в Кодекса на труда, според което всички заплати ще се плащат само по банков път, беше другата актуална тема на деня. Йордан Матеев твърди, че това е ограничаване на гражданските свободи и че това решение няма да ограничи сивата икономика, защото причините за нейното съществуване не се коренят в кешовите разплащания, а е резултат от корупцията, неефективното управление и високите осигурителни вноски. Иван Стамболов пък направо изпада в сарказъм в поста си „Банките да почерпят“ и предлага въобще да не се плащат заплати, та съвсем да си облекчим живота. Публикацията му е забавна и в същото време язвителна към мерките на правителството, които са очевидно повърхностни и недомислени.

Петък, 10.09.2010

Напоследък в страната и по-специално в София се усетиха няколко леки земетресения, което беше повод за най-разнообразни коментари както в Интернет, така и в традиционните медии. Григор Гачев си е направил труда да събере и да ни представи най-забавните земетръсни бисери. Ето един малък цитат:

Земетресението е имало два епицентъра: под Симеоновско шосе, в Мировяне, под Аерогарата, в Овча купел, в Бояна, под булевард “България”, на 80 км югоизточно от София, в квартал Курило и на още няколко други места.

Няма почва за безпокойство. Министър Цветан Цветанов е съобщил, че епицентърът вече е разкрит и арестуван.

Маргарит Мисирджиев е възродил една идея, от която аз се бях вдъхновил преди две години – ден на блогърската признателност. Не че има такъв официален ден, но да се сетиш да напишеш добра дума за онези, които са допринесли за твоето личностно и професионално израстване, е наистина доблестен жест.

Ваня ме разсмя с играта на думи „Кажи и Повтори„. Американците имат подобни закачки, но не знаех, че си имаме такива и на български. Много е забавно!

Париж

Събота, 11.09.2010

Хорхе Букай набързо бе класифициран от нашенските „интелектуалци“ като „писател за кифли“, подобно на Паулу Коелю. Аз съм противник на подобни квалификации, защото вярвам, че всеки човек открива мъдростите на живота по различен начин, по различно време и с различни думи. Затова, ако един автор говори на езика, който ти разбираш и ти въздейства – не се срамувай да го четеш! Мелиса от блога „Позитивното“ е събрала една колекция от различни истории от книгите на Хорхе Букай, които със сигурност ще се харесат на онези, които не робуват на светски снобизъм.

Благодарение на Циничния Елф открих сайта „Киноцентър“ – агрегатор на блогове, пишещи за кино – и оттам още няколко наистина интересни блога, които обещавам да следя постоянно. Кой знае, някой ден и аз може да се отприщя да пиша за кино? Та, в „Киноцентър“ са замислили една добра идея – класация на филмите на десетилетието, като са поканили учасниците в агргатора да напишат своите собствени оценки за това кои са най-добрите филми на изминалите 10 години. Беше ми много интересно да си припомня тези забележителните филми и веднага в мен се породи желание да изгледам повторно някои от тях. Със сигурност не съм съгласен с всички ожценки, но в тези постове наистина са представени еднин от най-значимите филми, вървели по кината през последното десетилетие. Ето какво подбрах за вас:

• класацииите на lammoth и Иво, които са инициаторите на идеята,
• класациите на Ерин, AngelmanInc и на “Операция кино”,
• класацията на Циничния Елф, от когото научих за идеята,
• класацията на FrameSpotting – един от любимите ми блогове за филми.

Неделя, 12.09.2010

Неделята беше ден за философски и житейски размишления. Пламен Петров написа шътокуа, против протакането, заявявайки, че няма време за отлагане и ако искаме да постигнем успех, трябва да започнем да правим нещо по въпроса веднага, а Стефан Кънев пък споделя своята лична интерпретация на техниката Pomodoro, която прилага, за да бъде ефективен в работата си и да не губи ценно време в помотване.

Валентин Михалев ни завършва силната си серия през седмицата с опуса „Когато един мъж обича една жена„, от който ви предлагам този цитат:

Любовта на мъжа понякога е груба, недодялана, понякога е нежна и романтична, но във всички случаи е истинска. Мъжете не умеят да се преструват, не умеят да се прикриват, това ги прави уязвими.

За завършек – една снимка от храма Лакшми Нараян в Индия от блога „Разходка.ком“

Храмът Лакшми Нараян

Пожелавам ви много красота и любов!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.