Петъчна притча. Да затвориш кръга

Способността за промяна у човека винаги ме е вълнувала. Смятам повечето хора (и себе си в частност) за консервативни. Промяната ни плаши и това ни пречи да вървим напред. Текстът, който ви предлагам, е силно мотивиращ за онези, които все още се държат за миналото, за старото, чувстват някакво удобство, което вече е почнало да ги убива, но не могат да намерят сили да го променят. Този текст е от блога на Паулу Коелю. Той твърди, че е попаднал на него в интернет и само го е редактирал. Преводът е мой.

Да затвориш кръга

Човек трябва да знае кога един етап е приключил. Ако настояваме да останем по-дълго от необходимото време, започваме да губим щастието и смисъла на другите етапи, през които трябва да минем.

Да затвориш кръга, да затръшнеш вратата, да приключиш една глава – както и да го наречем, важното е да оставиш в миналото онези моменти от живота, които са завършили.

Загубили сте работата си? Или е приключила една любовна връзка? Напуснали сте дома на родителите си? Заминали сте да живеете в чужбина? Или дълго приятелство е приключило внезапно? Можете да прекарате дълго време, чудейки се защо се е получило така.

Можете да си кажете, че няма да предприемете друга стъпка, докато не разберете защо неща, които са били толкова стабилни във вашия живот, са се превърнали в прах, просто ей така. Но такова отношение би било ужасно стресиращо за всички останали: родителите ви, съпругът или съпругата, приятелите ви, децата ви, сестра ви. Всеки приключва глави от живота си, обръща нови страници, помирява се с живота и всички те ще се чувстват зле, гледайки ви в застой.

Нещата преминават и най-доброто, което можем да направим, е да ги оставим да си тръгнат наистина.

Ето защо е толкова важно (колкото и болезнено да е!) да унищожавате сувенири, да се преместите, да дарите много неща на домове за сираци, да продадете или подарите книгите, които държите у дома.

Всичко в този видим свят е изражение на невидимия свят на това, което се случва в сърцата ни – и отърваването от дадени спомени означава също да освободим пространство за други спомени да заемат тяхното място.

Оставете нещата да си вървят. Освободете ги. Отвържете се от тях.

Никой не играе в този живот с белязани карти, затова понякога печелим, а понякога губим. Не очаквайте нищо в замяна, не очаквайте вашите усилия да бъдат оценени, геният ви да бъде открит, любовта ви да бъде разбрана.

Престанете да включвате емоционалния си телевизор на една и съща програма отново и отново, онази, която показва колко много сте страдали от дадена загуба: това само ви отравя, нищо друго.

Нищо не е по-опасно от неприемането на една скъсана любовна връзка, на работа, която е обещана, но не започва, на решения, които постоянно се отлагат за „подходящия момент“.

Преди да започне новата глава, старата трябва да бъде приключена: кажете си, че онова, което е отминало, няма да да се върне повече никога. Спомнете си, че е имало време, когато сте можели да живеете без тази вещ или този човек – нищо не е незаменимо, навикът не е нужда. Това може да изглежда съвсем очевидно, може даже и да е трудно, но е много важно.

Да затвориш кръга. Не от гордост, неспособност или арогантност, а просто защото това вече не пасва на твоя живот.

Затръшни вратата, смени плочата, почисти къщата, избърши праха.

Престани да бъдеш онзи, който си бил и бъди този, който си.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

 

Advertisements
Публикувано на Петъчна притча и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

19 Responses to Петъчна притча. Да затвориш кръга

  1. PLAMEN SHOPOV каза:

    в общи линии ;когато една врата се затваря , друга се отваря.

  2. Valentin каза:

    Вярно, истинско, полезно и мотивиращо. Благодарности, че сподели 🙂

  3. Често човек не си дава сметка, че е спрял на вратата и препречва входа… Или изхода.

  4. asktisho каза:

    Много вдъхновяващо! Бих добавил: спрете да служите на себе си и започнете да служите на другите. Всяка усмивка, която подариш, всяко усилие, което направиш за някой друг, всяка вещ, която дариш, все едно ги даряваш на себе си, защото всички сме представители на един и същ Персонаж, но маскирани и (както правилно е забелязал Шекспир) играем роли на сцената на живота. Толкова сме се вживели в ролите (буквално), че сме забравили, че играем. Хора като Шекспир остават в историята, защото първи забелязват някакви важни неща, между другото. И ги казват на другите. Не защото са гениални автори. А той е и гениален автор 🙂 Но да се върнем на ролите. Ролята на един човек е да те зарадва, на друг – да те натъжи. Трети идва, за да те накара да страдаш. Трябва да сме благодарни на всички, защото всички са наши учители и нищо не става от зла умисъл. Всичко е за добро, макар в момента невинаги да изглежда така. Просто не виждаме голямата картинка. Има много по-важни неща в живота от това да се наядеш, напиеш и размножиш. да ти е топло и да се чувстваш комфортно. Да не си сам. Можеш да увеличиш изобилието на планетата, примерно. Или да повдигнеш духа на човек. В „What about me“ Ram Das съветва как да се отървем от всичките си притеснения: „Спрете да се тревожите, отпуснете се и започнете да се раздавате. Давайте, давайте, давайте! И когато сте толкова заети да давате, вече няма да имате време да мислите за себе си и да се тревожите what about me?“ Ще предам и думите на Йогананда: „Ако знаехте чии синове сте и каква територия притежавате, щяхте да оставите всичко друго“. Малко се отклоних от темата на пръв поглед, но това не е точно така. Затварянето на кръговете никога няма да го разберем и да се поучим от грешките си, за да продължим напред, ако мислим само как кръговете ни се отразяват на НАС, какво искат НАС да ни научат и защо точно НИЕ ги преживяхме тези неща. Този начин на мислене е причина хората непрекъснато да повтарят грешките от миналото и нищо да не научават от тях. Стив Павлина казва: „The Future Equals The Past“ и е прав. Кръговете ще продължат да се повтарят, малки и големи, докато не се въведе някаква промяна в курса. Тя обаче не може да бъде извън нашето съзнание. Трябва да сме осъзнали какво искаме да променим, за да видим промяната (и да я оценим). You don’t see what you don’t know and you don’t know what ypu don’t see. Това, от което се нуждаем, е разширяване на съзнанието. Така ще се разшири възприятието. Кръговете също ще се разширят. Те са неизбежни. Природата е (в) цикъл 🙂 По-важното е не какво ограниченото ми съзнание научи за егото си от този опит, какво спечели и какво загуби, а какво променихме за другите, за света с какво допринесохме за всеобщото изобилие, какво направихме, за да стане животът на тази планета с една идея малко по-добър? Такива ми ти работи.
    Малко се отплеснах, сори. Ама днес ми е духовна вечер 🙂 Поздрави!

  5. Мая каза:

    Мъдрост, която тряба да си залепя на стената, за да си я чета всеки ден, за да не я забравям!

  6. el_ra каза:

    Колкото повече човек живее с миналото си, с толкова той умира всеки ден.

  7. Много правилно и вдъхновяващо. Когато човек живее с миналото си, той не е отворен да види възможностите, които настоящето му предлага. Просто не ги търси. Хубаво е да си даваме сметка защо не ни е потръгнало в работата, във връзката или друг аспект от живота ни, но само дотолкова, доколкото да разберем къде НИЕ бъркаме и да променим това. Защото можем да променим единствено себе си – не и другите.

  8. batpep каза:

    стойност много висока.

  9. Dimitar N. Mitev каза:

    Да сложим ясна граница на своя ден предишен и върху чиста страница ден първи да напишем….

  10. Pingback: Ден първи! « Преди да полетиш

  11. lilia каза:

    както и да бъда тълкувана-има факти ,които ни карат да се съобразяваме.

  12. Деница Митева каза:

    Всеки ден изгубваме от себе си по нещо … Всеки ден изтупваме кръговратите на истината . Разделяме се с някого . Събираме не доизградена къща . Тръгваме за някъде . С цветовете на очите си рисуваме мечти … прозорец , разперен от галопиращи отражения … Едно огромно слънце , разрязано от вопъла на хоризонта… Внимателно лавира между развалините … под кратера на сърдечните радиостанции … Съдбите ни са падащи звезди , до бяло нажежени … Всеки ден изгубваме от себе си по нещо … Какво ще ви оставим за наследство ли ?! Една земя , разчорлена от грехове и истини … Къшеи хляб , за да залъжете глада на последната легенда … И кръстословица от диалози , с която трябва да преплувате най – умореното сражение … със нас естествено … Всеки ден изгубваме от себе си по нещо ….Но никога не губете себе си !

  13. Страхотна е!
    Човек може да си извлече много поуки…

  14. cveta каза:

    Всичко това е така,много точно,до болка вярно.Първо го осмисляме и казваме „да“,после го говорим и отново се съгласяваме.На теория всичко е ОК.И идва ред на реалните действия….

  15. Pingback: Съпоставка « Блог на Zelenkroki

  16. Pingback: Личният избор възможност да се откриеш « Преди да полетиш

  17. Елена каза:

    Аз наричам това – да затворим страницата! Случило се е нещо неприятно с нас, болни, тъжни или самотни сме – ако можем да поправим нещата трябва да действаме. Ако нищо не може да се направи – затвори страницата и продължи напред!
    Има един прекрасен стих на Уолт Уитман:
    „Ако не ме намериш изведнъж, не се отчайвай!
    Аз някъде съм спрял и те очаквам…“

  18. Аssia каза:

    Да-рявам,
    защото вярвам
    и
    вървя напред,
    защото знам, че миналото е една затворена страница!
    Книгата на живота я пишем всички заедно.

  19. Rayn@ каза:

    По-лесно е да се каже отколкото да се направи (easier said than done). Как да се откажа като искам да спечеля eдна книга 🙂

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s