Мине се – не мине време и ето – Пламен Петров отново призовава блогърското братство да се включи в поредната игра. Признавам, че неговите провокации са интересни, даже покрай една от тях – за десетте блогърски тайни издадох и електронна книга, – но нещо начесто ми идват, а аз обичам добре да си обмисля публикацията, преди да се включа в подобно начинание. Така идеята за един перфектен ден остана без мое участие, затова пък сега съм решил да се реванширам и да се включа в играта за десетте божи заповеди на интернет етикета.
Проблемът, както винаги, е в това, че Пламен, започвайки пръв, е описал най-важните неща и за онези, идващи след него задачата става все по-трудна. Но аз пък не се отказвам лесно от такива трудности и започвам смело с моите „съвети“, а дали ще ги докарам до десет – само Бог знае 🙂
Всъщност, за да не се разпростирам много нашироко (веднъж вече писах сериозно за 10-те божи заповеди на новия век, но някои хора го приеха като обида), а и за да кажа нещо смислено, което съм го открил от собствения си опит, се фокусирах в малко по-тясна ниша и ще ви споделя 10 блогърски заповеди, т.е. етикет на блогъра и на неговите читатели и коментатори:
1. Бъди искрен! Не се прави на това, което не си! Хората не са глупави и веднага ще разберат, че си позьор и ще напуснат твоя блог.
2. Не кради! Ако нещо те е впечатлило в мрежата, цитирай го надлежно, като укажеш кой е авторът и откъде си го намерил и задължително сподели какво точно ти е привлякло вниманието в него.
3. Не се прави на много умен! Не давай кухи съвети, които си прочел някъде, но които никога не си изпитвал на собствен гръб. Споделяй неща, които лично си опитал, видял или чул, за да звучиш истински, а не фалшиво.
4. От друга страна, ако някога си написал нещо умно, не е грях да припомниш отново на света. Цитирай хубавите си постове от време на време – така хем новите ти читатели ще открият нещо полезно, хем ще си направиш по-добро SEO.
5. Не всичко в Мрежата е безплатно. Има неща, които се продават срещу пари, но си струват всяка стотинка. Възползвай се! Един ден знанието ще ти се отплати стократно.
6. Бъди полезен! Споделяй неща, които биха донесли някаква полза за читателя. Дори да разказваш лични и интимни истории (като това как си се отървал от хемороидите) би довело благодарни читатели, стига да им носи полезна за тях информация.
7. Читателю, чувствай се добре дошъл в моя блог, но не забравяй, че си на гости! Правилата за доброто възпитание важат както в дома ми, така и в блога ми.
8. Ако не си съгласен с моето мнение, можеш да го критикуваш, като изложиш своите аргументи, само не сери в блога ми! Аз ще го почистя веднага, но гадното чувство остава за дълго.
9. Не наричай всекиго „чалгаджия“! Някои може да сме грозни, дебели и космати, да спим с жени и дори да имаме деца-пубертети с розови дрешки, но въпреки това слушаме метъл. Обидно е, някак си.
10. Дори когато плюеш по някого, сложи линк към него! Читателят трябва да може сам да се увери в твоите думи и да си състави собствено мнение. Ако не го направиш, значи си демагог. Това се отнася и за феминистките!
Това бяха моите десет съвета. Ако някой може да добави още нещо – може да се включи в играта (като не забравя да цитира Пламен и мен), а който си няма блог – тук, в коментарите. Какво ще кажете?
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
много ми харесват последните няколко правила – понеже хейта е национален БГ спорт, та за това трябва да се обяснява по-подробно. аз бих добавила и още няколко:
научи се да пишеш грамотно, не прекалявай с джадите, както и не прекалявай с подканването на хората/читателите ти да гласуват за твоите постве (особено, когато са скучни)
Седмо и осмо правило много ми легнаха на сърце! 😉
Хубави „заповеди“, поднесени със свежо настроение 🙂
да бе, ей сега ше сложа линк към някой дето ме дразни… 😛
Уважавай написаното в блоговете и коментарите на другите така, както би искал да уважават и написаното от теб.
Води грамотни дискусии в коментарите и спори незаядливо и аргументирано. Обидите, особено на тема възраст, пол и външност, не са аргументи.
Коментирай във връзка с темата или с друг коментар. По-добре замълчи, отколкото да ръсиш свободни и никого неинтересуващи съчинения или да превръщаш дискусията в чат.
Лонги, аз пък много се дразня някоя „фенка“ като започне да ме плюе в блога си и науча за това от Гугъл случайно. Ми тури един линк, да го е*а!
А на всичкото отгоре се и чуди защо не може да коментира в блога ми! Щото съм се учил от теб и съм много добър с парцала. Трия всички простотии наред! Затова е правило 8. 🙂
Точка, и твоите съвети са добри, но звучат много сериозно. Не съм убеден, че троловете ще си вземат поука от тях.
Майк, едва ли, няма да са тролове, ако ги спазват. 🙂 Написах ги пожелателно. 🙂
Относно ръсенето на безмислици наред из блоговете – има един не-трол с име на нежно цвете. Тук още не съм я чела да се обяснява в любов, но има време. 🙂
Мноооого добро. Ще го давам за пример като ме питат какво толкова й харесваме на блогосферата.
@Майк – Троловете няма да ги гледат, но не е това целта – истинские тролове дори помагат на замряли дискусии. Проблем са идиотите, които си вярват.
майк, на тебе пък кой ти се дразни?!? ти си толкоз добричък че понякога чак… ме дразниш :Р
Добре написано, но т. 9 е особено важна 🙂
Наистина Пламен е споменал най-важните неща. Това беше най-трудното и за мен. Но идеята ти за блога като за къща много ми допада – добре е гостите ти да са приятни хора, нали?
заповеди!? 😦
Хрумна ми, че може да се добави: „Не трафикоманствай“ 🙂
Pingback: При това гърбав :)
Аз пък имам нужда от съвет. Отвреме-навреме пиша в един форум. С повечето от другите участници спорим къде по-аргументирано, къде – не. Но има един от потребителите, който постоянно ме ругае и обижда. Явно не е симпатизант на политическата партия, на която симпатизирам аз. Признавам си, че понякога и аз си позволявам известен сарказъм спрямо него. Напоследък, освен обидите, получавам и заплахи. Администраторът не взима никакво отношение. Само веднъж /след съдействието на друг човек/ му изтри един коментар. Освен дежурните глупости, вече получавам и лични заплахи, но никой не взима мерки. Още повече, потребителят /kuvert/ знае коя съм аз /видял е симката ми във „Фейсбук“/, а аз не знам кой е той. Не знам какво да правя… Трябва ми съвет!
http://www.vrabnitsa.bg/forum/viewtopic.php?p=1967#1967
kuvert
Регистриран на: 13 Дек 2007
Мнения: 396
МнениеПуснато на: Пет Окт 15, 2010 7:31 am Заглавие:
„Вас и ваща партия само Алексей Петров и Яне Янев ще ви оправи!
Вече съм им подал информация за теб.Следи пресата и новините.Скоро ще лъсне и твоето име покрай клубчето на ГЕРБ,агитациите за гласуване и чувалите с картофи покрай изборите!Дошъл е края ти!“
Полезно, благодаря! Мисля, че преди като пишех често криво-ляво ги спазвах. Ще гледам и за напред да е така, макар мой пост да се появява я веднъж в месеца, я не 🙂
marystaneva, един от основните недостатъци на форумите е липсата на строг администраторски контрол, който да гарантира добрия тон. Точно това е причината много хора да участват анонимно и да сипят хули, обиди и заплахи.
Съмнявам се, че човекът ще изпълни заплахите си – обикновено това са страхливци, които само на думи изразяват агресията си, – затова ви препоръчвам да не общувате изобщо с този човек. „Убий простака с мълчание“ е добра политика в случая.
И аз смятам, че е страхливец. Не ме е страх от него, но въпреки това усещането е неприятно. Лошото е, че и контролът не е на ниво. За другото си прав. Благодаря!
11. Чети внимателно критиките на читателите си – от тях ще научиш много повече от хвалбите по твой адрес! 🙂
Не наруших нито една от горните, коментирайки накуп толкова в блога ти.