Противоречието е мотото на този дайджест. Публикации, в които се противопоставят различни идеи и твърдения или просто предизвикват читателите да застанат на противоположни позиции. И в двата случая има полза от това, стига да съумеем да разгледаме нещата от различни ъгли, без да изпадаме в диви емоции. Приятно четене!

Понеделник, 20.09.2010

Тази седмица имаше достатъчно много политически и обществени скандали – благодат за медиите и за хейтърски настроеното ни общество – но, както знаете, аз отбягвам такива теми, разчитащи предимно на негативната емоция и опитващите се да манипулират мнението на обществото, което и без това не е родено в собствените му глави. Все пак, ще ми се да покрия всички важни теми и коментари, затова ви предлагам един добър анализ на темата с екстрадирането на българските роми от Франция, написан от Христо Христов.

Блогът Горичка предлага всички въпроси, използвани за рекламната кампания на форум „Родителство“. Не бях попадал на нея преди, но въпросите са жестоки и всеки родител (настоящ или бъдещ) трябва да се опита да им отговори. Ето някоои от тях:

• Защо караме децата да рецитират стихчета пред гостите?
• Защо искаме да се справят с живота сами, но ние решаваме кога да се подстрижат?
• Защо треперим да не се изпоти детето?
• Защо караш децата да казват „добър ден“, вместо ти да го кажеш?
• Защо казваме на децата, че хората ще им се смеят?

Генади ни представя смешната страна на живота с мониторинг на българската преса точно преди края на света. Много оригинално и изключително правдиво! Ето няколко малки цитата от там:

Дянков: „Изпълнихме си обещанието – кризата свършва утре“. – Труд

Край с покачването на цените от утре! – 24 часа

Бойко Борисов открива края на света на тържествена церемония. – Дневник

Прогнозите на феновете на червените се сбъднаха – след като паднаха от Славия, настъпва края на света. – Гонг.бг

Мъдростта на деня идва от две интересни притчи. Сайтът на една жена ни съветва да не очакваме нищо, а блогът Позитиното разказва приказката за газелата и лъва, които всяка сутрин, като се събудят, започват да бягат,за да оцелеят. В унисон с нея е и пътеписът на Меглена от ДР Конго (Заир), където животът е постоянна борба за оцеляване.

ДР Конго (Заир)

Вторник, 21.09.2010

Другата тема, която разбуни духовете през седмицата, беше докладът на Българския Хелзинкски Комитет за разкритията в домовете за деца с увреждания, информация за който се появи във вестник Дневник под заглавието „Има виновни„. За съжаление, реакцията на „прогресивната общественост“ се изрази предимно в гняв и омраза, а призивите, дори и сред блогърите, бяха за наказание, възмездие и мъст. Никой не зададе въпроса „Как може да се разреши този проблем?“, а още по-малко пък да се опита да му отговори. Предлагам ви поста на Nikodile, който е най-малко злобен, макар и в него призивът е да потърсим някой друг, който да поеме отговорността за решението, но не и да направим нещо самите ние.

Това, което ни е нужно, според мен, е да започнем да мислим със собствените си глави и да направим нещо, в което вярваме, самите ние. Оттам нататък, ако онова, което правим, е стойностно, другите ще ни последват. В този ред на мисли ви предлагам постовете на Деси Бошнакова и Валентин Михалев, които се замислят над нещата от живота и си задават въпроси.

В поста си „В час по мислене съм…“ Деси разсъждава върху отговорността ни като родители за формиране на мисленето у нашите деца и се пита: „Защо решаваме, че след като децата тръгнат на училище, училището носи цялата отговорност за тяхното развитие?“ Защо абдикираме от своята отговорност като родители и оставяме едно от най-важните си задължения в ръцете на другите?

Валентин пък разсъждава на това какво е щастието:

…края на пътя, или освежаваща почивка, върховно постижение или миг на блаженство, илюзия или реалност, сила или слабост, истина или лъжа?

Човек не знае какво му крои съдбата и единственото, което може да го направи щастлив, е да бъде благодарен на всичко, което му се случва в живота и да търси ценното във всяка случка. Една такава история ни предлага и Ана Бако. Макар и представена като виц, тя крие в себе си много житейска мъдрост.

Сряда, 22.09.2010

Боян Юруков разкрива възможностите на една от най-новите социални мрежи, която бързо набира скорост сред Интернет-активистите – Foursquare – сравнявайки я с игра на криеница, но с обратни правила. Авторът се опитва да представи различните фактори, които мотивират хората да участват в тази мрежа и да споделят къде се намират и какво ги е впечатлило там, както и да открие възможности за бизнеса – кафенета, ресторанти, музеи, дори офиси на фирми – за повишаване на популярността и доверието сред клиентите. Положителният пример у нас засега е дейността на ПИБ, които са активен потребител на мрежата и са регистрирали вече всичките си клонове в системата, за да бъдат по-лесно откриваеми и да дават по-ефективна и полезна информация на клиентите си.

И тъй като мрежата Foursquare е създадена за ползване предимно от мобилни устройства, предлагам ви класацията на Никола Балов на 10-те най-големи провали сред телефоните, които дори и да не ги сочим с пръст, е добре да имаме наум, когато решим да си закупим „умно“ устройство.

Провалите, всъщност, може и да не са толкова лошо нещо, ако съумеем да си извадим правилната поука от тях и да не се откажем от поставената си цел. От друга страна, успехът не винаги е цветя и фанфари, а постигане на дълбоко вътрешно удовлетворение. Ето какво пише Христо Радичев в своя пост за успеха:

Успех е да можеш да откриваш себе си в нещата които правиш. Успех е да постигаш малки победи там, където ги търсиш. Да постигаш мечтите си. Успех е да имаш хора, на които да можеш да разчиташ, които да обичаш и за които да знаеш, че заедно можете да направите чудеса.

Успех е дори да намериш в себе си сили да се извиниш, когато си издънил нещата.

За съжаление, не всеки постига успех. Свилен Милев разсъждава над неуспешните бракове и се опитва да даде обяснение за този феномен, търсейки причините в беднотията, наркотиците, дълбоко вкоренените илюзии и страха от самотата. В публикация, изпълнена с аналитични прозрения и откровена подигравка с читателя, авторът предизвика мисленето на читателя и го провокира (успешно) да се включи активно в дискусията. Коментарите под поста също си заслужават да бъдат прочетени.

Невъзможно ли е да се създаде щастливо семейство?

Четвъртък, 23.09.2010

Още една провокативна статия, която стреля право в сърцето: Валентин Михалев твърди, че хората не познават истинската любов, че тя е нещо твърде възвишено и твърде далеч от ежедневието ни и сякаш сме забравили истинската й същност:

Не, хората не познават любовта, истинската и откровената, любовта на сърцето, не на сивите клетки, не тази любов, която ни кара да притежаваме, не тази любов, която ни кара да изсмукваме въздуха от дробовете на любимия, не тази любов, която иска, а любовта готова да сподели, готова да жертва, готова да бъде до теб винаги и на всяка цена, без оправдания и причини, просто до теб, за теб, сливайки се с теб.

На почитателите на твърдата музика, Стоян Цонев предлага интересно интервю с вокалиста на Helloween Andi Deris по повод излизането на новия албум на групата „7 Sinners“, а Георги Грънчаров представя книгата „Blood On The Highway“, автобиография на основателя на група Uriah Heep – Ken Hensley – човек преживял както върховете на музикалната слава, така и жестоко падение в живота, минавайки през тежка пристрастеност към наркотици и стигайки до мъдрост и просветление. Щастлив съм, че спечелих тази книга от конкурса „Моят Джулай“ и очаквам с нетърпение да я получа тези дни. Обещавам, че след като я прочета, ще имате едно ревю и от мен! 🙂

Петък, 24.09.2010

Петък беше богат на теми ден, но сякаш повечето интересни публикации предизвикваха противоречия. Ето един бърз преглед: Лонганлон се възмущава от оковите на майчината любов. Как може да си родила и отгледала един голям мъж и да продължаваш да го дундуркаш? Григор Гачев пък оспорва данните за огромните загуби на издателската индустрия, сравнявайки ги с порноиндустрията, която също е вид издателска дейност, при това най-продуктивната и най-печелившата. Излиза, че тя трябва да натрупа в пъти повече загуби, вместо да печели, както е в действителност. Значи някой нещо манипулира в тези данни.

Дори в петъчните притчи, които си харесах, открих противопоставяне. Мелиса е публикувала притчата „Щастие с пари не се купува„, където се казва:

С пари можеш да си купиш храна, но не и апетит.
Можеш да си купиш къща, но не и домашен уют.
Можеш да си купиш легло, но не и сън.
Можеш да си купиш лекарство, но не и здраве.
Можеш да си купиш книга, но не и знание.
Можеш да си купиш диплома, но не и ум.

А Радислав е публикувал „Семената на орките„, в която се казва, че трябва да пазим добрите си качества дълбоко в себе си, в тайна, а да излагаме на показ лошите. Странно разсъждение, но може би точно това му е хубавото на противоречието – кара те да се замислиш, а това е най-ценното.

Събота, 25.09.2010

Противоречиви блог статии продължиха да се появяват и през уикенда, но този път настъпиха още по-тежки теми. „Циничния“ Марти директно обвинява организаторите на телевизионни шоу програми, уж посветени на благотворителност, в цинично лицемерие:

В последно време думите “инициатива” и “кауза” се превърнаха в безвкусни за мен части на речта. Лишени не само от емоция и призив, а от каквото и да е значение. […] “Инициатива” и “кауза” вече са думи, които свързвам с десетки хора, предрешени в скъпи, крайно помпозни одежди, наредени пред прожекторите на телевизионната мания, крещящи право в лицето ми някакви числа, завършващи с номиналната единица на родния ни финикийски знак.

Николай Павлов от блога „Черна станция“ пък се опитва да представи демонизирания от западните медии ирански президент Махмуд Ахмадинеджад като борец срещу Новия световен ред, налаган от САЩ:

Персиецът назова директно основните причини за кризата на капитализма – егоизма и алчността, превърнали се във фундаментални „ценности“ за модерното човечество. Ахмадинеджад разкритикува и лицемеривто на западните лидери, които водят окупационни войни в Близкия изток „в името на демокрацията“[…]

Махмуд Ахмадинеджад

По принцип това, което казва е вярно, но ограниченията върху свободата на хората, които неговият режим е наложил в Иран, едва ли е най-правилния подход срещу световната американизация.

Неделя, 26.09.2010

Владимир Недков разкрива ужасната картина на съвременното животновъдство в блога на BB-Team и показва икономическите и политическите причини, поради които в месните продукти, които консумираме, има всичко друго, но не и месо. За съжаление, светлината, в края на тунела, която ни представя автора, е по-скоро от мъждукаща свещ, която и най-лекият полъх на вятъра би могъл да угаси.

Христо Христов използва темата за шунката от една телевизионна реклама и разкрива процеса на пълното откъсване на Българската Православна Църква от народа в статията си „Блажиш ли, блажиш ли, дядо попе?“ и абсолютно необоснованите претенции на църквата към държавата за задължително изучаване на предмета „Религия“ в училищата. Въпреки че като любител-историк подкрепям идеята за изучаване на историята и посланията на различните религии в училищата (което трябва да става на академична, а не на религиозна основа и което само би могло да повиши духовната и историческа култура на учениците), съм съгласен с автора, че точно БПЦ няма никакво право на такива претенции.

Накрая завършвам с една публикация от Борис Луканов, в която е събрал идеите и вижданията на доц. Милена Цветкова за бъдещето на книгата, за остарялата концепция за авторските права и за свободния обмен на знания и култура. Изключително богат на идеи материал, представящ много точно аргументирана позиция. Задължително четиво за всеки, който ползва активно Интернет и се смята за съвременен човек!

Бъдете съвременни! 🙂

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.