Родителска среща

Онзи ден бях на първата родителска среща за тази учебна година на по-малката ми дъщеря, която е в 7-ми клас. Всеки път, когато се налага да присъствам на подобно мероприятие, ми остава някакъв гаден вкус в устата, но последния път направо се почувствах омерзен.

Оказа се, че официалният повод да ни съберат беше да ни прочетат Правилника за вътрешния ред на училището и да се подпишем, че сме го разбрали сме съгласни с него. Почувствах се като в килийно училище през Възраждането. Училищното ръководство се държеше с нас като с неграмотни селяци, които трябва да събере на едно място и да ни прочетат височайшата си мъдрост. Нима е толкова трудно да го публикуват в сайта на училището и да направят една форма, в която с просто цъкане да удостовериш, че си го прочел? Или дори, ако предположат, че някои хора нямат интернет, да ни направят по едно копие на ксерокс (което няма да струва повече от 15 стотинки) и да го дадат на децата ни, а трябва да накарат 30 човека да загубят повече от 2 часа от работното и от личното си време, за да слушат кога и как нашите деца могат да бъдат наказвани?

Класната ръководителка даже реши да прояви самоинициатива и беше накарала всички деца да стоят изправени до стената като за разстрел, за наказание, че били много непослушни и това явно трябваше да ни въздейства и да направим нещо, с което изведнъж да ги превърнем в кротки агънца. Може би очакваше, че аз ще накажа детето си и ще го принудя да слуша в час неща, които дори на преподавателите не са интересни?

През цялото време женицата се оплакваше от децата ни и демонстрираше пълната си неспособност да предизвика някакъв интерес съм учебния процес и да задържи вниманието им върху преподавания материал, за което търсеше подкрепа от нас. Проблемът е, че обвинявайки детето ми в некадърност, в неспособност да учи и във всички смъртни грехове, няма абсолютно никакъв начин да спечели моето уважение и съпричастност към нейните проблеми. Нещо повече, през цялото време тезата й беше, че „децата й пречат да си свърши работата“, без реално да осъзнава, че точно децата са нейната работа. Щеше да е смешно, както в онзи виц, дето един бизнесмен разказвал, че бизнесът му би вървял чудесно, ако ги нямаше тези досадни клиенти, с които трябвало да се занимава по цял ден, ако не беше свързано с бъдещето на собствените ни деца.

Болезнено осъзнах, че нашата образователна система не е мръднала и на йота за последните 20 години (а дори и повече) и все още се ръководи от сталинските принципи на възпитание, а корените й са заложени дълбоко във възрожденските педагогически похвати. Системата не позволява свободната мисъл и свободното мнение и налага строга (и безсмислена) дисциплина, което и до днес я прави да прилича на затвор за детските души. И все още болшинството преподаватели се претопяват и моделират от тази система и дори и да са относително млади (класната на дъщеря ми е малко по-възрастна от мен), бързо се превръщат в закостенели консерватори, в жестоки надзиратели, очакващи от децата ни зубрене на неразбираема информация и сляпо подчинение на учителските изисквания.

Уплаших се, като осъзнах на какво подлагаме децата си. Като осъзнах, че на практика нищо не се е променило в образователната ни система от времето, когато ние сме били деца, а може би и от времето, когато нашите родители са били деца. И още по-страшното е, че никой нищо не прави по въпроса.

Далеч съм от мисълта да обвинявам някого, а най-малко пък правителството – за това си има дежурни хора в медиите и в социалните мрежи. Моят въпрос е: какво бих могъл да направя аз, моите познати и близки, за да започнем малко по малко да променяме тази скована система, от която децата ни да излязат мислещи, търсещи и креативни хора, а не послушни овце, с глави пълни с безполезна информация и напълно неспособни да се реализират в живота?

Нямам отговор на този въпрос, но мисля, че решението е точно в това – да започнем да променяме статуквото сами, а не да захвърляме децата си безотговорно в ръцете на напълно незаинтересовани хора и после да протестираме срещу тях. Важното е да сме наясно с важността на този проблем и да осъзнаем, че нехайството към него е престъпление спрямо нашите собствени деца.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Лични, Общество и нрави и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

38 Responses to Родителска среща

  1. radislav каза:

    Уф, и аз съм настроен против сегашната образователна система. Въпросът е какво да направим…

  2. Pingback: Tweets that mention Родителска среща « The Man On The Silver Mountain -- Topsy.com

  3. Георги Тунев каза:

    като за начало – на следващата родителска среща, тези неща да ги кажеш директно на класната, директора и който е там. Сигурен съм, че повечето от останалите родители ще те подкрепят.
    Не става въпрос да им казваш как да си вършат работата, но определено ако на даскалицата децата и пречат, или трябва да си промени мирогледа, или да хваща пътя.

  4. Меми каза:

    Абсолютно съм съгласна с г-н Тунев. Просто трябваше да кажеш всичките тези неща – за безсмисленото губене на времето на родителите, само за да демонстрират контрол, издаващ комплексарство и безпомощност… За недостойното отношение към децата, за невъзможността да предизвикат интереса им… Вярно, малко е трудно да се каже това пред всички. Аз съм доволна, че още от сега – 1а – класа на дъщеря ми си има мейл. Не съм добра в говоренето, но съм много смела и добра в писането:))
    Ти не каза ли – госпожо, ако е само за нещо подобно, следващият път не губете толкова време на толкова хора, а измислете по-ефективен начин.
    „И още по-страшното е, че никой нищо не прави по въпроса“ – правим, правим, само че сме малко и е трудно. Аз например възлагам големи надежди на Любов Георгиева (http://www.youtube.com/watch?v=zVVrxi7SwQQ&feature=related), която сътрудничи в адаптирането на новия Закон за образованието към новите ни деца… Опитвам се да разпространявам идеите й, също и да ги следвам. Мисля да се свържа с нея и да й предложа безвъзмездното си сътрудничество;)

  5. nofearinc каза:

    В такива случаи се замислям за идеята за частните училища на Деси. В Щатите родителите събират за децата им да влезнат в колеж още от ранна детска възраст. Силно вероятно е тук необходимостта да е същата, но просто да сме прекалено консервативни, за да се опитаме да направим нещо по въпроса.

  6. milagros каза:

    Определено трябва всички даскали да си хващаме пътя, защото,ако някой от вас издържи и един час в стая, в която 30 деца се надвикват, никой не изслушва другия и всеки иска да каже мнението си на момента, и не изчаква дори минута съученика му да довърши това, което е започнал да казва, аз ще му дам не само заплатата си но и още една заплата бонус отгоре.

  7. tuareg70 каза:

    Радвам се да чуя, че има хора, които осъзнават необходимостта да се научим сами да решаваме част от проблемите на ежедневието. Системата не се променя лесно, но с колективно усилие е възможно. Държавата не е способна да променя, ако инициативата не идва от гражданите. Поздрави за темата.

  8. presly каза:

    Съгласна съм, че системата е порочна, но не мисля, че това е губене на време – да отделиш време за детето си, за каквото и да е то. Ако всичко стане през интернет няма съвсем да виждаме учителите – личната връзка е много по-важна.

  9. tuareg70 каза:

    @milagros,

    Да се работи с деца не е лесно, изискват се специални умения и особен подход. Вие педагозите трябва да го знаете най-добре. Аз съм присъствал на занятия на преподавател по химия (възможно най-скучният предмет ), на който децата бяха толкова концентрирани в това, което господина им говореше, че ми беше трудно да повярвам. Тайната – този човек знаеше пътя към сърцата и умовете на учениците си.
    Така че, преди да обвинявате децата, опитайте се да ги спечелите. Трудничко е, но нали това е целта на специалноста педагогика в университета?!

  10. mister_sou каза:

    Миналата година бях на същата родителска среща за ученичка в 7 клас. Подписите на родителите са важно нещо, защото в края на годината именно родителите ще трябва да се подписват и за кандидатстването на учениците след 7 клас. Това с подписите, Системата скоро няма да го промени…
    Странното е, че и децата са присъствали, което в нашето училище не се е случвало на родителска среща в началото на годината.
    И че е било средство да им се покаже, че са един вид наказани.
    Без да омаловажавам назидателния тон на класната, имам чувството, че класът си е дръзко недисциплиниран от години, та не е времето в 7 клас някой да се напъва да прави живота им в часовете интересен.
    Достатъчно е една част от родителите да се сетят, че не познават елементарните обноски на детето си извън дома, културата на поведение и проявите на възпитаност в социалната среда, където са го пратили да се обучава.
    Едва ли всички родители не са ориентирани.
    Едва ли всички деца се държат като свирепи скотове в часовете. Още по-малко – при всички преподаватели.
    Системата е безумно далече от участниците в самата Нея. Няма нито цел, нито посока към целта – да се образоват и възпитават ХОРА.
    Ако някъде в българските училища (смело го твърдя дори и за частните!) се случва да сполучат с обучението и възпитанието – то е ВЪПРЕКИ Системата!!!
    И не защото е стара, възрожденска, закостеняла или каквото и друго се сетите! А защото отдавна Системата е безумна, и не се интересува от същността на процесите обучение и възпитание.
    Някой нарече работата на учителя образователна услуга, направи учителската професия жалка пародия на учителстване, написа, че черното е бяло, и сега берем плодовете на упадъка на ценностите в обществото.
    Магьосници в училище няма.
    Самотните войни са именно с възрожденски дух и отчаяна вяра, че МОГАТ да научат някого на знание, да възпитават с личен пример, да се раздават, да издържат ВЪПРЕКИ невъзможната обстановка за работа, и да оцелеят. Да оцелеят заедно с децата, родителите и малкото останали учители по призвание.
    И да, когато не съм родител на родителска среща, а заставам пред детските критични очи, готови да ме разкъсат преди да поема дъх, за да си кажа първите думички в учебния час, се оказвам удавник без шанс да изплава. Когато всекидневно тръгвам към класове, в които преобладават изпуснатите от Клетката зверчета, дали не си върша работата, която иначе обичам, с омерзение?

  11. Димитър каза:

    Аз ще оборя всички вас дами и господа и ще кажа …Как ние станахме хора с тази закостеняла система, та трябва да се променя…децата са много разглезени просто. Ако някой е склонен да каже че не е станал човек въпреки консервативната система то тогава печели и може да недоволства колкото си ще.Най-досадното от цялата система е деленето по социален статус, което не измерва съдържанието на мозъка, а джоба на мама и тати.

  12. Точка каза:

    При нас децата не присъстваха, запознали са ги с правилника (срещу подпис!) в час на класа. Изслушах го много трудно – повтарящи се до безкрайност задължения, провинения и наказания за учениците, нищо друго извън това или някакви техни права.

    Чете го класната на сина ми и въпреки честите й коментари, че целта им не е да наказват и гонят, у мен остана един гаден вкус – учителите (не всички) се опитват от позицията на по-силните да си измият ръцете и да си спестят малко нерви.
    Разбира се, че ред трябва да има, но не и да се налага така.

    По повод на коментар по-горе – има учители, при които дори и най-буйните деца успяват да бъдат кротки и съсредоточени и независимо дали предметът е скучен или интересен, грабват вниманието им. Има други, на които (като на кривите ракети) космосът им пречи, не спират да мрънкат какви са децата и разчитат подобни правилници да им свършат половината работа.
    Уважавам първите.

  13. Меми каза:

    Димитър, днешните деца не са разглезени, те са просто различни. Затова системата трябва да се промени спрямо тях, а не да е същата както отпреди 30 години. Това е нещо като да караш колата си на втора скорост с 60 км/ч. Ако дадеш на четвърта, всичко ще е наред. Ако продължиш да караш така, ще е ужасно. Е, тЕ толкова е лесно…
    И защо не го правим, щом става дума не за машини, а за нашите нови деца?!

  14. Майк Рам каза:

    Точка, последният ти параграф съвсем кратко казано, изразява и моето мнение.

  15. @milagros казва: „ако някой от вас издържи и един час в стая, в която 30 деца се надвикват, никой не изслушва другия и всеки иска да каже мнението си на момента, и не изчаква дори минута съученика му да довърши това, което е започнал да казва, аз ще му дам не само заплатата си но и още една заплата бонус отгоре.“
    Аз съм навита. 🙂 Колко точно ти е заплатата, че да си планирам отсега за какво да я изхарча? 😉

  16. Съчувствам ти, преживяла съм всичко, което изпитваш и по същия начин съм се чувствала омерзена и излъгана – в надеждите си, че нещата в България са се променили. Но те не са.

    И ти много точно отбелязваш защо – защото ние самите не се променяме и правим малко малко, за да се променят нещата около нас.

    При мен проблемът в борбата ми като родител с образователната система беше в това, че аз изказвах мнение и показвах позиция, подобна на твоята, а за мое най-голямо учудване, едва 10% от родителите са като нас. Което не е достатъчно, за да се промени нешо съществено в българското училище.

  17. Родител каза:

    Има доста родители, които не са в състояние да се справят с възпитанието на собствените си деца. Как тогава да очакваме учителите да се справят с цял клас? Практически техните права са силно ограничени. Ако родителите не ги подкрепят, педагозите са почти безпомощни. Децата са първо наши и после на учителите. Обществото ни често приема, че училището отговаря за възпитанието на децата. А за какво тогава отговаря ме ние – родителите. Голяма част от родителите днес си нямат предствава как се държат децата им извън дома. В интерес на истината ако попитаме учениците защо ходят на училище, много малко от тях ще отговорят, че е за да научат нещо. Как тогава ще им бъде интересно там, щом целта им не са знанията? Определено и учителите са хора като всички останали – едни си гледат съвестно работата, а други, колкото да отбият номера. Не можем да ги поставяме под общ знаменател. Същото се отнася и за учениците. А колкото до подписите – това не е инициатива на учителите. Те просто си изпълняват задълженията. Като повечето от нас. Според мен резултатите от учебно-възпитателния процес ще са най- добри, ако учители, родители и ученици работят в синхрон – все едно са гребци в една лодка. Има значение колко човека гребат и дали са в една посока.

  18. Майк Рам каза:

    Родител, това, че учениците не ходят на училище за знания, го знаем всички. И ние не сме ходили за ТЕЗИ знания на училище. Въпросът е: какво да направим? И най-глупавият отговор е да ги накараме насила.

    А коментарът „те просто си изпълняват задълженията“ е отговорът на въпроса защо образователната ни система е толкова зле – защото никой не мисли и защото всеки се страхува. Най-лесно е да си измиеш ръцете с това, че си изпълняваш задълженията, тоест, превърнал си се в напълно безмозъчно същество.

  19. Владимир каза:

    Майк,
    даваш много добри идеи – сайт на училището; разпечатка на текста; как да се постъпи, без да се загуби уважението на родителя и съпричастността му към проблемите в училище. Тук, в твоя сайт, ще те подкрепят родителите.
    Това са обаче идеи в едната посока. Ако в един друг сайт, да речем на един учител, учител се оплаче от децата или от възпитанието, което им дават родителите, там вероятно ще го подкрепят други учители. И така всяка от двете страни си говори сама на себе си. Т.е. няма диалог родители-учители.
    Ще дам един пример от реално частно столично училище. Един ученик има проблемно поведение. Педагогическият съветник говори с него и му казва да повика някой от родителите си, за да говори и с тях. Отива единия родител и казва на педагогическия съветник следното:
    Това е частно училище. Аз плащам. Вие няма да ми казвате как да си възпитавам детето. Детето ще се държи както намери за добре. Повече да не сте ме извикали за подобни глупости!
    Давам този пример, за да покажа липсата на връзка между родители и училищен персонал (учители, съветници, директори и др.).
    Един от коментарите горе беше за частното обучение навън. Ами то тук в София отдавна има частно обучение, обаче ето го примера, които давам – родителите (не всички, разбира се) в частното училище ставт още по-агресивни, тъй като смятат, че щом плащат всичко е позволено. Миналата седмица имаше невероятен филм по едната ефирна тв – Да откриеш Форестър. И там имаше частно училище, но плащането там не е, за да се държи детето както си иска, а защото образованието, което ще получи там е на по-високо ниво. И още нещо любопитно от този филм – в частното училище правилата на моменти бяха и по-строги от правилата в държавното училище. Но родителите не се оплакват от това, защото знаят за какво са пратили децата си там – да се научат на дисциплина, на знания, на уважение – все неща, които в държавното училище са на по-ниско ниво.
    Та, мисълта ми е, че дори и частното училище като система може да се провали, ако родителите на децата там не държат на дисциплината, знанията и уважението и „воюват“ с преподавателите.
    Ясно е, че системата не може да се промени сама. Ясно е, че е нужна промяна и у родителите, и у учителите. И е нужно и взаимодействие между тях. Докато всяка страна все хвърля топката в другото поле, няма да има особен напредък. Замерването със забележки е чиста загуба на време и не само не води до развитие, а, напротив, влошава положението. Както казва Томас Джеферсън, когато хвърлиш кал, независимо дали улучиш или не, ръцете ти остават изцапани.
    Според мен, е необходима координация между двете страни и сътрудничество за постигането на една по-голяма обща цел – формирането на децата. Въпросът е кой пръв да подаде ръка „за помирение“ и да потърси не различията, а общите допирни точки, и така да постави началото на нещо ново?!

  20. vassilev12 каза:

    Нормално е държавната образователна система да е закостеняла – тя за това е държавна – за съжаление и задължителна.
    Ето какво предлагам аз

  21. Nina Zareva каза:

    Трябва да призаная, че вече от 29 години съм учителка и отличен педагог, но не ми е известен друг метод, освен – властническия, популярен до 89 година и прилаган през тоталитарния режим, който да е по – ефективен. Като добър педагог, каквато смятам, че съм, съм убедена и силно вярваща, че един ученик трябва да е дисциплиниран,хрисим и уважаващ тази свята институция. Може на някои „модерни родители“ тоталитарният метод „с пръчката по ръцете“ и „с тебешира по главата“ да им изглежда грубичък, но все пак ние сме педагози, учители и най вече сме длъжни да подготвим децата Ви за реалния живот в Република България, в който силовият метод е начин за получаване на уважаение. Такава е откровенната истина и ако някой учител каже, че на него никога не му се е случвало да удря шамари на някои от своите ученици – които откровенно се държат като малки разглезени пикли или мамини синчета, то той ще излъже. Децата могат да бъдат опасна материя и трябва да се възпитават внимателно, но и с желязна ръка. Колежката по-горе е абсолютно права и я подкрепям.

  22. Майк Рам каза:

    Евалла, госпожо Зарева! Това се казва самочувствие! А пробвали ли сте методът „бой с пръчки“? Известен е още от Средновековието и столетия наред е бил успешно прилаган от английската образователна система, за която знаем, че е била най-добрата. Защо не започнете да го прилагате и във Вашето училище? Убеден съм, че ще постигне невероятни резултати!

    Между другото, къде точно преподавате? Тук е мястото да си направите реклама. Сигурно хиляди родители биха искали да запишат детето си при Вас!

  23. Lubo каза:

    Майк, разбирам те и с много неща съм съгласен. Но като ти гледам отговорите, не допускаш и капка съмнение, че някой родител, даже и ти, не се справя със задълженията си. Това малко ме притеснява. Факт е, че има много учители, които не стават за тази работа. Но тъжното е, че огромната част от родителите днес не стават също. Като родителите на момче, участвало в масово изнасилване, които само казали, че ще му намалят дневните. Или като едни заможни мои познати, чието дете е на 10г., но не може да чете, а може да крещи по хората псувни, а те са хипер доволни от него.

    Доста е тъжно и не само учителите са виновни. Смени училището, те не могат да сменят родителите…

  24. Майк, настъпваш много болезнен мазол. Много пъти съм казвала, че децата ми (три на брой) станаха образовани и успешни хора не благодарение на образователната система, а въпреки нея. Самата аз от доста години И преподавам. Нямам претенции за „отличен педагог“ – просто обичам децата. Че образователната система боледува е факт. Че има много случайни хора в нея – също. Но и това, че децата не получават адекватно възпитание у дома, че голяма част от тях не уважават родителите си, а как ще уважават учителите също е факт. Всичко започва от семейството. Нормално е един загрижен родител, да се почувства опустошен след подобна среща с училището. Но понякога съчувствам и на учителите, които се сблъскват с деца и родители незачитащи нищо и никого.

  25. Майк Рам каза:

    Любо, останал си с погрешно впечатление. Не защитавам всички родители – на самата родителска среща се озадачих от това колко много родители питаха класната за поведението на своето дете и за това как усвоява материала. Явно тези хора нямат никаква представа, тоест въобще не общуват вкъщи.

    Но аз не съм от тях. В моя случай класната обвинява детето ми, че не е способно да учи, защото не слуша. А аз общувам с него ежедневно, помагам му да учи и много добре знам на какво е способно и как се справя с материала. Но тази жена не може да задържи вниманието им по никакъв начин, нито пък моето, защото говори скучно и назидателно. За мен проблемът с дисциплината не е само в децата и в техните родители, а и в неспособността и нежеланието на някои учители да предизвикат интерес към онова, което преподават.

    Тук ще отговоря и на Нина. Ако ти, Нина, обичаш децата, не всеки учител е такъв. Класната на моята дъщеря в прав текст заяви, че децата й пречат на работата. Не мисля, че това е признак на обич. А „отличният педагог“ Нина Зарева малко по-горе нарича децата ни „разглезени пикли и мамини синчета“. Нейната омраза към децата ясно струи от думите й. Нима мога да поверя възпитанието на детето си на такъв човек? Конфликтът между учители и родители е заложен много отдавна в образователната ни система и както виждам, постоянно се разпалва.

  26. Майк Рам каза:

    Дискусията се превърна във война – учители срещу родители, читатели срещу мен – и това е показателно за отношенията в нашето общество. Всеки гледа да си измие ръцете и да покаже, че не носи никаква отговорност за поведението си, обвинявайки отсрещната страна във всички възможни грехове. Това е ужасно непродуктивно и на практика обяснява защо сме на този хал в образованието, а и в много други области. Тъжно е.

  27. Gergana Neikova каза:

    Че е тъжно, тъжно е! Обаче и тази констатация не помага! За да има някакъв конструктивен спор, нека първо уточним каква е целта? Какво целим? За мен целта е една – децата да излезнат от училище със самочувствие, определни знаия и провокирани интереси, които да развиват и след училищната си възраст! Ако не преодоляват трудности, ако не са се сблъсквали с такива, тогава как ще имат самочувствие. Нека учителите да им направим обучението преодолимо трудно, а родителите нека ги подкрепят емоционално, т.е. да се чувстват обичани вкъщи, а не в училище. Там целите са други. Не съм имала дори желание да ударя ученик, но съм имала такова желание към собствените си деца, защото съм емоционално свързана с тях. Дисциплина не се постига с бой и хвърляне на тебешири, а с поставяне на задачи и настояването да се изпълняват. Може да ме обвините в бездушие и мен, но съм го казвала и на родителски срещи и на ученици – не сме се събрали в училище да се обичаме и харесваме, за това си има семейство и приятели! Целите на училището, според мен са да се образоват и да се социализират/колкото и да не ми харесва думата/, т.е. да се научат да общуват сред хора, които не са подбрани по приятелски и семеен принцип, а затова са нужни правила! Майк, радвам се за предизвиканата дискусия! Не бях чела мненията тук, но са абсолютен израз на проблемите с които се сблъсквам всеки ден!

  28. Shu shu каза:

    Майк, ще разкажа на кратко за нашата родителска среща. Класната копира правилника със средства от общата каса на класа и на срещата всеки го получи и прочете докъдето прецени че му е необходимо. Прикани ни да се подпишем, че сме се запознали със съдържанието. Всичко премина мирно тихо и кротко, всеки който имаше възражения и забележки му беше дадена възможност да ги представи в писмена форма с цел да бъдат представени на следващия учителски съвет. Не че от това ще последва нещо, поне до сега последиците винаги са били отрицателни. Всеки който си позволи да изрази собсвено мнение, а недай си боже да не е съгласен или да критикува, бива нарочен, а детето тормозено. Разбирам напълно за какво говориш и си много прав. Докато ние родителите сме в болшинството си стадо овце и едва малцина са като теб и мен, трудно ще започне промяна. Но непречи да продължаваме да опитваме „капка по капка вир става“. Ще се радвам да прочета конкретни предложения какво можем да направим ние като родители, а не общи приказки от типа на диалог и т.н.

  29. Gergana Neikova каза:

    Шу шу :), само да кажа, че правилникът за вътрешния ред се приема от педагогически съвет с гласуване. Дава се на родителите не да го обсъждат, а да го подпишат, защото това са правилата на училището, което те са избрали. Мненията на родителите се събират с цел да се изготви догодина правилник,евентуално съобразен с тези предложения, защото той се обновява всяка учебна година. А пък като родители, мисля, че никой няма нужда от правилника за вътрешния ред в училището, за да възпитава детето си! Можеш като родител да участваш в училищното настоятелство и по този начин да дадеш предложеия на педагогическия съвет за някакви добавки или промени. Нали никой не те пита като създава закона за земеделските стопанства например? Но ако решиш да си направиш такова, ще трябва да се запознаеш със закона и да го спазваш!

  30. nofearinc каза:

    Аз съм в малко по-различна позиция, но въпреки това няма как да не се съглася с идеята на Майк, че голяма част от учителите не мотивират изобщо учениците, а процент от даскалите отдавна не са заинтересовани сами за себе си от предмета си.

    Аз съм някъде по средата – все още следвам, но водя технически обучения и курсове по фирми, в университети и в училища. Ясно е, че различните възрастови групи и области имат различни специфики. Служителите на фирмите обикновено са със семейства, студентите гледат как да минат тънко, а учениците все още не са на вълна образование. Въпреки това за всяка една група има различен подход.

    На първо място преподавателят трябва да бъде в час с новостите. Проблемът на образователната система в България е, че преподавателите не се стимулират да следят актуалните промени в сферата си. В частните университети у нас и по света преподавателите са на хонорар – т.е. те практикуват в бранша и преподават в малка част от времето. Това е полезно, защото знанията не пристигат с 30 годни закъснение, а са директно от източник.

    Учениците и студентите се интересуват от нещата, които се случват около тях. И то независимо от областта. Ако говорим за литература, учителят може да прави съпоставки с Хорхе Букай или Тери Пратчет. За математика или физика могат да се следят изследванията на CERN, на автомобилните компании, на графичен софтуер и прочие. В биологията има редица анатомични, зоо и прочие открития, които са интригуващи. Преподавателката ми по биология например разказваше как се разчита ЕКГ, пълна кръвна картина и неща, които са практически полезни. Покрай тях се взимаха и нещата по материала, разбира се.

    И последното нещо – в белите страни хората са наясно с фактора ‘амортизация’. Всяка професия има даден лимит, след който практикуващият спира да бъде достатъчно ползотворен или активен, ако няма развитие. Говоря ‘на сляпо’, но мисля, че учителският праг по един предмет и в едно училище е 9 години. След тези Х (по спомен 9) години болшинството спират да проявяват интерес към професията, ако няма някакви промени в училището, няма допълнителни квалификации, обучения, смяна на групите, обменни начала или какво да е, което да разнообрази рутина и работата от удоволствие да се превърне в 100% професия. Същото важи за всички други професии – затова мениджърите трябва първо да преминат през няколко други нива във фирмата по няколко години, да се запознаят и да работят с интерес по дадената специалност и накрая да са наясно с всичко, което се случва ‘отдолу’.

  31. Shu shu каза:

    Права си Гергана, но мисля че не правилника и кой и кога го приема е най-важното, нито дали и как можем да го променяме. По-важно е все повече родители да са наистина родители, а не само по документи, както и все повече учители да приемат работата си не като професия, а като призвание и както Майк каза ако на един учител децата му пречат да си върши работата, значи просто нестава за учител. И още нещо от опит знам че когато има конфликт никога не е крив само единия. Необходими са конкретни действия, и мисля че повечето от нас са готови стига да знаеха какви точно да са действията. nofearinc много си прав, но това е само едната страна, струва ми се че е много по-важно родителите като Майк да са повече. Само че той е възпитан от неговите родители как да бъде родител. Мисля си че проблема всъщност е доста по-голям и дълбок. Ако сега невъзпитаме собствените си деца, какво да очакваме от тях когато самите те станат родители, вероятно точно това което се случва в момента. Част от тези деца без коректно възпитание, морал и задръжки ще станат учители и така ще се въртим в омагьосан кръг. Та пак да кажа мисля си че важното е какво конретно можем да направим днес и сега първо ние като родители и после учителите.

  32. Майк, не мисля че войната е от сега. Родителите на днешните деца бяха обучавани от учители, които са станали такива, защото никъде другаде не са ги приели. И възпитавани от родители, за които най-важното беше детето да има всичко. Какви родители се получават в резултат – видно е. Такива, като тебе, повярвай са единици. Аз не работя в училище. Занимавам се с деца, но извън училището. Проблеми с тях нямам, но определено се чудя, как тези деца споделят с мене – чуждата съкровените си тайни, а на майките си показват зад гърба среден пръст. Опитвам се до колкото мога да компенсирам липсата на комуникация в семейството, но твърдо съм убедена, че не мога да го направя на 100%. Уви. А в училище все още работят много хора, с които и аз не мога да се примиря. Но дори и те не биха могли да навредят на децата толкова, колкото липса на семейство. Не фактическа липса на семейство, а липсата на топлина, на ценностна система, на разговор. Преди време се натъкнах на блога на млада жена живееща в САЩ, озаглавен Родители – осигурители. Коментирах в своя блог. Е, аз съм по-слабо посещавана от тебе и не се получи такава дискусия, но наблюденията ми показват, че ще става още по-зле. Дълъг разговор е…

  33. Shu shu каза:

    Дълбок поклон, госпожо Николаева! Толкова добре сте го написали сякаш сте прочела мислите ми и сте ги претворила в текст. Един такъв разговор наистина може да е много дълъг и не един, но какво конкретно можем да правим? От позицията на човек с богат опит в тази област, какво бихте ни посъветвали нас младите и нетърпеливи родители? Как да направим така че повече родители да започнат поне да разговарят с децата си? И когато си говорят да чуват и осмислят какво казва другия? Преди извесно време бях потресена от въпроса на племеника ми, а именно „Защо когато си говорим с теб ти ме разбираш, а когато кажа съвсем същото ама дословно на нашите те ме гледат с празен поглед сякаш им говоря на друг език“. И пак да си задам въпроса – ние които нямаме такъв проблем с децата си, как и какво да направим та имащите такъв и подобни проблеми да намалеят, че после да подхванем и учителите? Преди години когато се сблъсках за първи път като родител с тези проблеми си мислех „Защо моето дете трябва да страда заради това че болшинството от родителите не се интересуват от техните, а повечето учители слагат децата под общ знаменател?“. Блъскайки си главата да намеря решение за моето дете, осъзнах че ако винаги всеки се спасява поединично няма как да се постигне толкова голяма промяна – да се променят родителите, които да променят децата си, които като пораснат да станат по-добри учители. И после докато това се случва може ли и какво да се направи зада помогнем на нашите собствени деца?

  34. Shu Shu, трудно ми е да дам рецепта. Цял живот си блъскам главата с това. За себе си съм избрала, да бъда приятел не само с моите деца, а и с техните приятели. И с децата с които работя. И с техните приятели. Опитите ми да повлияя на родителите са безуспешни. Те не чуват, а и не искат да чуват. Най-искрено се възмущават – всичко им даваме, а те неблагодарни. Всичко не значи онова, което се купува с пари. Ама как да им го обясня! Може би трябва да има училище за родители, що ли. На запад са модерни посещенията при психолог, психоанализатор. Тук това са мръсни думи. За много неща не е узряло обществото ни.

  35. Pingback: Бисерни извадки « Блог на Zelenkroki

  36. Pingback: Блог на Иво Илиев | Учители, ученици, вълнения

  37. Мери каза:

    Аз съм била и от двете страни. По-скоро ми се случи да бъда майка на първокласничка. И въпреки че намерихме внимателна и „амбициозна“ (по собствените й думи) класна, се блъснахме здраво в стената – системата и в случая и директора не позволяват да си надигнеш много главата. просто програмата за първи клас е такава, та не може да се обърне индивидуално внимание, не може и да се отиде с приравнителен изпит във втори клас (и места няма!!!) и въобще не се позволяват волности извън предписанията. Част от тези предписания е четенето на Правилника. Безидейно. Безцелно. Но според програмата/предписанията. И всички са щастливи. И равни. На финала, обаче, т.е. няма значение кой колко може, колко знае и какъв е потенциалът – на финала трябва да са равни. И честно казано и за най-големите идеалисти-учители, борили се за децата, образованието и т.н., може би не си струва предвид това,което получават и след като години са им „набивали канчетата“ да си вършат уж работата без много мисъл. Не знам вече какво трябва да се направи. Отначало мислех, че виждам виновниците, виждам и решението, но честно казано напоследък се отчаях, че светлината в тунела може да е просто идващия влак 😦

  38. chatpatka каза:

    Здравейте,
    Не искам да предизвиквам дискусия, но искам да споделя как аз реших този проблем. Аз отказах да дам децата си на системата. Сега ги обучавам вкъщи по програма, която заедно измисляме. Децата ми са на възраст 11, 9 и 7 години и се справят добре. Забелязвам, че имат доста по-различно и разкрепостено мислене и са доста по-свободни не само откъм време, но и психически.
    Взехме това решение, защото и нас ни изплаши държавното училище с неговите ужасни модели. Държавата в момента не може да предложи нищо по-добро, т.е. услугата „образование“, която се предлага е не само нискокачествена, но и опасна за емоционалното развитие на децата. Промяната отнема години, но моите деца не разполагат с години. Не исках да се превърнат в поредната статистика, поредния неуспешен експеримент на образователна та система. Като майка, която обича децата си и иска винаги най-доброто за тях, тази мисъл ме мъчеше непрекъснато. Не успях да направя компромис с възгледите си, затова се заех лично да им създам качествено, полезно и развиващо образование. Аз не съм велика педагожка или някакъв гений, който може да преподава по 5 предмета паралелно, докато с едната ръка простира прането, а с другата ходи на работа. И въпреки това вече 6 години се справяме изключително добре. Решила съм един ден да се боря с това и да променя системата, но не сега. Сега предпочитам да отдавам енергията си за развитието на децата ми, а ще променям света едва след като те порастат.
    Извинявам се за дългия пост.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s