Седмичен блог дайджест – 23

Творческото мислене и приложението му в работата, алчността в бизнеса и в определянето на заплатата, образованието и здравеопазването, целеустремеността и вярата в себе си, любовта, сексът и порното – всичко това, гарнирано с истории и снимки от екзотични места придава облика на този блог дайджест. Надявам се да ви е интересно!

Понеделник, 27.09.2010

Тази седмица по кината излезе втората част на филма „Уолстрйт“ и на фона на все още заплашителната криза, която правителството на няколко пъти обяви за приключила, темата за алчността на инвеститорите отново се върна на дневен ред. Добра ли е алчността? – пита Цветослав Цачев от блога на Елана Трейдинг и отговаря положително. Алчността е причината за кризата, но тя е и двигател за растеж, а парите са в основата на всяка иновация, твърди той. Може и да е прав – дали пък ние, хората не сме устроени така, че действително алчността да е важен мотивационен фактор за нашите действия?

Със сигурност целеустремеността е фактор за успеха и това е идеята в притчата за малките жабчета, публикувана от Мелиса в блога „Позитивното“. Много често се оказва, че трябва да си глух за съветите на „доброжелателите„, които се опитват да те отклонят от твоя път към успеха.

Няколко публикации, които бих могъл да постава в рубриката „полезна информация“: Николай Йорданов-Zalmoxis представя възможностите на новия четец на електронни книги – Amazon Kindle – и начините да си го купите на най-изгодната цена. За хората, които като мен се занимават с изнасяне на презентации, Емил Минев от блога „InspireLearning“ е подбрал три интересни видео клипа, които представят лесни и оригинални техники, с които да подсилите визуалното въздействие на своите PowerPoint презентации.

Николай Ангелов от блога на WhAT Association разказва как можем да посетим резиденция Евксиноград и какво представлява тя отвътре. Честно казано, винаги съм си мислел, че това място е табу за простосмъртни, но се оказва, че от 2 години днешните ни управляващи са разрешили посещенията и за обикновени хора. Не че е лесно и просто, но е възможно. Как – прочетете в поста. А преди това – една снимка от двореца:

Дворецът Евксиноград

Не мога да не ви предложа и първата част от „почти“ околосветското пътешествие на Емилия Гаврилова, описано в блога „През очите на пътешественика“. Признавам, че като видях снимките от Бали веднага се съгласих с думите на авторката: „В Бали ми остана душата… Няма човек, който е видял този живот и да не е бил пленен…“ и ви представям една снимка от това райско кътче.

Остров Бали

Вторник, 28.09.2010

Въпросът за изучаването на предмет „Религия“ в училищата предизвика ужасно много спорове, изляха се тонове омраза, а БПЦ (която отдавна изгуби своя авторитет в обществото и вече се появява в медиите само с някой скандал) организира литийно шествие в подкрепа на идеята (която и без това твърде малко хора разбраха), с което още повече нажежи страстите. Затова много се зарадвах, че в морето от мнения и публикации се появи опит да се обяснят нещата разумно и без манипулации. Радан Кънев представи три аргумента в полза на въвеждането на предмета „Религия“, които нарича „лаически“, защото са предназначени за обикновения човек, необременен от политически или верски пристрастия. Ще цитирам само малко:

Просветата и познанието по въпросите на религията не са проповед.

Вярата различава религиозния човек от атеиста, агностика или скептика. Знанието различава образования от игнорйентина. Никакъв скептик не може да бъде този, който не познава основите на християнството.

И което е по-важно – познанието за религията е инструмент срещу профанизирания псевдо-религиозен фанатизъм, който по чуден начин обвързва съпричастността с православието с противопоставянето на човешките права например.

Със същите аргументи, но със съвсем различен изказ, Иван Стамболов-Sulla представя своята позиция в този спор, подкрепяйки (привидно) противниците на идеята и доразвивайки я в посока на това да се премахнат още математиката и историята, които също са създадени от религиозни хора и които биха могли да научат децата да се съмняват в догмите, налагани им от другите. Статията, озаглавена „Изневероучение„, е изпълнена със сарказъм, но много точно разкрива позицията на някои хора, обявяващи се за „свободомислещи атеисти“, които в крайна сметка се оказват точно такива фанатици, каквито са били и дейците на Инквизицията, например.

Петър Събев разсъждава над условията за ползване на тоалетните в обществените заведения в поста си „Цената на… нуждата„. Независимо, че ООН била обявила ползването на тоалетна за основно човешко право (на никой не му пука за мнението на ООН), без да съм социалист или популист вярвам, че всеки човек трябва да може да пие вода и да се изпикае безплатно, защото това са основни човешки нужди. Биологически. Убеден съм, че ако има добро желание, ще се намери и решение, което да е и икономически изгодно за заведенията. За съжаление, врътването на ключа е най-простото решение и сякаш никой не иска да си напъне мозъка за нещо повече.

За контраст – един кратък пост на Вили Фарах за впечатленията й от турското туристическо обслужване, озаглавен „Мархаба, комшу! Добре дошъл в Турция!“ и един репортаж за чудесен уикенд в Будапеща – един от градовете на моите мечти – от Мадлена Йорданова.

Будапеща – парламентът

Сряда, 29.09.2010

Работата и отношението към служителите е темата на този ден. Григор Гачев разказва една история за Джеймс Гослинг – създателя на програмния език Java, който след купуването на Sun Microsystems попада в Oracle и как една висша служителка убива духа на новоприетите служители, оправдавайки се с бюрократичната фирмена култура. В резултат Гослинг (а вероятно и други) напуска. Фирмата запазва безценната си култура, но губи един човек, който създава революционни продукти. Жалка картинка…

В електронното списание „Кръстопът“ е публикуван разказа на Иван Димитров „Невидимата линия„, в който авторът лансира идеята да бъдат назначавани хора, които в последствие да бъдат уволнявани, като по този начин хем се запазят ценните хора в компанията, хем се изпуска напрежението и някой изиграва ролята на жертвата. Странно, а може би не чак толкова?

Ана Динкова-Ankabanka разказва история, в която е била критикувана, че разсъждава твърде творчески. Оказва се, че правилният начин на мислене бил същият като този на шефа. Тоест – никакво мислене. Ех, докога ще я караме така – като овце?

Лошите реклами осакатяват феи и убиват еднорози, казва Васи Вълчанова, представяйки рекламния фестивал Eagle Print Awards. Истината е, че лошите реклами убиват желанието на хората да купуват продуктите на дадена компания, а това може да убие бизнеса й. Чудя се това на липсата на творческо мислене ли се дължи, или на прекалено творческо мислене?

Ето ви един хубав (визуален) пример за творческо мислене – абатството в Сен Гален (Швейцария), представено от пътеписа на Детелина Стоянова в блога „Пътуване до…“ Невероятна красота!

Абатството в Сен Гален (Швейцария)

Четвъртък, 30.09.2010

Светлозар Петров публикува 4-та част на своята поредица за недостига на специалисти в икономиката, този път посветена на заплатата. Каква заплата да поискаме, когато ни попитат за това на интервюто за работа? Отговорът е много прост:

Специалистът, ако е специалист, познава бранша и пазара, съответно познава и нивата на заплащане. Ако няма последната информация, може да я събере от колеги с няколко позвънявания по телефона. Така е – с питане става. Изключение, естествено, правят хората, работили в чужбина или работили много дълго време на една позиция в една фирма. Те нямат реалистична представа за пазара на труда.

Бисер Вълов представя една интересна идея да се рекламира операта – да се отиде сред народа, на пазара. Има интересно видео, от което може да се види ентусиазма на младите оперни изпълнители и положителната реакция на публиката. Явно идеята дава ефект.

Марти – циничният елф – ни дава своите мъдри мисли за любовта, секса и порното. Не всичко написано го разбирам (защото не съм толкова интелигентен сигурно), но ми хареса. Ето ви един откъс:

Любов се търси с всяко вдишване, което правим
Секс се прави с умела ерективна провокация
Порно се намира под всяко дърво и камък

Още публикации от блоговете за пътеписи: Меглена дава полезни съвети за пътуване в Източна Африка (голяма моя мечта!), а в „Разходка.ком“ Илиана Дурова ни разказва за своето пътуване до гръцкия остров Корфу. Мястото, където е отраснал и е събирал буболечки любимият ми автор от детството Джералд Даръл едва ли е толкова девствено и спокойно място, както преди 60 години, но въпреки, че вече е луксозен туристически център, желанието ми да го посетя все още не е изстинало.

Остров Корфу

Петък, 01.10.2010

Опитвайки да направи аналогия с казармата, Радан Кънев представя работата на здравните министри като бездействено наблюдаване на деградацията на родното здравеопазване. Авторът отбелязва факта, че нито един здравен министър не е изкарал 4 годишен мандат и коментира че всички премиери са предпочитали да уволнят здравния си министър, вместо да поемат реалната отговорност за провеждане на истинска здравна реформа у нас. Като контрапункт, д-р Александър Колевски разказва историята на един свой колега до болка отдаден на професията си и на мисията си да лекува хората. Жалко, че такива хора са толкова малко.

Радислав Кондаков пък поставя въпроса доколко реалистични цели си поставяме и вярваме ли в собствените си способности да ги постигнем?

Според редица автори силата на мисълта извира от вярата – ако я имаме, и то без петънце от съмнение, то умът ни става всемогъщ. И може да мести планини.

Според още по-дълга редица скептици, това са пълни дивотии.

Въпросът е: ние в какво избираме да вярваме?

Мелиса е публикувала една много хубава история от романа „Демонът и сеньорита Прим“ на Паулу Коелю, която идеално пасва на рубриката „Петъчна притча„. Всички знаят, че харесвам Коелю, но тук искам да подчертая, че точно този роман ми е най-любимият, защото разказва за изпитанията, пред които понякога е поставен нашия морал.

Околосветското пътешествие на Емилия Гаврилова продължава в Австралия. Вижте втората част на нейния забележителен пътепис, от който ви представям този прекрасен кадър:

Австралия

Събота, 02.10.2010

В събота публикувах моите впечатления за българското образование, провокирани от родителската среща, на която присъствах в училището на по-малката ми дъщеря, което пък провокира Стефан Василев също да сподели своите мисли за родната образователна система, да я сравни с някои чужди постижения и да стигне до извода, че единствено поставяйки я в частни ръце, може да постигнем някакъв съществен напредък и да я превърнем в школа, която подготвя децата ни за истинския живот.

Точица пък дава страхотен пример за истинска отдаденост на една идея, с делото на Хосе Антониу Абреу във Венецуела и създаването на мрежа от музикални школи за най-бедните деца, обединени от неговата „El Sistema“ и даващи възможност за музикално образование и развитие на над 250 000 деца от гетата.

В събота се проведе и едно интересно събитие, обединяващо както блогъри, така и разработчици, които ползват най-популярната блог-платформа WordPress. Събитието, наречено WordCamp, събра доста почитатели на WordPress, имаше множество разнообразни лектори, включително и от чужбина, сред които се открояваше Joost de Valk, който според мен направи и най-добрата презентация. Представям ви коментарите и презентациите на още двама от лекторите – Стефан Кънев и Веселин Николов-Dzver, които също бяха доста интересни.

Неделя, 03.10.2010

Валентин Михалев излезе с тезата, че дилетантството е един от най-сериозните врагове на нашето общество, то се е превърнало в национална болест и срещу него трябва да се борим активно. По принцип споделям мнението му, че в много области от живота у нас липсва професионализъм, но тук възниква философския въпрос: ако всички сме дилетанти, кой ще се бори срещу това?

Йордан Янков, човекът, който нарече мен и моите читатели дилетанти и се самообяви за голям професионалист в книгоиздаването в коментарите под моята публикация Читанка дайджест, се похвали в своя блог със стартирането книжарницата за електронни книги е-Книги, в която срещу скромно заплащане човек може да си купи правото да чете електронна книга. Цените наистина са значително по-ниски от книжните издания, но пък читателят продължава да се третира като потенциален престъпник и затова са създадени специални защити на произведенията от копиране с цел запазване на авторските и сродните права. Въпреки идейните ни различия, приветствам излизането на този проект, защото така читателите, които предпочитат електронните продукти, ще имат достъпна и евтина възможност да прочетат любимите си книги на компютъра. Времето ще покаже дали този бизнес подход е добър и за кого.

Накрая завършвам с нещо още по-позитивно: Ани Коджаиванова смята, че кризата е превърнала центъра на София в едно по-красиво, по-приятно и по-уютно място, давайки множество примери за изчезнали (ненужни) бутици и появяването на тяхно място на магазини и заведения с любезен и отзивчив персонал, предлагащи интересни и полезни вещи и храни на приемливи за народа цени. Какво по-хубаво от това?

Бъдете позитивни! 🙂


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

 

Advertisements
Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to Седмичен блог дайджест – 23

  1. bojoz каза:

    Доста труд сте хвърлили. Все някой трябва да го направи. Сещам се за дайджестите от едно време. Съвременната реклама ги съсипа.

    Благодаря!!! 🙂

  2. Майк Рам каза:

    Радвам се, че някой го оценява! И аз благодаря!

  3. Pingback: » Списание ИДЕИ е много младо, то има има нужда от приятели – и е готово да поеме всяка приятелска подкрепяща ръка Кризата

  4. Pingback: Списание ИДЕИ е много младо, то има има нужда от приятели – и е готово да поеме всяка приятелска подкрепяща ръка

  5. Лита каза:

    благодаря за чудесната подборка 🙂
    повечето от нещата идват в рийдъра ми, но така представени с анотацийки към тях, изглеждат по-примамливи за четене 😉

  6. Майк Рам каза:

    Това е идеята. Има наистина интересни неща, които може и да не забележим, прелиствайки стотиците постове в четеца си. А така са извадени на показ.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s