Седмичен блог дайджест – 25

Кое ни прави щастливи и защо сме толкова сериозни, можем ли да се научим да бъдем толерантни и да се справяме сами с проблемите си или ще се изнудваме едни друг и ще се върнем отново в комунизма, силата на любовта и свободата, упоритостта и постоянството и умението да се откажем от претенциите си към живота – ето за това става дума в новия брой на Седмичния блог дайджест. Приятно четене!

Понеделник, 11.10.2010

Едва ли има някой сред нас, който да обича постоянния рекламен спам от големите компании, който ни залива отвсякъде. Уж всичко се прави в името на клиента, но накрая като клиенти разбираме, че фирмите, които уж ни обслужват, всъщност ни изнудват и се опитват да ни превърнат в свои роби. Ивелина Атанасова е написала чудесно открито писмо до Глобул, в което като професионален маркетьор и редови клиент изразява своето възмущение от тяхната политика и отношение към клиентите.

Светлозар Петров продължава своята поредица за недостига на специалисти като този път се фокусира върху нуждата от постоянно обучение и преквалификация, която ужасно много хора у нас изобщо не осъзнават. Други се сещат, но се оправдават с липсата на време. Ето ви един добър съвет от автора:

Видимо е, че няма нужда за всяка преквалификация да правим по още една магистратура. Някъде е необходима, но само някъде. Както и нямаме време 2 години да чакаме да я завършим. Сметките, за съжаление, спохождат къщите ни всеки божи ден. Изходът е или по-внимателно планиране във времето (т.е. да започнем, преди да сме останали на улицата) или избор на съвсем практически ориентиране курсове и обучения (т.е. да стане бързо). Или и двете, ако е възможно. Все пак не всеки занаят се учи за три дни.

(Удебеляването и линкът са от мен – Майк Рам)

Животът е постоянна борба и в тази борба ставаме по-силни с всеки ден, ако успяваме да се преборим с трудностите сами. Понякога чуждата помощ може дамо да ни навреди. Вижте защо в притчата за пеперудата от блога „Позитивното“ – много поучително четиво!

Вторник, 12.10.2010

Григор Гачев е написал много прочувствен пост за помощта, за дълговете и за израстването. В неговия пример, темата се върти около блоговете и ме накара да се замисля дали и аз съм успял да платя своите дългове на онези, които първи ми показаха силата на блога и ме подкрепиха в моите първи стъпки. Може би този дайджест е един вид отплата, макар и към други хора – просто това мога да направя. Ето какво казва Григор за блоговете – едно от най-точните и силни описания на ценното в това да пишеш свободен:

Място, където обикновените хора решават кого ще подкрепят, просто с интереса си към него, а кого ще оставят в забрава. Защото всичко, което е нужно, за да подкрепиш ценността и да отритнеш смрадта е просто да си избереш кого да четеш.

И така малко по малко изплуват и се задържат стойностните, истински хора – и дават на околните пример, че животът е не само подлости и рушвети. Че има как, и си струва да живееш истински, да се чувстваш човек, и да го отстояваш.

Донякъде в съзвучие с това идва и постът на Лидия Стайкова, която публикува писмо от завършващ ученик, споделящ разочарованието си от образователната ни система, която убива всякакво желание за учене и развитие у него. Тъжно е да чета такива откровения, може би защото и аз самият съм се чувствал така при завършване на средното си образование, но пък отговорът на Lyd май е най-мъдрият съвет, който човек може да получи в такъв момент:

Може пък ако си отдъхнеш малко от тъпото училище, да имаш време не просто да помислиш, ами да научиш повече за света и за себе си и да вземеш добро решение, вместо да продължиш на автопилот да учиш просто заради самото учене.

Пламен Петров зачеква една актуална напоследък тема, която силно разделя хората на два крайни лагера: Отживелица ли е бракът и прави ли ни сватбата щастливи? Аз като щастливо женен човек вече 20 години отстоявам традицията на брака, въпреки че не намирам вдигането на пищни и скъпи сватби за особено смислено. Пламен смята, че основната причина за избягването на „бракуването“ напоследък е страхът от обвързване. Статията поставя много въпроси и събра много коментари, което показва, че темата в важна за мнозина, но може би наистина пазим някакви скрити страхове, щом предизвиква и толкова много агресия.

За разтуха вижте как кризата се отрази на ордена на джедаите в разказа на Радислав Кондаков „Джедайски неволи“ или прочетете пътеписа на Красимир Георгиев „Великата Индия„, в който авторът се опитва съвсем сбито и накратко да ни представи живота, историята и културата на тази велика страна.

Индия

Сряда, 13.10.2010

Икономически новини с голямо значение: Георги Ангелов от Блога за икономика разкрива, че вдигането на данъците в Гърция като антикризисна мярка не дава никакъв ефект, а Константин Павлов-Комитата ни представя един прост и позабравен начин да си плащаме държавните такси използвайки таксови марки, като по този начин избегнем посредничеството на банките.

Тодор Христов от „Нова визия“ представя четвъртия пореден конкурс на SlideShare за най-добрите презентации в света и по традиция обещава да представи най-интересните предложения в различните категории. В този конкурс може да участва всеки – има категории за бизнес, за образование, за технологии, както и за лично представяне, а журито е съставено от най-известните имена в Интернет света – доказани майстори на презентацията. Наградите са много яки технологични джаджи, така че – давайте смело напред!

Акцията за измъкване на затрупаните от два месеца чилийски миньори беше темата на медиите тези дни. Драмата на затрупаните работници развълнува всички хора по света, а от всички публикации аз избрах да ви представя поста на Радан Кънев „Dum spiro, spero„, който е избрал изключително уместно латинската сентенция „Докато дишам, се надявам“ за заглавие на своята статия на възхита от примера за човешка солидарност и обществена ангажираност.

За мен от тази наистина разтърсваща история (която ме просълзява всеки път, когато я гледам по телевизията или слушам по радиото) остава именно надеждата.

Надежда, че светът, в който живеем, не се е разкапал толкова, колкото изглежда на пръв поглед. Че здравото е повече от това, което виждаме…

Най-сетне, че и в България ще има хора, които да се скарат за честта да излязат последни от шахтата, след като са помогнали на всичките си колеги, приятели, другари.

В малко по-друг стил и с по-различни думи, но в същия дух звучи поста на Аспарух Калянджиев „На човек е нужен друг човек, непременно„:

За да ти се усмихва: не защото е смешно, а защото иска да ти се усмихва и от това му е хубаво.

За да те загръща понякога с одеяло: не, ти можеш и сам, разбира се, но това е нещо съвсем друго – и далеч не е толкова интересно.

За да се вълнува за теб, ако си излязъл без чадър, защото навън е облачно. И ти да се вълнуваш в отговор: и защо той не си е сложил топлия ръчно плетен пуловер, който си му подарил.

За ма може понякога да се нацупиш и да се чувстваш много обиден, а после да се помирите – и да ви стане толкова хубаво на мига…

Четвъртък, 14.10.2010

Валентин Михалев разказва една история – пример за толерантността на испанските шофьори към пешеходците, – добавя своите наблюдения от Бургас и се пита дали вече не сме започнали да ставаме по-толерантно общество или просто се страхуваме от големите глоби? Моите наблюдения от София показват, че не само не ставаме по-толерантни, аз напротив – и шофьорите, и пешеходците стават все по-нагли и безумни в опитите си да докажат „правата“ си на пътя, и черната статистика на КАТ само го потвърждава.

Йордан Матеев цитира Насим Никълъс Талеб – оригинален автор и изследовател на финансовите пазари, – който твърди, че финансовата криза до голяма степен се дължи на Нобеловите награди:

Талеб каза, че Нобеловата награда за икономика дава легитимност на рискови модели, които са причинили загуби на инвеститорите и финансирани от данъкоплатците спасявания на компании. Талеб посочи Нобеловата награда на Хари Марковиц, Мертън Милър и Уилиям Шарп през 1990 г. за тяхната работа върху теорията за портфолиото и модели за оценка на активи. […] „Аз не обвинявам тях за тази идея, но обвинявам Нобеловата награда за това, че им дава легитимност. Никой не би взел Марковиц насериозно без нобеловия печат.“

Иван Стамболов пък цитира новия ни здравен министър Стефан Константинов, който още с встъпването си в длъжност започна да прави издънки:

Ако един богат бизнесмен е забравил да си внесе осигуровките, да – затвор, но ако човекът е беден и няма доходи и затова не е платил здравната си осигуровка, за него – не.

Това изказване е толкова пропито с революционен комунистически дух и толкова много лъха на пролетарска революция, че напълно заслужено си получава солидната доза сарказъм, която само Sulla може да излее. За пореден път се убеждавам, че сме си избрали най-некадърното правителство в цялата ни нова история, но по-голямата трагедия е, че нищо по-добро не се задава на хоризонта.

Петък, 15.10.2010

Петък бе „Blog Action Day“- денят в който всички блогъри по света пишат за екология. Някога участвах в това мероприятие, но напоследък в него участват предимно религиозни еко-фанатици и пишат невероятни глупости. Тази година ми се струва, че в инициативата се включиха по-малко хора (и по-добре!) и единствената публикация, която изглеждаше смислена, бе „Водата и парадоксът на пластмасовите лъжички“ на Боян Юруков. Звучи разумно на теория, но когато човек види жълто-кафявата течност, която тече от чешмата, трудно би могъл да бъде убеден, че тя е по-добра за пиене от бутилираната минерална вода. За съжаление и той, както и повечето автори на еко-теми, предлага решения, които са в правомощията на държавата и на големия бизнес, а не на обикновения човек.

Пламен Петров е написал много вдъхновяващ пост, озаглавен „Продължавай да пишеш!„, който би могъл да мотивира не само блогъри, изпаднали в блокаж и липса на идеи, а и всеки друг човек, даже и да не се занимава с писане:

Продължавай да пишеш! Това е твоето наказание.

Продължавай да пишеш! Това е твоето благословение.

Продължавай да пишеш! Кой ако не ти?!

Продължавай да пишеш! Просто недей да спираш…

Продължавай да пишеш! Някой трябва да покаже пътя…

Събота, 16.10.2010

Валентин Михалев е отново човекът, който ме провокира с един пост, в който се вглежда в себе си и открива, че е станал твърде сериозен:

Къде ли може да се крие разковничето на сериозността, обхванала не само мен предполагам? Защо ли все повече хора губят способността си да се наслаждават на живота? Дали това са трудностите на нашето време или просто постепенно губим интерес към живота?

За мен отговорът е в това, че си объркваме ценностите. Ежедневието ни принуждава да мислим за дреболии и постепенно започваме да придаваме голямо значение на неща, които всъщност не са особено важни. За съжаление, забравяме кои са важните неща и вместо да му се наслаждаваме и да му се радваме, ставаме все по-тревожни и по-сериозни. Има лечение, но човек трябва да излезе от омагьосания кръг на ежедневието и да се погледне отстрани. Тогава отговорът ще дойде сам. „Спри и помисли!“ е моето мото и ми помага да се радвам на живота и да гледам на него с усмивка.

Неделя, 17.10.2010

Неделята идва с две прекрасни притчи: жените като ябълки, които стоят на високо и повечето мъже обират само падналите и се задоволяват с тях, вместо да се покатерят по дървото и да откъснат най-хубавите и историята за силата на любовта и свободата в притчата за двата орела, които не могат да летят завързани един за друг. Малка, но силна доза мъдрост.

И като отговор и заключение на всички цитирани душевни терзания, българският сайт Life Hacker предлага неочаквано решение: Предай се! И това не е признак на отчаяние, а малко радикален, но много смислен и полезен поглед върху живота:

  • Откажи се постоянно да искаш да бъдеш най добрия, най-умния, най-бързия.Не оставяй Егото ти да диктува живота ти и да те държи в капана си
  • Откажи се от опитите Ти да бъдеш изключително продуктивен, особено ако по високата ти производителност те прави по нещастен
  • Откажи се от стремежа да имаш почтена работа, почтена репутация и достоен живот. Замени този шаблон с един свободен стил на живот. Бъди свободен…
  • Откажи се от желанието си да знаеш всичко предварително преди да действаш.
  • Откажи се постоянно да се опитваш да търсиш интересни преживявания и интересни неща за вършене. Вместо това прави интересно, бъди интересен, карай хората те да се интересуват от теб.
  • Откажи се от опитите си да отговориш на очакванията на родителите ти, приятелите ти, шефа и колегите ти.
  • Откажи се от постоянните опити да отговориш на очакванията на самия себе си.

Просто бъди! Отдай се на живота и просто бъди себе си!

Успешна и щастлива седмица!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

 

Advertisements
Публикувано на Разни и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Седмичен блог дайджест – 25

  1. Pingback: Tweets that mention Седмичен блог дайджест – 25 « The Man On The Silver Mountain -- Topsy.com

  2. Благодаря, за подборката, Майк! Липсваше ми 🙂

  3. Благодаря за подборката. За жалост в контекста на екологията има само две крайности – държавни мерки и лични стъпки и действия. Не вярвам, че вторите ще имат ефект без първите. Радвам се, че ти е харесало как съм го формулирал 🙂

  4. Майк Рам каза:

    Бояне, харесва ми твоя начин на излагане на фактите и разсъждаване по тях. Колкото до еко-въпросите, има неща, които могат да се започнат от хората, но не са лесни. Например, по-масовото използване на хартиени и платнени торбички и пликове, вместо найлоновите. За съжаление, трябва и много силна мотивация, а ние масово сме далеч от тези мисли.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s